Back to EUR-Lex homepage

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search
You are here

Document 62011TN0045

Дело T-45/11: Жалба, подадена на 21 януари 2011 г. — Италия/Комисия

OB C 80, 12.3.2011, p. 30–31 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

12.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/30

Жалба, подадена на 21 януари 2011 г. — Италия/Комисия

(Дело T-45/11)

2011/C 80/55

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представител: P. Gentili, avvocato dello Stato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени Решение C(2010) 7893 окончателен на Комисията от 10 ноември 2010 г., нотифицирано на Италианската република с писмо от 11 ноември 2010 г. SG-Greffe (2010) D/18018, с което се отказва препращането на дело COMP/M.5960 — Crédit Agricole/Cassa di Risparmio della Spezia/Agenzie Intesa Sanpaolo.

—

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу решението на Комисията за отказ на искането на италианския орган по защита на конкуренцията за препращане, на основание на член 9 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (регламент за сливанията на ЕО) (ОВ L 24, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201), на преценката на нотифицираната на Комисията концентрация, чрез която Crédit Agricole S.A. придобива изключителен контрол посредством дъщерното си дружество Cassa di Risparmio di Parma e Piacenza S.p.A. над Cassa di Risparmio della Spezia S.p.A. — понастоящем под контрола на Intesa Sanpaolo.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква пет правни основания.

1.

Първото правно основание се извежда от нарушение на член 9 от Регламент (ЕО) № 139/2004, доколкото Комисията счита искането за препращане за просрочено и немотивирано.

2.

Второто правно основание се извежда от нарушение на член 9, параграф 2, букви a) и б) и параграф 3, първа алинея, буква б) и втора алинея от Регламент (ЕО) № 139/2004, както и от липса на мотиви.

В това отношение жалбоподателят поддържа, че Комисията неправилно е придала значение на факта, че след концентрацията пазарните дялове нямало да се променят. Всъщност Crédit Agricole ще получи такива дялове посредством концентрацията, а не вследствие на вътрешно разрастване както при Intesa Sanpaolo преди концентрацията. Ето защо последната засяга провинциалния пазар на услуги за банкиране на дребно.

3.

Третото правно основание се извежда от нарушение на член 9, параграф 2, букви a) и б) и параграф 3, първа алинея, буква б) и втора алинея от Регламент (ЕО) № 139/2004, както и от липса на мотиви.

Жалбоподателят счита, обратно на твърдяното от Комисията, че провинциалният пазар на банковите услуги съществува: потребителите на тези услуги всъщност не са склонни да се придвижват и за други оператори е трудно да навлязат на наситения провинциален пазар. Следователно е налице ограничен пазар, който не съставлява съществена част от общия пазар.

4.

Четвъртото правно основание се извежда от нарушение на член 9, параграф 2, букви a) и б) и параграф 3, първа алинея, буква б) и втора алинея от Регламент (ЕО) № 139/2004, както и от липса на мотиви.

В това отношение жалбоподателят изтъква, че Комисията не е взела предвид производството за нарушение, образувано от органа по защита на конкуренцията срещу Crédit Agricole и Intesa Sanpaolo, които следователно трябва да се разглеждат, с цел определяне на последиците върху пазара, като свързани страни и неконкурентни предприятия.

5.

Петото правно основание се извежда от нарушение на член 1 и член 9, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 139/2004, както и на принципите на субсидиарност и на пропорционалност.

Жалбоподателят счита, че концентрацията няма общностно значение и че органът по защита на конкуренцията е в най-подходящо положение, за да я разгледа. Комисията трябвало най-малкото да препрати частта от концентрацията, отнасяща се до посочените в решението провинциални пазари.
Top