28.12.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 354/16

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Интеграция на работниците имигранти“ (проучвателно становище)

2010/C 354/03

Докладчик: г-н Luis Miguel PARIZA CASTAÑOS

С писмо от 23 юли 2009 г. г-н Diego López Garrido, държавен секретар, отговарящ за Европейския съюз при Министерство на външните работи и сътрудничеството, поиска от името на бъдещото испанско председателство Европейският икономически и социален комитет, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да изготви проучвателно становище относно:

„Интеграция на работниците имигранти“.

Специализираната секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 23 февруари 2010 г.

На 461-ата си пленарна сесия, проведена на 17 и 18 март 2010 г. (заседание от 17 март 2010 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 138 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   ЕИСК подчертава европейската добавена стойност на политиките за заетост, имиграция и интеграция. Чисто националните политики се оказват неефективни и затова е необходимо да се укрепи европейската основа на тези политики.

1.2   Работниците имигранти имат положителен принос за икономическото развитие и благополучието на Европа. Поради демографското си положение ЕС ще трябва да увеличи приема на нови имигранти.

1.3   Необходимо е да се подобрят процесите на интеграция както по отношение на икономическата ефективност, така и по отношение на социалното сближаване. Заетостта е основен аспект на интеграцията.

1.4   Интеграцията е двупосочен социален процес на взаимна адаптация, който трябва да се улесни посредством добро управление и добро законодателство. ЕИСК отправя искане към Съвета да приеме Директива, която да гарантира обща рамка на правата за работниците имигранти, както и подобряване на законодателството срещу дискриминацията.

1.5   Интегрирането на условия на равни възможности и третиране на работното място е предизвикателство и за социалните партньори, което те трябва да насърчават при колективното договаряне и социалния диалог и на европейско равнище. Работниците имигранти трябва да имат благоприятна нагласа спрямо интеграцията.

1.6   Предприятията развиват дейността си във все по-разнообразни условия. Необходимо е те да възприемат позитивен подход към културното многообразие, за да се подобри интеграцията и за да се разширят възможностите.

1.7   ЕИСК предлага на Комисията да поиска от него изготвяне на проучвателно становище относно създаването на европейска платформа за диалог за управлението на трудовата имиграция, предвидена в Програмата от Стокхолм.

2.   Обхват на становището

2.1   Испанското председателство поиска от ЕИСК да изготви проучвателно становище, за да може ЕС да усъвършенства процеса на интеграция на работниците имигранти. Ето защо в това становище Комитетът ще се съсредоточи върху интеграцията на работниците имигранти в областта на заетостта и върху други аспекти, свързани пряко или косвено с пазара на труда.

2.2   Общите аспекти на политиката в областта на имиграцията и интеграцията ще бъдат разгледани, само ако са пряко свързани със становището. Комитетът е приел различни становища относно интеграцията (1), които представят един по-общ подход, и изготви становище по собствена инициатива, чиято цел е засилване на ролята на интеграцията в новата програма за социална политика на ЕС в области като образованието и обучението, равенството между половете, здравето, жилищната политика, политиката за семейството и младежта, бедността и социалното изключване и т.н.

2.3   Европа трябва да засили интеграционния подход в общата имиграционна политика. Комитетът образува постоянна проучвателна група „Интеграция“, която да оказва сътрудничество в рамките на работата на Европейския форум за интеграция.

2.4   Договорът от Лисабон съдържа по-солидно правно основание (2), което позволява на ЕС да оказва „подкрепа на действията на държавите-членки за насърчаване на интеграцията на граждани на трети страни, пребиваващи законно на тяхна територия“.

3.   Имигрантите допринасят за икономическото развитие и за благоденствието на Европа

3.1   През последните години Европа прие на своя територия множество имигранти от трети страни, дошли да търсят нови възможности. Но политиките на много европейски правителства са рестриктивни и ограничават предприятията да наемат легално работници имигранти.

3.2   Европейската комисия в своя доклад „Заетостта в Европа“ за 2008 г (3). потвърждава, че „имигрантите (…) имат значителен принос за общия ръст на икономиката и заетостта в ЕС от 2000 г. насам, като спомогнаха да се компенсира недостигът на работна ръка и квалификация и да се повиши гъвкавостта на пазара на труда“.

3.2.1   В съвместния доклад за заетостта за периода 2009-2010 г (4). Европейската комисия отбелязва, че макар и ЕС да е засегнат от кризата и да губи работни места, все още има недостиг на работна ръка в някои държави-членки и в някои професионални категории. Комисията предлага също да се засили интеграцията на имигрантите, които вече са се установили и са особено засегнати от кризата, както и да се насърчат предприятията да разнообразяват работната си ръка и да прилагат „харти на многообразието“.

3.3   След 2000-та година в ЕС 21 % от растежа и 25 % от новите работни места са създадени благодарение на приноса на имигрантите, в такава степен, че ръстът в някои икономически сектори би се задържал или забавил, ако работниците в тези сектори не бяха в голяма част имигранти.

3.4   Трябва да се отбележи, че ограниченията за работа в ЕС в сила за гражданите на новите държави-членки бяха премахнати в много страни (Обединеното кралство, Ирландия, Швеция и др.).

3.5   ЕИСК би искал да подчертае значението на предприемаческия дух, който притежават много имигранти, които създават предприятия в Европа и допринасят по този начин за създаването на работни места и богатство, въпреки че законодателството в областта на имиграцията поставя много тежки за преодоляване препятствия.

3.6   Въпреки че интензивността на имиграционните потоци варира в различните държави-членки на ЕС, е видно, че държавите, които са приели най-много имигранти, са отбелязали най-значителен ръст в икономиката и заетостта. Процентът е най-висок в някои държави-членки като Испания, Обединеното кралство, Ирландия, Италия и др. (5)

3.7   Нарастването на имиграцията в европейските общества поставя също така нови проблеми и представлява значително предизвикателство за социалното сближаване. Европейските общества се сблъскват с редица социални проблеми, дължащи се на имиграцията, към които трябва да се приложи цялостен подход, така както е предлагал ЕИСК в други свои становища.

3.8   Комитетът счита, че редица социални проблеми (расизъм, престъпност, домашно насилие, маргинализиране, отпадане от училище и т.н.) показват необходимостта от подобряване на процесите на интеграция. Много често властите, по-специално на местно равнище, не са в състояние да решат проблемите.

3.9   Понякога средствата за информация превръщат имиграционните проблеми в сензации и така създават безпокойство сред населението. Някои политически лидери също използват тези проблеми безотговорно и опортюнистично.

3.10   Комитетът отбелязва с безпокойство разпространението на расизма и ксенофобията в редица социални сектори. Екстремистките партии и движения се възползват от проблемите, свързани с имиграцията, за да насаждат чувство на страх у населението и да насърчават нетолерантни, насилствени и противоречащи на правата на човека политики.

3.11   В наказателното право расизмът се квалифицира като престъпление, но често политическите власти и социално-отговорните фактори проявяват неприемлива търпимост. Необходимо е полицейските и съдебните органи, формиращите общественото мнение, средствата за информация и политиците да променят отношението си и да се борят с расизма с повече решимост и социална педагогика.

4.   Имиграцията към Европа ще нараства в бъдеще

4.1   Демографското положение на ЕС показва, че поради застаряването на населението и ниската раждаемост, пазарите на труда ще се нуждаят от много работници имигранти. Според последните демографски прогнози на Евростат, населението в трудоспособна възраст ще започне да намалява от 2012 г., дори при положение че през това десетилетие имиграционните потоци останат в рамките на 1,5 милиона годишно. Ако през идното десетилетие имиграционните потоци не нарастват, населението в трудоспособна възраст ще намалее с 14 милиона.

4.2   От друга страна е известно, че международната мобилност на работниците ще се увеличава в световен мащаб, тъй като много хора са принудени да емигрират поради липса на възможности за достоен труд в родните им страни и някои от тях искат да дойдат в Европа, търсейки нови възможности, професионални и лични.

4.3   ЕИСК е на мнение, че за Европа е голям шанс нови имигранти да дойдат и да осъществят плановете си тук.

4.4   Комитетът счита, че са необходими политики, насочени към подобряване на социалната интеграция, за да може работниците имигранти да получат своя шанс и европейските общества да подобрят социалното сближаване, защото успехът на миграционните проекти и за работниците имигранти, и за приемащото общество, зависи от това как се развиват интеграционните процеси.

4.5   Икономическата криза и нарастването на безработицата са засегнали всички социални сектори, местните работници и имигрантите. Данните от пазарите на труда в Европа сочат, че нискоквалифицираните работници имигранти, заемащи работни места с по-ниско качество, са първите жертви на кризата, и че жените имигранти са засегнати в по-голяма степен от безработицата.

4.6   Въпреки настоящата рецесия и увеличаването на безработицата в Европа, демографските доклади сочат, че след като бъде преодоляна кризата и възстановени нивата на растеж и заетост, приносът на нови имигранти ще бъде необходим за попълване на нуждите на европейските пазари на труда, предвид характеристиките на всяка държава-членка.

5.   Европейското законодателство в областта на приемането на имигранти: предстоящо предизвикателство

5.1   След като преди десет години ЕС постави началото на пътя, който трябва да изведе към обща имиграционна политика, най-голямата трудност се състои в изготвянето на законодателство за приемане на нови имигранти, тъй като всяка държава-членка има свои собствени закони с различни подходи.

5.2   Имиграционните политики и закони, както и достъпът до работни места са свързани с развитието на пазарите на труда, поради което социалните партньори трябва да участват активно, но тези процеси следва да бъдат основани на зачитането на човешките права на имигрантите.

5.3   Комитетът счита, че законодателството в областта на имиграцията трябва да подпомага интеграцията и разглежда работниците имигранти като нови граждани, като хора с права, които трябва да бъдат защитени, а не само като работна ръка за задоволяване на нуждите на пазарите на труда.

5.4   Социалните партньори трябва да вземат участие на различните равнища. Комитетът следи с интерес предложението на Комисията за създаване на европейска платформа за диалог в областта на управлението на трудовата миграция, в която да могат да участват социалните партньори.

5.5   ЕИСК предложи обща имиграционна политика и хармонизирано законодателство, за да може имигрантите, които пристигат по законен ред, да бъдат третирани справедливо, основните им права да бъдат защитени и да бъде подобрен процесът на интеграция.

5.6   Европа не е прилагала към приемането на имигрантите адекватни политики и закони, а поради рестриктивния характер на голяма част от националните политики и закони, много имигранти са влезли, използвайки незаконни канали за имиграция, и са принудени да работят в сивата икономика. Комитетът е на мнение, че ЕС трябва да предприеме нови инициативи за превръщане на неофициалния труд в законен.

5.7   Комитетът счита, че като се улеснят процедурите за легална имиграция, ще се ограничи нелегалната имиграция и рискът някои нелегални имигранти да станат жертви на престъпни мрежи за трафик на хора. В Програмата от Стокхолм ЕС пое нови ангажименти за борба с тези престъпни мрежи.

5.8   ЕИСК счита, че рестриктивните политики имат много отрицателно въздействие върху интеграционните процеси, защото представят имигрантите като хора, които не са нито добре дошли, нито добре приети.

5.9   Понякога тези политики са съпътствани от политически и социални изказвания, които криминализират имиграцията, водят до изключване и насърчават ксенофобията и дискриминацията.

5.10   През следващите години предстои прилагането на Европейския пакт за имиграцията и убежището чрез Програмата от Стокхолм. Може да се очаква, че с Договора от Лисабон ще е по-лесно да се приемат споразумения в рамките на Съвета и процедурата по съвместно вземане на решения с Европейския парламент ще улесни хармонизирането на законодателството.

5.11   ЕИСК би предпочел хоризонтално законодателство, но Съветът и Комисията заложиха на изготвянето на директиви с отраслов характер. Неотдавна беше приета Директивата за синята карта (6) с цел да се улесни приемането на висококвалифицирани работници. В близките месеци Комисията предвижда да изготви нови предложения за директива.

5.12   Комитетът счита, че е от основно значение ЕС да има подходящо законодателство за приемане на имигранти, защото интеграцията е тясно свързана с равното третиране и недискриминацията. Ето защо ЕИСК подкрепи (7) (като направи някои предложения за подобряване) рамковата директива за правата на работниците имигранти, предложена от Комисията (8), която още се обсъжда в Съвета. В текста, който понастоящем се разглежда в Съвета, е залегнал подход, който според гражданското общество и ЕИСК е незадоволителен и неприемлив.

5.13   Съветът трябва да одобри рамковата директива за гарантиране на подходящо равнище на правата на всички работници имигранти и за забрана на дискриминацията. Комитетът предлага испанското председателство на ЕС да пренасочи обсъжданията в Съвета относно рамковата директива с цел бързо приемане, при условие че тя включва подходяща система от общи за целия ЕС права, въз основа на равното третиране, по-конкретно в областта на трудовите и социалните права на работниците имигранти.

5.14   Неотдавна ЕИСК прие становище по собствена инициатива, в което призовава в законодателството в областта на имиграцията да се спазват основните права (9) и предлага развита система от права и задължения. Освен това е необходимо да се реформира директивата относно правото на събиране на семейството.

6.   Заетостта е ключов елемент от процеса на интеграция

6.1   Интеграцията е двустранен социален процес на взаимно приспособяване, в който участват имигрантите и приемащото общество. Това е първият от Общите основни принципи за интеграция, приети от Съвета през 2004 г.

6.2   Интеграцията изисква твърдо ръководство от страна на властите, социалните партньори и организациите. Публичните политики могат да насърчават тези социални процеси, като активното участие на гражданското общество също е от съществено значение. В друго свое становище (10) ЕИСК очерта значението на ролята на местните и регионалните власти.

6.3   От друга страна, работниците имигранти също трябва да имат позитивно отношение към интеграцията, като полагат усилия да научат езика, законите и обичаите на приемното общество.

6.4   ЕИСК участва редом с Комисията в дейностите на Европейския форум за интеграция и желае да подчертае още веднъж колко е важно организациите на гражданското общество да участват и да бъдат консултирани на различните равнища на управление.

6.5   Интеграцията на хората от имигрантски произход не се отнася само за професионалната среда, предмет на това становище, тя е особено важна в семейната среда, училищата и университетите, в селата и кварталите, религиозните институции, спортните и културните организации и др.

6.6   Заетостта е съществен елемент от социалния процес на интеграция, тъй като работата при достойни условия е ключът към самостоятелното задоволяване на икономическите потребности на имигрантите и улеснява социалните отношения и взаимното опознаване между приемащото общество и имигрантите.

6.7   В основата на социална Европа е трудът, а интеграцията е определяща за развитието на социална Европа. Европейските предприятия са основни социални фактори и са заинтересовани и ангажирани с интеграцията.

6.8   Икономическата криза и нарастването на безработицата отслабват процесите на интеграция и подхранват някои конфликти в обществото и на пазара на труда. ЕИСК счита, че при тези обстоятелства е необходимо да се удвоят усилията за интеграция от страна на всички заинтересовани страни: имигрантите, публичните власти, социалните партньори и гражданското общество.

6.9   Работниците имигранти в Европа имат право на справедливо третиране, тъй като са защитени от международните конвенции за правата на човека и от принципите и правата, съдържащи се в конвенциите на МОТ. В предходно становище (11) ЕИСК посочи правата и задълженията, които европейското законодателство трябва да гарантира на работниците имигранти.

6.10   ЕИСК счита, че законодателството и публичните политики трябва да се допълват посредством сътрудничество със социалните партньори, тъй като интеграцията в трудовата среда също е въпрос на обществени нагласи и ангажименти от страна на синдикатите и работодателите.

6.11   Публичните служби по заетостта трябва да насърчават програми, целящи подобряване на достъпа до заетост на имигрантите, като се улеснява признаването на професионалните квалификации, подобрява се езиковото и професионалното обучение без дискриминационни практики и се предлага подходяща информация за системите на заетост в приемната страна.

6.12   Синдикатите, работодателските организации, сдруженията на имигранти и другите организации на гражданското общество играят много важна роля за предаване на информацията и улесняване на достъпа до заетост на имигрантите.

6.13   Повечето от предприятията в Европа са малки и средни и предоставят работа на по-голямата част от активното население, както и на имигрантите. Ето защо социалните интеграционни процеси протичат в голяма степен именно на равнище МСП.

7.   Равното третиране и недискриминацията като стълбове на интеграцията

7.1   ЕИСК счита, че приемането и третирането на работниците имигранти от страна на властите и предприятията са от ключово значение. Работниците имигранти често са в по-неизгодна позиция спрямо работниците от местното население.

7.2   Разбира се, положението в отделните държави-членки е различно, така както са различни трудовото право и социалните практики, но в Европа много работници имигранти се намират в неизгодна позиция и срещат затруднения при намирането на работа, както и при признаването на професионалните квалификации. Освен това, в много от случаите те не говорят езика и не познават законите, обичаите и социалните институции.

7.3   Доброто законодателство, недопускащо дискриминация, е изходната точка, но все още на национално равнище съществуват закони, които допускат дискриминация между местните работници и работниците имигранти и най-вече дискриминационни практики, насочени към работниците заради техния национален, етнически или културен произход, които се проявяват пряко или непряко.

7.4   Равното третиране и политиките за борба срещу дискриминацията са стълбовете на политиките за интеграция. Възприемайки двупосочен подход по отношение на интеграцията, Комитетът счита, че предприятията, синдикатите и властите трябва да гарантират равното третиране на работниците имигранти и да избягват всякакъв вид дискриминация по отношение на тях.

7.5   Работодателите и работниците имигранти трябва да спазват нормите на труд и колективните трудови договори в сила във всяко предприятие или сектор, в съответствие с националните закони и практики. Комитетът подчертава, че расизмът и дискриминацията са престъпни поведения, които също трябва да бъдат санкционирани в предприятията в рамките на трудовото законодателство.

7.6   За да се улесни професионалната интеграция, е необходимо работниците имигранти да бъдат информирани за трудовото законодателство и за колективните трудови договори, които уреждат правата и задълженията им на работното място.

7.7   В един благоприятен за интеграцията политически и социален контекст работниците имигранти ще участват по-лесно в интеграционни направления и програми (като изучаване на езика, законите и обичаите), които властите следва да улесняват.

7.8   Директивите на ЕС относно равното третиране в областта на заетостта (12) и равното третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (13) са основни юридически инструменти за определяне на законодателството и практиките в държавите-членки, що се отнася до борбата срещу дискриминацията и насърчаването на професионалната интеграция.

7.9   Неотдавна Европейският парламент прие резолюция относно новата директива срещу дискриминацията (14), която допълва вече съществуващите директиви. ЕИСК прие и становище, с което подкрепи предложението на Комисията и предложи да се отчита множествената дискриминация. След като в крайна сметка бъде приета, тази нова директива ще разпростре принципа на недискриминация в области като образование, здравеопазване, социална закрила и жилищно настаняване.

7.10   ЕИСК счита, че антидискриманицонните директиви не са въведени по подходящ начин в националните законодателства и следователно някои държави-членки не разполагат с добро законодателство срещу дискриминацията. Новата директива, когато бъде приета, ще бъде много положителен законодателен инструмент.

7.11   Социалните партньори като основни фактори при функционирането на пазарите на труда и стълбове на европейския икономически и социален живот следва да играят важна роля в процеса на интеграция. По време на колективните преговори те трябва да поемат отговорността, свързана с интеграцията на имигрантите, като отстранят от колективните трудови договори и трудовите норми и практики всякакви преки или непреки форми на дискриминация.

7.12   В рамките на колективното договаряне и по-специално в рамките на самото предприятие трябва да бъдат изградени механизми, които да гарантират, че достъпът до работа и назначаването ще се извършват в съответствие с принципа на равните възможности. Във връзка с това е изключително важно да съществуват инструменти, които да не допускат форми на пряка или непряка дискриминация.

7.13   Понастоящем на практика равното третиране по отношение на заплатите и условията на труд не е гарантирано за много работници имигранти. Социалните партньори и органите по труда следва да изготвят процедури, целящи избягване на дискриминационни практики, и да насърчават активно равните възможности.

7.14   В Европа се множат трудовите модели с двойни стандарти, качествени работни места за повечето европейски граждани и високо квалифицираните имигранти, и нискокачествени работни места – за повечето имигранти. Следователно лошото качество на заетостта е също фактор на дискриминация, когато имигрантите се използват като „по-уязвима“ работна ръка.

7.15   В различни свои становища ЕИСК вече е предлагал държавите-членки да усъвършенстват системите си за признаване на дипломи (15), а ЕС да разполага със система за признаване на квалификациите, която да може да се използва от работниците имигранти (16). В европейските предприятия много имигранти заемат позиции, които изискват по-ниска от тяхната квалификация.

7.16   Редица работници имигранти са също така необлагодетелствани и обект на дискриминация по отношение на развитието и напредването в професионалната кариера. Трудовото законодателство, колективните трудови договори и практиките в самите предприятия трябва да гарантират прилагане на принципа на равните възможности, що се отнася до професионалното израстване. Социалните партньори следва да поемат нови инициативи в тази посока.

7.17   Професионалното обучение е много важен инструмент за повишаване на пригодността за трудова заетост на работниците имигранти, при все това някои национални закони и практики изключват или ограничават участието на граждани от трети страни. ЕИСК счита, че публичните власти и социалните партньори следва да улесняват достъпа на работниците имигранти до обучение при равни условия.

7.18   Някои държави-членки в сътрудничество с предприятията разработват програми за професионално обучение в страните на произход преди получаването на разрешително за пребиваване, за да подпомогнат гражданите на трети страни да се интегрират на пазара на труда, когато пристигнат в Европа.

7.19   Европейският съюз все още не е решил в задоволителна степен въпроса с преносимостта на пенсионните права за европейските работници. Работниците имигранти срещат много проблеми и с националните законодателства, които не гарантират по подходящ начин пенсионните права, придобити с труд в Европа. Причините за това са много разнородни и зависят от националните закони и споразуменията, подписани с трети страни.

7.20   Комитетът предлага Европейската комисия да поеме законодателна инициатива, с която да се гарантират пенсионните права на работниците имигранти, когато последните сменят местопребиваването си в ЕС и когато се връщат в страните си на произход или пребивават в друга страна.

7.21   Синдикатите трябва да приемат за свои членове работниците имигранти и да улесняват достъпа им до представителни и ръководни длъжности. В Европа голяма част от синдикатите са установили добри практики, гарантиращи равно третиране и борба срещу дискриминацията.

7.22   ЕИСК счита, че са необходими активни политики и нови ангажименти на социалните партньори, за да се насърчават благоприятни за интеграцията действия, равното третиране и борбата срещу дискриминацията на работното място. Европейският социален диалог може да бъде подходяща рамка, която да стимулира социалните партньори да поемат нови ангажименти на равнище, което считат за подходящо.

7.23   Агенцията на ЕС за основните права е изследвала (17) трудовата дискриминация на етнически принцип на пазарите на труда в Европа и е установила, че дискриминацията е значителна въпреки законодателството.

8.   Управление на многообразието

8.1   Европейските общества са все по-разнообразни и това многообразие ще се увеличава в бъдеще. Успешната интеграция на имигрантите в професионалната сфера не може да бъде постигната без положителен подход към културното многообразие, към който проявяват интерес все повече предприятия и работници.

8.2   Големите предприятия имат собствена фирмена култура, която се е развила с времето между работниците, социалната среда и взаимоотношенията с клиентите.

8.3   Европейските предприятия развиват дейността си в градове, в които многообразието се увеличава. Посредством мрежата CLIP (18) Комитетът на регионите и Дъблинската фондация обмениха опит как да подпомогнат многообразието в държавната администрация.

8.4   Културното многообразие, резултат от имиграцията, поставя ново предизвикателство, което трябва да бъде преодоляно, за да се разшири фирмената култура за интегриране на нови работници на различни равнища: висш ръководен персонал, среден ръководен персонал и останалите работници.

8.5   Освен това глобализацията дава възможност на предприятията да се развиват при нови социални и културни условия, да участват на нови пазари и да имат клиенти с различна култура.

8.6   Редица предприятия признават ползите от доброто управление на многообразието. Развитието през последните десетилетия към икономика на услугите активизира контактите между предприятията и клиентите, а от друга страна глобализацията накара предприятията да търсят нови пазари навсякъде по света. Разшири се и многообразието от клиенти и потребители, към които се обръщат предприятията.

8.7   Доброто управление на това многообразие в рамките на предприятието позволява да се извлече по-голяма полза от способностите на всички работници, които имат различен произход и култура, както и да се увеличи ефективността на външните отношения на предприятието с пазара, който също е многообразен.

8.8   Предприятията, които управляват добре многообразието, се намират в по-добра позиция за привличане на „таланти“ от всички кътчета на света, както и за привличане на клиенти на новите пазари. Освен това могат да подобрят творческите и иновационните способности на своите работници в среда, в която всички работници (включително имигрантите) срещат добър и благоприятен прием.

8.9   Малките европейски предприятия често нямат отдели за управление на човешките ресурси, затова е необходимо да бъдат подпомагани от специализирани структури чрез властите или предприемаческите организации.

8.10   Управлението на многообразието се основава на стриктно прилагане на мерките за равно третиране и борба срещу дискриминацията. Освен това включва разработването на програми за прием на работниците имигранти, мерки за зачитане на културните различия, системи за комуникация, които отчитат езиковото многообразие, начини за посредничество при разрешаване на конфликти и т.н.

8.11   Необходимо е да бъде организирано обучение за управление на многообразието. Вътрешнофирменото обучение може да обхване различни групи: ръководителите на предприятието, отговорните посредници и целия персонал. Обучението може да бъде насочено и към синдикатите и работодателските организации.

8.12   Предприятията, както и работодателските организации и синдикатите трябва да имат отдели, специализирани в управлението на многообразието, които да насърчават инициативи, да оценяват резултатите и да поощряват промените.

8.13   Публичните власти следва да оказват подкрепа при управлението на многообразието в рамките на предприятието, включително чрез икономически и данъчни стимули за предприятията, които изготвят планове и насърчават обмена на добри практики, разработването на програми за обучение и осъществяването на промоционални кампании.

9.   Трудности при интегрирането в случаите на сива икономика и незаконна имиграция

9.1   Работниците имигранти, които нямат документи и следователно се намират в незаконно положение, са принудени да работят в сивата икономика. Делът на тази икономика е значително по-голям в държавите-членки, където има повече имигранти без редовни документи.

9.2   Често имигрантите без редовни документи са жертви на крайна трудова експлоатация от страна на някои работодатели. ЕИСК прие становище (19) относно предложението за директива, с която се предлагат санкции за работодателите, които експлоатират имигранти с нередовни документи.

9.3   Работничките без документи, заети с домакинска работа, се намират в много по-уязвимо положение, което при определени условия може да се сравни с полуробство. Някои национални законодателства не гарантират напълно трудовите и социалните права на този вид труд. Тези проблеми се усложняват при хората без редовни документи, които работят в сивата икономика. Комитетът предлага на Европейската комисия да предприеме нови инициативи за подходяща защита на трудовите и професионалните права на тези работнички.

9.4   През последните години някои национални законодателства криминализираха хуманитарните сдружения, които помагат на хора с нередовен статут с цел да се избегне социалното им изключване и да се улесни интеграцията им. Комитетът предупреждава, че тези закони противоречат на правата на човека и на моралния принцип за солидарност. Европейската комисия и Виенската агенция трябва да направят оценка на тези случаи и да предприемат необходимите действия.

9.5   Социалната интеграция е по-трудна, когато имигрантите имат нередовен статут, затова Комитетът предложи да се въведат индивидуални процедури за узаконяване на имигрантите с такъв статут, като се отчита степента им на социално и професионално интегриране въз основа на ангажимента, поет от Съвета в рамките на Европейския пакт за имиграцията и убежището (20), който предвижда индивидуални процедури за узаконяване в рамките на националното законодателство по хуманитарни и икономически причини, особено в отраслите, където има много работници без редовни документи.

10.   Някои инициативи на Програмата от Стокхолм

10.1   Комисията предложи създаването на европейска платформа за диалог относно управлението на трудовата миграция, в която да участват предприемачите, синдикатите, агенциите по заетостта и други заинтересовани страни.

10.2   ЕИСК предлага на Комисията да почерпи опит от процедурата, довела до създаването на Европейския форум за интеграция, и да поиска от Комитета да изготви проучвателно становище през 2010 г., за да може той, с участието на всички заинтересовани страни, да предложи как да се създаде тази европейска платформа, с която желае да сътрудничи.

10.3   Комисията предложи също така ЕС да приеме Кодекс на имиграцията, който да гарантира на законните имигранти права, сравними с тези на европейските граждани. Тази кодификация на вече съществуващи законодателни текстове следва да включва, при необходимост, полезни промени за опростяване или допълване на съществуващите разпоредби и подобряване на ефективното им прилагане.

10.4   ЕИСК счита, че европейското законодателство в областта на имиграцията трябва да се съпътства от обща хоризонтална рамка (европейски статут) на правата, с която да се гарантират спазването и защитата на правата и свободите на имигрантите в Европа, независимо от професионалната им категория и правен статут. Ако рамковата директива, която е в процес на обсъждане в Съвета, бъде приета и предлага високо равнище на защита, тя би била добър правен инструмент за защита на правата на имигрантите.

10.5   Комитетът приветства инициативата на Комисията да представи Европейски кодекс за имиграцията, тъй като се касае за законодателно предложение, което да гарантира основните права на имигрантите и еднакви и съпоставими права с тези на гражданите на Общността.

---

(1)  ОВ C 27 от 3.2.2009 г. ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 29.

ОВ C 80 от 30.3.2004 г. – SOC/138: Имиграция, интеграция и заетост.

ОВ C 318 от 23.12.2006 г. – SOC/219: Имиграцията в ЕС и политиките за интеграция: сътрудничество между правителствата на регионално и местно равнище и организациите на гражданското общество.

ОВ C 125 от 27.5.2002 г. – SOC/75: Имиграция, интеграция и ролята на гражданското общество.

ОВ C 208 от 3.9.2003 – SOC/141: Европейско гражданство.

(2)  Член 79.

(3)  COM(2008) 758 окончателен.

(4)  COM(2009) 674 окончателен.

(5)  „The Economic and Fiscal Impact of Immigrants“, National Institute of Economic and Social Research(„Икономическото и данъчното въздействие на имигрантите“, Национален институт за икономически и социални изследвания), октомври 2007 г. и „Coyuntura española - Los efectos de la inmigración sobre el empleo y los salarios“ Informe Mensual de la Caixa („Испанската конюнктура – въздействието на имиграцията върху заетостта и надниците“, Месечен доклад на ла Кайша), брой 295, октомври 2006 г.

(6)  Директива ЕО/2009/50.

(7)  ОВ C 27 от 3.2.2009 г., стр. 114.

(8)  COM(2007) 638 окончателен.

(9)  ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 29.

(10)  ОВ C 318 от 23.12.2006 г.: Имиграцията в ЕС и политиките за интеграция: сътрудничество между местните и регионалните власти и организациите на гражданското общество.

(11)  ОВ C 128, 18.5.2010 г., стр. 29.

(12)  Директива ЕО/2000/78.

(13)  Директива ЕО/2000/43.

(14)  P6_TA (2009) 0211.

(15)  Вж. по-специално: ОВ C 162 от 25.6.2008 г., стр. 90.

(16)  Вж., наред с другото, ОВ C 218 от 11.9.2009 г.

(17)  EU-MIDIS European Union Minorities and Discrimination Survey: Main Results Report, European Union Agency for Fundamental Rights (Проучване EU-MIDIS на Европейския съюз относно малцинствата и дискриминацията: Доклад за основните резултати, Агенция на Европейския съюз за основните права), 9.12.2009 г.

(18)  Градове за местни политики за интеграция на имигрантите – мрежа от над 30 европейски града, управлявани от Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound).

(19)  ОВ C 204, 9.8.2008 г.

(20)  Съвет на ЕС, 13440/08, 24 септември 2008 г.

---