9.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 204/47

1.1

ООН, действайки от името на своите страни-членки, предложи модел на „Глобална хармонизирана система“ (GHS) за критериите и процесите, използвани при „класифицирането, опаковането и етикетирането на химични продукти“. Тази мярка цели да подкрепи световната търговия и да подпомогне по-слабо развитите икономики в техните усилия за защита на безопасността и здравето на работниците и потребителите.

1.2

ЕИСК подкрепя твърдо целта за глобална хармонизация, формата и правната основа на предложеното от Комисията законодателство, свързано с прилагането на системата и предложения график за въвеждане от производителите и доставчиците, който трябва да съвпадне с първия по-значителен краен срок за регистриране на „вещества“ в съответствие с Регламент (EО) № 1907/2006 (REACH).

1.3

ЕИСК изразява съгласие и с оценката на Комисията, че въпреки че промените в разработената в ЕС през последните 40 години система са както неизбежни, така и широко подкрепяни, краткосрочните ползи в рамките на ЕС е вероятно да бъдат пренебрежими, а разходите — потенциално високи. Поради това, ЕИСК смята, че на тези доста необичайни обстоятелства е трябвало да бъде обърнато по-голямо внимание при първоначалната оценка на въздействието. При липсата на каквато и да е значителна цялостна полза, всяка добавка или изменение на съществуващото законодателство, които не са от основно значение за прилагането на предложението на ООН, би трябвало да бъдат придружени от отделна обосновка за безопасност, здравна или икономическа обосновка. Най-вече трябва да бъдат положени всички усилия, за да се гарантира, че по време на неизбежно дългия преходен период между тези две до голяма степен еквивалентни системи няма да бъдат правени компромиси със съществуващите стандарти. Ключово изискване ще бъде предоставянето на повече информация в търговските обекти.

1.4

ЕИСК смята също, че като се има предвид твърде сгъстения график, както и необходимостта първоначалните разходи да бъдат държани на ниско равнище, има възможност да се прояви гъвкавост по отношение на предложението и незабавното му въвеждане. Развитието на настоящата система до състояние, в която тя ефективно защитава здравето и безопасността на работниците и потребителите в ЕС отне много години, и вероятно същото ще е необходимо и за новата Глобална хармонизирана система. От първостепенно значение обаче, е ООН и Европейската комисия да предвидят дългосрочно финансиране в достатъчен размер, за да се гарантира, че процесът на хармонизация ще продължи — и че в крайна сметка ще обхване действителното класифициране и етикетиране на широко търгуваните стоки, а няма просто да бъде ограничен до критериите, върху които трябва да се основава това класифициране.

1.5

ЕИСК отбелязва със загриженост големия обем на текста на предложението, както сам по себе си, така и във връзка с други неотдавнашни предложения, като например с Регламента REACH, с многото други законодателни актове на ЕС, свързани с тези два регламента, и с постоянно нарастващия брой на ръководни насоки, които понастоящем се считат за необходими. Необходим е нов подход, за да не понесе европейската индустрия (без да говорим за процесите на мониторинг или изменение на законодателството) непоправими щети. Просто не е разумно да се приеме, че всички участници, от собственика на най-малкото предприятие до обикновено по-големите групи от ръководни служители в някой национален компетентен орган, ще трябва редовно да правят справки с над 20 000 страници взаимосвързана документация само по тези въпроси. Трябва да бъде намерен по-добър начин.

1.6

В същия дух ЕИСК изразява съжаление относно липсата на ключови дефиниции и, в частност, за преминаването от използването на термина „препарати“, който има специфично токсикологично значение, към „смеси“, който няма такова. Фактът, че все още не съществува европейска дефиниция на термина „химично вещество“, или на прилагателното „химичен“, продължава да води до объркване сред работници, потребители, мениджъри и законодатели. Целта на това предложение е да бъде неутрално по съдържание и да бъде прието с консенсус; то представлява чудесна възможност да се коригират грешките в детайлите; това вече се извършва в техническите приложения. Следва незабавно да се започне работа по осигуряването на стандартен набор дефиниции, приложими спрямо цялото, свързано с този въпрос законодателство, което в крайна сметка да доведе до съставянето на глосар на ключови термини на всички езици, в който да се идентифицират онези от тях, които са синоними (по всяка вероятност „химикали“, „химично вещество“, и „вещество“) и онези, които или имат различно значение или не са свързани (например „член“ и „продукт“). Следва също така да се идентифицират и избягват обърквания или асоциации от културно естество, свързани на някои езици с думите „вещества“ (в смисъла на наркотици, алкохол или тютюн) и „химични вещества“ (във връзка с терористични действия и други незаконни дейности).

1.7

Освен това ЕИСК отбелязва също и двойната опасност, свързана от една страна със свръхкласифицирането и свръхетикетирането, което в крайна сметка ще отслаби въздействието на абсолютно задължителните предупреждения, и от друга — да се разчита на етикетите като на единствен източник на информация, както за работниците, така и за потребителите. Разбира се, основната информация трябва да бъде включена, а също така е важно да се посочат и връзки към други, лесно достъпни източници на информация. Нарастващият дял на покупките по интернет и търсенето в интернет на информация за ползите и рисковете, свързани с определени продукти, показва, че е необходимо да се обърне по-голямо внимание на този въпрос. Дългите списъци със стандартизирани и непознати имена на съставки на сложни смеси не са от голяма полза за нуждите на центровете за спешна помощ и токсикологиите. Посочването на общите опасности, свързани с даден продукт и предпазните мерки, които следва бъдат взети, в съчетание с данните за контакт на център, с който може да бъде осъществена връзка 24 часа в денонощието, представлява най-добрата защита за всички засегнати. В особените случаи, когато става дума за технология, свързана със собственост, този подход защитава и производителя, какъвто е и случая в действащото законодателство.

1.8

ЕИСК отбелязва, че не е предложен етикет за много малките количества, които често се пренасят между лаборатории за целите на академични изследвания или за научноизследователска и развойна дейност в бизнеса. Подобен етикет може да бъде добавен към дългия списък с етикети, предложен от ООН, без особени затруднения, и следва да бъде предпочетен пред изключително рестриктивната, непропорционална и скъпа схема за освобождаване от етикетиране, която се предлага понастоящем.

1.9

Накрая, ЕИСК отбелязва, че ще нараства необходимостта от преразглеждане на качеството на използваните данни и на решенията, взимани от различните юрисдикции по цял свят. Със сигурност ще продължи натискът за постигане на договореност по отношение на резултатите от класифицирането, а не само относно критериите и процесите, водещи до тях. Глобалните нужди и ползи от подобна мярка са доста по-лесни за разбиране.

2.1

Това предложение има за цел да приведе действащото законодателство на ЕС в съответствие с неотдавна договорения модел на ООН за „Глобална хармонизирана система“ за класифициране, етикетиране и опаковане на суровини, междинни и крайни продукти, определени като „опасни“ или „рискови“ и описвани като „химични вещества“, „вещества“, „смеси“ или „препарати“. Ще бъде заменено европейско законодателство, датиращо от 1967 г. Много други директиви и регламенти, включително Регламент (EО) 1907/2006 (REACH), които се прилагат понастоящем, ще трябва да бъдат изменени. Дългосрочният ефект в рамките на ЕС би трябвало да бъде положителен, при условие че няма нарастване на разходите и бъдат постигнати някои по-малко значителни ползи. Като цяло, предложението би трябвало да улесни световния търговски обмен, като същевременно се запазят високи стандарти за защита на човешкото здраве и околната среда.

2.2

Директивата, която трябва да бъде заменена, приета преди 40 години, се отнася до класифицирането, опаковането и етикетирането на опасни вещества 67/548/ЕИО. Тя обикновено се счита за първия елемент от общоевропейското законодателство за „химичните вещества“, насочено, в частност, към защитата на безопасността на работниците. Тя, както и големият брой изменящи я директиви и адаптации към техническия прогрес, понастоящем предоставят на производители и търговци, работници, дистрибутори и потребители, в и извън ЕС, хармонизирана система за класифицирането на „опасни вещества“, чрез определени изпитвания, въз основата на съгласувани крайни точки и критерии за риска; за подходящо етикетиране посредством ограничен набор от пиктограми и стандартизирани изрази, посочващи възможните рискове и препоръчващи процедури за безопасно боравене с продуктите, както и за тяхното опаковане, за да бъдат защитени редовните потребители и уязвимите групи, в частност малките деца.

2.3

Двадесет и една години след приемането на Директива 67/548/ЕИО, Директива 88/379/ЕИО за опасните препарати разшири процедурата от „вещества“ (относително ограничен списък с „елементи и техните съединения“) към теоретично безкрайния списък на „препарати“ („смес от две или повече вещества“). Признавайки, че е нежелателно или невъзможно да се провеждат опити с животни в такъв мащаб, директивата за първи път въведе в европейското право теоретична връзка между познатите или определими рискове от съставните вещества и най-вероятния риск от евентуалното смесване на тези вещества. Това направи възможно класифицирането, етикетирането и опаковането на даден препарат, без да има необходимост от по-нататъшни изпитвания.

2.4

Като се има предвид, че преобладаващата част от продуктите, продавани на потребителите, в действителност са „препарати“ (или дори „изделия“), това беше важна стъпка в посока гарантиране на безопасността на потребителите по отношение на продукти, които все още не бяха обхванати от конкретни и по-рестриктивни директиви, например тези, които се отнасят до продажбата на пестициди, почистващи препарати или козметика. Директивата от 1988 г. беше в значителна степен изменена през 1999 г. с Директива 1999/45/ЕО.

2.5

Горепосочените директиви, както и Директива 91/155/ЕИО за информационните листове за безопасност, впоследствие също изменена, представляваха, в продължение на много години, крайъгълните камъни за защита на потребителите и работниците в целия ЕС. Те допринасят и си взаимодействат с почти цялото останало законодателство на ЕС, насочено към защитата на човешкото здраве, безопасността и околната среда. Необходимо е постоянно актуализиране, което да отразява промените в обхвата, технологиите за производство и методите за тестване, наличността на продуктите и възможното им използване, както и най-новите научни знания относно въздействието на тези промени и за начините за смекчаване на възможните нежелани ефекти.

2.6

Също толкова важно е, че тези директиви „преследват цели по отношение на вътрешния пазар“, т.е. създаването на единен пазар в ЕС за различните продукти, за които се отнасят. Продуктите, независимо дали става въпрос за суровини, естествени или синтетични продукти, полуготови продукти или отпадъчни потоци, готови продукти или изделия, могат безопасно да бъдат внасяни или търгувани в и между държавите-членки, при условие, че отговарят на тези и други, имащи отношение по тези въпроси актове от законодателството на ЕС.

2.7

През 2001 г. Европейската комисия публикува Бяла книга относно стратегията за бъдеща политика в областта на химичните вещества. Миналата година този процес намери завършек с приемането на Регламент (ЕО) 1907/2006, познат като REACH, относно „регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химични вещества“. Директива 2006/121/ЕО, приета и публикувана по същото време, внесе допълнителни изменения в Директива 67/548/ЕИО, за да приведе двата акта в съответствие. Този процес вероятно ще продължи, когато се появят повече данни на разположение или при нужда от промяна на законодателството.

2.8

Гореизложеното засяга и се отнася до производството, дистрибуцията и пускането на пазара на определени продукти в рамките на ЕС, както и до търговския обмен между ЕС и неговите партньори — вносители и износители. Неизбежно, през същия период бяха развити подобни, но не идентични системи в редица други икономики по света, с които ЕС осъществява редовен търговски обмен чрез голям брой големи, средни и малки предприятия, установени в и извън неговите граници.

2.9

Редица други страни, обикновено по-слабо развити по отношение на техните икономики и/или законодателни структури, признаха необходимостта от подобна система за класифициране, етикетиране и опаковане на „опасни вещества“, но очакват договарянето на глобален хармонизиран модел, за да го приложат на местно ниво.

2.10

Признавайки, в началото на 90-те години, че тези национални или регионални системи, създадени независимо една от друга, макар и от първостепенно значение за защитата на човешкото здраве, безопасността и околната среда, биха могли също така да се превърнат в пречка пред световната търговия, Организацията на обединените нации положи усилия за изработване на предложение за Глобална хармонизирана система (GHS) за „класифицирането, опаковането и етикетирането на химични вещества и за предоставянето на информационни листове за безопасност“. В транспортния сектор вече съществуваха модели за такава хармонизация, в частност относно физическите опасности и острата токсичност.

2.11

Одобрение за разработването на този по-широк подход беше даден в Глава 19 от „Agenda 21“, приета от Конференцията за околната среда и развитието (UNCED) на ООН, проведена през 1992 г. Техническите данни трябваше да бъдат събирани от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Международната организация на труда (МОТ) и Експертния подкомитет на ООН за транспортирането на опасни стоки (UNSCETDG).

2.12

През м. декември 2002 г., след почти едно десетилетие работа, представителите на около 160-те държави-членки на ООН, които участваха в процеса, постигнаха споразумение относно техническото съдържание на новата Глобална хармонизирана система (GHS). Световната среща на върха за устойчивото развитие (СВУР), проведена в Йоханесбург през м. септември същата година, насърчи страните, които са я подписали, „да приложат GHS колкото е възможно по-скоро, с цел системата да заработи напълно до 2008 г.“. Глобалната хармонизирана система на ООН, която отсега нататък имаше вече и срок за въвеждане — 2008 г., беше приета от Икономическия и социален съвет на ООН през м. юли 2003 г. Тези споразумения бяха подписани от представителите на всички 27 държави-членки на вече разширения ЕС.

2.13

През 2004 г. бяха приети редица изменения на първоначалното предложение на ООН, които бяха включени в препоръките относно „Глобална хармонизирана система за класифициране и етикетиране на химични вещества (GHS)“, публикувани през 2005 г. от ООН. Този документ от 540 страници и последващите му редакции станаха популярни под названието „Пурпурната книга“, заради цвета на корицата, с която беше отпечатан. На съответния уебсайт на ООН могат да бъдат открити подробности за напредъка, постигнат от 65 държави, включително и 27-те от ЕС, с оглед на срока за въвеждане — 2008 г.

2.14

През 2006 г. в рамките на ООН бяха договорени допълнителни технически изменения, които бяха включени в преразгледано издание на Пурпурната книга, публикувано през 2007 г. Както би могло да се очаква при процес на глобално хармонизиране на съществуващите системи, отличаващ се с такъв обхват и степен на сложност, предложенията включват смесица от стари и нови критерии за изпитване и крайни точки, пиктограми, одобрени изрази и дизайн на етикети. Беше въведен „модулен подход“, който позволява съвместното съществуване на различни гледни точки, и постигането на споразумение между страните участнички (въпреки че прекалено честото прибягване до този подход естествено би премахнало много от планираните ползи).

2.15

Предлаганият от ООН модел обаче няма силата на закон и страните, които желаят да следват неговите препоръки, се нуждаят от законодателство за прилагането му. За държавите-членки на ЕС е необходимо предложение от Комисията.

2.16

През 2004 г. Комисията започна работа по изготвянето на предложение за прилагане, като през 2006 г. публикува първия проект за система на ЕС, съобразена с GHS. През същия период бяха извършени и публикувани оценки на въздействието. Проведената през третото тримесечие на 2006 г. по интернет консултация със заинтересованите страни, заедно с поредица въпроси, будещи загриженост, изразени от правните служби на Комисията, доведоха до значително преработване на първоначалното предложение. През м. юни 2007 г. то беше окончателно прието и публикувано от Комисията. В съответната работна група на Съвета вече започнаха технически прегледи. Както обикновено, сега се очакват становища от Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) и от Комитета на регионите.

2.17

Широко разпространено е схващането, че текущите прегледи не следва нито да отлагат, нито значително да изменят предложенията за хармонизиране. Ползите като цяло се приемат като разпръснати, свързани главно със световната търговия, и ще се окажат по-малки, ако не бъде постигната хармонизация. Разходите в рамките на ЕС (или за търговските партньори на ЕС) ще нараснат значително, ако графикът за въвеждане се различава от вече договорения за REACH. Ползите за здравето, безопасността или околната среда ще се почувстват в най-голяма степен извън ЕС, в страните, които понастоящем нямат свои собствени ефективни системи.

2.18

Въвеждането на GHS ще има значително въздействие върху законодателството на ЕС в областта на транспорта и върху поредица от свързани законодателни актове на ЕС „надолу по веригата“, отнасящи се до потребителските продукти, боравенето с химични вещества за специфична употреба, контрола върху опасни или свързани с риск химични вещества, здравословните и безопасни условия на труд, отпадъчните продукти и такива в краен стадий на жизнен цикъл. При необходимост през следващите години ще бъдат изготвени допълнителни предложения, които да обхванат тези области. През м. август 2006 г. службите на Комисията публикуваха пълен списък със законодателните актове, които вероятно ще бъдат засегнати. В настоящото предложение са включени измененията на Регламент (EО) 1907/2006 (REACH).

3.1

Предложението е изложено в 3 „тома“ и 7 „приложения“. Във версията на английски език те наброяват общо малко над 2 100 страници. Въпреки че основните елементи на предложението са изложени в относително краткия I-ви том, който съдържа 64 страници, в целия документ се съдържа нов материал или нови и преразгледани интерпретации на стар материал. Ето защо, предложението трябва да бъде разглеждано в неговата цялост, в качеството му на основен акт от първичното законодателство на ЕС и националното законодателство, засягащо регулатори, производители, доставчици, дистрибутори, търговци, работници и потребители в и извън ЕС.

3.2

Във II-ри том, състоящ се от I приложение, са изложени подробните изисквания за класифициране и етикетиране на опасните вещества и смеси (154 страници).

3.3

В III-ти том, състоящ се от Приложения II до VII, се съдържат серия от специални правила за някои вещества и смеси; списъци с нови изречения за опасност и изречения за безопасност; нови пиктограми относно опасностите; подробно хармонизирано класифициране и етикетиране на някои опасни вещества; и таблица за транспониране, предназначена да помогне на потребителите, като покаже промените, настъпили по отношение на изискванията за класифициране и етикетиране съгласно Директива 67/548/ЕИО според новите изисквания и изречения за опасност, съдържащи се в предложения Регламент (430 страници). В края на този том е включена, или по-скоро скрита, „Правна финансова обосновка“, отнасяща се до предложението като цяло и необходима за правилното му оценяване, но представляваща относително малка трайна стойност или интерес в качеството си на първично законодателство.

3.4

Том IIIa и том IIIб се състоят от Таблици 3.1 и 3.2, които представляват част от Приложение VI, което се съдържа в III-ти том, както е посочено по-горе. Двата заедно представляват транспониране на Приложение 1 към действащата Директива 67/548/ЕИО в новата регулаторна рамка — почти 1 500 страници с решения относно класифицирането и етикетирането на конкретни опасни вещества, натрупани в продължение на повече от 40 години при оценяване на продукти в ЕС.

3.5

Оценката за въздействието на Комисията, която трябва да бъде разглеждана във връзка с гореизложеното, се основава на доклади, изготвени от консултантите на„RPA и London Economics“ и е относително кратка (34 страници).

3.6

Предложението е представено като Регламент въз основа на член 95 от Договора за ЕО, като: „целта е да се гарантират еднакви условия за всички доставчици на вещества и смеси на вътрешния пазар, както и високо ниво на защита на здравето, безопасността, околната среда и потребителите.“

3.7

В предложението се признава, че обхватът на съществуващото законодателство на ЕС и обхватът на предложението на ООН за Глобална хармонизирана система не са идентични. Те се различават от разпоредбите за класифициране и етикетиране в областта на транспорта, които вече бяха до голяма степен хармонизирани, по отношение на подробностите. В рамките на възможното, измененията, съдържащи се в разглежданото предложение, са били сведени до минимум. В някои случаи ще са необходими допълнителни предложения, по-специално по време на етапите на въвеждане на Регламента REACH.

3.8

Предложението възприема някои нови термини и дефиниции от Глобалната хармонизирана система на ООН, по-специално използването на термина „смес“ вместо „препарат“.

3.9

В предложението се признава, че всяка нова система на класифициране би могла да доведе до използване на лабораторни животни в голям мащаб. Където е възможно, трябва да бъдат използвани алтернативни методи. Предложението на Комисията като че ли забранява изрично експериментите върху хора или други примати за целите на тази класификация (в зависимост от недотам сигурното правно и лингвистично разграничение между „не би трябвало“ и „не трябва“ на различните официални езици на ЕС), въпреки че според модела на Глобалната хармонизирана система на ООН подобни изпитвания са разрешени.

3.10

Признават се проблемите, свързани с класифицирането на „смесите“. Предлагат се „свързващи принципи“, които имат за цел да улеснят извеждането по дедукция на предполагаеми ефекти, като се изхожда от продукти, които е вероятно да имат подобен ефект.

3.11

В предложението се предвижда възможността за използване на съкратени общоприети наименования за отделни вещества, сами по себе си или като съставки на смеси, когато официалните наименования, определени от Международния съюз по чиста и приложна химия (IUPAC), надвишават 100 знака. Освен това ще продължат да се използват и продуктови идентификатори (номера и наименования), предоставени от Chemical Abstracts Service (CAS) на Американското химично общество. Запазва се контролираната употреба на генерични наименования, които посочват правилно вероятна опасност, без да застрашават правата върху интелектуална собственост, свързана с точния състав на дадена смес, съгласно действащото законодателство.

3.12

Необходимият преходен период между двете системи е разгледан подробно. В предложението се признава недвусмислено, че новите критерии трябва да бъдат приложени първо спрямо „веществата“ и после спрямо „смесите“. За се избегнат ненужни тежести за предприятията, няма да има задължение за дадено предприятие да преименова или пре-етикетира продуктите (както „вещества“, така и „смеси“), които вече се намират в мрежата за доставки по времето, когато съответното законодателство влезе в сила.

3.13

От държавите-членки ще се изисква да назначават органи, които да следят за прилагането и изпълнението на Регламента, както и да определят „подходящи санкции в случаи на неспазване“. Отбелязва се, че „доброто сътрудничество между всички компетентни власти е от първостепенно значение“.

3.14

По принцип Регламентът ще се отнася до всички вещества и смеси, освен когато друг законодателен акт на Общността определя по-конкретни правила. Козметиката, ароматизантите, хранителните добавки, храните за животни и ветеринарните продукти, някои медицински изделия, продукти, регулирани от правилата, отнасящи се до гражданското въздухоплаване, автомобилния или железопътния транспорт, и амунициите (с изключение на „експлозивните продукти, продавани за декоративни цели“, т.е. фойерверките) не попадат в приложното поле на този Регламент.

3.15

Съгласно предложението отпадъците, така както са дефинирани от Директива 2006/12/ЕО, не могат да бъдат класифицирани като „вещества“ или „смеси“, или като „изделия“ по смисъла на този Регламент и поради това не попадат в приложното му поле.

3.16

Сплавите, обаче, са дефинирани като „смеси“, в съответствие с алинея 41 от член 3 от Регламент (ЕО) 1907/2006 (REACH) и следователно са обхванати от настоящия регламент, както по всяка вероятност и същинските „смеси“ (но не и „препаратите“) на вещества от естествен произход като руди, минерали и растителни екстракти.

3.17

Променени са изискванията във връзка с етикетирането, както по отношение на оформлението, така и на съдържанието, в сравнение с действащата система в ЕС. Някои съществуващи пиктограми са заменени; други се добавят за пръв път. Разрешените понастоящем стандартизирани изрази за „риск“ и „безопасност“ са подменени с нови „сигнални думи“, „изречения за опасност“ и „изречения за безопасност“.

3.18

Всички горепосочени одобрени изрази са определени на всички официални езици на ЕС и трябва да бъдат използвани по целесъобразност върху всички етикети, в зависимост от страната, в която продуктът ще се продава на крайния потребител. Могат да бъдат използвани няколко езика, въпреки все по-ограниченото място. (В някои особени случаи може, разбира се, да се изисква допълнителен превод на етикетите и съпътстващата документация на „неофициални“, но необходими от правна гледна точка езици като уелски, или на други езици, например руски, турски, арабски или хинди, за да се отговори на нуждите на специфични местни или имигрантски групи).

3.19

В предложението се признава, че процесът на класифициране, и следователно на етикетиране и опаковане, се характеризира с постоянно актуализиране в рамките на ЕС, поради появата на нова информация или знания, или при промяна на методите за изпитване или на правните изисквания. В текста са изложени промените, изискващи предприемането на мерки и процедурите, които трябва да бъдат следвани.

3.20

Предвижда се Регламентът да влезе в сила 20 дни след публикуването му в Официален вестник. Действащото законодателство по отношение на класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества би трябвало да се прилага най-късно до 1 декември 2010 г. (за да съвпадне с крайните срокове за регистриране съгласно Регламента REACH). Смесите би трябвало да бъдат класифицирани, етикетирани и опаковани съгласно действащото законодателство най-късно до 1 юни 2015 г. След тези дати ще се прилага единствено новото законодателство.

4.1

ООН, действайки от името на всички нейни страни-членки, предложи модел за „Глобална хармонизирана система“ за критериите и процесите, използвани при класифицирането, опаковането и етикетирането на „химични вещества“. Държавите-членки на ЕС постигнаха договореност, че, в идеалния случай, моделът би трябвало да бъде въведен до 2008 г. Комисията предложи законодателен акт за приложение под формата на разглеждания в настоящото становище Регламент.

4.2

ЕИСК твърдо подкрепя целта за глобална хармонизация, формата и правното основание на предложения законодателен акт и предложената времева рамка за въвеждането му, която трябва да съвпадне с първия важен краен срок за регистрирането на веществата съгласно Регламент (ЕО) 1907/2006 (REACH).

4.3

ЕИСК отбелязва също така необходимостта от гъвкавост, за да могат да бъдат управлявани паралелно двете системи, по-специално по отношение на „смесите“, които в много случаи представляват „смеси“ на други „смеси“, чийто срок на съхранение се различава и може да бъде твърде дълъг, понякога месеци или дори години. Малко вероятно е преходът да се вмести в предложената времева рамка, но за щастие това не означава, че процесът ще бъде неефективен. При липсата на подобна гъвкавост, първоначалните разходи ще нараснат, а планираните дългосрочни ползи може да не бъдат реализирани.

4.4

Освен това ЕИСК отбелязва и изразява съгласие с уводните бележки на оценката на въздействието на Комисията, че „в дългосрочен план, въвеждането на GHS изглежда ще донесе ползи … тъй като, в крайна сметка, спестените разходи ще надхвърлят еднократните разходи по въвеждането й“, … въпреки че … „разходите по въвеждането трябва да бъдат следени, така че да бъдат постигнати нетни ползи … в предвидимо бъдеще и да се избегнат ненужни разходи и административни тежести за МСП“.

4.5

ЕИСК отбелязва и позициите, изразени от Комисията в нейната Правна финансова обосновка, че „законодателното предложение се отнася до въвеждането на международно споразумение. Дори и отрицателна ex-ante оценка не би попречила Комисията да представи законодателно предложение, тъй като не съществуват други възможности в политически план. Отрицателна ex-post оценка не би накарала Комисията да оттегли поетия ангажимент за въвеждане на договорената в международен план система за класифициране и етикетиране.“

4.6

Просто казано, Комисията вярва, че не е имала друг избор, освен да представи предложението, независимо от калкулирания или действителния баланс между разходите и крайните ползи. ЕИСК е съгласен, че при тези обстоятелства тази позиция е реалистична, но изразява съжаление, че в оценката на въздействието, въпреки че тя не представлява ключов елемент при взимането на решение, не са били проучени по-щателно вероятните разходи, свързани с въвеждането на регламента, за да могат още по време на изготвянето на предложението да се предвидят мерки за смекчаването им. Фактът, че същите консултанти (RPA) са изготвили подробен (и противоречив) анализ само за един засегнат сектор (някои потребителски продукти) подсказва, че подобни проучвания са могли да бъдат направени в по-голям мащаб и определено по по-ефективен начин, ако са били налице нужните средства, време и воля. Както при всички процеси на хармонизация, рискът от нарастващи разходи и изпаряващи се ползи е повече от очевиден.

4.7

Например, трудно е да се разбере до какви преки положителни последици за здравето, безопасността и околната среда в рамките на ЕС ще доведе замяната на една отдавна установена и напълно функционираща система с друга също толкова валидна, но непозната система. В краткосрочен план успоредното функциониране на двете системи, които използват различни изрази, изречения и пиктограми, би могло дори да се отрази отрицателно върху защитата на потребителите. Този риск би могъл до известна степен да бъде намален чрез координирана програма за образование и обучение, предназначена за сектора за продажби на дребно.

4.8

Не е лесно да се разбере също така как ще бъдат реализирани в пълна степен ползите за световната търговия, при положение че в отделните страни предложението на ООН се въвежда според различен времеви график и с различаващи се интерпретации на основните изисквания. Ранното въвеждане от страна на Япония и Нова Зеландия вече породи загриженост в Европа. Изобщо не е приключило въвеждането й в САЩ, където понастоящем функционират успоредно 4 или 5 системи. За стоките, които се търгуват в световен план, разбира се, ще продължат да бъдат необходими версии на различни езици, независимо от хармонизирането на необходимите етикети и информационни листове за безопасност.

4.9

В най-добрия случай става въпрос за началото на процес на глобална хармонизация, по подобие на това, което вече се случи в държавите-членки на ЕС, и който сега ще изисква същото равнище на ресурси, поддържащи системи и процеси, за да може да функционира в глобален план. Това ще е необичайна роля за Комисията, ето защо ще е важно тя да отдели достатъчно ресурси, за да гарантира навременното и ефективно извършване на неизбежните изменения, актуализиране и адаптиране на настоящото предложение към техническия прогрес. Не е сигурно дали Правната финансова обосновка и предложенията за комитологична процедура и последващо наблюдение представляват подходящи инструменти в това отношение.

4.10

Подобни бележки би трябвало да бъдат отправяни до ООН, за да се гарантира, че колкото е възможно по-скоро ще бъде постигната пълна хармонизация не само на критериите за класифициране, но също и на действителното класифициране, определено и използвано като основа за последващото етикетиране и опаковане за търгуваните в големи обеми в световен мащаб „основни химични вещества“ (и в крайна сметка за по-голямата част от търгуваните в големи обеми в световен мащаб потребителски продукти). И в двата случая тясното и непрекъснато сътрудничество между производителите на продуктите и съответните регулатори ще е от първостепенно значение.

4.11

В ЕС на Комисията тепърва й предстои да разгледа двойния проблем за това как да се третират редицата само отчасти дефинирани взаимодействия със собственото й законодателство „надолу по веригата“, както и за признаването и приспособяването на нуждите на конкретни сектори, по-специално що се отнася до потребителските продукти. Като се има предвид, че двете системи би следвало да са еднакво ефективни, би трябвало да е възможно да се прояви известна гъвкавост, за да се гарантира, че широката рамка на предложението ще може да бъде договорена колкото е възможно по-скоро.

4.12

Аналогично „работниците“ (на работното място) и „потребителите“ (в магазина на дребно, при пазаруване по интернет или впоследствие у дома), разбира се, би трябвало да продължат да получават най-високата възможна защита по отношение на тяхното здраве и безопасност. Само че тези два вида среда, както и необходимостта от информация и службите в помощ на засегнатите лица се различават значително. Това се признава само отчасти в предложението. Няма нужда да се възприема универсален подход. Следва да се признаят развилите се напоследък тенденции по отношение на моделите на пазаруване на потребителите, особено чрез интернет. По отношение на съдържанието на етикетите и адекватността на поместената информация следва също така да се вземат предвид професионалните нужди на спешните центрове, здравните служби от първа линия и токсикологиите.

4.13

Би трябвало да бъдат признати съществуването и стойността и на други източници на информация освен етикета, в частност за потребителите, в случаите, когато те могат да направят информиран избор благодарение на съветите на организации на потребителите или на предоставяната от повечето производители или доставчици информация онлайн. Ето защо смелото изявление на Комисията, че „етикетът е единственият инструмент за комуникация с потребителите“ е твърде опростителско. За тези, които разчитат единствено на етикета, нуждата от ясна, сбита, разбираема и релевантна информация е от първостепенно значение, вероятно дълго време след първоначалната покупка на продукта. Останалите, които биха желали да се задълбочат, могат лесно да открият допълнителна информация съгласно действащото законодателство на ЕС или добрите търговски практики. Големият брой индивидуални решения за покупка, основаващи се единствено на лоялност към марката, функционират и в двете посоки — може да се допусне, от една страна, че даден продукт е безопасен, просто защото е произведен от компанията X, а от друга, че стойността на тази потребителска лоялност към компанията X гарантира, че нейните продукти наистина остават безопасни, и че в противен случай формулата им ще бъде променена, ще бъдат произведени наново или изтеглени от пазара. (Някои скорошни и без съмнение доста скъпи случаи на доброволно изтегляне в световен мащаб на играчки и други потребителски стоки поради грешки на вътрешния качествен контрол доста ясно илюстрират този аргумент.)

4.14

За работниците и за всички, които се озовават на работно място, където излагането на въздействие е като цяло по-високо и/или по-продължително, и където нуждата от поддържане на най-високи стандарти за здравословни и безопасни условия на труд е ежедневен приоритет за всички засегнати, опаковките и съдържащите се в тях количества обикновено са по-големи и етикетите могат да бъдат по-подробни. Тук също няма недостиг на допълнителна информация, голяма част от която, съгласно европейското или друго законодателство, трябва да бъде предоставена при или преди доставката на суровината или междинния продукт за по-нататъшна обработка. В един американски уебсайт, цитиран в предишен информационен доклад на ЕИСК относно REACH, (м. февруари 2005 г.), като съдържащ 1,4 милиона информационни листа за безопасност на вещества, понастоящем фигурират повече от 3,5 милиона — и в него се твърди, че ежедневно се добавят около 10 000 нови. От повечето производители и доставчици и от някои централизирани източници могат да бъдат получени форматирани за ЕС и на съответните национални езици информационни листове за безопасност, както за вещества, така и за препарати и, разбира се, трябва да бъдат предоставени на потребителите в Европа, преди да бъде осъществена доставката на даден продукт. Като се има предвид, че те трябва да бъдат предоставени на всички нужни езици, от всички производители и доставчици за всички техни продукти, са необходими много голям брой отделни листове за безопасност, които трябва да бъдат актуализирани редовно или когато го изискват нови законодателни актове, като предложението, предмет на настоящото становище.

4.15

В допълнение към гореизложеното, наскоро откритият (м. юни 2007 г.) eChemPortal на ОИСР предоставя лесен достъп до цяла поредица бази данни, поддържани от страните членки и агенциите на организацията, в частност, от Европейското бюро за химични вещества за ЕС. Тези бази данни, предоставящи данни за много десетки хиляди отделни вещества, произвеждани и продавани в ЕС, са познати под редица акроними, например ESIS (ЕС), CHRIP (Япония), OECD HPV (OИСР), SIDS HVPC (Програма на ООН за опазването на околната среда), HPVIS (Агенция за защита на околната среда, САЩ), INCHEM (Международна програма за безопасност на химичните вещества), както и по-известните и редовно използвани източници в ЕС като IUCLID, ORATS, HPVCS, LPVCS, ELINCS и EINECS, наред със сайтове, посветени на отделни сектори като SEED, EUROPHYT, PHYSAN и CAT. Подкрепящи програми, координирани в световен мащаб, като pharmacovigilence и cosmetovigilance гарантират, че всяко отрицателно въздействие от определен продукт ще бъде вписано бързо и по централизиран начин. Разширяването на тези съвместни програми за ранно предупреждение, обединяващи производители и регулатори, така че да обхванат и други, широко използвани от потребителите продукти, би трябвало да бъде насърчавано.

4.16

Добре е, че тези източници на данни съществуват и са лесно достъпни, а още по-добре би било, ако горепосочената информация — всеки отделен лист за безопасност или данни за продукта — може да бъде актуализирана, за да отрази подробно промените, изисквани съгласно различното въвеждане (в национален и регионален план) на GHS, без това да води до неприемливи разходи за всички засегнати страни, въпреки че отново не е сигурно, че тази възможност е била напълно взета предвид в оценката на въздействието.

4.17

Това изобилие от онлайн информация, в съчетание с големия обем на законодателството за приложение обаче става обременително и се превръща в предизвикателство в правно и интелектуално отношение, както за регулаторите, така и за потребителите. При публикуването му в окончателната му редакция на английски език Регламент (ЕО) 1907/2006 (REACH) достигна 850 страници. Твърди се, че проектите за въвеждане на REACH (RIPs) и ръководните насоки, които все още не са финализирани, надхвърлят 10 000 страници. Все още не са известни окончателните им редакции и окончателния им правен статут. Предложението относно GHS, което е предмет на настоящото становище, надхвърля 2 000 страници. Отново ще са необходими ръководни насоки, както за този регламент, така и за да бъде подпомогнато прилагането в близо 20-те основни законодателни акта „надолу по веригата“, включително Директива 1996/82/ЕО (Seveso II), която той ще засегне. Така на отговорните институции и органи на ЕС в скоро време ще се наложи да създадат или преразгледат близо 20 000 страници законодателство или съпътстващи документи само в тази област. Трудно е това да бъде разглеждано като модел за по-добра уредба или като идеалният начин за подкрепяне на целите от Лисабон, или като начин за популяризиране сред европейските граждани на идеята за централизиран в административно отношение ЕС, който ги подпомага и се вслушва в тяхното мнение.

4.18

Но могат да бъдат наистина постигнати големи ползи, ако тези основни комуникационни проблеми могат да бъдат своевременно преодолени (вероятно чрез разделянето на законодателството на основни модули: дефиниции с ясно определено и договорено съдържание; методи за изпитване; крайни точки; резултати; необходими процеси и процедури и т.н. Те следва да се публикуват и актуализират поотделно, съгласно подходящи, но различни графици, които да не изискват едновременното им публикуване както първичното законодателство.) В крайна сметка основаващата се на данни и общо приложима GHS би трябвало да въздейства и да насочва всички заинтересовани страни, които се занимават с най-добрите начини за защита на човешкото здраве, безопасността и околната среда, а ползите от това могат да се окажат далеч по-големи от използваните понастоящем като икономическа аргументация на разглежданото предложение доста малко нарастване на световния търговски обмен или на заетостта на местно равнище.

5.1

ЕИСК отбелязва сгъстения график за приемането на предложения Регламент, така че въвеждането му да може да следва сроковете, определени за Регламента REACH, за да се ограничат еднократните първоначални разходи. ЕИСК отбелязва също така, че това е просто началото на глобален процес, който ще изисква непрекъснати изменения от страна на всички участващи регулаторни органи, както и от предприятията и от други пряко засегнати субекти. Ето защо съществува очевидна необходимост да бъде постигнато разбиране и намерено решение на възможно най-голям брой от набелязаните проблеми и основната част на предложението да бъде въведена по колкото е възможно по-гъвкав начин. Като се има предвид, че една добра и изпитана система се заменя с друга, да се надяваме също толкова добра, рисковете, свързани с някои конкретни дерогации, целящи да се осигури време за решаване на проблемите, са малки.

5.2

Като пример за това може да се отбележи, че въпреки че изготвената от службите на Комисията и от националните експерти и включена „таблица за съответствие“, свързана с транспонирането на Приложение 1 към действащата Директива в Приложение VI към новия Регламент, представлява полезно ръководство за прехода от старите към новите изисквания, тя не е съобразена с необходимите процеси на преразглеждане и одобрение, върху които първоначално се основаваха над хилядата страници решения. Ако този документ трябва да се превърне в закон, който незабавно да влезе в сила, тогава трябва да бъдат отделени ресурси за подробна проверка по време, когато голямата част от предприятията полагат всички усилия да изпълнят изискванията за регистриране съгласно REACH. Като се има предвид, че често се случва да се приемат законодателни актове на ЕС, в които част или всички приложения са все още без текстово съдържание, тук също би могъл да бъде възприет подобен подход, така че да бъде запазен общият времеви график. Това би решило и проблемите, свързани с отговорността за неправилен „превод“ или „транспониране“ на изискванията, която към настоящия момент се носи от отговорните служби на Комисията (ситуация, считана за неудовлетворителна). Фактът, че в рамките на този процес се открояват редица грешки в съществуващото законодателство най-вече с въвеждането на много нови езици, при които „преводът“, в обичайния езиков смисъл на думата, е от извънредно важно значение, не е успокоителен. Като се има предвид обемът на данните, трябва да се предположи, че в същото време в законодателството се въвеждат нови грешки, които ще бъдат открити едва по-късно от производителя или доставчика на съответния продукт.

5.3

Подобни бележки важат за всички инстанции, където, тъй като не са били надлежно взети предвид последствията, новата GHS ще доведе до по-строги изисквания относно класифицирането, и оттам относно етикетирането и опаковането и вероятно ще се отрази върху съответното законодателство в областта на транспорта или законодателството „надолу по веригата“. Такъв би могъл да бъде случаят, например, за някои широко използвани потребителски продукти, като почистващите препарати, използвани в бита, където новата GHS като че ли изисква безсмислено свръх-етикетиране. Често цитираният пример, че „при разливането на широко използван почистващ препарат, потребителят би трябвало да свали всичките си дрехи и да ги изпере в същия почистващ препарат“, просто би спечелил лоша слава на системата и на тези, които я прилагат. Това със сигурност не би довело до най-високите стандарти по отношение на човешкото здраве, безопасността и околната среда. Внимателното използване на дерогацията, предвидена от член 30, параграф 1, която позволява „очевидно ненужните изрази … да отпаднат от етикета“ като че ли е от първостепенно значение.

5.4

Изискванията, които водят до свръхкласифициране — практика в някои юрисдикции, предназначена да ограничи отговорността на производителите, но която и в този случай не насърчава реално подходящата защита на работниците или потребителите, също е предмет на загриженост. По-конкретно, настоящото предложение не успява да направи подходящото разграничение между продукти, които са потенциално „дразнещи“ (т.е. в някои случаи могат да причинят временно и обратимо зачервяване или подуване на кожата) и „корозивни“ (т.е., такива, които е вероятно да причинят постоянно и може би необратимо разяждане на кожата, например силни киселина или алкално вещество, или кислород). Рискът от „увреждане на очите“, сам по себе си, е, разбира се, много по-често срещан, и в някои случаи е потенциално по-сериозен, като може да причини дори слепота, и, ако такъв съществува, би трябвало да бъде посочен посредством подходящ и лесно разпознаваем символ. Ситуацията се усложнява от наложените или доброволни ограничения върху използването на животни за изпитването на продукти, които понастоящем са на етап близък до преразгледана крайна точка, и при които опаковането и етикетирането с цел продажби на потребителите зависят от възприетата класификация. Тъй като продуктите, засегнати по такъв начин, вероятно ще бъдат по-скоро изключения, отколкото правило, краткосрочните дерогации биха позволили предложението да бъде внесено без отлагане в неговата цялост.

5.5

Свръхетикетирането има също така и нежелателно последващо въздействие върху опаковането, тъй като опаковките, защитени от деца, се оказват също толкова трудни за отваряне и от по-възрастни потребители и потребители с увреждания. Съветите относно внимателното боравене с продуктите и тяхното съхраняване в ежедневието обикновено са по-полезни, отколкото приспособленията, които ги правят недостъпни за потребителите, в резултат на което опаковките се оставят отворени, или съдържанието им се прехвърля в други, не толкова безопасни алтернативи. Потребителите, с помощта на подходящо етикетиране и нормалния здрав разум, както и чрез ежедневни наблюдения разбират, че с продукти като почистващи препарати за фурни и такива за отпушване на канали трябва да се борави с голямо внимание; те са, в повечето случаи също така достатъчно способни да боравят с прах за пране или с таблетки за миялна машина без да си причинят увреждания. Етикетирането им като „корозивни“ с ключовата дума „ОПАСНОСТ“ е безполезно и отново излага целия процес на риск.

5.6

Горните примери повдигат и въпроса до каква степен е било тествано възприемането на различните нови (и стари) пиктограми, ключови думи и изрази от различни аудитории по света. Въпреки че е прекалено късно да се променят съществуващите предложения на ООН за GHS, някои допълнителни изрази могат да се окажат полезни, могат да бъдат предложени поправки, за да се внесе повече яснота. Особено съжаление буди отпадането на широко познатата пиктограма „кръст на Св. Андрей“, в черно върху оранжев фон. За постигането на правилно разпознаване на заменящите символи ще бъде необходим значителен период от време и ще има повишен риск за потребителите, по-специално докато новите символи се установят напълно. Ето защо колкото е възможно по-скоро трябва да се осъществят (централизирано финансирани) програми за повишаване на информираността „в магазина“, които да подпомагат потребителите, извършващи обичайни покупки на дребно. Нуждите на купуващите потребителски стоки онлайн, където по време на покупката рядко може да се види етикет, изискват допълнително проучване.

5.7

С оглед на идентифицирането на съставките на даден препарат или смес, предложението основателно изисква да се използват CAS номера (които понастоящем обхващат повече от 32 милиона органични и неорганични вещества с частично или изцяло определени структури, около 13 милиона от които са класифицирани като налични на пазара, често в много малки количества) и да се използват номенклатури като IUPAC, CAS или други наименования за допълване на идентификацията. Редно е да се отбележи обаче, че тези наименования са предназначени да дефинират структури, не да посочват опасност или риск. Те рядко са от полза на спешните центрове или на токсикологиите, тъй като обикновено не съществуват специфични антидоти. Но изборът между това да се накара пострадалият да повърне или да се неутрализира даден продукт в стомаха може да е критичен за оказването на първа помощ на пострадал потребител. От решаващо значение вероятно би могъл да се окаже и последващият контакт с производителя, по всяко време на деня или нощта, седем дни в седмицата, за получаване на по-конкретни съвети. Именно тази информация, а не официалното химично наименование и молекулярната структура на една или повече от съставките на някоя сложна смес, трябва да фигурира на етикета, за да бъде използвана при спешни случаи.

5.8

Следователно в случаите, когато наименованието на определена съставка, до степен на посочване на абсолютната й химична структура, би имало значение единствено за някой конкурент, с последваща загуба на права на интелектуална собственост за първоначалния производител, предпазните механизми, предвидени в действащата Директива за общите препарати, следва да бъдат запазени. Като цяло, това е проблем само за „машинните течности“ като смазочни масла и други високотехнологични препарати, при които излагането на потребителя на тяхното въздействие обикновено е ограничено, а общите рискове са очевидни, независимо от конкретните съставки.

5.9

Горепосоченото повдига и въпроса за предлаганото използване на термина „смес“, който би трябвало да се отнася единствено до система от вещества, които могат да бъдат разделени по физичен начин, за да се направи разграничение със „съединение“ или „вещество“ (които не могат да бъдат разделени по такъв начин). Използваното тук определение като че ли смесва поредица от доста различни системи от материали (руди, минерали, концентрати и растителни екстракти) с „препарати“, понятие, в което се съдържа идеята за нарочно приготвена смес от познати съставки, където свързаният с крайния продукт риск може да бъде определен в разумна степен. Сплавите (и стъклата), разбира се, не са нито едно от двете и би трябвало да бъдат уредени отделно и по-подходящ начин, както в настоящия регламент, така и в REACH. Неясно остава също така защо отпадъчните потоци са изключени като категория, въпреки че в някои случаи са включени в номенклатурата на EINECS като „вещества“ в разделите „тини“ и „утайки“. Това изглежда предполага, че една смесена руда в нейното естествено състояние трябва да бъде класифицирана (без очевидна причина, тъй като няма вероятност за контакт с потребителите, нито възможност за намиране на заместител), докато отпадното желязо или смесените хартиени отпадъци, които трябва да бъдат третирани „във вида, в който са“ посредством продължителни операции на обработка и рециклиране, са изключени. С всички посочени по-горе продукти трябва да се борави внимателно на работното място, но това не е главната цел на класификацията, и действително, тези продукти рядко биват опаковани или етикетирани. Обикновено конкретното свързано със съответния сектор или работно място законодателство осигурява по-добра защита.

5.10

Независимо от съдържанието на определенията, те би трябвало да бъдат включени изцяло в настоящото предложение, а не просто да цитират GHS, или да изискват позоваване на други документи. Това би била добра възможност да се дефинира за пръв път терминът „химично вещество“ и прилагателното „химичен“. Ако терминът „химично вещество“ е равнозначен на „вещество“, какъвто изглежда е случаят, това трябва ясно да бъде посочено. Това би изяснило и обхвата на настоящото предложение, както и този на други директиви и регламенти, чието приложно поле е много по-широко и обхваща не само продуктите на „химичната“ индустрия в стриктния смисъл на думата. Освен това би станало ясно, че превеждането на английското съществително „chemical“ като „химично вещество“ на езиците, в които липсва равнозначна дума, не означава, че съществуват алтернативни „нехимични“ (и следователно нетоксични?) „вещества“. Също така можем да се надяваме, че това би могло да доведе до по-рядко използване на основаващи се на добри намерения, но безсмислени изрази, като „повечето изделия съдържат химични вещества“ (1) (какво съдържат останалите?), или „на почти всички работни места се използват химични вещества“ (2) (какво ли се използва на останалите работни места?). ЕИСК, естествено, разбира, че всички използвани дефиниции трябва да са съгласувани в цялото законодателство. Но ЕИСК не приема, че някой законодателен акт е по-„фундаментален“ от някой друг (в противен случай настоящото предложение определено би попаднало в тази категория) и, разбира се, не приема, че всички заинтересовани страни трябва да изчетат цялото свързано с въпроса законодателство просто за да определят какво означава или не означава една дума. Това е важно, тъй като преводът на различни езици довежда до различия, които не съществуват в оригинала или заличава нюанси, които са от решаващо значение. Така например думата „продукт“ тук се използва в неутрален смисъл за означаване на всякакви стоки, които вероятно ще бъдат закупени или използвани на работното място или от потребител. Тя в никакъв случай не е предназначена да бъде синоним на термина „изделие“ (article), което има специално значение в рамките на законодателството на ЕС и други законодателства. Това е достатъчно ясно на английски език, но може да не е толкова ясно на други езици. Независимо от ситуацията това разграничаване трябва да бъде запазено. Следва също така да бъдат идентифицирани и избегнати други поводи за объркване от езиково и културно естество. Така например „среда без вещества“ в Европа може да бъде разбрана като отнасяща се може би за открития космос. В САЩ това означава училище, където са забранени тютюнопушенето и употребата на алкохол. В предназначената за широката публика преса в много страни, за всяко заловено със следи от „химични вещества“ върху ръцете или дрехите лице се приема, че е терорист.

5.11

Във всеки случай точното значение на различните термини трябва да бъде ясно за всички, включително и за обикновените граждани. Забраната за използване на думата „опасност“, в съчетание с думата „предупреждение“ може да представлява интерес за експертите по етикетиране, въпреки че двете думи често се използват заедно в друг вид комуникации, целящи да се намали рискът. Ако английската дума „dangerous“ означава нещо по-различно от думата „hazardous“, това би трябвало да бъде изяснено на всички езици в ЕС (и на тези на неговите търговски партньори). Във всеки случай, на английски език е трудно да се направи разграничение между тях. Следва да се избягва използването на съкращения като например „m-factor“, които имат смисъл само там, където преводите на думата „multiplying“ на местния език наистина започват с „m“. (Фактът, че действащото законодателство постоянно се позовава на „R“ (risk) и „S“ (safety) изрази, обозначаващи съответно риск и безопасност, показва просто, че законодателството е било изготвено на английски език, с малко зачитане на нуждите на говорещите други езици.)

5.12

Що се отнася до цялостния обхват на предложението, предмет на настоящото становище, и за да се избегне изключителното затрудняване на процеса с данни за милиони вещества, трансферирани в малки или дори незначителни количества, би било полезно да се определи праг въз основа на годишните продажби, обема, размера на опаковката или тегло, или на познатата токсичност. Аналогично, би било целесъобразно към набора от съществуващи понастоящем етикети, да се добави етикет, подходящ за извършван обикновено между лаборатории трансфер на много малки количества, които служат като проби за провеждане на изследвания и разработки, който да посочва, че „продуктът не е бил изпитван или класифициран“ и „може да се използва само за професионални цели“. (Предложената нова разпоредба да бъдат изключени „веществата и смесите, предназначени за научни изследвания и разработки“, но само ако се използват при условия, при които се приема, че те са „канцерогенни, имат мутагенно действие върху зародишните клетки или са токсични за възпроизводствените способности“, е нецелесъобразна и би трябвало да бъде заличена. Не се привеждат доказателства, които да показват, че лабораторните рискове изискват приоритетно третиране или, че, противно на нормалните очаквания, лицата, работещи в лаборатория, са изложени на риск поради липса на знания. Ако обаче се окаже, че случаят е такъв, по-целесъобразно би било да се направят изменения в законодателството на ЕС относно добрите лабораторни практики.)

5.13

Следва да се гарантира, че предлаганият процес на класифициране и етикетиране отразява напълно, какъвто е случаят понастоящем, присъщите рискови свойства на отделните вещества, препарати или смеси, които се предлагат на пазара. Би следвало да се заличи всяко разширение на обхвата в посока неофициални или нерегулирани оценки на риска в малък мащаб, осъществявани от производители или доставчици, които целят да обхванат възможно или очаквано бъдещо използване, тъй като то е несъвместимо както с действащото право на ЕС, така и с предложението на ООН за GHS.

5.14

Що се отнася до въвеждането, отчетността и санкциите за неспазване, предложението съвсем логично прехвърля отговорността на държавите-членки с изискването за „ефективни, пропорционални и възпиращи“ разпоредби в тази област, които да бъдат нотифицирани пред Комисията не по-късно от осемнадесет месеца след влизането в сила на настоящия регламент. ЕИСК обаче отбелязва, че целта на предложението, както и на действащото законодателство, е да хармонизира критериите и процесите, използвани при класифициране, а не да хармонизира резултатите от това класифициране. Ето защо е вероятно размерът, въздействието и възможността за прилагане на санкциите да се окажат малки в сравнение с желанието на производителите да защитават по най-пълен и целесъобразен начин работниците и потребителите, от които зависи техния бизнес. Поради това въвеждането и функционирането на предложението в неговата цялост, в съчетание с други законодателни актове, като например Регламента REACH, си остава трудно.

5.15

Накрая ще бъде необходима оценка на качеството на данните, получавани от различните юрисдикции, за да се гарантира, че те са съпоставими и релевантни за определянето на присъщите рискове на нови и комплексни вещества, включително на тези с „неизвестен или променлив състав“. Такива системи за оценка съществуват, например тази на „Society of Chemical Hazard Communications“. Данни от проведена партньорска проверка се съдържат също и в „Register of Toxic Effects of Chemical Substances“ (Регистър на токсичните ефекти на химичните вещества). Като че ли конкретният процес в тази област, който без съмнение би трябвало да протече в рамките на ООН, не изглежда напълно дефиниран и не са предвидени съответните ресурси и бюджетни средства.