22.9.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/48

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Зелена книга за преразглеждане Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела“

COM(2009) 175 окончателен

(2010/C 000/08)

Докладчик: г-нHERNÁNDEZ BATALLER

На 21 април 2009 г. Комисията реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската Общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Зелена книга за преразглеждане Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела“

COM(2009) 175 окончателен.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 17 ноември 2009 г. (докладчик: г-н HERNÁNDEZ BATALLER).

На 458-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември 2009 г. (заседание от 16 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 174 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“.

1   Заключения и препоръки

1.1   ЕИСК споделя мнението на Комисията, че е необходимо да бъде премахната екзекватурата с цел улесняване на свободното движение и изпълнението на съдебните решения в рамките на вътрешния пазар в интерес на гражданите и предприятията.

1.2   ЕИСК смята за целесъобразно разширяването на приложното поле на Регламент (ЕО) № 44/2001 и спрямо административните решения, поради което призовава Комисията да предприеме необходимите проучвания за премахване на съществуващите понастоящем пречки в тази област.

1.3   Комитетът счита също така за важно приемането на мерки за улесняване на транснационалното прилагане на арбитража, като се обявява в подкрепа на установяването на единна наднационална стълкновителна норма относно действителността на арбитражното споразумение, препращаща към законодателството на държавата, в която се провежда арбитражното производство. Мерките не следва да променят начина на действие на Конвенцията от Ню Йорк или поне тя следва да се използва като основа за приемането на нови мерки.

1.4   Общият подход с наднационален характер, който установява ясни и точни правила в областта на международната компетентност, ще увеличи правната защита на гражданите и ще гарантира хармоничното прилагане на общностното законодателство със задължителен характер. Поради това би трябвало да бъдат включени правила, отнасящи се до ответниците с местоживеене в трета държава, да се създадат правила относно субсидиарната компетентност, да се приемат мерки за предотвратяване на търсенето на най-подходящата юрисдикционална компетентност и да се насърчи прилагането на стандартна клауза за избор на компетентен съд.

1.5   Също така трябва да се приемат правила за повишаване на правната сигурност и намаляване на големите разходи, породени от евентуалното дублиране на съдебните спорове в областта на интелектуалната собственост пред националните съдилища.

1.6   Регламент (ЕО) № 44/2001 следва да бъде изменен в частта за съдебните производства, в които се изясняват права със задължителен или защитен характер, като например тези произтичащи от трудови договори или потребителски взаимоотношения, за да се даде възможност за обединяване на съдебни дела, с цел ефективно упражняване на колективни искове пред съдилищата.

2   Въведение

2.1   Една от формулираните в Договора за Европейския съюз цели е „поддържане и развитие на пространство на свобода, сигурност и правосъдие“, а в член 65 от Договора за създаване на ЕО се предвижда мерките в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение, доколкото са необходими за правилното функциониране на вътрешния пазар, да включват „признаването и изпълнението на решенията по граждански и търговски дела, включително извънсъдебните решения“.

2.2   Европейският съвет от Тампере през октомври 1999 г. превърна принципа за взаимно признаване (1) на съдебните решения в истински „крайъгълен камък“ на съдебното сътрудничество както по граждански, така и по наказателни дела в Европейския съюз.

2.3   С влизането в сила на Договора от Ница през февруари 2003 г. процедурата по вземане на решения от чл. 67 беше заменена от гласуване с квалифицирано мнозинство и от процедурата за съвместно вземане на решение в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, с изключение на семейното право.

Брюкселската конвенция от 1968 г. относно подведомствеността и изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право представлява изключително важен принос към достиженията на правото на Общността.

2.4.1   Съдебната практика на Съда на Европейските общности по Конвенцията и влизането в сила на договора от Амстердам направиха възможно приемането на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (2). Във връзка с този регламент ЕИСК изготви становище (3), в което приветства възможността за създаване на инструмент на Общността, който да замени Конвенцията.

2.4.2   Регламент (ЕО) № 44/2001 установява единни правила за уреждане на спорове за компетентност и за улесняване на свободното движение на съдебни решения, съдебни спогодби и автентични актове, с изпълнителна сила в Европейския съюз. Този регламент се оказа ключов инструмент в трансграничната съдебна практика по граждански и търговски дела.

2.4.3   Първоначално Дания не участваше в съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси. Понастоящем, считано от 1 юли 2007 г., Регламентът се прилага в Дания по силата на Споразумение между Европейската общност и Кралство Дания относно компетентността и признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (4).

2.4.4   Договорът от Лисабон ще улесни действията на европейско равнище в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, като разшири прилагането на общностния метод (5) чрез приемането с квалифицирано мнозинство на предложенията на Комисията и като увеличи правомощията на Европейския парламент, демократичния контрол от страна на националните парламенти и ролята на Съда на Европейските общности като пазител на законността.

3   Зелена книга на Комисията

3.1   В член 73 от Регламент (ЕО) № 44/2001 е предвидено не по-късно от пет години след влизането му в сила, Комисията да представи доклад за прилагането му, придружен от предложения за изменения на регламента.

3.2   Зелената книга съдържа редица предложения относно аспектите, които Комисията смята за най-съществени с оглед на опита от прилагането на Регламент № 44/2001 и съдебната практика на Съда на Европейските общности.

3.3   Темите, които Зелената книга възнамерява да постави на обществено обсъждане, са премахване на екзекватурата  (6), действие на регламента в международния правен ред, избор на компетентен съд, индустриална собственост, висящи дела (lis pendens) и свързани искове, привременни мерки, връзка между регламента и арбитража, област на приложение, компетентност.

3.4   Зелената книга поставя също така въпроса за признаването и изпълнението на решенията, и по-конкретно за свободното движение на автентични актове, както беше поискано в резолюцията на Европейския парламент от 18 декември 2008 г. или възможността за използването на общ стандартен формуляр на етап изпълнение.

4   Общи бележки

4.1   Регламент (ЕО) № 44/2001 се оказа ключов правен инструмент в процесуалната и търговската практика. ЕИСК споделя мнението на Съвета и Комисията, че мерките в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси са необходими за нормалното функциониране на вътрешния пазар.

4.2   Предложеното от Комисията обсъждане е целесъобразно с оглед на натрупания опит в прилагането на регламента през изминалите години. Става въпрос за подобряване на основно право на лицата, а именно правото на ефективна правна защита, което е основно право, предвидено в Хартата на основните права на Европейския съюз, в член 65 от Договора за създаване на ЕО, и същевременно е основен принцип на правото, признат в съдебната практика на Съда на европейските общности.

Премахването на „екзекватурата“ за всички решения, постановени от съдилищата на държавите-членки по граждански и търговски дела, е в пълно съответствие с целта да се гарантира ефективността им и да се запази правната сигурност в областта на вътрешния пазар и основното право на достъп до справедлив съдебен процес (7) и на ефективни правни средства за защита, предвидени в чл. 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и в чл. 47, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (8).

4.3.1   Следователно, този подход съответства на клаузата за субсидиарност, съдържаща се имплицитно в член 65, параграф 1 от Договора за създаване ЕО, който предвижда, че мерките в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, които имат трансграничен аспект, могат да бъдат приложени, само в случай че са необходими за правилното функциониране на вътрешния пазар.

4.3.2   От една страна, по отношение на изискванията, които трябва да бъдат спазени, за да може дадено решение да бъде изпълняемо на наднационално равнище, могат да се окажат подходящи гаранциите, предвидени в Регламент (ЕО) № 2201/2003 от 27 ноември 2003 г. (Брюксел II-а), чиито членове 41 и 42 дават право за директно изпълнение на съдебни решения по отношение на правото на лични отношения с детето и връщане на дете, когато и в двата случая са изпълнени следните две условия: съдебните решения да са изпълняеми и да са получени съответните удостоверения в държавите-членки по произход (9).

4.3.3   В този смисъл единствената възможна пречка би било наличието на друго изпълнимо съдебно решение, произнесено впоследствие от друг правораздавателен орган, но това обстоятелство би било изключение в областта, за която се отнася изменението на Регламент (ЕО) № 44/2001, предложено от Комисията.

4.3.4   От друга страна, във връзка със защитата на правата на ответника, тълкуването в съответствие с „принципа на взаимно признаване“ дава право на сезирания съдебен орган да прилага същите правила като тези, изисквани от националното му законодателство за случаите на уведомяване на чужди граждани или на гражданите на една държава-членка, пребиваващи в друга държава-членка, за откриване на процедурата.

4.3.5   При липса на такива разпоредби или очевидна неадекватност на съществуващите разпоредби по отношение на правото на справедлив процес (напр. езиково покритие, благонадеждност на средствата за внасяне и получаване на иска и т.н.) би било целесъобразно в наднационалното законодателство да се предвидят субсидиарни правила за гаранциите.

4.3.6   Независимо от това ЕИСК би подкрепил по принцип по-хармонизирана процедура за наднационално преразглеждане в гражданския и търговския процес, при условие че ответникът разполага с ефективна възможност за обжалване a posteriori (специално преразглеждане) като защитна клауза.

В съответствие със съдебната практика на Съда на Европейските общности (10), глава II на действащия Регламент (ЕО) № 44/2001 уеднаквява правилата за компетентност не само по вътреобщностните спорове, но и по тези, които включват чуждестранен елемент включително и за ситуациите, в които местоживеенето на ответника е извън територията на държава-членка.

4.4.1   Следователно би било възможно да бъдат изготвени специални правила за компетентност, които да установяват наднационална рамка за такива случаи, противно на настоящата препратка към националните съдилища, както е посочено в чл. 4 от Регламент (ЕО) № 44/2001, при условията на членове 22 и 23 на същия регламент, предвиждащи изключения.

По отношение на въвеждането на „правила за субсидиарна компетентност“, следните три предлагани сфери на компетентност изглеждат целесъобразни:

—

компетентност по място на упражняване на дейността, в случай че спорът се отнася за въпросните дейности (подобна клауза вече съществува в чл. 3 от Регламент № 1346/2000 относно производствата по несъстоятелност, съгласно който компетентна е държавата, на чиято територия се намира центърът на основните интереси на длъжника);

—	компетентност по местонахождение на имуществото на длъжника, предмет на иск за покриване на задължение и

—

на последно място, компетентност по правилото „forum necessitatis“ (11), въпреки че в този случай условията, при които международното право признава „принципа на обективната териториалност“ (12) и които поставят акцента върху необходимостта от доказване на целесъобразността на препращането към определена юрисдикция, трябва да бъдат стриктно спазени.

4.5.1   Използването на правилото „forum necessitatis“ в изключителни случаи е отразено и в член 7 от Регламент (ЕО) № 4/2009 (13), който дава възможност на съдилищата на държава-членка да се произнесат по спор, при условие че не е призната компетентността на друга държава-членка по смисъла на регламента и е невъзможно да бъде образувано производство в трета държава, с която спорът има тясна връзка.

4.5.2   Независимо от това, по отношение на разширяването на областта на прилагане на подобни правила, предвид опасността от паралелни производства в резултат на приемането на единни правила за искове срещу ответници от трети страни, наднационалните единни правила би следвало да се прилагат за следните процесуални ситуации:

—	когато страните са постигнали изключително споразумение относно избора на компетентен съд в полза на съдебните органи на трета страна;

—	когато по други причини спорът попада в изключителната компетентност на съдилищата на трета страна; или

—	когато е образувано паралелно производство в трета страна.

По отношение на признаването и изпълнението на решения, постановени от правораздавателните органи на трета страна с изключителна компетентност по даден спор, е необходимо да бъде установена единна наднационална процедура, за да бъдат избегнати щетите и забавянията в резултат на съществуващите понастоящем разлики в правните системи. Това означава да се въведат общи правила за признаване на решенията на трети страни и ЕИСК счита, че това е важно.

4.6.1   В този смисъл Европейският съюз, въз основа на Становище 1/2003 на Съда на Европейските общности, има изключителната компетентност да подписва съответните едностранни и двустранни международни конвенции, поради което е целесъобразно създаването на единна наднационална процедура.

4.7   Lis pendens

4.7.1   Както е известно, правилото lis pendens предвижда, че ако съществуват два иска с един и същи предмет и с едно и също основание, които се разглеждат от два различни правораздавателни органа, последният сезиран правораздавателен орган следва да се десезира в полза на първия.

4.7.2   По отношение на установяването на наднационални правила, които да гарантират ефективността на споразуменията за избор на компетентен съд, сключени между страните, в случай че съществуват паралелни производства, се препоръчва, по съображения за ефективност, бързина и правна сигурност, да се измени правилото lis pendens във въпросния регламент, като се предвид като гаранция задължение за пряка връзка и сътрудничество между съответните две съдилища.

4.7.3   Положително въздействие може да има създаването на механизъм за връзка и сътрудничество между съответните съдилища, възлагащ на съда, който се е отказал от компетентност, да поднови гледането на делото, в случай че сезираният първоначално съд на свой ред се десезира, с което ще бъдат избегнати негативните конфликти относно компетентността като съществуващия в Регламент (ЕО) № 2201/2003 (14).

4.7.4   В този смисъл „lis pendens, съчетан с гаранции“ би позволил да бъде определен срок, в който компетентният по реда на сезиране съд (прилагайки правилото „приоритетен по време“) следва да се произнесе относно своята компетентност и да бъде задължен, ако я запази, да информира редовно, в рамките на други задължителни срокове, другия съд за хода на производството.

Въвеждането на „правилото за дължима грижа“, което задължава съдилищата да предоставят точна информация относно съответните нови обстоятелства на две или повече съдилища, намиращи се в ситуация lis pendens по едно и също дело, по което са обявили изключителна компетентност, несъмнено би увеличило правната сигурност.

4.8.1   И накрая ЕИСК счита, че стандартна наднационална клауза за избор на компетентен съд, включена в Регламент (ЕО) № 44/2001, би улеснила достъпа до ефективна съдебна защита за гражданите и предприятията, тъй като ще се избегне несигурността по отношение на валидността на споразумението за избор на компетентен съд, с цел да си избегне търсенето на най-подходяща юрисдикция, посредством нужните мерки.

4.9   Предохранителни мерки

4.9.1   Във връзка с предохранителните мерки е целесъобразно да бъдат преразгледани някои аспекти на членове 31 и 47 от горепосочения Регламент (ЕО) № 44/2001, особено в ситуациите, когато молбата за допускане на тези мерки се подава пред съдебните власти на държава-членка, а компетентен да разглежда делото по същество е съдът в друга държава-членка.

4.9.2   С оглед на това, съдът следва да приеме налагането на предохранителни мерки за запазване на процесуалното положение на лицето, което е поискало допускането им, при условие че като цяло в повечето държави-членки са изпълнени две изисквания: „fumus boni iuris“ и „periculum in mora“ (15) и с цел да се избегне злоупотребата с права, е уместно да бъдат въведени някои ограничения на тази възможност.

4.9.3   Първо, задължението на сезирания с искането правораздавателен орган да информира компетентния по съществото на спора съд и след оценка на информацията да вземе решение относно целесъобразността на тези мерки, воден от основния критерий за успешно приключване на производството.

4.9.4   Второ, задължението на лицето, подало молба за допускане на предохранителни или привременни мерки, да внесе гаранция, чиято стойност се определя в разумни граници от компетентния съд, в зависимост от значимостта на делото и на необходимия възпиращ ефект за предотвратяване на злоупотреби с права.

4.9.5   В случаите, когато става въпрос за получаване на задължение за действие както и в други подобни случаи, които не включват плащането на дължима и изискуема сума, освобождаването от гаранция би могло да се регулира от съдия с оглед на фактическата преценка на съответните обстоятелства, за да се избегнат пречките в получаването на правна защита.

4.10   Премахване на „екзекватурата“

4.10.1   Запазва се и възможността за непризнаване на съдебните решения, ако са налице определени условия, предвидени в чл. 34 от регламента, които се отнасят до публичната политика, невъзможност на заинтересованите страни да бъдат защитени и несъвместимост на решенията.

4.10.2   Тези обстоятелства предоставят на компетентните правораздавателни органи власт за вземане на решение, която трудно може да бъде контролирана и очевидно допринасят за правната несигурност и за възможни неоправдани забавяния на съдебните процеси.

4.10.3   От друга страна, изглежда целесъобразно, във връзка с премахване на „екзекватурата“ при деклариране на изпълняемостта на привременните мерки, изменението на член 47 на въпросния регламент да се основава на редакцията на член 20 от Регламент (ЕО) № 4/2009 (13), т.е. копие на решението, извлечение от преведеното решение със съответния формуляр.

4.10.4   Тъй като предвидените изменения на регламента имат за цел да допринесат за общото прилагане на принципа за „взаимно признаване“ в приложното му поле, не следва да се прави разлика между „признаване“ и „изпълнение“.

4.10.5   Ето защо е желателно тази възможност да бъде премахната или условията за нейното прилагане да бъдат старателно преразгледани.

4.10.6   От друга страна, ако „признаването“ на решенията обхваща всички граждански и търговски дела, следва да бъде изменено съдържанието на настоящия член 1, за да се разшири приложното му поле спрямо административните решения, защото това ще позволи на гражданите и предприятията да се възползват в по-голяма степен от функционирането на вътрешния пазар.

4.10.7   Тези бележки касаят и предложението да бъдат включени в регламента стандартни финансови санкции за длъжниците и тези, наложени от съдилищата или данъчните власти на държавите-членки.

4.10.8   С цел опростяване на формалностите и ускоряване на изпълнението, достъпът до правораздаване може да бъде подобрен чрез въвеждането на общ стандартен формуляр на всички официални езици на Общността, към който да бъде приложено извлечение от съдебното решение.

4.10.9   Разходите по изпълнението могат да бъдат намалени, като се премахне задължението за избор на съдебен адрес или за определяне на процесуален представител „ad litem“, тъй като тези изисквания не са валидни след влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1393/2007 (16).

4.11   Автентичен европейски акт

4.11.1   Първоначално член 50 на Брюкселската конвенция се позоваваше на „автентичните документи с изпълнителна сила“, като въпросното правило се тълкува от Съда на Европейските общности (17) в смисъл, че става въпрос за документи с изпълнителна сила по силата на правото на държавата по произход, чиято автентичност е била установена от публична или друга власт, упълномощена за тази цел от споменатата държава.

4.11.2   В Регламент (ЕО) № 44/2001 понятието е въведено в член 57. Въпреки това Парламентът отправи искане към Комисията да започне да работи върху автентичния европейски акт.

4.11.3   ЕИСК счита, че Комисията следва да предприеме необходимите действия за осигуряване на свободното движение на автентични актове, което може да приключи с въвеждането на автентичен европейски акт.

4.12   Защита на потребителите

4.12.1   Съгласно съображение 13 на Регламент (ЕО) № 44/2001 в потребителските договори е целесъобразно по-слабата страна да бъде защитена от правила за компетентност, които са в по-висока степен благоприятни за нейните интереси, отколкото предвиждат общите правила. Този критерий беше потвърден от съдебната практика на Съда на Европейските общности (18).

4.12.2   Комитетът споделя загрижеността на Комисията, изразена в съображенията на регламента и съдебната практика на Съда на Европейските общности, тъй като винаги е подкрепял поддържането на високо равнище на защита на потребителите, които се нуждаят от разпоредби със задължителен и защитен характер.

4.12.3   За да се гарантира последователността на правния ред на Общността, би било уместно да се приведе в съответствие формулировката на член15, параграф 1, букви а) и б) от регламента с определението за договор за кредит и свързан договор за кредит посочени в чл. 3, букви в) и н) от Директива 2008/48/ЕО (19).

4.12.4   На последно място, по отношение на колективните искове, този вид защита има за цел да намали процесуалните разходи, които по принцип водят до разубеждаване на потребителя да подаде иск срещу предприятие с адрес в друга държава-членка. Това се отнася особено за разходите, свързани с процес извън обичайното местожителство и за случаите на процес пред собствен съдия, а също и за разходите, които произтичат от необходимостта за изпълнение на решението „a fortiori“ в друга държава-членка.

4.12.5   Тъй като настоящият регламент (член 6, параграф 1) не предвижда възможността за обединяване на искове, подадени от различни ищци срещу един и същ ответник пред съдилищата на държава-членка, тази разпоредба на регламента следва да бъде изменена, за да се улесни завеждането на колективни искове на потребителите, както и исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на Европейската общност, за които ЕИСК изрази подкрепата си.

4.13   Интелектуална собственост:

4.13.1   Дори и Директива 2004/48/ЕО (20) относно упражняването на права върху интелектуалната собственост да има за цел да уеднакви определени процедурни въпроси, са необходими наднационални правила за увеличаване на правната сигурност и намаляване на завишените разходи, свързани с възможността за дублиране пред националните съдилища.

4.13.2   Поради това ЕИСК смята, че е необходимо да се приемат мерки за предотвратяване на фалшифицирането на марки и насърчава Комисията и държавите-членки да финализират Конвенцията за Европейския патент при пълно зачитане на езиковото многообразие.

4.14   Арбитраж

4.14.1   ЕИСК е на мнение, че при преразглеждането на Регламент (ЕО) № 44/2001 следва да се приемат съответните мерки за гарантиране на свободното движение на решенията в Европа и за предотвратяване на едновременни производства.

4.14.2   И по-конкретно, с частичното премахване на изключването на арбитража от областта на приложение на регламента:

—	ще бъдат разрешени предохранителните мерки в подкрепа на арбитража;

—	ще бъде възможно признаването на решения относно валидността на споразуменията за арбитраж и

—	ще се улесни признаването и изпълнението на решения, които включват арбитражно решение.

4.14.3   ЕИСК одобрява приемането на мерки, които да улеснят трансграничното прилагане на арбитража и поради това подкрепя установяването на единно наднационално правило за конфликт, отнасящо се до валидността на споразуменията за арбитраж, което да препраща към законодателството на държавата на провеждане на арбитража.

4.14.4   При всяко положение ЕИСК счита, че най-подходящо би било да не се променя начинът на действие на Конвенцията от Ню Йорк за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения от 1958 г. или поне да послужи като основа за приемане на нови мерки.

4.15   Разширяване на обхвата, включвайки решенията по административни дела

4.15.1   ЕИСК е наясно, че Регламент (ЕО) № 44/2001 се отнася само до съдебните решения по граждански и търговски дела, но счита, че за доброто функциониране на вътрешния пазар Комисията и държавите-членки би трябвало да проучат възможностите за разширяване на обхвата на приложение на този регламент като включат окончателните решения по административни дела по начин, който счетат за подходящ, включително разпоредбите на член 309 от Договора за ЕО.

---

(1)  Принципът за „взаимно признаване“ гарантира свободното движение на съдебни решения, без да се налага хармонизиране на процесуалните закони на държавите-членки.

(2)  ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1

(3)  ОВ C 117, 16.4.2000 г., стр. 51

(4)  ОВ L 299, 16.11.2005 г., стр. 61

(5)  Общностният метод се основа на идеята, че общият интерес на гражданите се защитава по-добре, когато общностните институции изпълняват пълноценно ролята си в процеса на вземане на решения, при зачитане на принципа на субсидиарността.

(6)  Екзекватурата е процедура, която има за цел да определи дали е възможно признаването на съдебно решение, произнесено от съд извън юрисдикцията на държавата, в която трябва да се приложи и позволява изпълнението му в държава, различна от държавата на произнасяне.

(7)  Достъпът до правосъдие е част от правото, предвидено в чл.6, параграф 1, според съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (вж. решение Golder (21.02.1975 г., параграф 28 и 31) и решение Dewer и др.).

(8)  ОВ C 364, 18.12.2000 г.

(9)  В този смисъл и Регламенти 4/2009; 1896/2006 и 861/2007.

(10)  Решение от 1.03.2005 г., дело C-281/02 OWUSU, и становище 1/03 от 7 февруари 2006 г., FJ 143-145.

(11)  Това означава, че даден съд ще признае поета компетентност от чуждестранен съд, ако, по негово мнение, този съд е поел компетентността с цел да предотврати отказ на правосъдие, поради липса на компетентен съд. Това е по-скоро аспект на достъпа до правосъдие, отколкото признаване на съдебни решения.

(12)  Например в решенията на Международния съд от 7 септември 1927 г., дело „Lotus“ и от 5 февруари 1970 г., дело „Barcelona Traction“.

(13)  ОВ L 7, 10.1.2009 г., стр. 1.

(14)  ОВ L 338, 23.12.2003 г., стр. 1.

(15)  Предохранителните мерки предполагат по принцип предварителното, а в някои случаи и частично удовлетворяване на претенция, преди да бъде произнесена присъдата. Според класическата процесуална практика (за всички примери виж Calamandrei „Intoducción al Estudio Sistemático de las Providencias Cautelares“ („Увод в систематичното изследване на предпазните клаузи“) за приемането на споменатите мерки би трябвало да са налице и двете условия автентичен акт или достатъчно на пръв поглед доказателство (fumus boni juris) и риск от загубване на законовия смисъл на обжалването (periculum in morа). Съдът на Европейските общности също възприе тази практика в Определението на председателя на Съда от 19.07.1995 г., Комисията срещу Atlantic Container Line и други (дело С-149/95), в Определението на председателя на Първоинстанционния съд от 30.06.1999 г. Pfizer Animal Health срещу Съвета на ЕС (дело Т-13/99) и дела Factortame от 19.06.1990 г. и Определението на председателя на Съда от 28.06.1990 г.

(16)  Регламент (ЕО) № 1393/2007 относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела ОВ L 324, 10.12.2007 г.

(17)  Решение на Съда на Европейските общности от 17.9.1999 г., дело С-260/97, Unibank.

(18)  Решение на Съда на Европейските общности от 17.09.2009 г., дело С-347708, Voralberger Gebietskrankenkasse.

(19)  ОВ L 133, 22.5.2008 г., стр. 66

(20)  ОВ L 157, 30.4.2004 г., стр. 45.

---