30.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 223/23

1)

Трябва ли да се тълкува член 43 от Договора (за създаване на Европейската общност в редакцията му от 2.10.1997 г., последно изменен с Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз от 25.4.2005 г., ОВ L 157, стр. 11) в смисъл, че не допуска законова разпоредба на държава-членка, която запазва експлоатирането на хазартни игри в игрални заведения изключително за дружества, учредени като акционерни дружества със седалище на територията на тази държава-членка и по този начин налага учредяването или придобиването на установено в тази държава-членка капиталово дружество?

2)

Трябва ли да се тълкуват членове 43 и 49 ЕО в смисъл, че забраняват всеки национален монопол върху определени хазартни игри, като например хазартни игри в игрални заведения, когато в посочената държава-членка липсва съгласувана и систематична политика за ограничаване на хазартните игри, защото организаторите, които притежават национална концесия, насърчават участието в хазартни игри — като спортни залагания и национални лотарии — и рекламират в този смисъл по телевизията, във вестниците и списанията, като една реклама дори обявява, че малко преди тегленето на лотарията ще се предложи сума пари в брой за билетче за участие („TOI TOI TOI — Glaub' ans Glück“ [„Късмет — Вярвай в късмета“])?

3)

Трябва ли да се тълкуват членове 43 и 49 ЕО в смисъл, че не допускат национална разпоредба, според която всички концесии за експлоатация на хазартни игри и на игрални заведения, предвидени от националното законодателство в областта на хазартните игри, се предоставят за период от 15 години въз основа на правна уредба, която изключва от процедурата за предоставяне на концесия кандидатите от общностното пространство, които не са установени в тази държава-членка?