1)

Дали използването на референтен индекс в договорите за дългосрочни ипотечни кредити с променлива лихва, който е един от съществуващите на пазара и е официално публикуван от Banco de España (Централната банка на Испания), изключва съдебен контрол относно прозрачността, когато са използвани изрично предвидените в специална правна уредба индекси, ако посочената уредба допуска страните да избират индекса и банката-кредитодател е използвала един от тези индекси, без да информира клиента относно съществуването на други приложими индекси, които са по-благоприятни за потребителя?

2)

Доколкото посочената правна уредба допуска избор на приложимия референтен индекс сред предвидените в закона, дали национална правна уредба като приложимата в главното производство (а именно, наред с други и основно, Orden de 5 de mayo de 1994 sobre transparencia de las condiciones financieras de los préstamos hipotecarios (Наредба от 5 май 1994 г. относно прозрачността на финансовите условия по ипотечните кредити), Orden EHA/2899/2011, de 28 de octubre, de transparencia y protección del cliente de servicios bancarios (Наредба EHA/2899/2011 от 28 октомври 2011 г. за прозрачност и защита на клиента на банкови услуги), Circular 5/2012, de 27 de junio, del Banco de España, a entidades de crédito y proveedores de servicios de pago, sobre transparencia de los servicios bancarios y responsabilidad en la concesión de préstamos (Циркулярно писмо 5/2012 от 27 юни 2012 г. на Централната банка на Испания, адресирано до кредитните институции и доставчиците на платежни услуги, относно прозрачността на банковите услуги и отговорността при отпускането на кредити), приети в изпълнение на Ley 10/2014, de 26 de junio, de ordenación, supervisión y solvencia de entidades de crédito (Закон 10/2014 от 26 юни 2014 г. относно уредбата, надзора и платежоспособността на кредитните институции) или на предшестващата приемането на този закон уредба — член 48 от Ley 26/1988, de 29 de julio, sobre Disciplina e Intervención de las Entidades de Crédito (Закон 26/1988 от 29 юли 1988 г. относно дисциплината и контрола на кредитните институции) може да се разглежда като „задължителни законови или подзаконови разпоредби“ относно сключването на договори за дългосрочни ипотечни кредити с променлива лихва по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО ( 1 )?