—

С първата част от първото правно основание жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като е заключила, че финансирането на местната инфраструктура не включва държавна помощ, след като съответните мерки не са можели да нарушат конкуренцията, нито да засегнат търговията между държавите членки.

—

С втората част жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото що се отнася до безусловния характер на държавните гаранции и подлежащото на принудително изпълнение право на консорциума да получи държавно гарантирано финансиране, както и относно преценката на Комисията за броя на държавните гаранции.

—

С третата и четвъртата част жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е заключила, че шведските гаранции представляват схема за държавна помощ и съществуваща помощ.

—

С петата част жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, когато е заключила, че държавните гаранции са ограничени до финансирането на постоянната връзка.

—

С шестата част на първото правно основание жалбоподателите твърдят нарушение на член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, доколкото Комисията не е имала достатъчно основания, за да приеме, че въпросните мерки за помощ са съвместими с вътрешния пазар.

—

Съгласно шестата част жалбоподателите твърдят също, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като не е преценила кумулативния ефект на всички различни мерки за помощ предоставени пряко и непряко на консорциума.

—

Със седмата част на първото правно основание жалбоподателите твърдят неправилно прилагане на принципа на оправданите правни очаквания.

—

Второто правно основание е разделено на деветнадесет части, чрез които жалбоподателите излагат, че разглеждането от Комисията е било недостатъчно и непълно и че по много въпроси Комисията е отказала да следва собствените си насоки и известия. Тези пропуски установяват достатъчно убедително, че Комисията не е била в състояние към момента на приемането на обжалваното решение да разреши всички сериозни затруднения, идентифицирани по разглежданата преписка. В резултат на това Комисията погрешно е отказала да защити процесуалните права, които жалбоподателите черпят от член 108, параграф 2 от ДФЕС.

—

С третото си и последно правно основание жалбоподателите твърдят, че обжалваното решение не е надлежно мотивирано. Жалбоподателите твърдят, че Комисията не се е уверила, че твърденията и мотивите в обжалваното решение са достатъчно точни, така че жалбоподателите да могат да защитя правата си, а Съдът да упражни своя контрол. Твърдените недостатъци в мотивите засягат преценката на Комисията по отношение на местната инфраструктура, държавните гаранции, датските данъчни предимства, датските държавни заеми и накрая, факта, че заключенията на Комисията относно съответствието с вътрешния пазар и оправданите правни очаквания се основават на общи мотиви.