Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62008CN0279

Дело C-279/08 P: Жалба, подадена на 25 юни 2008 г. от Комисията на Европейските общности срещу Решение от 10 април 2008 г. на Първоинстанционния съд (пети разширен състав) по дело T-233/04, Кралство Нидерландия, подпомагано от Федерална република Германия/Комисия на Европейските общности

OB C 223, 30.8.2008, p. 30–31 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

30.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 223/30


Жалба, подадена на 25 юни 2008 г. от Комисията на Европейските общности срещу Решение от 10 април 2008 г. на Първоинстанционния съд (пети разширен състав) по дело T-233/04, Кралство Нидерландия, подпомагано от Федерална република Германия/Комисия на Европейските общности

(Дело C-279/08 P)

(2008/C 223/47)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Комисия на Европейските общности (представители: H. van Vliet, K. Gross и C. Urraca Gaviedes)

Други страни в производството: Кралство Нидерландия, Федерална република Германия

Искания на жалбоподателя

На първо място:

a)

да се отмени обжалваното решение,

б)

да се обяви за недопустима жалбата за отмяна на решението и

в)

да се осъди Кралство Нидерландия да заплати съдебните разноски, направени в производството пред Първоинстанционния съд, както и тези в настоящото производство по обжалване;

При условията на евентуалност:

a)

да се отмени обжалваното решение,

б)

да се отхвърли жалбата за отмяна на решението и

в)

да се осъди Кралство Нидерландия да заплати съдебните разноски, направени в производството пред Първоинстанционния съд, както и тези в настоящото производство по обжалване.

Правни основания и основни доводи

В първото правно основание Комисията посочва, че Първоинстанционният съд погрешно е обявил жалбата на Нидерландия за допустима.

Според Комисията от практиката на Съда, и по-специално от Определение на Съда по дело С-164/02, всъщност следва, че държава-членка не може да поиска отмяната на решение на Комисията, с което последната обявява за съвместима с общия пазар мярка, нотифицирана от посочената държава-членка.

Второто правно основание (при условията на евентуалност) е свързано с погрешното заключение на Първоинстанционния съд, че спорната мярка не била селективна, т.е. не поставя в по-благоприятно положение определени предприятия по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Комисията поддържа също така, че Първоинстанционният съд погрешно е заключил, че дори мярката да била селективна, въпреки това с оглед на целта си тя не представлявала мярка по предоставяне на помощ, и че тази мярка се обосновавала с естеството и общите цели на системата.


Top