Преюдициално запитване от Oberlandesgericht Wien (Австрия), постъпило на 26 януари 2018 г. — Skarb Pánstwa Rzeczpospolitej Polskiej — Generalny Dyrektor Dróg Krajowych i Autostrad/Stephan Riel, в качеството на синдик на Alpine Bau GmbH, дружество в производство по несъстоятелност

(Дело C-47/18)

(2018/C 142/39)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht Wien

Страни в главното производство

Жалбоподател: Skarb Pánstwa Rzeczpospolitej Polskiej — Generalny Dyrektor Dróg Krajowych i Autostrad

Ответник: Stephan Riel, в качеството на синдик на Alpine Bau GmbH, дружество в производство по несъстоятелност

Преюдициални въпроси

Въпрос 1:

Трябва ли член 1, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (наричан по-нататък „Регламент № 1215/2012“ (1)) да се тълкува в смисъл, че предвиденият в австрийското право кредиторски установителен иск е свързан с несъстоятелността по смисъла на член 1, параграф 2, буква б) от Регламент № 1215/2012 и следователно не попада в материалния обхват на този регламент?

Въпрос 2а (само при утвърдителен отговор на въпрос 1):

Може ли член 29, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се прилага по аналогия към свързани искове, които попадат в приложното поле на Регламент № 1346/2000?

Въпрос 2б (само при отрицателен отговор на въпрос 1 или утвърдителен отговор на въпрос 2а):

Трябва ли член 29, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че са налице искове с един и същ предмет и между същите страни, когато кредиторът, в случая жалбоподателят, който е предявил (по същество) идентично вземане в австрийското главно производство по несъстоятелност и в полското вторично производство по несъстоятелност, но това вземане е оспорено (в по-голямата му част) от съответния синдик, предяви искове за установяване на вземания в определен размер към масата на несъстоятелността първо в Полша, срещу местния синдик във вторичното производство по несъстоятелност, а след това в Австрия, срещу синдика в главното производство по несъстоятелност — в случая ответникът?

Въпрос 3а:

Трябва ли член 41 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (наричан по-нататък „Регламент № 1346/2000“ (2)) да се тълкува в смисъл, че изискването за посочване на „естеството на вземането […], датата на възникване и размера“ е изпълнено, когато, както в случая, в писменото си изявление за предявяване на вземането в главното производство по несъстоятелност кредиторът със седалище в държава членка, различна от държавата на образуване на производството, в случая жалбоподателят,

Въпрос 3б:

Трябва ли член 41 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че допуска прилагането на национални разпоредби, които в конкретния случай са по-благоприятни за предявилия вземането кредитор със седалище в държава членка, различна от държавата на образуване на производството, например по отношение на изискването за посочване на дата на възникване на вземането?

(1)  ОВ L 351, 2012 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 160, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143.