Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62019CA0799

Дело C-799/19: Решение на Съда (осми състав) от 25 ноември 2020 г. (преюдициално запитване от Okresný súd Košice I — Словакия) — NI, OJ, PK/Sociálna poisťovňa (Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2008/94/ЕО — Членове 2 и 3 — Закрила на работниците в случай на неплатежоспособност на техния работодател — Понятия „дължими вземания“ на работниците и служителите и „неплатежоспособност на работодател“ — Трудова злополука — Смърт на работник или служител — Обезщетение за неимуществените вреди — Събиране на вземането от работодателя — Невъзможност — Гарантираща институция)

OB C 35, 1.2.2021, p. 17–18 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

1.2.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/17


Решение на Съда (осми състав) от 25 ноември 2020 г. (преюдициално запитване от Okresný súd Košice I — Словакия) — NI, OJ, PK/Sociálna poisťovňa

(Дело C-799/19) (1)

(Преюдициално запитване - Социална политика - Директива 2008/94/ЕО - Членове 2 и 3 - Закрила на работниците в случай на неплатежоспособност на техния работодател - Понятия „дължими вземания“ на работниците и служителите и „неплатежоспособност на работодател“ - Трудова злополука - Смърт на работник или служител - Обезщетение за неимуществените вреди - Събиране на вземането от работодателя - Невъзможност - Гарантираща институция)

(2021/C 35/22)

Език на производството: словашки

Запитваща юрисдикция

Okresný súd Košice I

Страни в главното производство

Ищци: NI, OJ, PK

Ответник: Sociálna poisťovňa

Диспозитив

1)

Член 2, параграф 1 от Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател трябва да се тълкува в смисъл, че работодателят не може да се счита „в състояние на неплатежоспособност“, когато срещу него е била подадена молба за принудително изпълнение във връзка със съдебно признато вземане за обезщетение, но в изпълнителното производство е установена несъбираемост на вземането поради фактическата неплатежоспособност на този работодател. Запитващата юрисдикция обаче следва да провери дали в съответствие с член 2, параграф 4 от Директивата съответната държава членка не е решила да разшири предвидената в тази директива закрила на работниците и служителите, така че да се отнася и за такъв вид неплатежоспособност, установявана по предвидени в националното право процедури, различни от посочените в член 2, параграф 1.

2)

Член 1, параграф 1 и член 3 от Директива 2008/94/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че обезщетението, което работодателят дължи на наследниците за неимуществените вреди, претърпени поради смъртта на работник или служител вследствие на трудова злополука, може да се смята за „вземане на работници и служители, произтичащо от трудови договори или от трудови правоотношения“ по смисъла на член 1, параграф 1 от тази директива само когато попада в обхвата на понятието „възнаграждение“, така както то е уредено в националното право, което националният съд следва да определи.


(1)  ОВ C 19, 20.1.2020 г.


Top