1)

Трябва ли член 21, първа алинея от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1) да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност в допълнение към телефонен номер, за който максималната цена, която се начислява, е по основната тарифа, търговецът да може да посочва и телефонен номер, който потребителят евентуално да използва за въпроси във връзка със сключен договор и за който се начислява цена, която надхвърля основната тарифа; освен това, в случай че посочването на телефонен номер, за който се прилага по-висока от основната тарифа, при определени обстоятелства е съвместимо с член 21, от значение ли са за преценката дали е налице такава съвместимост, например, възможността за лесно откриване на телефонния номер, за който се прилага основната тарифа, достатъчно ясното посочване на предназначението на телефонните номера, както и основните разлики по отношение на възможността за достъп до обслужването на клиенти или по отношение на равнището на обслужване на клиентите?

2)

Трябва ли понятието за основна тарифа съгласно член 21 от Директива 2011/83/ЕС да се тълкува в смисъл, че търговецът може да посочва само един стандартен географски стационарен или мобилен телефонен номер или един безплатен за потребителите телефонен номер като телефонна линия за обслужване на клиенти по въпроси във връзка със сключен договор; освен това, в случай че търговецът може да посочва друг телефонен номер, какви максимални такси могат да се начисляват за използването на този телефонен номер на потребител, сключил договор за телефонни услуги, предложен като пакет от услуги?