This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 52012IE0367
Opinion of the European Economic and Social Committee on ‘Vulnerable groups’ rights at the workplace — in particular issues of discrimination based on sexual orientation’ (own-initiative opinion)
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Правата на уязвимите групи на работното място, и по-специално проблемите на дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация“ (становище по собствена инициатива)
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Правата на уязвимите групи на работното място, и по-специално проблемите на дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация“ (становище по собствена инициатива)
OB C 351, 15.11.2012, p. 12–15
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
|
15.11.2012 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 351/12 |
Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Правата на уязвимите групи на работното място, и по-специално проблемите на дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация“ (становище по собствена инициатива)
2012/C 351/03
Докладчик: г-н Thomas JANSON
На 19 януари 2012 г. Европейският икономически и социален комитет, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, реши да изготви становище по собствена инициатива относно:
„Правата на уязвимите групи на работното място и по-специално проблемите на дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация“
Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 3 септември 2012 г.
На 483-ата си пленарна сесия, проведена на 18 и 19 септември 2012 г. (заседание от 18 септември 2012 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 130 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 14 гласа „въздържал се“.
1. Заключения и препоръки
1.1 Всякаква дискриминация на лица, основаваща се на идентифицирането им с определена група, е заплаха, както за демокрацията, основаваща се на правата на човека, така и за икономическото развитите в ЕС. Според ЕИСК ЕС носи отговорност за възприемането на координиран подход към целите в тази област на действие (1).
1.2 Ефективната борба срещу дискриминацията изисква проактивни мерки, основаващи се на участието на различните заинтересовани страни, с представители на групите лица в неравностойно положение, които да работят заедно със социалните партньори.
1.3 В настоящото становище ЕИСК отбелязва, че по отношение на дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация следва да се положат повече усилия за намаляване на риска от сблъскване с дискриминация. Това включва увеличаване на финансирането на проучванията на дискриминацията по отношение на заетостта и изготвяне на пътна карта за постигане на целта за липса на дискриминация въз основа на сексуалната дискриминация.
1.4 Ясно е, че икономическата и социалната криза имат сериозни последствия за уязвимите групи на пазара на труда. Настоящите съкращения в системите за социално осигуряване в Европа повишават безработицата и рискуват да доведат до увеличаване на ксенофобията, хомофобията и други дискриминационни и накърняващи достойнството заявления и действия. Според ЕИСК е важно ЕС и държавите членки да бъдат по-ефективни и по-открити в оценката на породените от настоящите съкращения рискове за уязвимите групи и да предприемат действия за намаляването на тези рискове.
1.5 ЕИСК отбелязва, че съществуват значителни различия в ЕС по отношение на третирането на ЛГБТ лица (2) и изразява сериозни опасения относно дискриминацията, с която те се сблъскват. Тази дискриминация представлява заплаха за основните ценности на ЕС и за свободното движение.
1.6 ЕИСК отправя настоятелно искане към Комисията за изготви пътна карта за борба срещу дискриминацията спрямо ЛГБТ и изтъква значението на включването на свързаните с ЛГБТ аспекти във всички области на политики.
1.7 ЕИСК подчертава, че за гражданското общество и правителствата е важно да работят заедно, за да водят борба със стереотипите и за да повишават степента на информираност на обществеността за правата на ЛГБТ. Дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност трябва да бъде активно включвана в дискусиите и преговорите между социалните партньори. Във връзка с това ЕИСК би искал да изтъкне възможностите за работа в мрежа, които могат да насърчат равните възможности и откритостта на работното място.
1.8 ЕИСК подчертава, че информираността относно законодателството и правилата на ЕС по отношение на дискриминацията на работното място е важна не само за отделните хора, но и за работодателите и профсъюзите. Почти 45 % от гражданите на ЕС не знаят, че съществуват закони за борба с дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и ЕИСК счита, че са необходими целенасочени информационни кампании за справяне с този проблем.
1.9 ЕИСК признава спецификата на въпросите, пред които са изправени много транссексуални лица и счита, че тези конкретни проблеми трябва да бъдат разгледани в отделен доклад.
2. Защо трябва да се води борба с дикриминацията?
2.1 ЕС се основава на принципите на свободата, демокрацията и зачитането на правата на човека и основните свободи, както и на принципа на върховенството на закона. Член 19 от Договора за функционирането на Европейския съюз дава правомощия на ЕС „да приема необходимите мерки за борба с дискриминацията, основана на пола, расата или етническия произход, религията или убежденията, наличието на физическо или умствено увреждане, възрастта или сексуалната ориентация“. Борбата и противодействието на всички форми на дискриминация е от жизненоважно значение за легитимността на Европейския съюз. Член 21 от Хартата за основните права на Европейския съюз забранява всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.
2.2 За постигането на целите, залегнали в Договора, бяха приети редица директиви като Директива 2006/54/ЕО за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена), Директива 2000/78/ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите и Директива 2000/43/ЕО относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход. Защитата срещу сексуалната или расовата дискриминация е много по-обширна от защитата срещу дискриминацията въз основа на религията или убежденията, възрастта, наличието на физическо или умствено увреждане, или сексуалната ориентация – факт, който може да повлияе на решенията, които хората взимат във връзка с работата, ученето или пътуванията в друга страна от ЕС.
2.3 Равнопоставеното третиране се отнася най-вече до насърчаването на правата на човека, но също и до максималното оползотворяване на ресурсите на ЕС. Дискриминацията означава разхищение на ресурси, което води до социално изключване на засегнатите групи. Дълбоката икономическа и социална криза, която понастоящем засяга ЕС и която принуди много страни да съкратят разходите за своите системи за социално осигуряване и да намалят заплатите, влошава положението на най-уязвимите групи. Ето защо различните директиви на ЕС относно борбата с дискриминацията са от първостепенно значение за защитата на групите, изложени на риск от дискриминация, и за насърчаване на интеграцията им на пазара на труда. Държавите членки носят реална отговорност за това да се гарантира изпълнението на намеренията, залегнали в директивите, насочени срещу дискриминацията.
2.4 ЕИСК публикува редица становища, с които изрази позициите си относно различните форми на дискриминация. Той приветства предложението на Комисията за директива относно прилагането на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (2000/43/ЕО) (3). Той подкрепи и идеята да бъде предложена отделна директива, насочена само към заетостта и професиите, забраняваща дискриминацията въз основа на религията, наличието на физическо или умствено увреждане, възрастта или сексуалната ориентация и зае позиция, според която е важно всички жители на държавите членки да се ползват от минимална степен на защита и от правото на правни средства за защита срещу дискриминацията. Комитетът призова за по-големи усилия за провеждане на проучвания, насочени към развиване на икономически аргументи в полза на борбата срещу дискриминацията и изрази съжаление във връзка с факта, че в директивата не се упоменават дискриминиращите указания и упражняването на дискриминиращ натиск въз основа на посочените основания.
2.5 Рамковата директива се отнася както до пряката, така и до непряката дискриминация. Непряката дискриминация означава, че хората могат, на практика, да бъдат поставени в неравностойно положение поради наглед недискриминиращи разпоредби или привидно неутрални критерии или практики (4).
2.6 ЕИСК изготви становище и относно „Предложение за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация“ (5), която все още не е приета. Комитетът приветства предложението за директива поради това, че то би довело до съгласувани норми в цяла Европа за защита срещу дискриминация поради всички основания, изброени в член 13 от Договора за създаване на Европейската общност (настоящ член 19 от Договора за функционирането на Европейския съюз). Той обаче изрази съжаление, че директивата не взема нужното отношение по проблема за множествената дискриминация и призова Комисията да излезе с препоръка по този проблем. ЕИСК призова Съвета да вземе решение по този въпрос, за да се укрепят правата на уязвимите лица.
2.7 В различните си становища относно проблемите, свързани с дискриминацията (например поради възраст или поради това че става въпрос за граждани на трета държава или лица от ромски произход), ЕИСК отправи, наред с другото, следните бележки (6):
|
— |
важно е усилията за борба срещу дискриминацията да бъдат включени във всички сфери на дейност и инкорпорирани в бюджета на ЕС и в националните бюджети; |
|
— |
необходимо е да се определят показатели с цел събиране на информация за ситуацията по този въпрос; |
|
— |
прилагането на мерките за недискриминация следва да бъде обвързано със стратегията „Европа 2020“; |
|
— |
на равнището на ЕС и на национално равнище следва да се определят целесъобразни и ефективни механизми за прилагане и мониторинг; |
|
— |
необходимо е да се създадат повече и по-добри работни места, за да се гарантира и подобри икономическата независимост на уязвимите групи; |
|
— |
важно е отговорността за семействата и домакинствата да бъде справедливо поделяна между половете и социалноосигурителните права да бъдат разглеждани индивидуално; |
|
— |
необходимо е да се изградят институционални структури като например Европейски комитет за хората с увреждания; |
|
— |
съществува риск икономическата и социалната криза да увеличи нетолерантността, ксенофобията, расизма и хомофобията в цяла Европа; |
|
— |
интеграцията е комплексен, дългосрочен социален процес, който има много измерения и в който участват голям брой страни, по-специално на местно равнище. |
2.8 Нито ЕИСК нито Комисията са разгледали конкретно и подробно въпроса за дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и не съществува пътна карта за намаляване на риска от дискриминация срещу ЛГБТ лица. Настоящото становище ще се съсредоточи върху дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация, тъй като според ЕИСК е необходимо да се работи по изготвянето на политика в тази област. Същевременно е важно да се отбележи, че редица други уязвими групи не са обхванати от изброените форми на дискриминация, но срещат затруднения при навлизането или задържането си на пазара на труда. Затова всички развития на политиката в тази област трябва да осигуряват достъп за всички.
3. Положението на ЛГБТ лицата на пазара на труда
3.1 Проблеми във връзка с прилагането на законодателството (7)
|
3.1.1 |
Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) публикува два доклада през 2009 г (8)., в които се прави анализ на ситуацията на ЛГБТ лицата. Някои от нейните заключения са изложени по-долу. Като първоначално заключение може да се посочи наличието на йерархизиране на основанията за дискриминация, според което съществува по-висока степен на защита срещу дискриминацията въз основа на пола, расата и етническия произход в сравнение със защитата срещу други форми на дискриминация. Въпреки това нараства тенденцията държавите членки да предоставят еднаква степен на защита срещу всички основания за дискриминация. |
|
3.1.2 |
Според FRA при прилагането на Директивата за равно третиране в областта на заетостта 18 държави членки на ЕС са надхвърлили минималните изисквания по отношение на дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация. Следователно болшинството държави членки са въвели законодателство за защита срещу дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация извън сферата на заетостта. Около 20 държави членки имат орган, който отговаря за въпросите, свързани с дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация. |
|
3.1.3 |
В докладите на FRA е разгледана също и свободата на движение за ЛГБТ лицата, която е важен елемент от единния трудов пазар на ЕС. В този контекст е важно да се отбележи, че семейното право е национална законодателна компетентност, което означава, че отделните държави членки имат различни разпоредби относно еднополовите двойки. Освен това страните имат различни традиции по отношение, например, на нагласите спрямо бракове и партньорства на еднополовите двойки. Това значи, наред с друго, че е възможно да възникнат проблеми при упражняването на правата във връзка със свободно движение на хора. |
|
3.1.4 |
FRA отбелязва, че еднополовите двойки, без значение дали са сключили брак, дали имат регистрирано партньорство или дълготрайна стабилна връзка, срещат значителни трудности при упражняването на правата си във връзка със свободата на движение. Агенцията посочва, че в много случаи това е проява на пряка дискриминация и че задълженията на държавите членки съгласно Директивата за свободното движение (9) следва да бъдат изяснени. |
3.2 Съдът на Европейския съюз
|
3.2.1 |
Съдът на Европейския съюз разгледа две дела за дискриминация въз основа на сексуалната ориентация: Römer и Maruko. По делото Römer Съдът прие, че съгласно Директивата за равно третиране в областта на заетостта пенсионер, встъпил в регистрирано житейско партньорство, не може да получава по-ниска допълнителна пенсия от тази, полагаща се на семеен пенсионер и че става въпрос за пряка дискриминация въз основа на сексуалната ориентация, защото съгласно националното законодателство съответните лица се намират в законово и фактическо положение, съпоставимо с това на семейни лица по отношение на пенсиите. |
|
3.2.2 |
В случая по делото Maruko Съдът по аналогичен начин прие, че Директивата не допуска законодателство, според което след смъртта на партньора, с който е съжителствал на семейни начала, преживелият партньор не получава надбавки, еквивалентни на тези, отпускани на преживелия съпруг. Освен това обаче Съдът постанови, че националният съд трябва да установи дали преживелият партньор, съжителствал на семейни начала, се намира в положение, съпоставимо с това на съпруг. Освен това той отбеляза, че в ЕС съществуват значителни несъответствия и обща липса на еквивалентност между брака и другите форми на законно признати отношения. |
3.3 Проблеми, свързани с дискриминацията на работното място
|
3.3.1 |
Затруднения, свързани с откритостта по отношение на сексуалната ориентация на работното място: проучванията показват, че ЛГБТ лицата често са „невидими“ на пазара на труда, най-често поради страх от преследване. В много случаи те избягват и социализиране с колегите си, за да не бъдат „разкрити“. Проучванията показват, че хората най-вече се страхуват да информират за сексуалната си ориентация началниците си на работното място. Откритостта в някои сектори, като например армията или църквата, е значително по-ниска от средната. |
|
3.3.2 |
Конкретни проблеми, които затрудняват работата: ЛГБТ на пазара на труда се намират в различно положение от лицата от други уязвими групи, защото откритостта по отношение на сексуалната им ориентация се отразява на професионалния им живот. ЛГБТ често разработват стратегии, които им позволяват да избягват да разкриват сексуалната си ориентация, като смяна на темата на разговора на работното място или оттегляне от дискусията. Проучванията показват, че тези постоянни усилия за „навигация“ на работното място се отразяват на тяхното здраве и производителност. Дискриминацията, на която са изложени лесбийките, хомосексуалистите, бисексуалните и транссексуалните лица в ЕС, води до емоционално изключване, основаващо се на чувство за срам, което има последствия, както по отношение на индивида, така и по отношение на включването на пазара на труда. Според ЕИСК различните институции на ЕИСК трябва да работят активно за борба срещу това изключване. |
|
3.3.3 |
Проблеми по отношение на достъпа до правата, свързани с пазара на труда: когато хората са обект на дискриминация въз основа на сексуалната им ориентация, за тях е важно да имат достъп до механизми за подаване на жалби и до национален орган, който се занимава с жалбите във връзка с подобен род дискриминация. В много държави членки подобен орган не съществува. |
|
3.3.4 |
Въздържане от подаване на жалби: броят на документираните случаи на дискриминация въз основа на сексуалната ориентация е забележително малък. Това вероятно се дължи на нежеланието на ЛГБТ да демонстрират публично своята ориентация и може би на липсата на информираност по отношение на техните права. Освен това съществува и риск те загубят работата си, ако се оплачат. В някои случаи е важно хората, които подават жалби, да бъдат защитени от обществото с цел избягване на негативните последствия от оплакването. |
|
3.3.5 |
Липса на информираност: проучване на Евробарометър показва, че съществуват пропуски по отношение на информираността на хората във връзка със законодателството, насочено срещу дискриминацията. Почти 45 % от гражданите на ЕС не знаят, че съществуват закони срещу дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация, когато става въпрос за назначаване на нов служител на работа. Проучване на ETUC показва, че сред профсъюзите съществува липса на информираност по отношение на политиките и дейностите във връзка с ЛГБТ. Тази липса на информираност по отношение на трудовите права намира израз в обща липса на информираност и на данни във връзка с положението и опита на хора с различна сексуална ориентация. Според проучванията степента на информираност относно сексуалната ориентация и половата идентичност на работното място е много ниска. Тази обща липса на информираност затруднява твърде много хората с различна сексуална ориентация, когато става въпрос за обсъждане на половата идентичност или дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация с работодателите и профсъюзите. Следователно е целесъобразно да се положат усилия за повишаване на информираността, особено в областите, в които понастоящем тя е ниска, с цел да се подобри познанието за правата на гражданите на ЕС. |
|
3.3.6 |
Правна закрила и други мерки за намаляване на дискриминацията: в някои страни въвеждането на правна закрила и по-добра подкрепа за равни права на национално равнище спомогна за повишаването на информираността на обществеността в по-широк план, което се отрази положително и на профсъюзите и работодателите. В проучването на FRA не се споменава много за отговорността на работодателя, което изтъква значението на отговорността на ръководството. Управлението на различията и отворената култура се отразяват положително на работното място по отношение на ЛГБТ. Управлението на различията може да не предотврати непременно дискриминацията, но то е важна първа крачка в една организация. |
|
3.3.7 |
Обхват на дискриминацията: бяха проведени редица проучвания, с цел да се определи обхватът на дискриминацията срещу ЛГБТ на работното място. Заключението е, че почти половината от тази група лица не разкриват сексуалната си ориентация на работното място и че между една трета и половината от тези, които го правят, се сблъскват с пряка дискриминация или оскърбителни коментари и предразсъдъци на работното място. |
|
3.3.8 |
В рамките на ЕС бяха предприети редица проекти, които включват работодателите, профсъюзите и доброволческия сектор; Комисията предостави финансова подкрепа за тези проекти, което повиши тяхната легитимност. Работодателите и профсъюзите от един сектор във Франция сключиха споразумение за равни права за еднополовите семейства. Шведската конфедерация на синдикатите Vision предоставя обучение по въпроси, свързани с ЛГБТ, за да повиши информираността относно дискриминацията на работното място. Опитът показва, че съвместната работа с цел да се промени положението на пазара на труда за хората с различна сексуална ориентация е напълно възможна. Комитетът констатира със съжаление, че такива мерки са рядкост и затова призовава Европейската комисия да разпространява добрите практики, а социалните партньори да се включат доста по-активно в борбата срещу дискриминацията на ЛГБТ на работното място. |
Брюксел, 18 септември 2012 г.
Председател на Европейския икономически и социален комитет
Staffan NILSSON
(1) Член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз гласи: „Забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.“
(2) Лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални лица.
(3) ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 102.
(4) Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите.
(5) ОВ C 182, 4.8.2009, стр. 19.
(6) ОВ C 318, 29.10.2011 г., стр. 69; ОВ C 354, 28.12.2010 г., стр. 1; ОВ C 347, 18.12.2010 г., стр. 19; ОВ C 376, 22.12.2011 г., стр. 81; ОВ C 182, 4.8.2009 г., стр. 19; ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 102; ОВ C 10, 15.1.2008 г., стр. 72; ОВ C 110, 30.4.2004 г., стр. 26; ОВ C 318, 23.12.2006 г., стр. 128; ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 115; ОВ C 318, 29.10.2011 г., стр. 50; ОВ C 292, 9.8.2008 г., стр. 95; ОВ C 256, 27.10.2007 г., стр. 93.
(7) Настоящият раздел се основава на доклади на Агенцията за основните права (FRA) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC).
(8) Homophobia and Discrimination on Grounds of Sexual Orientation in the EU Member States: Legal Analysis („Хомофобия и дискриминация, основаващи се на сексуална ориентация, в държавите-членки на ЕС: правен анализ“) и Homophobia and Discrimination on Grounds of Sexual Orientation and Gender Identity in the EU Member States: Part II – The Social Situation („Хомофобия и дискриминация, основани на сексуалната ориентация и половото самоопределяне в държавите-членки на ЕС: част II – Социалното положение“).
(9) Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки.