22.9.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/24

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Как да помогнем на МСП да се адаптират към промените на световния пазар“

(становище по собствена инициатива)

(2010/C 255/04)

Докладчик: г-н CAPPELLINI

Съдокладчик: г-н PAETZOLD

На 26 февруари 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Как да помогнем на МСП (1) да се адаптират към промените на световния пазар“.

Консултативната комисия по индустриални промени, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 26 ноември 2009 г. (докладчик: г-н Cappellini, съдокладчик: г-н Paetzold).

На 458-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември 2009 г. (заседание от 16 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 180 гласа „за“ и 3 гласа „въздържал се“.

Първа част

1.   Заключения и препоръки

1.1   Комитетът потвърждава, че МСП стигат до интернационализиране по много пътища, използвайки различни стратегии и опирайки се на различни равнища на подкрепа. Затова в настоящото становище се предлагат осем препоръки, които да насочват и вдъхновяват действията в подкрепа на МСП при адаптирането им към промените на световния пазар. Настоящото становище е адресирано към европейските институции, държавите-членки, МСП и техните сдружения, както и към организираното гражданско общество в ЕС в най-общ смисъл.

1.2   Препоръка 1: зачитане на предприемачите, на тяхното право да вземат решения и задължението да поемат отговорността за последиците от тези решения. Подкрепата за бизнеса трябва да осигурява на предприемачите помощ за справяне с промените на световния пазар, но не бива нито да замества решенията им, нито да ги предпазва от рисковете, произтичащи от решенията им. Политиката за подкрепа на МСП трябва да възнаграждава новаторството (чрез активно участие в междусекторните технологични платформи на Седма рамкова програма за научни изследвания) и да не поема рискове, освен в отговор на специфични проблеми на пазара. При тези обстоятелства промените на световния пазар могат да окажат несъразмерно силно въздействие върху по-малките предприятия (например тези, които оперират в световни вериги за създаване на стойност или в икономиките, където преобладават малките предприятия).

1.3   Препоръка 2: намаляване на пречките пред търговията. Стремежът към отворени пазари чрез успешни търговски преговори и гарантиране на юридически коректно използване на инструменти за търговска защита от трети страни, прилагането на световните търговски стандарти и поддържането на вътрешния пазар, без да се пренебрегва симетричният достъп до пазара, остават най-ефективните начини за подкрепа на МСП износители. Най-доброто политическо действие е да се гарантира на дружествата, които могат да изнасят, че няма да бъдат възпрепятствани от тарифни и нетарифни пречки.

1.4   Препоръка 3: насърчаване на търговската конкурентоспособност чрез подобряване на качеството. Необходимо е ползите и качеството, произтичащи от спазването на европейските норми и изисквания, както и от пълноценното участие в програмите за подобряване на качеството като Седма рамкова програма или рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, да се популяризират чрез маркетинг кампании в трети държави, организирани от държавите-членки, Европейската комисия и бизнес асоциациите. В същото време би трябвало да се подчертае, че спазването на нормите на ЕС е условие за внос на стоки и услуги в ЕС.

1.5   Препоръка 4: търговската политика трябва да„мисли първо за малките“. Ако е необходимо да се сформират партньорства, за да се получи достъп до пазара, МСП трябва да осъществяват по-тясна координация, за да се справят със сложния процес на търговските преговори. Прозрачността на преговорите може да се подобри, ако се наблегне на измерението на МСП във всички оценки на въздействието върху устойчивото развитие. Също така би трябвало да се осъзнае по-добре представителността на представителите на бизнеса. Базата данни за достъп до пазара и бюрата за помощ в областта на защитата на правата на интелектуална собственост в нововъзникващите пазари също могат да помогнат. Могат да се положат повече усилия в областта на обществените поръчки и бързината на плащането в ЕС, за да се подобри търговският обмен на МСП.

1.6   Препоръка 5: приспособяване на политиките към нуждите на МСП. Има разминаване между пречките пред интернационализацията, които срещат МСП, и представата, която имат политиците за тези пречки. Подкрепата трябва да се предоставя в достъпна и практична форма чрез местни и национални посредници, които добре познават МСП. Добър пример за това е насърчаването на личните връзки между предприятията чрез субсидии за първото посещение. Трябва да се направи много, за да се доближи политиката до нуждите на МСП, както показва примерът с достъпа до финансиране. Трябва да се насърчават практическите методи за подкрепа на МСП като посредничество, данъчни облекчения, бързи плащания и мерки за улесняване на бързото разпространение на средствата чрез изключения от правилата за държавните помощи, по-конкретно в секторите, които са най-потърпевши от глобализацията и икономическата и финансовата криза (напр. автомобилната индустрия и др.).

1.7   Препоръка 6: подкрепа за МСП чрез техния персонал. Целта е да се гарантира, че МСП ще са в състояние да наемат на трудовия пазар квалифицирана и мотивирана работна ръка. За да се запази конкурентоспособността на европейските МСП, трябва да се поддържа предлагането на най-високо равнище на квалификация, особено в сектори като инженерство, техническа поддръжка и строителство. Съобщението на Комисията „Споделен ангажимент за трудова заетост“ добавя стойност към този процес. Социалният диалог и по-специално секторният социален диалог, трябва да окажат по-осезателна помощ на МСП да стимулират служителите си да поддържат и развиват нови умения, за да са сред първите, които да се възползват от нововъзникващите и вече съществуващите възможности на вътрешния пазар. За приспособяване към световните промени трябва да се подпомагат европейски партньорства и дългосрочни проекти с участието на организации на МСП, икономически университети и изследователски институти в сътрудничество с институции от нововъзникващите икономики.

1.8   Препоръка 7: мрежите са важни за МСП, особено когато излизат на световната сцена. Мрежите осигуряват възможности за МСП, но също така поставят конкретни проблеми, свързани с интелектуалната собственост и доминиращи клиенти, които биха могли да бъдат преодолени по-добре посредством секторен подход. Като световен играч ЕС не е осъществил потенциала си за подобряване на позицията на МСП като износители на и вносители от трети пазари. Особено интересна е ролята, която ЕС и държавите-членки могат да изпълняват за подпомагане на онези МСП, които са достатъчно конкурентоспобосни, за да поемат ролята на начални и междинни предприятия (НМП) във веригите за създаване на стойност. Трябва да се наблегне повече на този въпрос, в съответствие с предишните препоръки на CCMI и като се вземат предвид изискванията за препозициониране на индустриалните политики на ЕС на световния пазар.

1.9   Препоръка 8: новаторство и оценка. Политиците трябва да новаторстват в реалната икономика, още повече когато условията поставят високи икономически, социални и екологични изисквания. Политиката трябва да отговаря бързо на новите предизвикателства, да се оценява въз основа на солидни критерии за качество и да е във връзка с представители на заинтересованите страни, за да е в течение на успехите и промените по отношение на резултатите. МСП могат да дадат значителен принос за по-енергийно ефективни продукти/услуги и т.н. „зелена икономика“.

2.   МСП играят ключова роля в отговора на ЕС на промените на световния пазар

2.1   23-те милиона МПС в ЕС играят ключова роля в приспособяването на икономиката на ЕС към промените на световния пазар. Те осигуряват работа на две трети от работещите в частния сектор, поддържат динамиката на трудовия пазар и спомагат за развитието на конкурентоспособна, новаторска и приобщаваща европейска икономика. Процесът на икономическа фрагментация и специализация, характерен за глобализацията, създава ниши, които МСП могат да заемат. Трябва да се отдаде по-голямо признание на приноса на МСП към просперитета на ЕС и неговите различни социални, икономически и културни модели. МСП са гръбнака на производствената система на ЕС и биха могли да увеличат приноса си към заетостта и добавената стойност, която ЕС създава (2).

2.2   Като най-големият в света износител и донор на помощи за развитие, ЕС е вече ориентиран глобално. МСП са разнородна група и много от тях няма да имат силата, ресурсите или желанието да излязат на световния пазар. Комитетът би желал да подчертае, че „глобализацията“ и „интернационализацията“ са важни теми дори за МСП, които предлагат продукцията си или работят само на местни и регионални пазари (3). Глобализацията прекрои социалните ангажименти, които вписваха МСП в националните икономически системи и Комитетът признава, че настоящата криза ще промени отново връзките на МСП с техните национални и международни пазари (4). Засилената роля на Европейската комисия и на държавите-членки в тази връзка трябва да бъде обсъдена и включена в политическия дневен ред на ЕС. Ако ЕС говори в един глас пред международните финансови институции (както вече поиска представителят на Еврогрупата в Съвета) и Еврогрупата има единна визия за подкрепа на еврозоната, това би могло да помогне на МСП да укрепят позицията си на световния пазар.

2.3   Много фактори оказват въздействие върху реакцията на МСП на промените на световния пазар. Въпреки ангажимента за изграждане на истински единен пазар, малко от МСП в ЕС-27 изнасят или внасят от чужбина (5). Тенденцията към интернационализиране е по-изявена при малките страни и по-големите дружества (6). Секторът на услугите, в който преобладават МСП, допринася за около 70 % от брутната добавена стойност на ЕС-27, но общият му принос към трансграничната търговия е само 20 % през относително благополучната 2006 г (7). Посоките и секторите за интернационализация се различават, също както избраните начини (напр. износ или смесено предприятие) и насоката на търговския обмен. Пречките пред интернационализацията също се различават, тъй като това, което пречи на МСП да изнасят, е непознаването на чуждестранните пазари (13 % от МСП износители посочват това като главна пречка), следвано от тарифите за внос в страните на местоназначение и липсата на капитал (по 9 %) (8).

2.4   МСП имат много по-малко трансгранични дейности от по-големите предприятия във и извън границите на вътрешния пазар. Това може да създаде погрешното впечатление, че ЕС е за големите предприятия, а държавите-членки са за МСП. Комитетът подчертава, че МСП са гръбнакът на икономиката на ЕС и играят важна роля в социалната икономика на ЕС, особено когато големите предприятия изнасят дейността си в трети страни.

Поради това Комитетът признава, че през годините политиките на ЕС в полза на МСП претърпяха развитие от Плана за действие за МСП от 1986 г., Интегрираната програма от 1994 г., различните многогодишни програми, Лисабонската програма от 2000 г., Европейската харта за МСП от 2000 г., Програмата за конкурентоспособност и иновации (ПКИ) и „Small Business Act“ за Европа (SBA) (Законодателен акт за малкия бизнес в Европа).

2.5   Много предприятия работят без да търсят друга помощ от публичната политика освен премахването на административни и регулаторни пречки. За тях основният аргумент за намеса от страна на политиката на ЕС за МСП е да се внасят корекции при неефективност на пазара. Но в свои предходни становища (9) Комитетът ясно изрази възгледа си, че подкрепата за МСП трябва да бъде изведена на ново равнище, ако искаме да бъдат осъществени амбициите на SBA и да се отговори на нуждите на 23-те милиона МСП в ЕС. Седмицата на МСП разшири обхвата на политиката за МСП отвъд задачите да „информира“, „подкрепя“, „вдъхновява“, „споделя“ и „насърчава“ МСП (10), както ЕИСК вече посочи в становището си INT/445 по отношение на изпълнението на SBA (Законодателния акт за малкия бизнес в Европа), а неотдавна същото стори и Комитетът на регионите.

2.6   Настоящото становище набляга конкретно на препоръките, които имат за цел да подпомогнат МСП в износа и политиките, предназначени да помогнат на МСП да се справят с промените на световния пазар. То е адресирано към Европейската комисия, Европейския парламент и държавите-членки, както и към сдруженията на МСП, както секторни, така и междусекторни. В началото се обяснява защо традиционната обосновка за интервенция за преодоляване на слабостите на пазара може да бъде основен елемент на тази политика. В становището се посочва също, че не винаги са ясни или добре подбрани механизмите за открояване на слабостите на пазара, определяне на политически решения и възлагане на отговорностите по изпълнението. По тези причини трябва да се разработят други принципи за приближаване на политиката до МСП и откъсването ѝ от абстрактната концепция за „пазара“. За тази цел ЕИСК би могъл да насърчи, наред с други заинтересовани национални или европейски институции, изготвяне на двугодишен доклад на световно равнище, който да отчита „позицията на МСП на световния пазар според подходящи пазарни показатели“.

3.   Препоръка 1: Предприемачите вземат решенията

3.1   Мерките трябва да зачитат предприемачите, тяхното право да вземат решения и необходимостта да поемат отговорността за последиците. Стимулите за износа могат да нанесат изключително големи вреди, ако изкривяват пазара и насърчават предприятията да поемат рискове, за които не са готови. Като правило политиката би трябвало да възнаграждава новаторството и да подкрепя поемането на търговски рискове, но не и да поема такива, освен като реакция на специфични слабости на пазара.

3.2   Глобализацията изправя МСП и политиците пред сложни предизвикателства, представляващи едновременно рискове и възможности. Достъпът до световния пазар изисква скъпо струваща информация, доставчиците трябва да са надеждни, а веригите за създаване на стойност изправят МСП пред предизвикателства, свързани с правата на интелектуална собственост. МСП стигат до интернационализиране по много пътища, някои от самото начало са ориентирани към световния пазар, а други бавно се учат как да се приспособяват. Предизвикателството за тези, които разработват политиките, е да гарантират, че тяхното разбиране за нуждите на МСП съответства на нуждите на МСП, които се стремят да подкрепят. Затова акцентът трябва да остане върху предоставянето на подкрепа, оставяйки свобода на действие на предприемачите.

4.   Препоръка 2: Пазарите трябва да са свободни

4.1   Акцентът върху свободата на действие на предприемача е основна обосновка за продължаващата либерализация на пазарите и е общ фундамент на политиката на ЕС за МСП. SBA има за цел да се извлече максимална полза от вътрешния пазар и Комитетът вече е изразил позицията си, че подобряването на функционирането на вътрешния пазар е най-ефективният начин да се увеличи капацитетът за износ на МСП (11). Подобряването на достъпа на МСП до външни пазари е основна тема на външното измерение на Лисабонската стратегия (12). Най-ефективните начини за подкрепа на МСП износители остават намаляването на пречките пред търговията и стремеж към отворени и конкурентни пазари, чрез приключването на търговски преговори, прилагането на световните търговски стандарти и поддържането на вътрешния пазар, при положение, че отворените пазари спазват „симетричен достъп“ и не заплашват достиженията на правото на ЕС. Най-доброто политическо действие е да се гарантира на МСП, които могат да изнасят, че няма да бъдат възпрепятствани в това от различни тарифни или нетарифни пречки. Примери за подходящи действия са:

а)

приключването на кръга преговори от Доха, СТО/споразумения за обществени поръчки и двустранни споразумения, както и други международни търговски преговори, за да се намери решение на пречките пред търговията както на границите (напр. тарифни пречки, митнически процедури), така и отвъд границите (нетарифни пречки, технически стандарти и спецификации) (13);

б)

действия, насочени към разрешаване на проблема с недостатъчната защита на правата на интелектуална собственост и тежките процедури в тази област, както и свързани с това проблеми като трансфера на технологии; може да се спомене мрежата „Enterprise Europe“, бюрата за помощ в областта на защитата на правата на интелектуална собственост на проекта „IPeuropAware“, „China IPR SME Helpdesk“ (бюро за помощ за защита на правата на интелектуална собственост в Китай), Европейският бизнес и технологически център, създаден в Индия през 2008 г. с участието на Европейската патентна служба;

в)	последователни действия за справяне с дискриминационните национални практики при възлагането на обществени поръчки;

г)	действията на Европейската комисия в отговор на предложенията на депутата от Европейския парламент, г-н Guardans Cambo; Комитетът насърчава Европейската комисия да докладва тези действия (14).

5.   Препоръка 3: Насърчаване на търговската конкурентоспособност чрез качество

5.1   Сложността на въпросите, свързани с решението на един предприемач да излезе на международната сцена, означава, че подкрепата за МСП трябва да е в състояние да отчита избрания път, създадените връзки и секторите, за които те се отнасят. Затова Комитетът подкрепя новия регламент за групово освобождаване, с който рамката на държавните помощи става по-чувствителна към нуждите на МСП. Той ще спомогне да се предостави значителна подкрепа на МСП в случаите, в които има доказателства, че пазарът не е допринесъл за ефективни резултати за МСП (15). Комитетът прие становище относно необходимостта МСП да участват пълноценно в програмите за повишаване на качеството като тези по Седма рамкова програма (16) и да използват новия Наръчник на Европейската комисия за държавни помощи за МСП. Добре би било организациите на МСП да се запознаят с дейностите на ЕК за обучение (17). Би било целесъобразно по-големите промени в културата на бизнес средите, веригите за създаване на стойност, позиционирането на пазара, в частност на МСП, да бъдат обект на проследяване на политиките по сектори на равнище ЕС. В тази област трябва да бъде постигнат сериозен напредък.

5.2   От всички предприятия, които започват да търгуват от пространството на ЕС, се изисква да отговарят на най-високи стандарти за безопасност на потребителите, корпоративна социална отговорност и екологична устойчивост. Като се има предвид, че ЕС задължава предприятията да правят значителни инвестиции, може да се направи още много по отношение на повишаването на възвращаемостта на тези инвестиции. Следователно Комитетът насърчава държавите-членки, Европейската комисия и представителните сдружения на МСП да потърсят начини за обозначаване на качеството на продуктите/услугите на ЕС на външните пазари. Хоризонталният маркетинг за повишаване на осведомеността по отношение на качеството на продуктите на ЕС не трябва само да се позовава на кампаниите „маркировка ЕС“ или „произведено в ЕС“. Но разпространяването на информация за качеството на стоките на трети пазари на отраслов принцип би било важно средство за маркетинг, което ще е от полза за много МСП, особено онези, които оперират в нови сектори (като напр. „зелена“ енергия). Инициативите за „справедлива търговия“ на регионално/глобално равнище, които имат за цел успешното включване на европейските организации на МСП би трябвало да бъдат по-системно проучвани и оценявани.

5.3   МСП закупуват стоки извън единния пазар до степента, в която изнасят (5). МСП от по-малките държави-членки и най-вече тези, чиято дейност е в търговията на едро, търговията на дребно и производството, се стремят да се снабдяват отвъд националните граници (8), но не от трети страни. Непрекъснатото насърчаване на европейските стандарти за „маркировката ЕС“, както и по-добра оценка на съответствието и капацитет за наблюдение на пазара в трети страни ще разшири спектъра на доставчици за внос в ЕС. Развитието на капацитета на предприятия в трети страни да отговарят на изискванията на ЕС ще бъде в помощ на предприятията в съответствие с програмата „Помощ за търговия“ на ЕС, и, както отбеляза председателят на Комитета по техническите пречки пред търговията, увеличава доверието и насърчава свободната търговия и справедливата търговия (18).

6.   Препоръка 4: търговската политика трябва да „мисли първо за малките“

6.1   Комитетът отбелязва, че някои въпроси, разгледани в SBA се отнасят и до разработването на търговската политика. МСП имат по-малко възможности да се справят с административните тежести и да направят така, че гласът им да се чуе в политическите среди (19). Същото се отнася и за тарифните и нетарифните пречки. В съответствие с предложението на Комисията за „по-тясно партньорство за осигуряване на достъп до пазари“ (20), бизнес организациите трябва да участват в рамките на партньорството за достъп до пазара и неговия консултативен комитет (Консултативен комитет „Достъп до пазара“). Освен това трябва да се гарантира, че интересите на МСП са изцяло зачетени във всички търговски преговори. Съществуващите инструменти за търговска защита като антисубсидийните и антидъмпинговите мерки не са подходящи за МСП, които не разполагат със средствата и уменията да завеждат ефективни жалби. Кръглите маси на ЕИСК „ЕС-Китай“ и „ЕС-Индия“ биха могли също да подпомогнат диалога и подготвителната работа в съответните граждански общества на ЕС (по-специално МСП и социалните и икономически категории).

6.2   Комитетът признава, че основният начин за представяне на вижданията на МСП е чрез държавите-членки и Комитета по член 133 и чрез търговските асоциации и промишлените федерации, които лобират за Комисията в СТО. Все пак търговските преговори остават сложни и е необходимо, посредством мрежата за търговска политика, да се развият и координират по-тесни партньорства за осигуряване на достъп до пазари на МСП. Европейската комисия и държавите-членки трябва също така да подобрят координацията на интересите на МСП, за да могат те по-добре да защитават интересите си в други органи по стандартизация като Международната организация по стандартизация (ISO). Примери за подходящи действия са:

а)	държавите-членки и Европейската комисия би трябвало да правят post hoc декларации към оценките на въздействието върху устойчивостта за процедурите за провеждане на консултации с МСП и за представителността на сдруженията, с които са били проведени консултациите (21);

б)

Комитетът приветства базата данни за достъп до пазарите и ресурсите в областта на защита на интелектуалната собственост, включително бюрата за помощ в тази област. Редовните стажове на служители на Европейската комисия в МСП и в бюрата за връзка в областта на правата на интелектуална собственост в техните държави биха подобрили значително разбирането на проблемите в тези търговски области;

в)

дискриминационните политики за възлагане на обществени поръчки и забавеното плащане са въпроси от компетентността на държавите-членки, които нанасят несъразмерно големи щети на МСП (22). Комитетът приветства прегледа на изпълнението на директивата, направен през 2006 г., но смята, че трябва да се преценят последиците от финансовата криза. Този подход би оказал морален натиск и би позволил да се съберат добри практики като например приетите през юни 2009 г. от ирландското правителство официални разпоредби за съкращаване от 30 на 15 дни на срока, в който централните административни служби трябва да се разплатят с доставчиците си.

7.   Препоръка 5: приспособяване на политиките към нуждите на МСП

7.1   Политиките трябва да се изготвят на първо място в отговор на нуждите на предприятията, в частност на МСП, а не на изготвящия политиката, механизма за изпълнение или принципа на субсидиарността. Пречките пред износната дейност на МСП бяха очертани от срещата на върха между ОИСР и Организацията за азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (APEC) по интернационализацията на МСП през 2006 г. и от експертната група на Комисията (23). Въпреки това неотдавнашни изследвания сочат, че има разминаване между вижданията за тези пречки от страна на политиците и на МСП, както и за евентуалните решения (24). МСП се вписват в различен правен и търговски контекст и подхождат към интернационализацията по различен начин: стъпка по стъпка, чрез стратегическо предприемачество, като се учат или като откриват ниши и продават в съседство, а някои дори „се раждат глобални“ и от самото начало се целят в световния пазар (25).

7.2   Комитетът предложи широк спектър от нефинансови мерки за насърчаване на МСП (26), включително прояви, организирани в рамките на програми за сътрудничество (като приключилата програма INTERPRISE, или панаири за подизпълнители), които улесняват преките контакти между предприемачите (27) или програми за обучение на обучаващи, чиято цел е да помогнат на организациите, защитаващи интересите на МСП, да подобрят предлаганите съвети според нуждите на МСП.

7.3   Актуален пример, който показва че политиките не са успели да се приспособят към МСП, е достъпът до финансиране и кредитно застраховане. Това са основните грижи на МСП и особено на онези, които изнасят. Въпреки масивната публична подкрепа за банковата система, предприятията са изправени пред значителен недостиг на кредити и кредитно застраховане. Това подсказва, че финансовите пазари имат институционални слабости и призовава към специфични действия за подобряване на предлагането на кредити и кредитно застраховане за предприятията (28). Поради това Комитетът подкрепя заключенията на Кръглата маса на ОИСР от Торино, в които отново беше изтъкнато колко е важно да се обърне внимание на контекста, в който работят финансовите институции, като се призовава за „надеждно управление, данъчна, регулаторна и правна рамка, която да осигурява равнопоставени условия за всички икономически субекти, независимо от големината им“ (29).

7.4   Комитетът подкрепя и другите практически предложения от Кръглата маса от Торино за подкрепа на финансовия мениджмънт на МСП, включително:

а)	повишаване на ефективността на гаранциите посредством по-добро посредничество между кредитиращите институции и МСП;

б)	справяне с проблемите с паричните потоци чрез благоприятно освобождаване от данъци и социални осигуровки или механизми за данъчни облекчения и отпуск за частни инвеститори в МСП;

в)	въпреки че това не е тема, която засяга само МСП, изключително важно е всички предприятия да получават плащанията си навреме и от веригите за създаване на стойност и от правителствените служби (30).

7.5   Комитетът приветства също и временната рамка за мерки в областта на държавните помощи, договорена през декември и обявена в Европейския план за икономическо възстановяване. Заслужава да споменем следните мерки:

а)	новия ограничен съвместим размер на помощта до 500 000 евро за две години;

б)

възможността държавите-членки да предоставят държавни гаранции за заеми с намалена премия, без да са длъжни да уведомяват за всеки един конкретен случай, помощ под формата на лихвена субсидия за всички видове заеми; и субсидираните заеми за производство на екологично чисти продукти, включително предварително привеждане в съответствие с бъдещите стандарти за продукти на Общността или надхвърляне на тези стандарти;

в)	измененията на насоките за рисковия капитал, с които се увеличава разрешеният годишен размер за предоставяне на рисков капитал на МСП от 1,5 милиона евро на 2,5 милиона евро и равнището на частно участие се намалява от 50 % на 30 %.

7.6   Трябва да се даде приоритетен достъп на МСП до средствата в размер на 5 трилиона евро, обещани за период от две години в комюнике на Г-20 (31). Разпределението на средствата трябва да се следи отблизо, за да се гарантира, че с тях се постигат планираните цели. Съгласно действащите договори МСП в новите държави-членки могат да получават извънредна подкрепа.

7.7   Ако ЕС говори в един глас пред международните финансови институции в рамките на общата валута евро, и ако следва по-последователна и координирана икономическа, индустриална и търговска политика на световно равнище, това ще бъде от полза както за МСП (както вече беше отбелязано на някои изслушвания, организирани от ЕИСК през пролетта, по повод настоящата световна икономическа и финансова криза), така и за държавите-членки.

8.   Препоръка 6: Подкрепа за МСП чрез техния персонал

8.1   Работниците и техните умения са ключови за конкурентоспособността на МСП. МСП в ЕС създават повече работни места, отколкото МСП в САЩ или Япония, така че е жизнено важно да се положат повече усилия за включване на представителните организации на МСП в социалния диалог и другите области на политиката. Например възможно е да се осигури по-голямо предлагане на умения, както на квалифицирани инженери, така и на техници, ако се осигури по-ефективно включване на МСП в (колективната) научноизследователска и развойна дейност и търговската експлоатация на тази дейност (напр. чрез лицензионни споразумения).

8.2   МСП трябва да се възползват по най-добрия начин от плана за действие за заетост, представен от Комисията през юни 2009 г., и от нейната политика за по-добро предвиждане на структурните и индустриалните промени. В съобщението „Споделен ангажимент за трудова заетост“ (32) са посочени три ключови приоритета: запазване на заетостта, създаване на работни места и насърчаване на мобилността; усъвършенстване на уменията, задоволяване на нуждите на пазара на труда и подобряване на достъпа до работа. Особено внимание заслужават:

а)	механизъм на ЕС за микрофинансиране от 100 милиона евро, под формата на заеми до 25 000 евро за малки предприятия с под 10 служители;

б)	5 милиона стажантски места и други помощи за безработни млади хора;

в)	отраслов анализ на трудовия пазар на ЕС с цел актуализиране и привеждане на уменията в съответствие с нуждите на трудовия пазар сега и в бъдеще (33);

г)	набор от инструменти, с които предприятията и техните работници да управляват по-добре преструктурирането;

д)	наръчник за обучение в малки предприятия, който да помогне на МСП да запазят и да си набавят уменията, от които се нуждаят.

9.   Препоръка 7: Значението на мрежите за интернационализацията на МСП

9.1   Много МСП не определят цените, а възприемат вече определените такива; освен това те участват на международните пазари не толкова чрез износ, колкото посредством веригите за доставки и създаване на стойност и внос. Тези мрежи осигуряват възможности за МСП, но поставят и конкретни проблеми, свързани с интелектуалната собственост и доминиращи клиенти, които биха могли да бъдат преодолени по-добре посредством секторен подход. Като световен играч ЕС не е реализирал потенциала си за подобряване на ролята на МСП като износители и вносители на трети пазари. Особено интересна е ролята, която ЕС и държавите-членки могат да изпълняват за подпомагане на онези МСП, които са достатъчно конкурентоспобосни, за да поемат ролята на начални и междинни предприятия (НМП) във веригите за създаване на стойност. Трябва да се акцентира повече на:

а)	подпомагането на МСП в ЕС да преминат към областите с висока добавена стойност в световните производствени процеси (посредством обвързване с програмите за иновации, научни изследвания и квалификация, включително тези на университетите);

б)	представяне на международни преки чужди инвеститори, проявяващи интерес към възможностите, които предлага вътрешният пазар на ЕС, на МСП, с цел насърчаване на дългосрочни промишлени сътрудничества;

в)	подпомагане на МСП за преодоляване на проблеми, възникващи пред тях по веригите за създаване на стойност и в мрежите (правата на интелектуална собственост, своевременно заплащане при спазване на законни и договорни задължения и др.);

г)

координация и подкрепа за съществуващи мрежи, включително национални и европейски експортни консорциуми на МСП, местни клъстери и представителни организации на МСП, за да могат те да предоставят подходяща помощ на МСП, с цел последните да се възползват по-добре от своите умения на вътрешния пазар и на съседните пазари (напр. трансгранични региони). Подкрепата на мрежата „European Enterprise“ на Европейската комисия, търговските камари и двустранните търговските камари за износ е от полза, но дейността им би могла да бъде разширена и по-добре координирана както помежду им, така и с други съществуващи мрежи и организации на МСП, активни в тази област. Различните форми на асоцииране на МСП и решенията за техническа помощ на предприятията, съвместими с политиките в областта на държавните помощи и СТО биха могли да бъдат обект на бъдещи проучвания и мерки.

9.2   Комитетът прие няколко становища относно възлагането на външни подизпълнители и веригите за създаване на стойност (34). Те оказват пряко въздействие върху европейската икономика и особено върху МСП, голяма част от които излизат на международната сцена посредством тези уникални отношения. МСП извличат полза от тези световни мрежи, като споделят рисковете на интернационализацията, осигуряват си достъп до нови технологии и подобряват своята ефективност, като все повече възлагат на външни изпълнители и се специализират в своите основни умения. Но те се изправят и пред конкретни предизвикателства като това да разберат как са свързани с останалата част от веригата за създаване на стойност, как да защитават своята интелектуална собственост по веригата и как да напредват към по-доходоносните части на веригата за създаване на стойност (35). Комитетът твърди, че все още липсва политика за начални и междинни предприятия и изложи проблемите, които трябва да бъдат обсъдени, в предишни свои становища.

10.   Препоръка 8: политическо новаторство и оценка

10.1   Комитетът препоръчва да се развие по-добро разбиране за въздействието на горепосочените политики чрез ефективен мониторинг и оценка на резултатите и чрез редовна преоценка на целите с конкретно позоваване на интернационализацията на МСП, които са изправени пред промените на световните пазари в краткосрочен и дългосрочен план:

а)	методът на пробата и грешката трябва да се разглежда като важен източник за новаторство в политиките, който позволява на системите на политиките да извличат поуки и да се подобряват;

б)	при взимане на решения относно политиките трябва да се прилага системно политика, основана на фактите, а събирането на повече данни, по-начесто и от различни източници, трябва да се координира по-добре (напр. чрез преглед на постиженията на МСП в ЕС); (36)

в)	многостранна работна група по интернационализацията би трябвало да подпомага Европейската комисия в изпълнението на нейните политики, съвместно с представители на държавите-членки, представителните организации на МСП, ЕИСК и Комитета на регионите.

---

(1)  За определението на МСП виж Препоръка 2003/361/ЕО от 6.5.2003 г.ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36.

(2)  База данни „Структурна статистика за предприятията“ Евростат (EUROSTAT SBS database), 2004-2005 г.

(3)  Европейска комисия, „Интернационализиране на МСП“, Обсерватория на европейските МСП, 2003 г., № 4.

(4)  ЕИСК - „Програма за Европа: предложенията на гражданското общество“, представена на 24 март 2009 г.

(5)  Европейска комисия, Окончателен доклад на експертната група относно подпомагането на интернационализацията на МСП, декември 2007 г.

(6)  Обсерватория на европейските МСП „Интернационализация на МСП“, № 4, 2003 г.

(7)  Европа в цифри — Годишник на Евростат 2008 г.

(8)  Flash Eurobarometer #196.

(9)  „Различни политически мерки, освен подходящо финансиране, които могат да допринесат за растежа и развитието на малките и средни предприятия“, ОВ C 27, 3.2.2009 г., стр. 7, „Международни обществени поръчки“, ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 32 и „Small Business Act за Европа“, ОВ C 182, 4.8.2009 г., стр. 30.

(10)  „Какво е седмицата на МСП?“ http://ec.europa.eu/enterprise/policies/entrepreneurship/sme-week/about/index_en.htm.

(11)  Единен пазар за Европа през 21-ви век ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 15.

(12)  Съобщение на Европейската комисия COM(2008) 874 окончателен.

(13)  Виж „Global Europe“ http://ec.europa.eu/trade/issues/sectoral/competitiveness/global_europe_en.htm и „Market Access Strategy“ („Стратегия за достъп до пазара“) http://ec.europa.eu/trade/issues/sectoral/mk_access/index_en.htm, Trade Barriers Regulation („Регулация на пречките пред търговията“) http://ec.europa.eu/trade/issues/respectrules/tbr/index_en.htm и т.н.

(14)  Докладчик г-н Ignasi Guardans Cambó, доклад A6-0002/2008, приет на 19 февруари 2008 г.

(15)  За примери на добри практики в държавите-членки виж ГД „Предприятия и промишленост“ 2008 г. „Наръчник за добри практики в подкрепа на интернационализацията на МСП“ (DG ENTR 2008 Supporting the Internationalisation of SMEs – a good practice guide).

(16)  Програма за развитие и научни изследвания в подкрепа на МСП, ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 18.

(17)  Виж по-специално стр. 24 от „Наръчник за общностните правила за отпускане на държавни помощи на МСП“ (HANDBOOK ON COMMUNITY STATE AID RULES FOR SMES) на Европейската комисия от 2009 г., Брюксел, 25/02/09 http://ec.europa.eu/competition/state_aid/studies_reports/sme_handbook.pdf.

(18)  Документален фиш относно: Помощ за търговия, Брюксел 3 април 2009 г., Приложение А, параграф 2 от Наръчник за програмиране на стратегически документи: помощ за търговия, Брюксел, ноември 2008 г., доклад на председателя на Комитета по техническите пречки пред търговията за семинар на Комитета относно ролята на международните стандарти в икономическото развитие (TBT Committee Workshop on the Role of International Standards in Economic Development) окончателен, 19 март 2009 г.

(19)  По-добро прилагане на законодателството на ЕС, ОВ C 24, 31.1.2006 г., стр. 52.

(20)  Съобщение на Комисията „Глобална Европа: тясно сътрудничество за осигуряване на достъп до пазари за европейските износители“ COM(2007) 183 окончателен.

(21)  Вж EIM 2009 „Изследване на представителността на бизнес организациите за МСП в ЕС“ (Study on the Representativeness of business organisations for SMEs in the EU) Zoetermeer, май.

(22)  Комисията публикува „Преглед на ефективността на законодателството на Европейската общност в борбата със забавяне на плащанията“ http://ec.europa.eu/enterprise/regulation/late_payments/further_reading.htm#Review.

(23)  ОИСР и APEC „План за действие от Атина за премахване на бариерите пред достъпа на МСП до международните пазари“, приет на Световната конференция на ОИСР и APEC в Атина на 8 ноември 2006 г.

(24)  ОИСР 2008 г. „Отстраняване на пречките пред достъпа на МСП до световните пазари“ (Removing Barriers to SME Access to International Markets) C. Dannreuther 2008 г. „Усърдие заради усърдието? Политиката за МСП и политическата икономия на ЕС“ („A Zeal for a Zeal? SME Policy and the Political Economy of the EU“) Comparative European Politics 23, стр. 377-399; C. Dannreuther 2007 г. „Политиката на ЕС за МСП: на ръба на управлението“ („EU SME policy: On the edge of governance“) CESifo Forum 2/2007г.

(25)  Има четири характеристики за предприятия, които от самото начало се насочват към световния пазар: те имат глобална визия още от начало, продукти с потенциал за реализация на световния пазар, независимост и способност за ускорена интернационализация. Стр. 389 от „Born globals: Propositions to help advance the theory“ („Родени глобални: предложения за напредък на теорияга“) на Mika Gabrielsson, V.H. Manek Kirpalani, Pavlos Dimitratos, Carl Arthur Solberg, Antonella Zucchella (2008) International Business Review 17, стр. 385–401.

(26)  EESC INT/390 „Различни политически мерки, освен подходящо финансиране, които могат да допринесат за растежа и развитието на малките и средни предприятия“ (проучвателно становище) 2008 г.

(27)  Вж http://ec.europa.eu/enterprise/entrepreneurship/partnership/interprise.htm.

(28)  МВФ „Trade Finance Stumbles“ Finance and Development [„Пречки пред търговското финансиране: финанси и развитие“], 2009 г.

(29)  ОИСР „Кръглата маса от Торино за въздействието на световната криза върху МСП и предприемаческото финансиране и отговорите на политиката“, проведена в Intesa Sanpaolo, Palazzo Turinetti, Торино, Италия, 26-27 март 2009 г.

(30)  „Small Business Act за Европа“ ib. № 9 и Становище на ЕИСК относно „Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно борбата със забавяне на плащане по търговските сделки“ОВ C 407, 28.12.1998 г., стр. 50.

(31)  Декларация на лидерите на Г-20 „Глобалният план за възстановяване и реформа“, 2 април 2009 г.

(32)  COM (2009) 257 окончателен.

(33)  Съобщение „Нови умения за нови работни места“ COM (2008) 868 окончателен.

(34)  Развитие на веригите за създаване на стойност и доставка, ОВ C 168, 20.7.2007 г., стр. 1 и Интеграция на световния пазар и възлагане на дейности на външни изпълнители ОВ C 10, 15.1.2008 г., стр. 59.

(35)  ОИСР, Enhancing the Role of SMEs in Global Value Chains [„Засилване на значението на МСП в световните вериги за стойност“].

(36)  ОИСР 2008 г. Да заработят местните стратегии: изграждане на основите на доказателствата (Making Local Strategies Work: Building the Evidence Base).

---