Access to European Union law
<a href="https://eur-lex.europa.eu/content/help/eurlex-content/experimental-features.html" target="_blank">More about the experimental features corner</a>
Choose the experimental features you want to try
EUR-Lex
Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

You are here
Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search

Document 62011TN0039

Дело T-39/11: Жалба, подадена на 24 януари 2011 г. — Cargolux Airlines/Комисия

OB C 80, 12.3.2011, p. 26–27 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

12.3.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/26

Жалба, подадена на 24 януари 2011 г. — Cargolux Airlines/Комисия

(Дело T-39/11)

2011/C 80/51

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Cargolux Airlines International SA (Sandweiler, Люксембург) (представители: J. Joshua, Barrister и G. Goeteyn, Solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—

да се отменят членове 1—4 изцяло или отчасти, доколкото те се отнасят до жалбоподателя;

—

да се отмени наложената в член 5 глоба на жалбоподателя;

—

при условията на евентуалност, да се намали значително размерът на глобата съгласно пълната юрисдикция на Общия съд;

—

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалба за отмяна на Решение C(2010) 7694 окончателен на Комисията от 9 ноември 2010 година по преписка COMP/39.258 — Въздушен транспорт, доколкото с него се установява, че жалбоподателят е нарушил член 101 ДФЕС и член 53 ЕИП, тъй като е съгласувал ценовото си поведение с други превозвачи при услугите по въздушен транспорт във връзка с (i) допълнителните такси за гориво, (ii) допълнителните такси за сигурност, и (iii) неплащането на комисионни за допълнителните такси.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква пет правни основания:

1.

В рамките на първото правно основание жалбоподателят изтъква явна грешка в преценката, тъй като Комисията неправилно е квалифицирала поведението му като ограничаване с оглед на целта и не е доказала наличието на анти-конкурентен ефект. В това отношение жалбоподателят твърди, че:

—

съществуването на концепцията за ограничаване с оглед на целта не освобождава Комисията от задължението ѝ все пак да извърши преценка, каквато тя не е направила;

—

в решението Комисията изобщо не се позовава на теорията на вредата, като се има предвид по-специално, че са отпаднали всички твърдения за нарушения при определянето на съответните цени.

2.

В рамките на второто правно основание жалбоподателят изтъква съществено процесуално нарушение, неизпълнение на задължението за мотивиране, нарушение на правото му на защита и явна грешка в преценката, тъй като Комисията не е идентифицирала с необходимата точност обхвата и параметрите на поведението, за което твърди, че съставлявало едно-единствено продължено общо нарушение.

3.

В рамките на третото правно основание жалбоподателят изтъква явна грешка в преценката, тъй като Комисията не е основала заключенията си на достоверна доказателствена база или не е доказала надлежно фактите, на които основава заключенията си. В това отношение жалбоподателят твърди, че:

—

нито една от посочените на вниманието на Комисията грешки, съдържащи се в изложението на възраженията, не са били впоследствие отстранени в решението;

—

Комисията е злоупотребила с концепцията за едно-единствено продължено общо нарушение, тъй като е поддържала, че напълно невиновно поведение може да съставлява част от противозаконна практика и е използвала термина „общ картел“ като извинение, за да представи напълно необективни и неотносими доказателства.

4.

В рамките на четвъртото правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка при прилагането на правото, тъй като неправилно е приела, че е компетентна да разгледа твърдяното анти-конкурентно съгласуване на цените във връзка с полети от летища в трети страни към летища в рамките на ЕИП („полети на връщане“). Според жалбоподателя тези дейности са извън териториалния обхват на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП.

5.

В рамките на петото правно основание, изтъкнато в подкрепа на искането за преразглеждане на размера на глобата съгласно пълната юрисдикция на Общия съд, жалбоподателят твърди, че са допуснати явна грешка в преценката и нарушение на принципа на пропорционалност. В това отношение жалбоподателят изтъква, че:

—

Насоките от 2006 г. относно метода за определяне на размера на глобите са несъвместими с изискването на член 23, параграф 2 от Регламент 1/2003 (1) размерът на глобата да бъде определен с оглед на тежестта и продължителността на нарушението;

—

Комисията силно е преувеличила общата тежест на твърдяното нарушение. Както процентното равнище (16 % от стойността на продажбите), така и допълнителният размер, са необосновани в конкретния случай;

—

по отношение на жалбоподателя Комисията е допуснала грешка при преценката на продължителността на нарушението, неправилно е отхвърлила смекчаващите вината обстоятелства и не е взела предвид всички релевантни обстоятелства, включително цялостната справедливост на санкциите и икономическата ситуация на жалбоподателя.

(1)  Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

Top