30.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 223/19

1)

След вземането на решение за отказ за връщане и съобщаването му на съда по произхода, за целите на издаване на удостоверението, предвидено в член 42 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, спирането на неговото изпълнение, неговото изменение, отмяна или, при всяко положение, неговата липса на сила на пресъдено нещо или заместването му с решение за връщане, са без значение, доколкото връщането на детето не се е състояло в действителност. Тъй като не е изразено никакво съмнение относно автентичността на същото удостоверение и тъй като то е съставено в съответствие с формуляра, образец от който се намира в приложение IV към Регламента, възражението срещу признаването на решението за връщане е забранено, а сезираната юрисдикция само е длъжна да констатира изпълняемостта на удостовереното решение и да уважи искането за незабавно връщане на детето.

2)

Извън случаите, в които производството е за постановяване на решение, удостоверено в приложение на член 11, параграф 8 и на членове 40-42 от Регламента, всяко заинтересовано лице може да поиска непризнаването на съдебно решение, дори ако предварително не е подадено искане за неговото признаване.

3)

Член 31, параграф 1 от Регламент № 2201/2003, доколкото предвижда, че нито лицето, срещу което се иска изпълнението, нито детето, на този етап на производството няма право да представя факти по молбата, не се прилага към производство за непризнаване на съдебно решение, образувано без предварително да е внесено искане за признаване във връзка със същото решение. При това положение ответникът, който иска признаването, може да представя факти по молбата.