Жалба, подадена на 10 декември 2020 г. — Far Polymers и др./Комисия

(Дело T-722/20)

(2021/C 35/78)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: Far Polymers Srl (Филаго, Италия), Gamma Chimica SpA (Милано, Италия), Carbochem Srl (Кастильоне Олона, Италия), Jeniuschem Srl (Галарате, Италия) (представители: G. Abbatescianni и E. Patti, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд, след като приеме настоящата жалба за допустима, да отмени Регламент за изпълнение 2020/1336 на Комисията, публикуван в Официален вестник L 315 от 29 септември 2020 г., с който са наложени мита върху внасяния от Китайската народна република поливинилов алкохол (PVA).

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват осем основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: нарушение на нормите и явна грешка при определяне на промишлеността на Съюза в областта на PVA, в която Комисията е включила освен операторите от свободния пазар и операторите от пазара за собствено потребление, както и производителите, които същевременно са и вносители. Тази грешка: a) е засегнала установяването на вредата за промишлеността на Съюза, която всъщност съвпада само с първоначалния жалбоподател, б) е довела до налагане на мита, които не стимулират свободната конкуренция на пазара на Съюза, а само първоначалния жалбоподател или третите държави, в) е довела до неподходяща оценка на интересите на всички други промишлени оператори на Съюза (производители, вносители и потребители) срещу митата, г) е поставила регламента в открито противоречие с предходните регламенти, с които производственият капацитет на промишлеността на Съюза се приема за недостатъчен, поради което са предвидени квоти, освободени от мита. По същите причини обжалваният регламент е опорочен и от злоупотреба с власт.

Второ основание: обжалваният акт противоречи на принципите, посочени в член 102 ДФЕС, и при условията на евентуалност е опорочен от явна грешка и от злоупотреба с власт, тъй като ще доведе до създаване на господстващо положение на пазара на PVA на първоначалния жалбоподател — единственият производител, който извършва дейност на свободния пазар на Съюза и има допълнителен производствен капацитет. Обжалваният акт не отчита писмените доказателства за вече извършените антиконкурентни действия от първоначалния жалбоподател, който отказва да продава нискокачествен PVA на цени, които отчитат ниските производствени разходи.

С третото основание се оспорват мотивите на акта, с който са наложени митата, поради нарушение на член 296 ДФЕС и поради явна грешка, тъй като Комисията е отказала да се извърши сегментиране на пазара на Съюза между ниско и високо качество, макар да е приела, че PVA се продава с две различни качества, които имат ясно различими производствени разходи, получатели и цени. Посочените качества не могат да се припокриват, нито са взаимнозаменяеми. Вследствие на сегментирането на пазара Комисията следвало да освободи от мита нискокачествения PVA.

Четвъртото основание има за предмет винилацетатния мономер (VAM) — основната суровина за производството на PVA. При определянето на нормалната стойност за целите на дъмпинговия марж Комисията не е взела предвид липсата на изкривяване на цените на китайския VAM, доколкото вече са били съобразени с цените на международния пазар. Също така при определянето на маржа на вредата Комисията не е взела предвид ниските разходи, поети от китайските износители, които спестяват от цената на VAM, тъй като са вертикално интегрирани.

Пето основание: Комисията е мотивирала неправилно и противоречиво обжалвания акт в нарушение на член 296 ДФЕС, като е пренебрегнала значението на метанола за определянето на разходите на китайските производители, поради което не е признала — при определянето на маржа на вредата — съответната корекция на експортните цени за посочения разходен фактор.

С шестото основание се оспорва частта от обжалвания акт, в която съгласно член 254 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета Комисията освобождава вноса на PVA, предназначен за сектора за производство на картон, доколкото посоченото освобождаване: a) не обхваща други крайни приложения, които се намират точно в същото положение като сектора за производство на картон; и б) е приложено само за сместа на PVA, с изключение на обикновения внос.

Предмет на седмото основание е нарушението на член 296 ДФЕС, както и на съображение 12 и член 6, параграф 8 от основния регламент, тъй като Комисията е решила да не взема предвид определени доводи само поради факта, че са били изтъкнати от заинтересованите страни, а не от китайските износители. Така Комисията произволно е въвела принципа, че само някои категории субекти могат да оспорват приемането на даден акт от европейските институции.

Последно осмо основание: нарушение на член 296 ДФЕС и на член 19 от основния регламент относно достъпността на информацията. Комисията е събрала цял набор от неповерителни данни, като не е осигурила достъп до тях на заинтересованите страни. По този начин заинтересованите страни не са могли да разберат мотивите на Комисията за приемането на обжалвания акт.