22.12.2011

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 376/69

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейската стандартизация и за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/105/ЕО и 2009/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета“

COM(2011) 315 окончателен — 2011/0150 (COD)

2011/C 376/13

Докладчик: г-н PEZZINI

На 24 юни 2011 г. Съветът, и на 23 юни 2011 г. Европейският парламент, решиха, в съответствие с член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултират с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейската стандартизация и за изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО на Съвета и на директиви 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/105/ЕО и 2009/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета“

COM(2011) 315 окончателен — 2011/0150 (COD).

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 30 август 2011 г.

На 474-ата си пленарна сесия, проведена на 21 и 22 септември 2011 г. (заседание от 21 септември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 121 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя инициативата на Комисията за преразглеждане на европейската система за стандартизация, с цел запазване на многобройните ѝ сполучливи елементи, отстраняване на нейните недостатъци и постигане на правилен баланс между международното, европейското и националното измерение, като се гарантират високи равнища на качество в световен план.

1.2   Комитетът е убеден, че е необходимо да се създаде общностна законодателна и нормативна рамка, която да бъде гъвкава и динамична, с цел постигане на максимална добавена стойност на европейската техническа стандартизация, насочена към подкрепа на конкурентоспособността, иновацията и растежа.

1.3   Комитетът припомня значението на европейската стандартизация за функционирането и консолидирането на вътрешния пазар, по-специално в секторите на здравеопазването, сигурността, опазването на околната среда, потребителите и оперативната съвместимост. Днес в тези сектори нараства все повече използването на информационните и комуникационните технологии (ИКТ).

1.4   Комитетът счита, че е от основно значение да се адаптират скоростта и сроковете за изготвяне на стандарти и да се разшири полето на действие така, че да обхване секторите на информационните и комуникационните услуги и технологии, като винаги се обръща особено внимание на целите, свързани с качеството, сигурността и броя на създадените стандарти, и се използват интернет платформи за консултация и обмен на информация онлайн.

1.5   Според ЕИСК, спецификациите, одобрени от международните индустриални форуми и/или консорциуми в сектора на ИКТ, би трябвало да се приемат само след процедура на утвърждаване, извършена от европейските органи за стандартизация (ЕОС) с участието на представители на МСП, потребители, екологични организации и органи, които изразяват силни социални интереси.

1.6   ЕИСК приветства предложеното опростяване с подходяща правна база на системите за финансиране на ЕОС, националните органи за стандартизация и другите органи, които отговарят за извършване на дейности по стандартизация в сътрудничество, а също и на европейските органи, които представляват заинтересованите страни.

1.7   ЕИСК препоръчва изготвяне на общ програмен документ, който да даде възможност да се гарантира последователността, координацията и съгласуваността с бъдещите цели на пазара. От тази гледна точка би трябвало всички страни, заинтересовани от годишното планиране, да участват в изготвянето на работните програми от страна на ЕОС, на други структури за разработване на технически секторни спецификации (ИКТ), на компетентните служби на Комисията и на националните органи за стандартизация.

1.8   Комитетът подчертава също колко е важно в кратки срокове да се предоставят актуализирани технически стандарти в сектора на услугите, който ще продължи да се развива като основен и иновационен елемент на икономиката до 2020 г. В същото време той изтъква, че следва да се отчита специфичният характер на услугите и че моделът на стандартизация на стоките не може да се копира автоматично. При по-нататъшното разработване на стандартите в областта на услугите трябва да се отчитат потребностите на пазара и на обществото.

1.9   ЕИСК счита, че е важно да се осигури стабилна рамка за многогодишно планиране на финансирането на европейската система за стандартизация, и изразява загриженост във връзка с факта, че Комисията предлага да се заделят бюджетни кредити за тази цел само за 2013 г.

1.10   Комитетът препоръчва максимална интеграция между процесите на техническа стандартизация и европейските научноизследователски и иновационни програми, за да се даде възможност за бързо прилагане на новите технологии и свързаните с това конкурентни предимства за европейската икономика на световния пазар.

1.11   ЕИСК препоръчва да се поддържа тясна връзка между европейските органи за стандартизация (ЕОС) и патентните служби, които защитават правата върху интелектуалната собственост.

1.12   Комитетът отправя искане в новата нормативна уредба да се предвиди изрично укрепването на европейската позиция в контекста на международната стандартизация, с цел улесняване на търговията и повишаване на европейската конкурентоспособност.

2.   Въведение

2.1   Комитетът многократно е подчертавал основната роля на техническата стандартизация в подкрепа на:

—	качеството на европейските стоки и услуги,

—	тяхната конкурентоспособност на вътрешния и на световния пазар,

—	защитата на потребителите,

—	подобряването на социалните и екологичните стандарти.

2.2   Комитетът винаги се е произнасял в подкрепа на „по-широкото използване на европейската стандартизация в политиките и законодателството на ЕС, с цел да се подпомогне разпространението на техническата стандартизация – в съответствие с нуждите както на обществото, така и на предприятията – в нови области като услугите, информационните и комуникационните технологии, транспорта, защитата на потребителите и опазването на околната среда“ (1).

2.3   Комитетът е подчертавал също, че „европейската стандартизация е от основно значение за функционирането и консолидирането на вътрешния пазар, по-специално благодарение на директивите, в които е възприет нов подход по отношение на секторите“ (2).

2.4   В своето неотдавнашно становище „За Акт за единния пазар“ Комитетът подчерта, че „стандартите са основен елемент от единния пазар“. Същевременно Комитетът подчерта „значението на по-активното участие на потребителите и МСП, както и на предоставянето на непрекъснати и устойчиви гаранции за това, че разходните фактори, които ограничават тяхното участие в този процес, са преодолени. Стандартите не бива да бъдат налагани от конкретни участници на пазара. Стандартите на ЕС трябва да играят много по-голяма роля в световната търговия и използването им следва да бъде насърчавано в предстоящите търговски преговори на двустранно и многостранно равнище“ (3).

2.5   Техническата стандартизация изпълнява роля от основно значение за функционирането на вътрешния пазар и за конкурентоспособността на стоките и услугите на световния пазар. Тя е стратегически инструмент за гарантиране на качеството на стоките и услугите, оперативната съвместимост на мрежите и системите, високото равнище на защита на потребителите и опазване на околната среда, а също и подобряването на постиженията в областта на иновациите и социалното включване.

2.6   За да бъде тази роля напълно ефективна, наред с другото е необходимо:

—

европейският процес на техническа стандартизация да може да отговаря в кратки срокове на потребностите на законодателя – по инициатива на Комисията – и на бързо променящите се производствени отрасли, в които продължителността на живота и развойните цикли на продуктите стават все по-кратки и е необходима все по-голяма бързина и гъвкавост, за да се отговори на бъдещите предизвикателства;

—

техническите стандарти да следват ритъма на технологичното развитие – в противен случай те биха били безполезни – и да са в състояние да обхващат все по-широки сектори, особено в областта на информационните технологии и услугите, като се гарантира количеството, скоростта и качеството на изготвянето на самите стандарти, включително и с помощта на интернет платформи за консултации;

—

процесът на изготвяне и прилагане на стандартите трябва да се адаптира към изискванията на малките и средните предприятия, а не обратното, като се гарантират високи равнища на представителност и участие в дейностите по стандартизация, по-специално на европейско равнище, и се спазва балансът между националните делегации предвид факта, че като цяло отношенията между МСП и техническите стандарти са трудни и сложни;

—

да се гарантират по-високи и всеобхватни равнища на легитимност и консенсус посредством открито и прозрачно сътрудничество на доброволна основа, при което промишлените сектори, МСП, обществените власти и другите заинтересовани страни от гражданското общество ще могат да действат съгласувано и да разполагат с еднакви възможности за достъп: стандартите често са свързани с безопасността и благосъстоянието на гражданите, с ефикасността на мрежите, с околната среда и с други обществено значими сектори. Поради това тези сектори трябва да бъдат представлявани по съответния начин и да имат съответното влияние;

—	европейската система за стандартизация да отговаря на изискванията за гарантиране на пълна оперативна съвместимост с приложенията и услугите в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) посредством одобрени европейски базови стандарти;

—

европейската система за стандартизация да може да се ползва от подходяща и опростена финансова подкрепа, за да се гарантира пълното участие на всички заинтересовани страни в изготвянето на стандартите, като аспектът, свързан със стандартите, се включва автоматично в публичните научноизследователски и иновационни програми, с цел да се подкрепи развитието на стратегията „Европа 2020“;

—

след като се гарантира равнището на прозрачност, откритост и балансирано участие на всички заинтересовани страни, международно признатите стандарти, изготвени от форумите и консорциумите в областта на ИКТ, да се включат и да се проверяват от европейските органи за стандартизация (ЕОС) - Европейския комитет по стандартизация (CEN), Европейския комитет за електротехническа стандартизация (CENELEC), ETSI,  (4) с цел да могат да се цитират в европейското законодателство в областта на обществените поръчки;

—	системата за обмен на информация между всички организации и структури в Европа, които се занимават със стандартизация, да бъде укрепена по подходящ начин и да се гарантира равен достъп до стандартите на всички заинтересовани страни.

2.7   По отношение на финансовата подкрепа трябва да се припомни, че с Решение № 1673/2006/ЕО, по което Комитетът се произнесе, вече са установени правилата относно приноса на ЕС за финансирането на европейската стандартизация, за да се гарантира, че европейските стандарти и другите продукти на европейската стандартизация се изготвят и преразглеждат с оглед на целите, на законодателството и политиките на ЕС: същите разпоредби би трябвало да се прилагат по отношение на органите, които, без да са признати като европейски органи за стандартизация от настоящия регламент, са упълномощени да извършват подготвителната работа в подкрепа на европейската стандартизация.

2.8   С оглед на много широкия диапазон на участие на европейската стандартизация в подкрепа на политиките и законодателството на ЕС и различните видове дейности по стандартизация, е необходимо да се предвидят различни условия на финансиране.

3.   Предложенията на Комисията

3.1   С предложението се цели да се отговори на следните потребности:

—

за да се гарантира съществена подкрепа за единия пазар на стоки и услуги и за да се предотврати създаването на препятствия пред търговията в рамките на ЕС, приемането на европейски стандарти от страна на ЕОС трябва да се отнася както за стоките, така и за услугите, и да продължава да се ползва от общностното съфинансиране; процесът на изготвяне на европейски стандарти би трябвало да се ускори и да следва все по-бързия ритъм на развойните цикли на продуктите и услугите;

—

тъй като стандартите са резултат от консенсус, постигнат от участниците в тяхното изготвяне, процесът на стандартизация трябва да бъде легитимиран посредством участието на заинтересовани групи от гражданското общество като социалните партньори, малките и средните предприятия, потребителите, защитниците на околната среда;

—

за да се постигнат стандарти, гарантиращи оперативната съвместимост на услугите и приложенията в сектора на информационните и комуникационните технологии, следва да има възможност за официално признаване на стандартите в областта на ИКТ, дори когато те са изготвени извън европейските органи за стандартизация (ЕОС) от специализирани форуми и консорциуми.

3.2   За тази цел в предложението, освен изменение на директиви 89/686/ЕИО и 93/15/ЕИО, 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/105/ЕО и 2009/23/ЕО, е предвидено преразглеждане и по-специално обединяване на директиви и решения.

3.3   Целта на предложената нова нормативна уредба е, с помощта на инструмента регламент, гарантиращ уеднаквено прилагане, да се постигне:

—	по-голяма прозрачност и по-задълбочено сътрудничество между националните органи за стандартизация (НОС), европейските органи за стандартизация (ЕОС) и Комисията;

—

признаване на използването на стандартите относно ИКТ (хардуер, софтуер и услуги в областта на информационните технологии) дори в случаите, когато са изготвени от други органи, при условие че съответстват на принципите на ТБТ/СТО (Технически бариери пред търговията/Световна търговска организация) и на изискванията за европейска оперативна съвместимост;

—	годишно планиране на приоритетите в областта на стандартизацията в ЕС и на пълномощията на Комисията;

—	засилено представителство на МСП с финансовата подкрепа на ЕС, а също така и на потребителите, защитниците на околната среда и изразителите на социални интереси, включително и при помощните/подготвителните дейности;

—	мерки за ускоряване на изготвянето на европейски технически стандарти по искане на Комисията, с финансова подкрепа за активно търсене на консенсус от страна на ЕОС;

—	насърчителни мерки, включително за популяризиране на европейските технически стандарти в международен план и на програми за техническа помощ и сътрудничество с трети страни;

—	насърчаването на европейската и международната стандартизация включва улеснения за предприятията при превода на официалните езици на ЕС, с цел по-голяма съгласуваност и по-лесен достъп;

—	засилване – в резултат на упълномощаването на Комисията – на дейността в областта на стандартизацията на услугите, с оглед на изграждането на конкурентоспособен вътрешен пазар, като се избягват многобройните национални стандарти;

—	намаляване на административните тежести посредством изплащането на стандартни такси, без да се проверяват действителните разходи;

—	въвеждане на система за отчитане на постиженията, която да се основава на показатели и цели, които отчитат резултатите и въздействието и по които е постигнат консенсус, като целта е повишаване на ефективността и ускоряване на резултатите и на процеса на тяхното получаване;

—	годишен доклад на ЕОС до Комисията, посветен по-специално на финансовите аспекти, прозрачността, скоростта, опростяването, капацитета за съвместно участие и качеството на процеса.

4.   Общи бележки

4.1   Комитетът подкрепя целта на предложението на Комисията, тъй като един бърз и ефективен европейски процес на стандартизация с широко участие представлява не само основен елемент от архитектурата на единния пазар, който е опората на европейската интеграция и на стратегията „Европа 2020“, имаща за цел нейното изграждане, но се явява най-вече основен елемент от конкурентоспособността на европейската икономика и инструмент за насърчаване на иновациите.

4.2   Според ЕИСК, органите, занимаващи се със стандартизация, трябва да се насърчават да извършват в рамките на своите работни програми оценки на провежданите от тях политики в областта на правата върху интелектуалната собственост, като обръщат по-голямо внимание на насърчаването на иновациите и на създаването на по-тесни контакти с патентите служби, по-специално с Европейската патентна служба в Мюнхен, с цел въпросите, свързани с интелектуалната собственост, да се разглеждат още от момента на тяхното възникване, като се гарантира по-добро качество както на патентите, така и на самите стандарти.

4.3   Поради това ЕИСК приветства намерението на Комисията да преразгледа европейската система за стандартизация, с цел запазване на многобройните ѝ сполучливи елементи, отстраняване на нейните недостатъци, постигане на правилен баланс между европейското и националното измерение и отговор на новите изисквания и очаквания на предприятията, потребителите, социалните партньори и европейското общество като цяло.

4.4   Комитетът счита, че е от основно значение да се адаптират скоростта и сроковете за изготвяне на стандарти и да се разшири полето за действие така, че да обхване секторите на информационните и комуникационните услуги и технологии, при условие че тези действия ще зачитат целите за качество на стандартите и че включването на други структури за изготвяне на стандарти освен ЕОС ще бъде съпроводено от същите гаранции за прозрачност и участие, които са задължителни за ЕОС.

4.4.1   С оглед на тази цел, Комитетът счита, че е необходимо ЕОС и Комисията да осигуряват превантивен контрол, който да гарантира, че спецификациите, приети от международните индустриални форуми и/или консорциуми, които следва да се използват като основа при възлагането на обществени поръчки, са изготвени в неутрална, равнопоставена и прозрачна среда при подходящо участие на представителите на малките и средните предприятия, потребителите, защитниците на околната среда, работниците и органите, които изразяват важни социални интереси.

4.4.2   ЕИСК препоръчва това необходимо засилено участие да не утежнява процедурите и сроковете за консенсусно изготвяне на стандартите, които, напротив, трябва да бъдат ускорени съществено посредством използването на интернет платформи за консултации, разработки и обмен на информация онлайн (5).

4.5   Аналогично, Комитетът отправя искане в регламента да се предвиди изготвяне на многогодишни прогнози за стандартизацията в Европа, с цел да се даде по-ефективен и координиран отговор на световните политики, необходими за решаване на въпросите, свързани с изменението на климата, с развитието на Smart Grids, на възобновяемите енергийни източници и на тяхното свързване, а също и с неотложните екологични и социални предизвикателства.

4.6   ЕИСК счита, че с цел насърчаване и улесняване на ефективното участие на всички заинтересовани страни в процеса на стандартизация както на европейско, така и на национално равнище, трябва да се популяризират програми за обучение и да се предвидят необходимите мерки, с помощта на които най-слабите национални органи за стандартизация, които понастоящем не управляват секретариати на технически комитети, да получат възможност да играят по-активна роля в процеса на стандартизация.

4.7   Създаването на годишни работни програми от страна на ЕОС, на други структури за разработване на технически секторни спецификации (ИКТ), на компетентните служби на Комисията и на другите национални органи за стандартизация може да бъде ефективна мярка, с която да се гарантират скоростта, сроковете и броят на създадените качествени стандарти, при условие че се осигурят последователна и координирана рамка и ефективно участие в годишната програма на всички заинтересовани страни.

4.8   ЕИСК приветства предложеното опростяване с подходяща правна база на системите за финансиране на ЕОС, националните органи за стандартизация и другите органи, които сътрудничат в извършването на дейности по стандартизация, а също и на европейските органи, упоменати в Приложение III, които представляват заинтересованите страни.

4.8.1   ЕИСК изразява загриженост във връзка с факта, че Комисията предлага да се заделят бюджетни кредити за тази цел само за 2013 г. и счита, че е важно да се гарантира стабилна рамка за многогодишно планиране на финансирането, която да бъде създадена във възможно най-кратък срок.

4.9   По отношение на изготвянето на хармонизирани европейски стандарти, които да гарантират, че продуктите отговарят на основните предписания, установени от законодателството на ЕС, „в отсъствието на хармонизирани стандарти, предприятията не могат да използват подходящия стандарт, който да осигури презумпция за съответствие, и им се налага да доказват, че са спазени съществените изисквания в съответствие с модула за оценка на съответствието, предвиден в приложимото законодателство на ЕС. И в двата случая предприятията са изправени пред невъзможността да намалят разходите, правени поради раздробеността на вътрешния пазар или процедурите за оценка на съответствието“ (6).

4.9.1   В това отношение Комитетът счита, че тяхното създаване и използване на доброволна основа трябва да бъде насърчено в по-голяма степен, за да се гарантира още по-високо равнище на безопасност на продуктите.

4.10   Комитетът счита, че предложеният регламент трябва да съдържа разпоредби, които да насърчават транспонирането на международно равнище на техническите стандарти, приети от европейската система за стандартизация, и да укрепват ролята на националните органи по стандартизация и ЕОС по отношение на международните органи за стандартизация. Това може да бъде постигнато посредством координирани европейски инициативи за засилване на конкурентоспособността на световния пазар и иновациите.

5.   Специфични бележки

5.1   Според Комитета щеше да е целесъобразно в Приложение I да се посочат и признатите национални органи за стандартизация.

5.2   Трябва да се прави разлика между „техническите спецификации“ и официалните стандарти: ЕИСК предлага в Съображение 19 да се добави „относими стандарти и технически спецификации“, а в съображения 20 и 22 терминът „стандарти“ да се замени с „технически спецификации“.

5.3   В член 2 следва да се уточни „техническа спецификация, одобрена от признат орган за стандартизация, за повтарящо се…“ и да се добави нов параграф 9: (9) „Национален орган за стандартизация“, орган, упоменат в Приложение I.

5.4   По отношение на член 3, ЕИСК счита, че националните органи за стандартизация трябва да разполагат с възможността да изразяват възражения, дори при положение че нямат право да се противопоставят на европейските работни програми и поради това предлага параграф 5 да се измени по следния начин: „Националните органи за стандартизация не могат да се противопоставят на разглеждането на обект от тяхната работна програма на европейско равнище в съответствие със стандартите, установени от европейските органи за стандартизация, и не могат да предприемат никакви действия, които могат да повлияят на вземането на решение в тази област“.

5.4.1   Освен това ЕИСК предлага да се добави нов параграф 6, както следва: „Държавите-членки предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че при изготвянето на европейски стандарт, посочен в член 7, техните органи за стандартизация не предприемат никакви действия, които биха могли да накърнят предвидената хармонизация и, по-специално, не публикуват във въпросния сектор нови или преразгледани национални стандарти, които не отговарят изцяло на съществуващите европейски стандарти.“

5.5   По отношение на член 7, ЕИСК предлага след параграф 3 да се добави нов параграф 3.1, както следва: „В случай че бъде отправено искане за хармонизиран стандарт, той трябва да бъде приет официално със споразумение между Комисията и съответния европейски орган за стандартизация“.

5.5.1   ЕИСК смята, че предложението да се предостави само един месец на ЕОС, за да отговорят на искането на Комисията, може потенциално да ограничи консултациите със заинтересованите страни. ЕИСК препоръчва 3 месеца.

5.6   По отношение на член 9, ЕИСК предлага да се измени подзаглавието „Признаване на технически спецификации в сферата на ИКТ при обществените поръчки“ и в началото да се добави „В сферата на информационните и комуникационните технологии, […] Комисията може …“.

5.7   ЕИСК предлага в член 16 да се добави буква a1), както следва:

„a1)	актуализиране на списъка на националните органи за стандартизация, посочени в приложение I, въз основа на информацията, предоставена от държавите-членки, посочена в член 21“;

а буква б) да се замени със следния текст:

„б)	адаптиране към „техническия прогрес“ на критериите за признаване на „техническите спецификации“ в сферата на ИКТ при възлагане на обществени поръчки“.

5.8   ЕИСК предлага в член 17 да се добави към параграф 2:

---

(1)  Вж. ОВ C 110 от 9 май 2006 г., стp. 14.

(2)  Вж. бележка под линия №1.

(3)  Вж. ОВ C 132 от 3 май 2011 г., стp. 47.

(4)  ETSI: Европейският институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) е независима европейска организация с идеална цел в областта на далекосъобщенията.

(5)  Каквато е практиката в рамките на ISO (Международната организация по стандартизация) и IEC (Международната комисия по електротехника), според която техническите спецификации са „резултати, по които не е постигнат достатъчен консенсус, за да получат статута на международни стандарти“.

(6)  COM (2011) 315 Обяснителен меморандум, параграф 1 и съображения 18 и 36.

---