25.6.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 162/31

1.1

Проверките на транспонирането, извършени от Комисията, показаха значително разминаване в законодателството на отделните държави-членки, които транспонират директива 1999/44/ЕО. Някои от различията може да се дължат на недостатъчно регламентиране в директивата, но други могат още отсега да бъдат окачествени като нейно неправилно транспониране. В настоящия момент не е ясно до каква степен това разминаване засяга правилното функциониране на вътрешния пазар и доверието на потребителите. ЕИСК препоръчва на Комисията да проучи спешно последствията както за вътрешния пазар, така и за доверието на потребителите (1).

1.2

Като следствие от горепосоченото, ЕИСК препоръчва Комисията да предприеме принудителни действия спрямо тези държави-членки, които понастоящем не са приложили правилно директива 1999/44/ЕО.

1.3

В Зелената книга за преразглеждане на достиженията на правото на Общността се разглеждат редица въпроси с отражение върху различни сектори. В резултат на прегледа, Комисията е идентифицирала някои проблеми, които се отнасят до прилагането на директивата за продажба на потребителски стоки, по-специално по въпроса за пряката отговорност на производителите (ПОП).

1.4

Нещо повече, ЕИСК смята, че от директивата за продажба на потребителски стоки има какво да се желае в частта за регулиране на гаранциите, предоставяни от производителите и търговците на дребно, например по отношение на изискванията за съответствие по член 2 на директивата.

1.5

Не съществуват достатъчно солидни доказателства в подкрепа единствено на изменението на директива 1999/44/ЕО с цел въвеждане на ПОП. Зелената книга за преразглеждане на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите (2) сложи началото на публично обсъждане на този и други въпроси, които бяха определени от Европейската комисия по време на разглеждането на законодателството на ЕС за защита на потребителите (например осемте директиви, свързани с потребителите (3)). Във връзка с това ЕИСК препоръчва на Комисията да разгледа въпроса доколко е желателно въвеждането на ПОП под формата на допълващ Зелената книга законов инструмент, като напр. „хоризонтална“ директива — вариант, който е предпочитан от организации като UGAL (4) и Европейската асоциация на потребителите (BEUC). Все пак, ЕИСК подчертава, че резултатите от тази инициатива не бива да натоварват ненужно предприятията, както това бе поискано от Eurocommerce.

1.6

ЕИСК смята, че преди Комисията да въведе „хоризонтална“ директива, е необходимо да се направи оценка на въздействието.

1.6.1

Такъв е случаят с приложното поле на директивата. ЕИСК одобрява факта, че директивата следва да се прилага за други типове договори, по които на потребителите се доставят стоки (напр. наемане на кола) или за договори, според които на потребителите се предоставят услуги с цифрово съдържание (напр. онлайн музика). Такъв е и случаят със стоките втора употреба, продавани на публични търгове, когато потребителят присъства лично на продажбата. Други аспекти като дефиницията на доставката, прехвърлянето на риска, понятието и удължаването на срока за липсата на съответствие, включването на повторно възникналите дефекти, правилата за тежестта на доказване, както дори и някои средства за правна защита, следва да бъдат част от хоризонталния инструмент в рамките смесения подход за преразглеждане на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите и дискусията върху елементите по тези теми следва да се проведе, когато предложението за такъв инструмент бъде предмет на консултации и публично обсъждане.

1.7

Заинтересованите страни и държавите-членки имат различни становища относно въздействието на ПОП върху нивото на защита на потребителя и вътрешния пазар. По-голямата част от държавите-членки и редица заинтересовани страни са на мнение, че ПОП повишава потенциално защитата на потребителя. Някои се придържат към мнението, че производителите имат по-добри възможности да осигурят съответствие на стоките с договора в сравнение с продавачите. Други смятат, че ПОП не би допринесла за повишаване на нивото на защита на потребителите, а по-скоро би довела до правна несигурност и би се превърнала в значително бреме за предприятията. ЕИСК смята, че по тези въпроси е нужна по-подробна информация (5).

2.1

На 24 април 2007 г. Европейската комисия прие съобщение относно прилагането на директива 1999/44/ЕО (т.нар. Директива за продажба на потребителски стоки) относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции, включително анализ на случая с въвеждане на пряка отговорност на производителите, както е предвидено в член 12 от директивата.

2.2

На 8 февруари 2007 г. Европейската комисия прие Зелена книга за преразглеждане на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите. Директива 1999/44/ЕО е една от осемте директиви относно защитата на потребителите, изброени в Приложение №2 на Зелената книга.

2.2.1

Приложение № 1 на Зелената книга също така поставя ред въпроси относно специфичните правила, които са приложими към продажбите на потребителски стоки. Това становище има за цел да даде насоки на Комисията в отговор на нейното съобщение COM(2007) 210 окончателен относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции, включително анализ на случая с въвеждане на пряка отговорност на производителите. ЕИСК прие становището си относно Зелената книга (6) на своето пленарно заседание от 11 и 12 юли 2007 г. и тогава реши да не дава мнение по специфични теми, по-специално по въпросите, повдигнати от Комисията относно директивата за потребителските продажби, които ще бъдат включени в предложението на Комисията за рамкова директива относно договорните права на потребителите.

2.2.2

В Зелената книга Комисията предлага за публично обсъждане редица въпроси с отражение върху различни сектори. Те включват въпроси, свързани с пропуските и регулаторните недостатъци, открити от Комисията при прегледа на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите, в това число и произтичащите от Директива 1999/44.

2.3

Всички държави-членки са транспонирали директивата (7). Целта на настоящото съобщение е да разгледа по какъв начин тя бива прилагана. Съобщението представлява част от процеса на преразглеждане достиженията на правото на Общността за защита на потребителите, който е в съответствие с целите на Комисията, Европейския парламент и ЕИСК за подобряване на регулаторната база с цел опростяване на регулаторната среда.

2.4

Директивата има за цел да хармонизира елементите от договорното право в сферата на продажбите на потребителски стоки, които се отнасят до правните гаранции и, в по-малка степен, търговските гаранции.

2.5

Всички държави-членки бяха длъжни да приемат директивата като част от националното законодателство до 1 януари 2002 г., като им бе дадена възможност да приемат и по-строги мерки в защита на потребителя.

2.6

Комисията акцентира върху пропуските при прилагането на директивата от някои държави-членки.

3.1

Настоящото съобщение се отнася до прилагането на Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 25 май 1999 г. относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (т. нар. директива за продажбата на потребителски стоки) на територията на държавите-членки и разглежда случая с въвеждане на пряка отговорност на производителите на нивото на Общността, както предвижда член 12 на самата директива.

3.2

Съобщението на Комисията изтъква трудностите, които някои държави-членки срещат при прилагане на директивата. Проблеми възникват по-специално поради разминаванията в определенията за „потребител“ и „продавач“, тъй като в други актове на Общността съществуват различни дефиниции.

3.3

По подобен начин и определението за „потребителски стоки“ в член 1, параграф 2, буква б на директивата определя обхвата й. Държавите-членки транспонираха дефиницията по различен начин. В някои от тях съответните закони се отнасят и към продажбите на недвижими имоти от потребителите.

3.4

Някои държави-членки изключват „стоките втора употреба, продавани на публични търгове, когато потребителите имат възможност да присъстват лично на продажбата“. Част от тях избраха да се възползват от тази клауза. Други предпочетоха да ограничат отговорността на продавачите за подобни стоки.

3.5

Всички държави-членки въведоха законови норми, транспониращи изискванията на директивата. Член 12 предвижда Комисията да представи на Европейския парламент и Съвета (в определен срок) доклад за прилагането на тази директива от държавите-членки, в който по-специално се разглежда inter alia случаят с въвеждане на пряка отговорност на производителите и, ако е необходимо, се правят съответните предложения. С настоящото съобщение се изпълнява това задължение.

3.6

Част I на това съобщение се занимава с прилагането на директивата за продажбата на потребителски стоки на територията на държавите-членки, докато част II разглежда случая с въвеждане на пряка отговорност на производителите спрямо потребителите в рамките на законодателството на ЕС.

3.7

Транспонирането на директивата предизвика редица проблеми. Някои от тях може да се дължат на недостатъчно регламентиране в директивата, но други могат още отсега да бъдат окачествени като нейно неправилно транспониране. Проверките на Комисията показаха значително разминаване в националните законодателства в резултат на използването на клаузата за минимална хармонизация и различните регулаторни варианти, предложени от директивата. В настоящия момент обаче не е ясно до каква степен това разминаване засяга правилното функциониране на вътрешния пазар и доверието на потребителите.

3.7.1

Зелената книга постави на публично обсъждане редица въпроси с отражение върху различни сектори, отнасящи се до пропуски и регулаторни недостатъци, които Комисията идентифицира по време на преразглеждането на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите, включително и такива, свързани с прилагането на директивата. По тази причина Комисията реши на този етап да не внася предложения относно директивата.

3.7.2

Комисията заключи, че по въпроса за ПОП няма достатъчно данни, въз основа на които да се прецени дали липсата на правила на ЕС влияе отрицателно върху доверието на потребителя във вътрешния пазар. Въпросът продължава да се разглежда в контекста на Зелената книга.

3.8

В заключенията на становището си относно Зелената книга за преразглеждане на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите (8) ЕИСК изразява съмнение, че предложеният подход би могъл да доведе до висока и хармонизирана защита на потребителите в рамките на ЕС. Необходимо е истински демократично легитимиране на преразгледаните достижения на правото на ЕС в сферата на защита на потребителя, заедно с ясна правна и концептуална основа. ЕИСК обръща внимание на недобре регулираната среда в сферата на цифровите технологии. Всяко предложение за хармонизиране на правилата в тази област трябва да е подкрепено от подходяща оценка на въздействието и да е насочено към опростяване и изясняване на съществуващите правила. Приоритет следва да бъдат по-ефективните мерки за прилагане и укрепването или въвеждането на ясни и прости процедури за обезщетение. Хармонизирането на законодателството в сферата на защита на потребителите в ЕС трябва да има за свой основен принцип приемането на най-качественото и високо ниво на защита на потребителя, което е налице в държавите-членки.

4.1

Проверките на транспонирането, извършени от Комисията, показаха значително разминаване в законодателството на отделните държави-членки, които транспонират директива 1999/44/ЕО. Някои от различията може да се дължат на недостатъчно регламентиране в директивата, но други могат още отсега да бъдат окачествени като нейно неправилно транспониране. В настоящия момент не е ясно до каква степен това разминаване засяга правилното функциониране на вътрешния пазар и доверието на потребителите. ЕИСК препоръчва на Комисията да проучи спешно последствията както за вътрешния пазар, така и за доверието на потребителите и да предприеме принудителни действия спрямо тези държави-членки, които са в нарушение (9).

5.1

Някои държави-членки въведоха различни форми на пряка отговорност на производителите. Те се различават значително по отношение на условията и реда за прилагане. Директивата от 1999 г. изисква от Комисията да проучи случая с въвеждане на пряка отговорност на производителите (ПОП) и, при необходимост, да направи предложение. Седем от 17-те държави-членки, които попълниха въпросника на Комисията, вече са въвели ПОП под някаква форма, въпреки че условията за предявяване на пряк иск към производителите значително се различават. Съществуват и сериозни възражения срещу концепцията за ПОП от някои държави-членки и заинтересовани страни, част от които смятат, че е твърде рано да се прави оценка на последствията от нея върху необходимостта от изменение на директива 1999/44/ЕО (10).

5.2

Заинтересованите страни и държавите-членки имат различни становища относно въздействието на ПОП върху нивото на защита на потребителя и вътрешния пазар. Повечето държавите-членки и редица заинтересовани страни са на мнение, че ПОП повишава потенциално защитата на потребителя. Въпреки това съществуват разногласия между държавите-членки относно ПОП, като някои се придържат към мнението, че производителите имат по-добри възможности да осигурят съответствие на стоките с договора в сравнение с продавачите. Други смятат, че ПОП не би допринесла за повишаване на нивото на защита на потребителите, а по-скоро би довела до правна несигурност. ЕИСК смята, че по тези въпроси е нужна по-подробна информация.

5.3

Редица заинтересовани страни и някои държави-членки считат, че ПОП би могла да бъде значително бреме за предприятията, тъй като производителите ще трябва да разработят системи за разглеждане на жалбите и да предвидят финансови средства за поемането на тази отговорност. Трябва обаче да се подчертае, че по въпроса няма единно мнение, тъй като позициите на други държави-членки и заинтересовани страни се различават.

5.4

Съществуването на различни режими на ПОП представлява потенциален проблем за вътрешния пазар. Въпреки това на този етап Комисията не успя да стигне до окончателно становище по този въпрос. Няма достатъчно данни, въз основа на които да се прецени дали липсата на правила на ЕС относно ПОП влияе отрицателно върху доверието на потребителя към вътрешния пазар.

5.5

Въпросът за превръщането на ПОП в задължителна за всички държави-членки все още няма еднозначен отговор. ПОП би въвела разширена верига на отговорност в сравнение с предявяването на пряк иск към продавача. Това ще зависи от конкретната стока или услуга. Трансграничната търговия със стоки с висока себестойност, като автомобили например, пряко ангажира производителя. Благодарение на законодателството на Европейската общност търговците на коли или техните дистрибутори са длъжни да зачитат гаранцията на производителя, независимо от мястото на покупка на превозното средство. При трансграничните покупки на вино и алкохол, които се превръщат във все по-значителна част от единния пазар, ще бъде трудно да се осигури спазване на ПОП от страна на продавача или „производителя“, освен ако купувачът не посещава често държавата-членка, от която е закупил стоката. Въвеждането на ПОП за потребителски стоки като цяло би могло да допринесе за защитата на потребителите и за доверието на потребителите в единния пазар.

5.6

Въпросът за ПОП изисква много по-задълбочено проучване, съпроводено от подробна оценка на въздействието.