29.8.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/22

1)

Допускат ли член 43 ЕО и общностното право на конкуренцията национална правна уредба като произтичащата от член 1 от Закон № 475 от 2 април 1968 г. и член 13 от Декрет на президента на Републиката от 21 август 1971 № 1275, доколкото тя подчинява разрешението за прехвърляне на седалището на една аптека от едно помещение в друго, намиращо се също в определения район, на спазването на разстояние, което е не по-малко от 200 метра от другите подобни аптеки, измерено по най-краткия пешеходен маршрут от праг до праг между аптеките; по-конкретно, не влизат ли ограниченията на свободата на установяване, предвидени в посочената по-горе правна уредба, в противоречие със съображенията от обществен интерес, които биха могли да обосноват такива ограничения, и във всеки случай те не са ли неподходящи за задоволяване на тези интереси?

2)

При всяко положение, допуска ли принципът на пропорционалността, който трябва да съпътства всяко легитимно ограничение на свободата на установяване и на конкуренцията ограничение на свободната стопанска инициатива на фармацевта, каквото произтича от нормите относно посочените по-горе във въпрос 1 лимити за разстояние?

3)

Представляват ли пречка членове 152 и 153 ЕО, които налагат като цел високо и приоритетно равнище на закрила на здравето на човека и на потребителите, за национална правна уредба като произтичащата от член 1 от Закон № 475 от 2 април 1968 г. и член 13 от Декрет на президента на Републиката от 21 август 1971 г. № 1275, доколкото тя подчинява разрешението за прехвърляне на седалището на една аптека от едно помещение в друго, намиращо се също в определения район, на спазването на разстояние, което е не по-малко от 200 метра от другите аптеки, измерено по най-краткия пешеходен маршрут от праг до праг между аптеките, без всъщност да се отчитат по никакъв начин нито интересите на потребителите, нито необходимостта от ефикасно териториално разпределение на свързаните със закрилата на здравето услуги?