29.8.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/13

1)

Член 4, параграф 1, първо тире от Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави-членки трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава-членка, която за целите на освобождаването от облагане на дивидентите, получени от дружество майка, установено в тази държава, от дъщерно дружество със седалище в друга държава-членка предвижда, че посочените дивиденти са включени в облагаемата основа на дружеството майка, за да бъдат впоследствие приспаднати до 95 %, доколкото след приспадане на останалата печалба, освободена от облагане, за съответния данъчен период остава положително салдо на печалбата, и която води до това, че:

2)

Член 4, параграф 1, първо тире от Директива 90/435 във връзка с параграф 2 на същия член трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите-членки непременно да позволяват печалбата, разпределена на установено в тази държава дружество майка от нейно дъщерно дружество със седалище в друга държава-членка, да може да се приспада изцяло от размера на печалбата на дружеството майка през данъчната година и произтичащата от това загуба да подлежи на прехвърляне за следваща данъчна година. Държавите-членки следва да определят както предвид нуждите на техния вътрешен правов ред, така с оглед предвидената в посочения член 4, параграф 2 възможност условията, при които се постига предписаният в параграф 1, първо тире на същия член резултат.

При все това, когато държава-членка е избрала системата на освобождаване от облагане, предвидена в член 4, параграф 1, първо тире от Директива 90/435, и правната уредба на посочената държава-членка допуска по принцип прехвърляне на загубите за следващи данъчни години, посочената разпоредба не допуска правна уредба на държава-членка, която има за последица да намали загубите на дружеството майка, които могат да бъдат предмет на такова прехвърляне, до размера на получените дивиденти.

3)

Щом дадено национално законодателство съобразява правните разрешения по чисто вътрешни положения с предвидените в общностното право разрешения, само националният съд при установеното в член 234 ЕО разпределяне на правораздавателната компетентност между националните юрисдикции и Съда може да прецени точния обхват на това препращане към общностното право, като отчитането на ограниченията, които националният законодател е могъл да въведе при прилагането на това право към чисто вътрешни положения, спада към правото на съответната държава-членка и поради това е от изключителната компетентност на юрисдикциите на последната.

4)

Ако по силата на национална правна уредба на държава-членка дивидентите, генерирани от дружество, установено в трета държава, се третират по-неблагоприятно, отколкото дивидентите, генерирани от дружество със седалище в посочената държава-членка, като вземе предвид както целта на националната правна уредба, така и обстоятелствата по делото, с което е сезирана, националната юрисдикция следва да провери дали се прилага член 56 ЕО и в зависимост от случая, дали той не допуска посоченото диференцирано третиране.

5)

Член 43 ЕО допуска законодателство на държава-членка, което предвижда, че дружество майка, установено в една държава-членка, получаващо разпределена печалба от своето дъщерно дружество със седалище в друга държава-членка, може да приспада тази печалба от облагаемите си доходи само в границите на печалбата от данъчния период, през който е разпределена тази печалба, докато последната би могла да бъде освободена изцяло, ако това дружество бе учредило постоянен обект в тази друга държава-членка, при условие че начинът, по който се третира печалбата, генерирана от образувания, учредени в друга държава-членка, не е дискриминационен в сравнение с начина на третиране на печалбата, генерирана от сходни национални образувания.