Жалба, подадена на 29 ноември 2007 г. от Комисията на Европейските общности срещу Решение на Първоинстанционния съд (Голям състав) от 12 септември 2007 г. по дело T-36/04, Association de la presse internationale ASBL/Комисия на Европейските общности

(Дело C-532/07 P)

(2008/C 22/66)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Комисия на Европейските общности (представители: C. Docksey и P. Aalto)

Друга страна в производството: Association de la presse internationale ASBL (API)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

Правни основания и основни доводи

Комисията твърди на първо място, че Първоинстанционният съд допуска грешка при прилагането на правото, като тълкува изключението за съдебни производства в смисъл, че след датата на съдебното заседание институциите трябва да разглеждат поотделно всяко искане за достъп до писмените им становища по искове, различни от искове за установяване на неизпълнение на задължения от държава-членка. В това отношение Комисията изтъква, че изводите на Първоинстанционния съд са непоследователни, че Първоинстанционният съд не е взел предвид принципа на правилното правораздаване, нито интересите на другите споменати в производството лица, и че Първоинстанционният съд е отчел единствено правата и задълженията на една от страните. Макар че съдебните документи, представени от институциите, не са изключени от приложното поле на Регламент № 1049/2001 (1), изводите на Първоинстанционния съд не намират основание нито в общностното законодателство, нито в практиката на Съда на Европейските общности.

На второ място, Първоинстанционният съд допуска грешка при прилагането на правото, като тълкува изключението за разследвания в смисъл, че Комисията трябва да разглежда поотделно всяко искане за достъп до писмените й становища в производства за установяване на неизпълнение на задължения по член 226 ЕО след датата на постановяването на решението, включително по искове, по които е постановено съдебно решение, но страните още не са се съобразили с него, като по този начин отслабва възможностите на Комисията като пазител на Договорите да осигури изпълнението от страна на държавите-членки на задълженията им, произтичащи от общностното право.

На трето място, Първоинстанционният съд допуска грешка при прилагането на правото, като тълкува изключението за съдебни производства в смисъл, че институциите трябва да разглеждат поотделно всяко искане за достъп до писмените им становища по искове, по които има постановено решение, но които са свързани с висящи дела, като по този начин отслабва възможностите им да защитават интересите си пред общностните съдилища и отслабва възможностите на Комисията като пазител на Договорите да следи за спазването на общностното право.

(1)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).