23.1.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 19/57

(1)

На 3 юли 2008 г. Комисията получи с електронно писмо молба, подадена от Чешката република в съответствие с член 30, параграф 4 от Директива 2004/17/ЕО. Комисията поиска допълнителна информация с електронно писмо от 26 септември 2008 г., която бе предоставена от чешките органи с електронно писмо от 9 октомври 2008 г.

(2)

Представената от Чешката република молба се отнася до производството на електроенергия.

(3)

Към молбата е приложено писмо от независим национален орган (Energetický regulační úřad, чешкия орган за енергийно регулиране) и писмо от друг независим орган (Úřad pro ochranu hospodářské soutěže, чешката служба за защита на конкуренцията). И двата органа анализират условията за достъп до съответния пазар, които според тях са неограничени, като никой от тях не смята, че допълнителното условие, свързано с наличието на пряка конкуренция, е спазено по отношение на производството на електроенергия в Чешката република.

(4)

В член 30 от Директива 2004/17/ЕО се предвижда, че поръчките, предназначени да способстват за изпълнението на една от дейностите, за които се прилага Директива 2004/17/ЕО, не са предмет на директивата, ако упражняваната в държавата-членка дейност е пряко изложена на конкуренция на пазари, до които достъпът не е ограничен. Прякото излагане на конкуренция се оценява въз основа на обективни критерии, като се отчитат характерните особености на съответния сектор. Достъпът се счита за неограничен, ако държавата-членка е въвела и прилага съответното законодателство на Общността относно пълното или частичното отваряне на дадения сектор. Въпросното законодателство е посочено в приложение XI към Директива 2004/17/ЕО, която, по отношение на електроенергийния сектор, съдържа позоваване на Директива 96/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 1996 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия (2). Директива 96/92/ЕО бе заменена от Директива 2003/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 96/92/ЕО (3), която изисква дори по-висока степен на отвореност на пазара.

(5)

Чешката република е въвела и прилага не само Директива 96/92/ЕО, но също и Директива 2003/54/ЕО, избирайки законово и функционално разделяне на преносните и електроразпределителните мрежи, с изключение на най-малките електроразпределителни дружества, които, въпреки че са предмет на счетоводно разделяне, са освободени от изискването за законово и функционално разделяне, при условие че имат по-малко от 100 000 клиенти или към 1996 г. обслужват електрически системи с потребление под 3 TWh. Освен това собствеността на оператора на преносната мрежа, CEPS, бе разделена. В резултат на това и в съответствие с член 30, параграф 3, първа алинея следва да се счита, че достъпът до пазара е неограничен.

(6)

Прякото излагане на конкуренция следва да се оценява въз основа на различни показатели, нито един от които, per se, няма решаващо значение. По отношение на пазарите, обхванати от настоящото решение, пазарният дял на основните участници на даден пазар представлява критерий, който следва да бъде отчетен. Друг критерий е степента на концентрация на тези пазари. Като се имат предвид особеностите на въпросните пазари, следва да се вземат под внимание и други критерии, като функционирането на балансиращия механизъм, ценовата конкуренция и степента, до която потребителите сменят доставчиците си.

(7)

Настоящото решение не засяга прилагането на правилата на конкуренция.

(8)

Представената от Чешката република молба се отнася до производството на електроенергия в Чешката република.

(9)

Съгласно молбата съответният географски пазар е пазар, по-голям от националната територия, включващ териториите на Чешката република, Полша, Словакия, Австрия и Германия. Твърди се, че основна причина за дефинирането на пазар в тези граници е високият дял на междусистемен капацитет (с редица държави-членки) в сравнение с вътрешното производство и потребление. Съгласно информацията, предоставена от чешките органи в техния отговор от 9 октомври 2008 г., през 2007 г. са изнесени 25,6 TWh, а са внесени 9,5 TWh. По този начин Чешката република е нетен износител на електроенергия с нетен износ в размер на 16,1 TWh, което е равно на почти 20 % (4) от общото нетно производство на електроенергия (81,4 TWh). Допълнителен аргумент, представен по отношение на съществуването на широк географски пазар, е тенденцията за изравняване на цените между националния пазар в рамките на Чешката република и този в Германия, както и нарастващата роля на PXE, енергийната борса в Прага.

(10)

Сравнително високият междусистемен капацитет и израняването на ценовите равнища обаче не са достатъчни условия за очертаването на съответен пазар. Местните пазарни правила, и по-специално първостепенната необходимост от даден участник на пазара и неговата доминираща позиция (в случая с Чешката република — оператора CEZ) също могат да доведат до очертаването на по-тесен пазар. В този контекст трябва да се отбележи, че според отговора на чешките органи от 9 октомври 2008 г. значителна част от нарастващия обем на PXE се дължи на операции, в които участва CEZ. Освен това в своето Разследване на енергийния сектор (5) по отношение на възможните дефиниции на географски пазар, надхвърлящ националните граници, Комисията разгледа дали някои страни в Централна Европа биха могли да бъдат част от възможни двойки съответни пазари. За двойката страни Австрия-Германия поради размера на основния оператор в Австрия, съчетано с претоварването на вътрешната австрийска мрежа, Комисията не успя да заключи, че би съществувал съответен пазар, по-голям от националния пазар. По подобен начин в случая с Чешката република и Словакия съответният размер на доминиращите оператори и необходимостта от тях, за да се отговори на нуждите от потребление, води до заключението, че дори тази двойка страни не е част от един и същ съответен географски пазар. В допълнение към това Комисията разгледа наскоро австрийския и полския пазар за производство на електроенергия и определи, че те са национални пазари по отношение на географския си обхват (6). И на края, в едно от последните антитръстови решения С(2008) 7367 от 26 ноември 2008 г. срещу E.ON относно пазара на едро в Германия (7) Комисията определи последния като национален по обхват, без съседни държави (нито на запад, нито на изток) да представляват част от по-голям географски пазар.

(11)

Следователно съществуването на регионален пазар следва да бъде отхвърлено. Това също е в съответствие с изявлението на чешката служба за защита на конкуренцията, че „при оценката [на заявлението съгласно член 30] службата, отчитайки своето текущо разследване, прие допускането, че съответният пазар за производство на електроенергия следва, от географска гледна точка, да бъде определен като територията на Чешката република“. С оглед на изложеното в съображения 9 и 10 по-горе територията на Чешката република следва да се разглежда като представляваща съответния пазар за целите на оценка на условията, предвидени в член 30, параграф 1 от Директива 2004/17/ЕО.

(12)

Вследствие на постоянната практика (8) по отношение на решенията на Комисията съгласно член 30, Комисията счита, че по отношение на производството на електроенергия „показател за интензивността на конкуренцията на националните пазари е делът от общия пазар, който притежават тримата най-големи производители“. Според „Таблица 6: Състояние на пазара на едро“, стр. 12 и последващи от „Работен документ на службите на Комисията: Придружителен документ към доклада за напредъка в създаването на вътрешен пазар за газ и електроенергия“ (9), дяловете на тримата най-големи производители са възлизали на 69,4 % от производството на електроенергия през 2006 г., като през 2007 г. са нараснали на 73,9 %. Според предоставената от чешките органи информация в техния отговор от 9 октомври 2008 г. доминиращото предприятие държи почти 70 % от общия инсталиран капацитет, а второто и третото държат съответно 3,5 % и 3 %. Тези равнища на концентрация, обхващащи общия пазарен дял на тримата най-големи производители, са по-високи от 39 % — съответния процент, на който се позовават решения 2006/211/ЕО (10) и 2007/141/ЕО (11) на Комисията във връзка с Обединеното кралство. Те са значително по-високи и от равнището (52,2 %), посочено в Решение 2008/585/ЕО (12) по отношение на Австрия, както и по-високи от равнището (58 % от брутното производство), посочено в Решение 2008/741/ЕО на Комисията (13) по отношение на Полша.

(13)

Равнищата на концентрация в Чешката република на тримата най-големи оператори са подобни или по-ниски от съответните равнища, посочени в решения 2006/422/ЕО (14) и 2007/706/ЕО (15) на Комисията по отношение съответно на Финландия (73,6 %) и на Швеция (86,7 %). Съществува обаче важна разлика между случая с Чешката република, от една страна, и Швеция и Финландия, от друга. А именно, в Чешката република има един доминиращ оператор, като другите двама най-големи производители имат двадесет пъти по-малки пазарни дялове (най-малкият дял е 3 %, а най-големият — почти 70 %). Съответните данни за Финландия са 18,3 % за оператора с най-малък пазарен дял сред тримата най-големи оператори и 33,7 % за най-големия оператор. В Швеция също съществува голяма разлика, като делът на оператора с най-малък дял е 17,4 %, а на най-големия — 47,1 %.

(14)

В тази връзка следва да се припомни утвърдената съдебна практика (16), според която „много големите пазарни дялове са сами по себе си, освен при извънредни обстоятелства, доказателство за съществуването на господстващо положение. Такъв е случаят при наличието на пазарен дял от 50 %“.

(15)

Равнището на внос на електроенергия в Чешката република възлиза на малко над 11 % от общо търсене на страната (17), което, въпреки че е повече от дела на внос на електроенергия в Полша, е само наполовина от същия дял в Австрия (18)  (19). Също така в случаите с Швеция и Финландия високите равнища на концентрация на тримата най-големи производители се „компенсират“ от факта, че „върху […] пазара се упражнява конкурентен натиск поради възможността да се внася електроенергия отвън […]“ (20). Поради тази причина е трудно да се заключи, че внесената електроенергия би оказвала съществен конкурентен натиск в Чешката република, а твърдението, че би съществувал транспортен капацитет за значително увеличаване на равнището на внос, е само на теория, като се има предвид, че Чешката република е нетен износител всяка година от поне 2003 г. насам и ще продължи да бъде такъв в средносрочен план. Следователно това равнище на концентрация не е показателно за степента на пряка конкуренция на пазарите за производство на електроенергия.

(16)

Отговорът на чешките органи от 9 октомври 2008 г. посочва също, че CEZ планира, на равнище преносна мрежа, болшинството от бъдещите широкомащабни проекти за производство на електроенергия, по-специално чрез предвидени нови ядрени мощности, планувано удължаване на срока на експлоатация на съществуващата атомна централа Dukovany, както и проекти за електроцентрали, работещи на въглища и газ. Освен плановете на CEZ съществуват също проекти, особено в областта на енергията от възобновяеми източници, които са планирани от други участници отчасти на равнище пренос и най-вече на равнище разпределение.

(17)

Освен това функционирането на балансиращите механизми следва също да се разглежда като допълнителен показател, въпреки че те представляват малка част от общото количество електроенергия, произведена и/или използвана в дадена държава-членка. Според наличната информация работата на балансиращия механизъм, по-специално пазарното ценообразуване и добре развитият дневен пазар със срокове за затваряне на всеки час и половина, което позволява на потребителите на мрежата да коригират позициите си на всеки час и половина, е такава, че не представляват препятствие за излагането на производството на електроенергия на пряка конкуренция.

(18)

Като се имат предвид характеристиките на конкретния продукт (електроенергия) и оскъдността или липсата на подходящи продукти или услуги, които да могат да го заменят, тарифната конкуренция и ценообразуването придобиват по-голямо значение при оценяване на състоянието на конкуренцията на пазарите на електроенергия. По отношение на големи промишлени (крайни) потребители броят на клиентите, които сменят своя доставчик, може да служи за показател за тарифна конкуренция и по този начин непряко се явява „естествен показател“ за ефективността на конкуренцията. „Ако малко на брой потребители сменят доставчика си, има вероятност да е налице проблем при функционирането на пазара, въпреки че не трябва да се пренебрегва ползата от възможността да се извърши предоговаряне с досегашния доставчик“ (21). Освен това „съществуването на регулирани цени за крайните потребители несъмнено е фактор от ключово значение за поведението на клиентите […]. Въпреки че запазването на проверките може да бъде оправдано в период на преход, същите ще доведат до все повече и повече изкривявания при приближаване на нуждата от инвестиции“ (22).

(19)

Според последната налична информация смяната на доставчика на електроенергия е достигнала „висока степен“ (23) в Чешката република, а според последната информация от чешките органи в техния отговор от 9 октомври 2008 г.„от отварянето на пазара на електроенергия почти всеки втори клиент в големия потребителски сегмент е сменил доставчика си на електроенергия“. Това трябва да се разглежда на фона на ситуацията, отразена в предишните решения относно сектора на електроенергията, в които процентите на смяна на доставчиците сред големите и много големите промишлени потребители варираха от над 75 % (Решение 2006/422/ЕО относно Финландия) до 41,5 % (Решение 2008/585/ЕО относно Австрия). Освен това в предишни решения на Комисията пазарите на доставки (за битови и промишлени потребители и т.н.) се разглеждат като различни продуктови пазари и могат, поради наличието на силни и добре установени дружества за доставки, да работят при различни конкурентни условия от тези на пазарите за производство или продажба на едро. Затова високата степен на смяна на доставчиците на електроенергия не е показателна за степента на пряка конкуренция.

(20)

По отношение на производството на електроенергия в Чешката република ситуацията може да бъде обобщена, както следва: общите пазарни дялове на тримата най-големи производители са големи, но по-важното е, че само делът на най-големия производител представлява почти 70 %, без това да се компенсира от внос на електроенергия, тъй като точно обратното — през последните 5 години Чешката Република е постоянен нетен износител на значително количество електроенергия. Както се посочва в съображение 17, функционирането на балансиращия механизъм не представлява препятствие за пряка конкуренция на пазара на производство на електроенергия и съществува висока степен на смяна на доставчиците на електроенергия. Добре работещият балансиращ механизъм и високата степен на смяна на доставчиците не могат обаче да компенсират доста високата степен на концентрация, и по-специално високия дял на най-големия производител, като се има предвид също утвърдената съдебна практика, посочена в съображение 14 по-горе.

(21)

Предвид факторите, разгледани в съображения 9—20, следва да се направи заключение, че производството на електроенергия в Чешката република понастоящем не е пряко изложено на конкуренция. Следователно член 30, параграф 1 от Директива 2004/17/ЕО не се прилага за поръчки, предназначени да способстват упражняването на тези дейности в Чешката република. Следователно Директива 2004/17/ЕО продължава да се прилага, когато възлагащите органи възлагат договори с цел извършване на производство на електроенергия в Чешката република или когато организират конкурси за проекти за извършването на тези дейности в Чешката република.

(22)

Настоящото решение се основава на правната и фактическата обстановка от юли до октомври 2008 г., съдържаща се в информацията, предоставена от Чешката република, съобщението от 2007 г. и документа на службите на Комисията от 2007 г., заключителния доклад, както и Доклада за напредъка за 2007 г. и приложението към него. Настоящото решение може да бъде преразгледано, ако вследствие на съществени промени във фактическата или правната обстановка бъдат изпълнени условията за прилагането на член 30, параграф 1 от Директива 2004/17/ЕО,