25.6.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/83

1.1

Новата схема за памука ще се прилага от 1 януари 2008 г. Необходимо е Съветът на министрите да приеме решение във възможно най-кратък срок, за да осигури на производителите необходимата сигурност относно действащата правна рамка по време на следващата кампания.

1.2

ЕИСК подчертава, че частичното „отделяне“ на производството от подпомагането, установено на 65 % в анулирания регламент и оставено непроменено в предложението на Комисията, е неефективна система за запазване на културата в определени райони на производство на Европейския съюз, където тя се отглежда. Трудоемкостта, високата себестойност на производството, неустойчивите цени на световния пазар и други фактори от разнообразен характер не позволяват предложението на Комисията да бъде ефективен механизъм за предотвратяване на изчезването на тази култура.

1.3

ЕИСК счита, че системата, прилагана до реформата от 2004 г., основана на подпомагане на производството, гарантираше жизнеността на стопанствата във всички райони на производство в Европейския съюз. Въпреки това ЕИСК съзнава, че не е възможно да се възстанови предишна схема, поради новата политическа насока на ОСП и поетите от Европейския съюз международни ангажименти в рамките на Световната търговска организация.

1.4

ЕИСК отбелязва различията на производството в Гърция и Испания. Всъщност, като се изключи подпомагането на производството, е трудно да се намери единна система за подпомагане, която да е в състояние да се приспособи по еднакъв начин в двете държави. Предвид това различие, ЕИСК се обявява за максимална гъвкавост на схемата за памука, в съответствие с принципа на субсидиарност, който беше ръководен при последните секторни реформи на Общата организация на пазарите (ООП) на виното и на плодовете и зеленчуците. Всяка държава-членка трябва да разполага с необходимата субсидиарност, за да намери най-доброто решение за своите райони на производство.

1.5

За да се запази високо ниво на отделяне на помощите, е нужно да се установи преходен период, през който да бъде осъществено постепенно привеждане в съответствие към високите нива на отделяне. Освен това, един висок процент на обвързана помощ не би гарантирал сам по себе си запазване на производството на памук. Включването на изискването за прибиране на реколтата и на понятието на здравословно, лоялно и търговско качество също не гарантира запазването на нивата на производство отпреди реформата, ето защо е необходимо да се предвидят условия за подбор, включващи критерии за количество по отношение на обема на предаденото производство.

1.6

ЕИСК отбелязва, че новата система трябва да насърчава залагането на качеството на получения продукт, за разлика от настоящия режим, който предизвика значително влошаване на качеството и затруднява продажбата на европейския памук. Памукът е продукт, който се използва в текстилната промишленост, и трябва да отговаря на нуждите на тази промишленост, която е подложена на силна конкуренция. Ето защо е абсолютно необходимо да се установят елементите, които да насърчават качественото производство. Освен това трябва да се улесни въвеждането на нови технологически алтернативи, системи за интегрирано производство и екологично производство в районите, където това е осъществимо.

2.1

Режимът за подпомагане на памука беше въведен през 1980 г. с присъединяването на Гърция към Европейския съюз. Този режим обхвана още две държави — Испания и Португалия, които се присъединиха през 1986 г. Секторът на памука действаше въз основа на една система на „дефицитни плащания“ (deficiency payments), според която се плащаше помощ на преработвателите, които плащаха минимална цена на земеделците, снабдяващи ги с необработен памук. Системата беше изменена през 2000 г., като бяха включени максимални гарантирани количества и нови изисквания за опазване на околната среда.

2.2

През април 2004 г. Съветът на министрите на Европейския съюз прие нова схема за подпомагане на памука, вдъхновена от ръководните принципи на реформата на ОСП от 2003 г., за подпомагане, необвързано с производството. Така необвързаната с производството помощ е 65 %, а обвързаната помощ достига 35 %. Реформата, която влезе в сила от 1 януари 2006 г., не предвиждаше възможност да се изменят процентите на това частично необвъзване.

2.3

На 7 септември 2006 г. едно решение без прецедент на Съда на Европейските общности по иск, внесен от Кралство Испания, анулира схемата за памука, приета през 2004 г., тъй като нарушава принципа за пропорционалност, което означава, според Договора за създаване на Европейския съюз, че действията, предложени в реформата на общностния режим за памука са определени като надхвърлящи необходимото за постигане на преследваната цел. Комисията не е взела предвид разходите за труд при изчислението на очакваната рентабилност на отглеждането на памук и не е отчела въздействието на реформата върху положението на памукопреработвателните предприятия. Съдът суспендира анулирането на реформата до представяне на ново предложение от Европейската комисия.

2.4

В периода на изготвяне на новото предложение Комисията поръча две проучвания на въздействието на памукопроизводството върху околната среда и социално-икономическото му въздействие. Паралелно на тези проучвания бяха организирани работни срещи с представители на сектора и бе проведено обществено допитване.

2.5

Накрая, за голяма изненада на сектора, на 9 ноември 2007 г. Комисията представи предложение за реформа на схемата за памука, на практика идентична с действащата в момента, по-точно 65 % необвързана с производството помощ и останалите 35 % обвързана с производството помощ. ЕИСК счита, че на предложението на Комисията следва да се даде друга насока с цел приспособяване към различната производствена действителност в Гърция и в Испания.

2.6

Настоящият режим за памука доведе до значително намаляване на производството, спад на добивите и последващ прогресивен отказ от сектора в някои райони на производство. В становището си относно реформата от 2004 г. ЕИСК предупреди Комисията, че частично необвързаното с производството подпомагане ще доведе до чувствително намаляване на обработваните площи.

2.7

Производството в Европейския съюз е съсредоточено почти изключително в определени райони на две средиземноморски страни, Гърция и Испания. Гърция е основният производител на памук в Европа с близо 380 000 ха, засети с тази култура. През 2007 г. площите, засети с памук в Испания, са около 63 000 ха. Португалия вече не отглежда памук, а България произвежда съвсем скромно количество. По принцип памукът се отглежда в слаборазвити райони с незначителни възможности за алтернативна заетост, които са включени в цел Конвергенция за периода 2007-2013 г.

2.8

В Гърция площите, засети с памук, са намалели с 11 % и обемът на производството е намалял в пропорция, подобна на намаляването на обработваната площ поради неблагоприятни климатични условия, но най-вече поради прилагането на реформата от 2004 г.

2.9

В Испания прилагането на настоящия режим стана причина за много по-радикални промени в сектора, отколкото в Гърция. Андалусия, основната област на производството на памук в Испания, само за две кампании загуби 30 % от площта и 65 % от производството си, като реколта на памук от 347 000 т. през 2004 г. намаля на 130 000 т. през 2007 г. През последните две години 30 % от производителите са се отказали от тази култура. Това съкращаване на производството е причина вече да не е надеждно запазването в краткосрочен план на голяма част от тази промишленост в Испания, което ще има сериозно въздействие върху заетостта в памукопреработвателните предприятия и върху използването на работната ръка в земеделските стопанства.

2.10

Предвид описаното в предходните параграфи положение, ЕИСК иска от Комисията повече гъвкавост в предложението, така че да остави на държавите-членки, съгласно принципа на субсидиарност, по-широко поле за действие.

2.11

Въвеждането на каквато и да било степен на необвързано с производството подпомагане в сектора на памука ще доведе до дълбокото му преобразуване. Памукопреработвателната промишленост ще трябва да се изправи пред съществени промени, за да се приспособи към новото положение и ще трябва да разчита на финансова подкрепа от Комисията, за да се преструктурира и да запази заетостта в тези райони на производство. Необходимо е да се окаже специална финансова подкрепа, която да позволи на памукопреработвателната промишленост да се справи с разходите по спирането на тази дейност и да се насочи към други икономически дейности, чрез които да запази работните места. Мерките за преструктуриране на промишлеността, включени в последната реформа на ООП на захарта, могат да предоставят някои насоки в тази посока.

3.1

ЕИСК споделя напълно виждането на Комисията за значението, което се предвижда да бъде поверено на междуотрасловите организации за координиране на продажбата на този продукт, изработването на типови договори и насърчаване на производството на качествен памук. Въпреки това предложеният формат за тези структури в настоящата схема и откъсването им от други мерки са причината, поради която те имаха незначително присъствие през двете години на действие на схемата и ролята им се ограничаваше до това да осигурят на членовете си достъп до допълнително подпомагане. Всъщност в Испания съществува само една междуотраслова организация, която обхваща 10 000 ха от културата.

3.2

Европейската комисията предвижда да публикува през м. октомври 2008 г. Зелена книга за прилагането на политиката на качеството в Европейския съюз. Поради тази причина съответните законодателни предложения няма да бъдат представени преди 2009 г. Наскоро Комисията обяви намерението си да проучи възможността да включи памука в приложение I към Регламент (ЕО) № 510/2006 относно закрилата на географските указания и наименования за произход.

3.3

Включването на памука в посочения защитен режим би могло да бъде полезно средство за много производители, които се стремят да увеличат добавената стойност на производството си, за да могат да посрещнат предизвикателствата на отворения, силно конкурентен пазар, и да могат да си осигурят справедлив доход чрез пазарите. Комисията ще трябва да пристъпи, чрез процедура по спешност, към разширяване обхвата на разпоредбата по отношение на памука.

3.4

Подходящо сертифициране на страната на произход и проверки на европейско ниво на качеството могат да спомогнат да се осигури на общностното производство на памук необходимата добавена стойност, към която се стремят всички европейски инициативи в тази област. Все пак, тъй като ЕС е нетен вносител на памук, трябва да се подобри и засили контролът на вносната суровина. По този повод би било подходящо да се пристъпи към включването на памука в каталога на продуктите, които могат да бъдат обект на информационни дейности и насърчаване, макар че тази мярка сама по себе си не предлага решение за сектора.

3.5

ЕИСК се присъединява към всички предложения на Комисията, целящи да се подобри качеството на памука. През последните години секторът постигна значителен напредък в опазването на околната среда чрез насърчаване на интегрирани системи на производство, агроекологично подпомагане или екологичното производство. Интегрираното производство, съвместно с мерки за опазване на околната среда непрекъснато нараства в Испания, а в Гърция през 2008 г. ще се приеме регламент за регулиране на интегрираното производство. Новата схема трябва да подкрепя подобни инициативи.

3.6

ЕС би трябвало да улесни приспособяването на общностния сектор на памука към използването на нови механизми за технологически нововъведения.

3.7

ЕС е нетен вносител на памук. Производството на общността представлява само 2 % от памука в световен мащаб и е много далече от големите производители (САЩ, Китай, Индия, др.). Поради това Европейският съюз не допринася за определянето на цената на тази суровина в международен план и общностното подпомагане на производителите на памук няма да доведе до изкривяване на конкуренцията. Следователно е необходимо Комисията да защити европейския сектор на памука, когато този въпрос се разглежда на многостранни форуми като Световната търговска организация.