Accept Refuse

EUR-Lex Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 32006L0112

Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност

OJ L 347, 11.12.2006, p. 1–118 (ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, SK, SL, FI, SV)
Special edition in Bulgarian: Chapter 09 Volume 003 P. 7 - 125
Special edition in Romanian: Chapter 09 Volume 003 P. 7 - 125
Special edition in Croatian: Chapter 09 Volume 001 P. 120 - 237

In force

ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2006/112/oj

09/ 03

BG

Официален вестник на Европейския съюз

7


32006L0112


L 347/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ


ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА

от 28 ноември 2006 година

относно общата система на данъка върху добавената стойност

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 93 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

като има предвид, че:

(1)

Директива 77/388/ЕИО от 17 май 1977 г. за хармонизиране на законодателството на държавите-членки във връзка с данъците върху оборота — обща система на данък върху добавената стойност: единна данъчна основа (1) e била неколкократно и съществено изменяна. Поради по-нататъшни изменения и с оглед постигане на яснота, посочената директива следва да бъде преработена.

(2)

Преработеният текст следва да съдържа всички тези разпоредби на Директива 67/227/ЕИО на Съвета от 11 април 1967 г. за хармонизиране на законодателството на държавите-членки относно данъка върху оборота (2), които все още са приложими. Ето защо тази директива следва да бъде отменена.

(3)

За да се осигури представянето на разпоредбите по ясен и рационален начин, съответстващ на принципа за по-добро регулиране, е подходящо да се преработят структурата и текста на директивата, въпреки че по принцип това няма доведе до съществени промени в съществуващото законодателство. Преработването обаче е свързано с малко на брой съществени изменения, които независимо от това трябва да бъдат извършени. Когато се правят такива промени, същите са описват изчерпателно в списък в разпоредбите, управляващи въвеждането и влизането им в сила.

(4)

Постигането на целта за изграждането на вътрешен пазар предполага прилагането в държавите-членки на законодателство за данъците върху оборота, което не нарушава условията за конкуренция или не възпрепятства свободното движение на стоки и услуги. Затова е необходимо да се постигне такава хармонизация на законодателството за данъците върху оборота посредством такава система на данък върху добавената стойност (ДДС), че да премахне във възможно най-голяма степен факторите, които могат да нарушат условията на конкуренция, независимо дали на национално или на общностно равнище.

(5)

Системата на ДДС постига най-висока степен на опростеност и неутралност, когато данъкът се събира по колкото е възможно по-общ начин и, когато неговият обхват покрива всички етапи на производството и разпределението, както и предоставянето на услуги. Затова е в интерес на вътрешния пазар и на държавите-членки да приемат обща система, която да се прилага и за търговията на дребно.

(6)

Необходимо да се процедира на етапи, тъй като хармонизацията на данъците върху оборота води в държавите-членки до промени в данъчната структура и до значителни последствия в бюджетните, икономически и социални области.

(7)

Дори ако ставките и освобождаванията не са напълно хармонизирани, общата система на ДДС трябва да доведе до такава неутралност по отношение на конкуренцията, че в рамките на територията на всяка държава-членка подобните стоки и услуги да носят едно и също данъчно бреме, каквато и да е дължината на веригата на производство и разпространение.

(8)

По силата на Решение 2000/597/ЕО, Евратом на Съвета от 29 септември 2000 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (3) бюджетът на Европейските общности се финансира, без да се засягат други приходи, изцяло от собствените ресурси на Общностите. Тези ресурси трябва да включват онези, които се натрупват от ДДС и се получават чрез прилагането на единна ставка на данъка към основи за изчисляването на данъка, определени по унифициран начин и в съответствие с правилата на Общността.

(9)

Жизненоважно е да се предостави преходен период, за да се позволи на националните законодателства в посочени области да се адаптират постепенно.

(10)

По време на този преходен период вътреобщностните сделки, извършвани от данъчнозадължени лица, различни от данъчнозадължени лица, извършващи освободени доставки, трябва да бъдат облагани в държавата-членка по местоназначение в съответствие с данъчните ставки и условия, определени от тази държава-членка.

(11)

Уместно е също по време на този преходен период вътреобщностни придобивания над определена стойност, извършвани от лица, извършващи освободени доставки, или от данъчно незадължени юридически лица, определени вътреобщностни дистанционни продажби и доставката на нови превозни средства на физически лица или на данъчнозадължени лица, извършващи освободени доставки, или данъчно незадължени органи също да бъдат облагани в държавата-членка по местоназначение в съответствие с данъчните ставки и условия, определени от тази държава-членка, доколкото такива сделки, при отсъствието на специални разпоредби, би било вероятно да причинят значително нарушаване на конкуренцията между държавите-членки.

(12)

По причини, свързани с тяхното географско, икономическо и социално положение, определени територии следва да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива.

(13)

За да се повиши недискриминационният характер на данъка, терминът „данъчнозадължено лице“ трябва да се определи по такъв начин, че държавите-членки да могат да го използват така, че да обхване лица, които инцидентно извършват определени сделки.

(14)

Терминът „облагаема сделка“ може да доведе до затруднения, по-специално по отношение на сделки, третирани като облагаеми сделки. Ето защо тези понятия следва да бъдат изяснени.

(15)

С оглед на улесняването на вътреобщностната търговия в работата по движимите материални вещи е подходящо да се установят данъчните мерки, приложими за такива сделки, когато се извършват от клиент, който е идентифициран за целите на ДДС в държава-членка, различна от тази, в която сделката се извършва физически.

(16)

Транспортна операция в рамките на територията на дадена държава-членка следва да се третира като вътреобщностен превоз на стоки, когато е пряко свързана с транспортна операция, извършвана между държави-членки, за да се опростят не само принципите и мерките за облагане на тези услуги за вътрешен превоз, но също и правилата, приложими за тези спомагателни услуги и за услугите, предоставяни от посредници, които вземат участие в предоставянето на различните услуги.

(17)

Определянето на мястото, където се изпълняват облагаемите сделки, може да породи конфликти във връзка с юрисдикцията между държави-членки, по-специално по отношение на доставката на стоки за сглобяване или доставката на услуги. Макар че мястото на изпълнение на доставка на услуги по принцип трябва да бъде определено като мястото, където доставчикът е установил за свое място на стопанска дейност, то трябва да бъде определено като такова в държавата-членка на клиента, по-специално в случая на доставянето на определени услуги между данъчнозадължени лица, където разходът за услугите е включен в цената на стоките.

(18)

Необходимо е да се изясни определението за мястото на облагането на определени сделки, изпълнявани на борда на кораби, самолети или влакове по време на превоза на пътници в рамките на Общността.

(19)

За целите на ДДС електроенергията и газът се третират като стоки. Особено трудно е обаче да се определи мястото на доставка. Следователно за да се избегне двойното облагане или необлагането, и за да се изгради истински вътрешен пазар, свободен от пречки, свързани с режима на ДДС, мястото на доставка на газ чрез системата за разпределение на природен газ или на електроенергия, преди стоките да достигнат до крайната фаза на потребление, следва да бъде мястото, където клиентът е установил своята стопанска дейност. Доставката на електроенергия и газ на крайната фаза, така да се каже, от търговци и дистрибутори на крайния клиент, следва да се облага на мястото, където клиентът действително използва и консумира стоките.

(20)

В случая на отдаване под наем на движима материална вещ прилагането на общото правило, че доставките на услуги се облагат в държавата-членка, в която доставчикът се е установил, може да доведе до значително нарушаване на конкуренцията, ако наемодателят и наемателят са установени в различни държави-членки и данъчните ставки в тези държави са различни. Затова е необходимо да се установи, че мястото на доставка на дадена услуга е мястото, където клиентът е установил своята стопанска дейност или има постоянен обект, за който се доставя услугата или при липса на такова, мястото на постоянния му адрес или обичайно местоживеене.

(21)

По отношение обаче на отдаването под наем на превозно средство е уместно по причини, свързани с контрола, да се прилага стриктно общото правило и по този начин да се счита за място на доставка мястото, където доставчикът е установил своята стопанска дейност.

(22)

Всички далекосъобщителни услуги, консумирани в рамките на Общността, трябва да се облагат, за да се предотврати нарушаването на конкуренцията в тази област. За тази цел далекосъобщителните услуги доставяни на данъчнозадължени лица, установени в Общността или на клиенти, установени в трети държави, следва по принцип да бъдат облагани на мястото, където е установен клиентът на услугите. За да се осигури еднакво облагане на далекосъобщителните услуги, които се доставят от данъчнозадължени лица, установени на трети територии или в трети държави за данъчно незадължени лица, установени в Общността и които се използват и ползват ефективно в Общността, държавите-членки трябва при все това да предвидят мястото на доставка да бъде в рамките на Общността.

(23)

Също за да се предотврати нарушаването на конкуренцията, услугите за радио и телевизионно предаване и услугите, доставяни по електронен път, предоставяни от трети територии или трети страни на лица, установени в Общността, или от Общността на клиенти, установени на трети територии или в трети държави, следва да се облагат в мястото на установяване на клиента.

(24)

Понятията за данъчно събитие и за изискуемостта на данъчно задължение по ДДС трябва да бъдат хармонизирани, ако въвеждането на общата система на ДДС и всякакви последващи изменения на същата трябва да влязат в сила едновременно във всички държави-членки.

(25)

Данъчната основа следва да бъде хармонизирана, така че прилагането на ДДС за облагаеми сделки да води до съпоставими резултати във всичките държави-членки.

(26)

За да се предотврати загубата на данъчни приходи чрез използването на свързани страни за получаване на данъчни изгоди, при конкретни ограничени обстоятелства следва да бъде възможно за държавите-членки да се намесят по отношение на данъчната основа на доставката на стоки или услуги и вътреобщностното придобиване на стоки.

(27)

За да се води борба с неплащането или избягването на данъците, следва да бъде възможно за държавите-членки да включват в данъчната основа сделка, която включва преработването на инвестиционно злато, предоставяно от клиент, стойността на това инвестиционно злато, където по силата на това, че се преработва, златото губи статута си на инвестиционно злато. Когато прилагат тези мерки, на държавите-членки следва да бъде позволена известна степен на преценка.

(28)

Ако трябва да се избягват деформации, премахването на фискалния контрол на границите е свързано не само с единна основа за изчисляване на данъка, но и с достатъчно изравняване между държавите-членки на броя и нивата на ставките.

(29)

Стандартната данъчна ставка по ДДС, която е в сила в различните държави-членки, комбинирана с механизма на преходната система, гарантира че тази система функционира в приемлива степен. За да не се позволи различията в стандартните ставки по ДДС, прилагани от държавите-членки, да доведат до структурни дисбаланси в Общността и до нарушения на конкуренцията в някои сектори на дейност, следва да бъде определена минимална стандартна данъчна ставка от 15 %, подлежаща на преразглеждане.

(30)

За да се запази неутралността на ДДС, данъчните ставки, прилагани от държавите-членки трябва да бъдат такива, че по принцип да дават възможност за приспадане на ДДС, прилаган на предходния етап.

(31)

По време на преходния период следва да бъдат възможни някои дерогации във връзка с броя и нивата на ставките.

(32)

За постигането на по-добро разбиране на влиянието на намалените ставки е необходимо Комисията да подготви доклад за оценка на влиянието на намалените ставки, прилагани за местно доставяните услуги, особено по отношение на създаването на работни места, икономически растеж и правилното функциониране на вътрешния пазар.

(33)

За да се справят с проблема с безработицата, на тези държави-членки, които желаят да направят това, ще бъде позволено да експериментират с действието и влиянието по отношение на създаването на нови работни места на намаление на ставката по ДДС, прилагана за трудоемки услуги. Намалението на ставките вероятно ще намали и стимула за засегнатите фирми да се включат или да останат в „черната“ икономика.

(34)

Такова намаляване на ставката по ДДС обаче не е без риск за гладкото функциониране на вътрешния пазар и за неутралността на данъка. Затова трябва да се предвиди въвеждането на процедура за разрешаване за период, който ще бъде фиксиран, но ще бъде достатъчно продължителен, за да може да се оцени влиянието на намалените ставки, прилагани за местно доставяните услуги. За да се гарантира, че такава мярка остава проверяема и ограничена, нейният обхват следва да бъде тясно определен.

(35)

Следва да бъде изготвен общ списък с освобождаванията, така че собствените ресурси на Общностите да могат да се събират по еднообразен начин във всичките държави-членки.

(36)

В изгода както за лицата, задължени да внасят ДДС, така и за компетентните административни органи, методите за прилагане на ДДС за определени доставки и вътреобщностни придобивания на продукти, подлежащи на облагане с акцизи, следва да бъдат приведени в съответствие с процедурите и задълженията във връзка със задължението за деклариране в случай на изпращане на такива продукти за друга държава-членка, изложени в Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 г. относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз и държането, движението и мониторинга на такива продукти (4).

(37)

Доставката на газ посредством системата за разпределение на природен газ и на електроенергия се облага на мястото на клиента. Ето защо за да се избегне двойното данъчно облагане, вносът на такива продукти трябва да бъде освободен от ДДС.

(38)

По отношение на облагаемите операции на местния пазар, свързани с вътреобщностната търговия със стоки, изпълнявана през преходния период от данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на държавата-членка, в която става вътреобщностното придобиване на стоки, включително верижни сделки, е необходимо да се предвидят мерки за опростяване, осигуряващи равнопоставено третиране във всичките държави-членки. За тази цел трябва да бъдат хармонизирани разпоредбите, отнасящи се до системата на облагане и лицата, задължени за плащане на ДДС, дължим по такива операции. Необходимо е обаче да се изключат по принцип от такива мерки стоки, които са предназначени да бъдат доставени на фазата на търговията на дребно.

(39)

Правилата, управляващи приспаданията, следва да бъдат хармонизирани в степента, в която засягат действителните събирани суми. Частта, подлежаща на приспадане, следва да се изчислява по еднакъв начин във всичките държави-членки.

(40)

Режимът, който позволява корекцията на приспаданите суми за дълготрайни активи по време на живота на актива в зависимост от неговото действително използване, следва да бъде приложим за определени услуги с характер на дълготрайни активи.

(41)

Уместно е да се посочат данъчнозадължените лица по ДДС, особено в случая на услуги, доставяни на лице, което не е установено в държавата-членка, в която се дължи ДДС.

(42)

Държавите-членки следва да могат в конкретни случаи да определят получателя на доставките на стоки или услуги като лицето — платец на ДДС. Това трябва да помогне на държавите-членки при опростяването на правилата и борбата с неплащането и избягването на данъци в определени сектори и за определени видове сделки.

(43)

Държавите-членки следва да бъдат напълно свободни да определят лицето — платец на ДДС по вноса.

(44)

Държавите-членки следва да могат да предвидят някой, различен от данъчнозадълженото лице по ДДС, да бъде държан солидарно отговорен за плащането му.

(45)

Задълженията на данъчнозадължените лица следва да бъдат хармонизирани във възможно най-голяма степен, така че да се осигурят необходимите гаранции за събирането на ДДС по еднообразен начин във всичките държави-членки.

(46)

Използването на електронно издаване на фактури следва да позволи на данъчните органи да изпълняват своите контролни дейности. Затова е подходящо с оглед на правилното гарантиране на функциите на вътрешния пазар да се изготви списък, хармонизиран на равнището на Общността, на подробностите, които трябва да са отразени във фактурите, и да се установят редица общи мерки, управляващи използването на електронно издаване на фактури и електронното съхранение на фактури, както и за самофактурирането и възлагането на операциите по издаването на фактури на външни изпълнители.

(47)

При условията, предвидени от тях, държавите-членки следва да позволят някои извлечения и декларации да бъдат правени с електронни средства и могат да изискват да бъдат използвани електронни средства.

(48)

Необходимият стремеж за намаляване на административните и статистически формалности, които се изпълняват от фирмите, особено малките и средните предприятия, следва да се съчетава с ефективни мерки за контрол и необходимостта на икономически и данъчни основания да се поддържа качеството на статистическите инструменти на Общността.

(49)

На държавите-членки следва да се позволи да прилагат своите специални режими за малките предприятия, в съответствие с общите разпоредби и с оглед на по-добрата хармонизация.

(50)

Държавите-членки следва да останат свободни да прилагат специален режим, обхващащ единни отстъпки от ставката на ДДС върху входящите ресурси за земеделските производители, които не са обхванати от нормалния режим. Основните принципи на този специален режим следва да бъдат установени и да бъде приет общ метод за целите на събирането на собствени ресурси за изчисляването на стойността, добавена от тези земеделски производители.

(51)

Подходящо е да се приеме режим за данъчно облагане в Общността, който да бъде приложен за стоки втора употреба, произведения на изкуството, антикварни предмети и колекционерски предмети, с оглед предотвратяването на двойното данъчно облагане и нарушаването на конкуренцията между данъчнозадължени лица.

(52)

Прилагането на нормалните правила за ДДС към златото представлява главната пречка за неговото използване за финансови инвестиционни цели и следователно оправдава прилагането на специален данъчен режим, с оглед също на повишаването на международната конкурентоспособност на пазара за злато на Общността.

(53)

Доставката на злато за инвестиционни цели е присъщо сходна с други финансови инвестиции, които са освободени от ДДС. Затова освобождаването изглежда е най-подходящият данъчен режим за доставките на инвестиционно злато.

(54)

Дефиницията за инвестиционно злато следва да обхваща златни монети, чиято стойност отразява главно цената на златното съдържание. За по-голяма прозрачност и правна сигурност трябва да бъде изготвен годишен списък на монети, обхванати от режима за инвестиционно злато, предоставящ сигурност за операторите, търгуващи с такива монети. Този списък следва да бъде без нарушаване на освобождаването на монети, които не са включени в списъка, но които отговарят на критериите, изложени в настоящата директива.

(55)

За да се предотврати неплащането на данък, като същевременно се облекчи финансовото бреме за доставката на злато със степен на чистота на определено ниво, оправдано е да се позволи на държавите-членки да определят клиента като лицето — платец на ДДС.

(56)

За да се улесни спазването на фискалните задължения от операторите, предоставящи услуги доставяни по електронен път, които нито са установени, нито се изисква да бъдат идентифицирани за целите на ДДС в рамките на Общността, следва да бъде създаден специален режим. По този режим следва да бъде възможно за всеки оператор, доставящ такива услуги посредством електронни средства на данъчно незадължени лица в рамките на Общността, ако той не е идентифициран по друг начин за целите на ДДС в рамките на Общността, да избере идентификация в една държава-членка.

(57)

Желателно е за разпоредбите, отнасящи се до радио и телевизионно разпръскване и някои услуги, доставяни по електронен път, да бъдат въведени само на временна основа и да бъдат прегледани в светлината на опита в рамките на кратък период от време.

(58)

Необходимо е да се насърчи еднообразното прилагане на разпоредбите на настоящата директива и за тази цел следва да бъде създаден консултативен комитет по данък върху добавената стойност, за да могат държавите-членки да си сътрудничат тясно.

(59)

Държавите-членки следва да могат в определени граници и при определени условия да въвеждат или да продължават да прилагат специални мерки чрез дерогация от настоящата директива, за да опростят събирането на данъка или да предотвратят някои форми на неплащане или избягване на данъка.

(60)

За да се гарантира, че дадена държава-членка, която е представила искане за дерогация, не е оставена в несигурност по отношение на действията, които Комисията планира в отговор, трябва да бъдат предвидени срокове, в рамките на които Комисията следва да представи на Съвета или предложение за разрешение или доклад, излагащ възраженията ѝ.

(61)

Важно е да се осигури еднакво прилагане на системата на ДДС. Изпълнителните мерки са подходящи за реализирането на тази цел.

(62)

Тези мерки следва по-специално да решат проблема с двойното данъчно облагане на трансграничните сделки, който може да се появи в резултат на разликите между държавите-членки при прилагането на правилата, управляващи мястото на изпълнение на облагаемите сделки.

(63)

Макар че обхватът на изпълнителните мерки би бил ограничен, тези мерки биха имали бюджетен ефект, който за една или повече държави-членки може да бъде значителен. Съответно Съветът има основание да си запази правото да упражни изпълнителни правомощия.

(64)

С оглед на ограничения си обхват изпълнителните мерки следва да бъдат приети от Съвета с единодушие по предложение на Комисията.

(65)

Тъй като поради тези причини целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и следователно могат да бъдат постигнати по-добре на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа за субсидиарност, както е изложено в член 5 от Договора. В съответствие с принципа за пропорционалност, както е изложено в същия член, настоящата директива не се разпростира по-далеч от необходимо, за да се постигнат тези цели.

(66)

Задължението за транспониране на настоящата директива в националното право трябва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходните директиви. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходните директиви.

(67)

Настоящата директива следва да не засяга задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право на директивите, посочени в приложение ХI, част Б,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

СЪДЪРЖАНИЕ

ДЯЛ I —

ПРЕДМЕТ И ОБХВАТ

ДЯЛ II —

ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ

ДЯЛ III —

ДАНЪЧНОЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА

ДЯЛ IV —

ОБЛАГАЕМИ СДЕЛКИ

Глава 1 —

Доставка на стоки

Глава 2 —

Вътреобщностно придобиване на стоки

Глава 3 —

Доставка на услуги

Глава 4 —

Внос на стоки

ДЯЛ V —

МЯСТО НА ОБЛАГАЕМИТЕ СДЕЛКИ

Глава 1 —

Място на доставката на стоки

Раздел 1 —

Доставка на стоки без превоз

Раздел 2 —

Доставка на стоки с превоз

Раздел 3 —

Доставка на стоки на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове

Раздел 4 —

Доставка на стоки чрез системи за разпределение

Глава 2 —

Място на вътреобщностно придобиване на стоки

Глава 3 —

Място на доставка на услуги

Раздел 1 —

Общо правило

Раздел 2 —

Специални разпоредби

Подраздел 1 —

Доставка на услуги от посредници

Подраздел 2 —

Доставка на услуги, свързани с недвижим имот

Подраздел 3 —

Доставка на превоз

Подраздел 4 —

Доставка на културни и други подобни услуги, спомагателни услуги за превоз или услуги, свързани с движими материални вещи

Подраздел 5 —

Доставка на различни услуги

Подраздел 6 —

Критерий за ефективно ползване и притежаване

Глава 4 —

Място на внос на стоки

ДЯЛ VI —

ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ И ИЗИСКУЕМОСТ НА ДДС

Глава 1 —

Общи разпоредби

Глава 2 —

Доставка на стоки или услуги

Глава 3 —

Вътреобщностно придобиване на стоки

Глава 4 —

Внос на стоки

ДЯЛ VII —

ДАНЪЧНА ОСНОВА

Глава 1 —

Определение

Глава 2 —

Доставка на стоки или услуги

Глава 3 —

Вътреобщностно придобиване на стоки

Глава 4 —

Внос на стоки

Глава 5 —

Други разпоредби

ДЯЛ VIII —

ДАНЪЧНИ СТАВКИ

Глава 1 —

Прилагане на данъчни ставки

Глава 2 —

Структура и размер на данъчните ставки

Раздел 1 —

Стандартна данъчна ставка

Раздел 2 —

Намалени ставки

Раздел 3 —

Специални разпоредби

Глава 3 —

Временни разпоредби за специални трудоемки услуги

Глава 4 —

Специални разпоредби, прилагани до приемането на окончателен режим

Глава 5 —

Временни разпоредби

ДЯЛ IХ —

ОСВОБОЖДАВАНИЯ

Глава 1 —

Общи разпоредби

Глава 2 —

Освобождавания за някои дейности от обществен интерес

Глава 3 —

Освобождавания в полза на други дейности

Глава 4 —

Освобождавания на вътреобщностни сделки

Раздел 1 —

Освобождавания, свързани с доставка на стоки

Раздел 2 —

Освобождавания на вътреобщностни придобивания на стоки

Раздел 3 —

Освобождавания на някои услуги за транспорт

Глава 5 —

Освобождавания при внос

Глава 6 —

Освобождавания при износ

Глава 7 —

Освобождавания, свързани с международен транспорт

Глава 8 —

Освобождавания, отнасящи се до някои сделки, третирани като износ

Глава 9 —

Освобождавания на доставката на услуги от посредници

Глава 10 —

Освобождавания на сделки, отнасящи се до международната търговия със стоки

Раздел 1 —

Митнически складове, складове различни от митнически складове и други подобни режими

Раздел 2 —

Сделки, освободени с оглед на износа и в рамките на търговията между държавите-членки

Раздел 3 —

Разпоредби, които са общи за раздели 1 и 2

ДЯЛ Х —

ПРИСПАДАНЕ НА ДАНЪКА

Глава 1 —

Възникване и обхват на правото на приспадане

Глава 2 —

Пропорционално приспадане

Глава 3 —

Ограничения на правото на приспадане

Глава 4 —

Правила, регулиращи правото на приспадане

Глава 5 —

Корекции на приспаданията

ДЯЛ ХI —

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДАНЪЧНОЗАДЪЛЖЕНИТЕ ЛИЦА И НА НЯКОИ ДАНЪЧНО НЕЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА

Глава 1 —

Задължение за плащане

Раздел 1 —

Лица — платци на ДДС на данъчните органи

Раздел 2 —

Режими за плащане

Глава 2 —

Идентификация

Глава 3 —

Фактуриране

Раздел 1 —

Определение

Раздел 2 —

Понятие за фактура

Раздел 3 —

Издаване на фактури

Раздел 4 —

Съдържание на фактурите

Раздел 5 —

Изпращане на фактури по електронен път

Раздел 6 —

Мерки за опростяване

Глава 4 —

Счетоводна отчетност

Раздел 1 —

Определение

Раздел 2 —

Общи задължения

Раздел 3 —

Специални задължения във връзка със съхранението на всички фактури

Раздел 4 —

Право на достъп до фактури, съхранени в електронна среда в друга държава-членка

Глава 5 —

Данъчни декларации

Глава 6 —

Извлечения за рекапитулация

Глава 7 —

Други разпоредби

Глава 8 —

Задължения, свързани с определен внос и износ

Раздел 1 —

Внос

Раздел 2 —

Износ

ДЯЛ ХII —

СПЕЦИАЛНИ РЕЖИМИ

Глава 1 —

Специален режим за малки предприятия

Раздел 1 —

Опростена процедура за начисляване и събиране на данък

Раздел 2 —

Освобождавания и прагови освобождавания

Раздел 3 —

Докладване и преразглеждане

Глава 2 —

Общ режим на единна данъчна ставка за земеделски производители

Глава 3 —

Специален режим за туристически агенти

Глава 4 —

Специални режими за стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети

Раздел 1 —

Дефиниции

Раздел 2 —

Специални режими за данъчнозадължени дилъри

Подраздел 1 —

Режим за облагане на маржа на печалбата

Подраздел 2 —

Преходен режим за превозни средства втора употреба

Раздел 3 —

Специален режим за продажба чрез публичен търг

Раздел 4 —

Мерки за защита на конкуренцията и предотвратяване неплащането на данъци

Глава 5 —

Специален режим за инвестиционно злато

Раздел 1 —

Общи разпоредби

Раздел 2 —

Освобождаване от ДДС

Раздел 3 —

Възможност за избор по отношение на данъчно облагане

Раздел 4 —

Сделки на регулиран пазар на злато на кюлчета

Раздел 5 —

Специални права и задължения на търговците, търгуващи с инвестиционно злато

Глава 6 —

Специален режим за неустановени данъчнозадължени лица, предоставящи електронни услуги на данъчно незадължени лица

Раздел 1 —

Общи разпоредби

Раздел 2 —

Специален режим за услуги, предоставяни по електронен път

ДЯЛ ХIII —

ДЕРОГАЦИИ

Глава 1 —

Дерогации, приложими до приемането на окончателен режим

Раздел 1 —

Дерогации за държави, които са били членки на Общността на 1 януари 1978 г.

Раздел 2 —

Дерогации за държави, които са се присъединили към Общността след 1 януари 1978 г.

Раздел 3 —

Разпоредби, общи за раздели 1 и 2

Глава 2 —

Дерогации, подлежащи на одобрение

Раздел 1 —

Мерки с цел опростяване и мерки за предотвратяване на неплащане и избягване на данъци

Раздел 2 —

Международни споразумения

ДЯЛ ХIV —

РАЗНИ

Глава 1 —

Мерки за прилагане

Глава 2 —

Комитет по ДДС

Глава 3 —

Обменни курсове

Глава 4 —

Други данъци, мита и такси

ДЯЛ ХV —

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Глава 1 —

Преходен режим за данъчно облагане на търговията между държавите-членки

Глава 2 —

Преходни мерки, приложими в контекста на присъединяването към Европейския съюз

Глава 3 —

Транспониране и влизане в сила

ПРИЛОЖЕНИЕ I —

СПИСЪК НА ДЕЙНОСТИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 13, ПАРАГРАФ 1, ТРЕТА АЛИНЕЯ

ПРИЛОЖЕНИЕ II —

ИНДИКАТИВЕН СПИСЪК НА УСЛУГИТЕ, ПРЕДОСТАВЯНИ ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 56, ПАРАГРАФ 1, БУКВА К)

ПРИЛОЖЕНИЕ III —

СПИСЪК НА ДОСТАВКИТЕ НА СТОКИ И УСЛУГИ, ЗА КОИТО МОГАТ ДА БЪДАТ ПРИЛОЖЕНИ НАМАЛЕНИТЕ СТАВКИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 98

ПРИЛОЖЕНИЕ IV —

СПИСЪК НА УСЛУГИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 106

ПРИЛОЖЕНИЕ V —

КАТЕГОРИИ НА СТОКИТЕ, ОБХВАНАТИ ОТ СКЛАДОВИ РЕЖИМИ, РАЗЛИЧНИ ОТ РЕЖИМ НА МИТНИЧЕСКИ СКЛАД, КАКТО Е ПРЕДВИДЕНО В ЧЛЕН 160, ПАРАГРАФ 2

ПРИЛОЖЕНИЕ VI —

СПИСЪК НА ДОСТАВКИТЕ НА СТОКИ И УСЛУГИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 199, ПАРАГРАФ 1, БУКВА Г)

ПРИЛОЖЕНИЕ VII —

СПИСЪК НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ ДЕЙНОСТИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 295, ПАРАГРАФ 1, ТОЧКА 4

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII —

ИНДИКАТИВЕН СПИСЪК НА ЗЕМЕДЕЛСКИ УСЛУГИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 295, ПАРАГРАФ 1, ТОЧКА 5

ПРИЛОЖЕНИЕ IХ —

ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ИЗКУСТВОТО, КОЛЕКЦИОНЕРСКИ ПРЕДМЕТИ И АНТИКВАРНИ ПРЕДМЕТИ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕН 311, ПАРАГРАФ 1, ТОЧКИ 2, 3 И 4

Част А —

Произведения на изкуството

Част Б —

Колекционерски предмети

Част В —

Антикварни предмети

ПРИЛОЖЕНИЕ Х —

СПИСЪК НА СДЕЛКИТЕ, ОБХВАНАТИ ОТ ДЕРОГАЦИИТЕ, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕНОВЕ 370 И 371, И ЧЛЕНОВЕ 375—390

Част А —

Сделки, които държавите-членки могат да продължат да облагат

Част Б —

Сделки, които държавите-членки могат да продължат да освобождават от облагане с ДДС

ПРИЛОЖЕНИЕ ХI

 

Част А —

Отменените директиви с последващите им изменения

Част Б —

Срокове за транспониране в националното право (посочени в член 411)

ПРИЛОЖЕНИЕ ХII —

ТАБЛИЦА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

ДЯЛ I

ПРЕДМЕТ И ОБХВАТ

Член 1

1.   Настоящата директива въвежда общата система на данък върху добавената стойност (ДДС).

2.   Принципът на общата система на ДДС изисква прилагането към стоките и услугите на общ данък върху потреблението, точно пропорционален на цената на стоките и услугите, колкото и сделки да се изпълняват в процеса на производството и разпределението преди фазата, на която се начислява данъка.

За всяка сделка ДДС, начисляван върху цената на стоките или услугите по ставката, приложима за такива стоки или услуги, е изискуем след приспадането на сумата на ДДС, поета пряко от различните елементи на себестойността.

Общата система за ДДС следва да бъде приложена до и включително фазата на търговията на дребно.

Член 2

1.   Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:

а)

възмездната доставка на стоки на територията на дадена държава-членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;

б)

възмездното вътреобщностно придобиване на стоки на територията на държава-членка от:

i)

данъчнозадължено лице в това си качество, или данъчно незадължено юридическо лице, където продавачът е данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, което не отговаря на условията за освобождаване на малки предприятия, предвидени в членове 282—292, и което не е обхванато от член 33 или 36;

ii)

в случаите на нови превозни средства данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, чиито други придобивания не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1, или всяко друго данъчно незадължено лице;

iii)

в случаите на продукти, подлежащи на облагане с акцизи, когато акцизите върху вътреобщностното придобиване са изискуеми в съответствие с Директива 92/12/ЕИО на територията на държава-членка, данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, чиито други придобивания не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с член 3, параграф 1;

в)

доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава-членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;

г)

вносът на стоки.

2.

а)

За целите на параграф 1, буква б), ii) следните се считат за „превозни средства“, когато са предназначени за превоз на хора или стоки:

i)

наземни моторни превозни средства с обем на двигателя над 48 кубични сантиметра или с мощност над 7,2 киловата;

ii)

плавателни съдове с дължина над 7,5 метра, с изключение на плавателните съдове, предназначени за плаване в открито море и превоз на пътници срещу заплащане и на плавателни съдове, използвани за целите на търговски, промишлени или риболовни дейности, или за спасителни и помощни операции, или за крайбрежен риболов;

iii)

въздухоплавателни средства с излетно тегло над 1 550 килограма, с изключение на въздухоплавателни средства, използвани от авиационни оператори срещу възнаграждение, главно по международни линии.

б)

Тези превозни средства се считат за „нови“ в случаите на:

i)

наземни моторни превозни средства, когато доставката се извършва в рамките на шест месеца от датата на първото пускане в експлоатация или когато превозното средство е изминало не повече от 6 000 километра;

ii)

плавателни съдове, когато доставката е извършена в рамките на три месеца от датата на първото пускане в експлоатация или когато плавателният съд е плавал не повече от 100 часа;

iii)

въздухоплавателни средства, когато доставката е извършена в рамките на три месеца от датата на първото пускане в експлоатация или когато въздухоплавателното средство е летяло не повече от 40 часа.

в)

Държавите-членки следва да предвидят условията, при които фактите, посочени в буква б), могат да бъдат считани за установени.

3.   „Продукти, подлежащи на облагане с акцизи“ означава енергийни продукти, алкохол и алкохолни напитки, и промишлено обработен тютюн, както е определено от действащото законодателство на Общността, но без газ, доставян по системата за разпределение на природен газ или електроенергия.

Член 3

1.   Чрез дерогация от член 2, параграф 1, буква б), i), следните сделки не се облагат с ДДС:

а)

вътреобщностното придобиване на стоки от данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, когато доставката на такива стоки на територията на държавата-членка, на която се извършва придобиването, е освободена от данъка съгласно членове 148 и 151;

б)

вътреобщностното придобиване на стоки, различни от тези, посочени в буква а) и член 4, и различни от новите превозни средства или продукти, подлежащи на облагане с акцизи, от данъчнозадължено лице за целите на неговата земеделска, лесовъдна или рибарска дейност, подлежащи на облагане по режима на единна фиксирана ставка за земеделски производители, или от данъчнозадължено лице, което извършва само доставки на стоки или услуги, по отношение на които ДДС не може да се приспада, или от данъчно незадължено юридическо лице.

2.   Параграф 1, буква б) се прилага само ако са изпълнени следните условия:

а)

през текущата календарна година общата стойност на вътреобщностните придобивания на стоки не надвишава прага, който държавите-членки определят, но който не може да бъде под 10 000 EUR или равностойността им в национална валута;

б)

през предишната календарна година общата стойност на вътреобщностните придобивания на стоки не надвишава прага, предвиден в буква а).

Прагът, който служи като референция, се състои от общата стойност без ДДС, дължим или платен в държавата-членка, в която е започнало изпращането или превозът на стоките, на вътреобщностните придобивания на стоки, посочени в параграф 1, буква б).

3.   Държавите-членки дават на данъчнозадължени лица и на данъчно незадължени юридически лица, отговарящи на условията по параграф 1, буква б) правото на избор на общия режим, предвиден в член 2, параграф 1, буква б), i).

Държавите-членки определят подробните правила за упражняване правото на избор, посочено в първа алинея, което във всеки случай обхваща период от две календарни години.

Член 4

Освен сделките, посочени в член 3, следните сделки не се облагат с ДДС:

а)

вътреобщностното придобиване на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, както са определени в член 311, параграф 1, точки 1—4, когато продавачът е данъчнозадължен дилър, действащ в това си качество, и ДДС е бил начислен за стоките в държавата-членка, в която е започнало тяхното изпращане или превоз в съответствие със режима на маржа, предвидена в членове 312—325;

б)

вътреобщностното придобиване на втора употреба превозни средства, както е определено в член 327, параграф 3, когато продавачът е данъчнозадължен дилър, действащ в това си качество, и ДДС е начислен за превозните средства в държавата-членка, в която е започнало тяхното изпращане или превоз в съответствие с преходните режими за превозни средства втора употреба;

в)

вътреобщностното придобиване на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, както са определени в член 311, параграф 1, точки 1—4, когато продавачът е организатор на публичен търг, действащ в това си качество, и ДДС е начислен за стоките в държавата-членка, в която е започнало тяхното изпращане или превоз в съответствие със специалните режими за продажба чрез публичен търг.

ДЯЛ II

ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ

Член 5

За целите на прилагането на настоящата директива важат следните определения:

1.

„Общност“ и „територия на Общността“ означава териториите на държавите-членки, както са определени в точка 2;

2.

„държава-членка“ и „територия на държава-членка“ означава територията на всяка държава-членка на Общността, за която е приложим Договорът за създаване на Европейската общност, в съответствие с член 299 от този Договор, с изключение на всяка територия, посочена в член 6 от настоящата директива;

3.

„трети територии“ означава тези територии, посочени в член 6;

4.

„трета страна“ означава всяка държава или територия, за която Договорът не е приложим.

Член 6

1.   Настоящата директива не се прилага за следните територии, съставляващи част от митническата територия на Общността:

а)

планината Атон;

б)

Канарските острови;

в)

Френските отвъдморски департаменти;

г)

Аландските острови;

в)

Англо-нормандските острови.

2.   Настоящата директива не се прилага за следните територии, които не съставляват част от митническата територия на Общността:

а)

остров Хелиголанд;

б)

територията на Бюсинген;

в)

Сеута;

г)

Мелила;

д)

Ливиньо;

е)

Кампионе д'Италия;

ж)

италианските води на езерото Лугано.

Член 7

1.   С оглед на конвенциите и договорите, сключени с Франция, Обединеното кралство и Кипър, съответно Княжеството Монако, остров Ман и суверенните бази на Обединеното кралство в Акротири и Дхекелия, за целите на прилагането на настоящата директива не се считат като трети страни.

2.   Държавите-членки вземат необходимите мерки, така че сделките, които са с произход от или са предназначени за Княжество Монако, се третират като сделки с произход от или предназначени за Франция, че сделките, които са с произход от или предназначени за остров Ман, се третират като сделки с произход от или предназначени за Обединеното кралство и че сделките, които са с произход от или предназначени за суверенните бази на Обединеното кралство в Акротири и Дхекелия, се третират като сделки с произход от или предназначени за Кипър.

Член 8

Ако Комисията счете, че разпоредбите, предвидени в членове 6 и 7, вече не са оправдани, особено по отношение на лоялната конкуренция или собствените ресурси, тя представя подходящи предложения на Съвета.

ДЯЛ III

ДАНЪЧНОЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА

Член 9

1.   „Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.

Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност.

2.   Освен лицата, посочени в параграф 1, всяко лице, което инцидентно доставя ново превозно средство, което се изпраща или превозва до клиента от продавача или клиента, или от името на продавача или клиента до местоназначение извън територията на държава-членка, но на територията на Общността, се счита за данъчнозадължено лице.

Член 10

Условието в член 9, параграф 1, че икономическата дейност се извършва „независимо“, изключва наетите и други лица от ДДС, доколкото те са обвързани с работодател по договор за работа или с някакви други юридически връзки, създаващи взаимоотношение на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя.

Член 11

След консултиране с Консултативния комитет по данък върху добавената стойност (наричан по-долу „Комитет по ДДС“), всяка държава-членка може да разглежда като едно данъчнозадължено лице всички лица, установени на територията на тази държава-членка, които, макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с друго от финансови, икономически и организационни връзки.

Дадена държава-членка, упражняваща правото на избор, предвидена в първия параграф, може да приеме всякакви мерки, необходими за предотвратяване на неплащането или избягването на данъци чрез използването на настоящата разпоредба.

Член 12

1.   Държавите-членки могат да считат за данъчнозадължено лице всеки, който инцидентно извършва някаква сделка, свързана с дейностите, посочени в член 9, параграф 1, втора алинея, и по-специално някоя от следните сделки:

а)

доставка на сгради или на части от сгради и прилежащата им земя, когато е извършена преди първото обитаване;

б)

доставка на земя за строеж.

2.   За целите на параграф 1, буква а), „сграда“ означава всяка конструкция, фиксирана към или в земята.

Държавите-членки могат да предвидят подробни правила за прилагането на критерия, посочен в параграф 1, буква а) за преобразуването на сгради и могат да определят какво се разбира под израза „прилежащата земя на дадена сграда“.

Държавите-членки могат да приложат критерии, различни от този за първото обитаване, като например периодът, изтекъл между датата на завършването на сградата и датата на първата доставка, или периодът, изтекъл между датата на първото обитаване и датата на последващата доставка, при условие че тези периоди не надвишават съответно пет години и две години.

3.   За целите на параграф 1, буква б) „земя за строеж“ означава всяка необлагородена или облагородена земя, определена като такава от държавите-членки.

Член 13

1.   Държавите, регионалните и местни органи и други публичноправни субекти не се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, с които се ангажират като държавни органи, дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с тези дейности или сделки.

Въпреки това, когато се ангажират, дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с такива дейности или сделки, те се считат за данъчнозадължени лица по отношение на тези дейности или сделки, при което третирането им като данъчно незадължени лица би довело до значителни нарушения на правилата за конкуренцията.

Във всеки случай тези публичноправни субекти се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите, изброени в приложение I, при условие че тези дейности не се извършват в такъв малък мащаб, за да бъдат определени като незначителни.

2.   Държавите-членки могат да разглеждат дейностите, освободени съгласно членове 132, 135, 136, 371, 374—377, и член 378, параграф 2, член 379, параграф 2 или членове 380—390, в които са ангажирани от органи, управлявани по публичното право, като дейности, в които тези органи се ангажират като органи на държавната власт.

ДЯЛ IV

ОБЛАГАЕМИ СДЕЛКИ

ГЛАВА 1

Доставка на стоки

Член 14

1.   „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик.

2.   В допълнение към сделката, посочена в параграф 1, всяко от следните се разглежда като доставка на стоки:

а)

прехвърлянето, направено от или от името на публичноправен орган или в съответствие със закона, на собствеността върху вещ срещу заплащането на компенсация;

б)

фактическото предаване на стоки съгласно договор за наем на стоки за определен срок или за продажба на стоки на изплащане, който предвижда в нормалния ход на събитията, собствеността върху стоките да бъде прехвърлена най-късно след заплащане на последната вноска;

в)

прехвърлянето на стоки съгласно договор, според който за покупката или продажбата е платима комисионна.

3.   Държавите-членки могат да считат като доставка на стоки предаването на някои строителни работи.

Член 15

1.   Електроенергията, газта, топлината, хладилната енергия и други подобни се считат за материална вещ.

2.   Държавите-членки могат да считат за материална вещ и следното:

а)

определени участия в недвижими имоти;

б)

вещни права, които дават на титуляра им правото на ползване върху недвижими имоти;

в)

акции или дружествени дялове, приравнени на акции, които дават на притежателя им юридически или фактически права на собственост или владение върху недвижим имот или част от него.

Член 16

Употребата от данъчнозадължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, за лични нужди или за нуждите на персонала му, или безвъзмездното разпореждане с такива стоки, или по-общо тяхната употреба за цели извън предмета на стопанската дейност на лицето, когато дължимият ДДС за тези стоки или техни съставни части е подлежал изцяло или частично на приспадане, се третира като възмездна доставка на стоки.

Употребата на стоки за стопански цели обаче, като мостри или подаръци с малка стойност, не се третира като възмездна доставка на стоки.

Член 17

1.   Прехвърлянето в друга държава-членка от данъчнозадължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, се третира като възмездна доставка на стоки.

„Прехвърлянето в друга държава-членка“ означава изпращането или превоза на движима материална вещ от или от името на данъчнозадълженото лице, за целите на неговата стопанска дейност, до местоназначение извън територията на държавата-членка, на чиято територия се намира вещта, но на територията на Общността.

2.   Изпращането или превозът на стоки за целите на някоя от следните сделки не се счита за прехвърляне в друга държава-членка:

а)

доставката на стоките от данъчнозадълженото лице в рамките на територията на държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза, в съответствие с условията, предвидени в член 33;

б)

доставката на стоките за монтаж или сглобяване от или от името на доставчика, извършвана от данъчнозадълженото лице в рамките на територията на държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза на стоките в съответствие с условията, предвидени в член 36;

в)

доставката на стоките от данъчнозадълженото лице на борда на кораб, въздухоплавателно средство или влак, по време дейност за превоз на пътници, в съответствие с член 37;

г)

доставката на газ по системата за разпределение на природен газ или на електроенергия, в съответствие с условията, предвидени в членове 38 и 39;

д)

доставката на стоките от данъчнозадълженото лице в рамките на територията на държавата-членка, в съответствие с условията, предвидени в членове 138, 146, 147, 148, 151 или 152;

е)

доставката на услуга, изпълнявана за данъчнозадълженото лице, състояща се в обработка на съответните стоки, която се извършва физически на територията на държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза на стоките, при условие че стоките, след като бъдат обработени, се връщат на това данъчнозадължено лице в държавата-членка, от която същите са първоначално изпратени или превозени;

ж)

временното използване на стоките на територията на държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза на стоките, за целите на доставката на услуги от данъчнозадълженото лице, установено на територията на държавата-членка, в която е започнало изпращането или превоза на стоките;

з)

временното използване на стоките за период, който не надвишава двадесет и четири месеца на територията на друга държава-членка, в която вносът на същите стоки от трета държава с оглед на временното им използване би бил покрит от режими на временен внос с пълно освобождаване от вносни мита.

3.   Ако едно от условията, управляващо приемливостта по параграф 2, вече не се изпълнява, стоките се считат за прехвърлени в друга държава-членка. В такива случаи прехвърлянето се счита, че се извършва по времето, когато това условие престава да се изпълнява.

Член 18

Държавите-членки могат да третират всяка от следните сделки като възмездна доставка на стоки:

а)

употребата от данъчнозадължено лице за целите на стопанската му дейност на стоки, произведени, изградени, добити, преработени, закупени или внесени в хода на тази дейност, когато дължимият за такива стоки ДДС, ако са придобити от друго данъчнозадължено лице, не подлежи изцяло на приспадане;

б)

употребата от данъчнозадължено лице на стоки за целите на необлагаема сфера на дейност, когато дължимият за такива стоки ДДС е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при тяхното придобиване или при тяхната употреба в съответствие с буква а);

в)

освен в случаите, посочени в член 19, задържането на стоките от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници, след като то преустанови облагаемата си икономическа дейност, когато дължимият за тези стоки ДДС е станал подлежащ на цялостно или частично приспадане при тяхното придобиване или при тяхната употреба в съответствие с буква а).

Член 19

В случай на прехвърляне, възмездно или безвъзмездно, или като вноска в капитала на дадено дружество, на съвкупност или част от активи, държавите-членки могат да считат, че не се извършва доставка на стоки и че лицето, на което се прехвърлят стоките, трябва да се третира като правоприемник на прехвърлителя.

В случаите, когато получателят не е изцяло данъчнозадължен, държавите-членки могат да вземат необходимите мерки за предотвратяване на нарушаването на конкуренцията. Те могат също така да предприемат всякакви мерки, необходими за предотвратяване на неплащането или избягването на данък чрез използването на настоящия член.

ГЛАВА 2

Вътреобщностно придобиване на стоки

Член 20

„Вътреобщностно придобиване на стоки“ означава придобиването на правото на разпореждане като собственик на движима материална вещ, изпратено или превозено до лицето, придобиващо стоките от или от името на продавача, или от лицето, придобиващо стоките в държава-членка, различно от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоките.

Когато стоките, придобити от данъчно незадължено юридическо лице, са изпратени или превозени от трета територия или от трета държава и са внесени от това данъчно незадължено юридическо лице в държава-членка, различна от държавата-членка, в която завършва изпращането или превоза на стоките, стоките се считат за изпратени или превозени от държавата-членка на вноса. Тази държава-членка предоставя на вносителя, определен или признат по член 201 като платец на ДДС, възстановяване на данъка върху добавената стойност, платен по отношение на вноса на стоките, при условие че вносителят установи, че ДДС е бил приложен за придобиването в държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките.

Член 21

Употребата от данъчнозадължено лице за целите на стопанската му дейност на стоки, изпратени или превозени от или от името на това данъчнозадължено лице от друга държава-членка, в която стоките са произведени, изградени, добити, преработени, закупени или придобити по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) или в която са внесени от това данъчнозадължено лице за целите на неговата стопанска дейност, се третират като възмездно вътреобщностно придобиване на стоки.

Член 22

Употребата от въоръжените сили на дадена държава, която е страна по Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили или от придружаващия ги цивилен персонал на стоки, които те не са закупили при условията на общите правила, регулиращи облагането на местния пазар на дадена държава-членка, се третира като възмездно вътреобщностно придобиване на стоки, когато вносът на тези стоки не отговаря на изискванията за освобождаването, предвидено в член 143, буква з).

Член 23

Държавите-членки вземат необходимите мерки да гарантират, че сделка, които би била класифицирана като доставка на стоки, ако е била изпълнена на тяхна територия от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, се класифицира като вътреобщностно придобиване на стоки.

ГЛАВА 3

Доставка на услуги

Член 24

1.   „Доставка на услуги“ означава всяка сделка, която не представлява доставка на стоки.

2.   „Далекосъобщителни услуги“ са услугите, отнасящи се до преноса, излъчването или приемането на сигнали, думи, образи и звуци или информация от всякакво естество по кабелни, радио, оптични или други електромагнитни системи, включително свързаното с тях прехвърляне или отстъпване на правото да се използва капацитетът за такова пренасяне, излъчване, предаване или приемане, с включването на предоставянето на достъп до глобални информационни мрежи.

Член 25

Доставката на услуги, наред с другото, може да включва една от следните сделки:

а)

прехвърляне на права върху нематериална вещ, независимо дали при това се оформя документ за собственост;

б)

поемане на задължението за въздържане от действие или за толериране на действие или състояние;

в)

извършването на услуги съгласно поръчка, направена от публичноправен орган или от негово име или на основание на закон.

Член 26

1.   Всяка от следните сделки се третира като възмездна доставка на услуги:

а)

употребата на стоки, които са част от стопанските активи за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, когато дължимият за тези стоки данък върху добавената стойност подлежи на изцяло или частично приспадане;

б)

безвъзмездната доставка на услуги, извършена от данъчнозадълженото лице, за негови лични нужди или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето.

2.   Държавите-членки могат да дерогират от разпоредбите на параграф 1, при условие че такава дерогация не води до нарушаване на конкуренцията.

Член 27

С оглед да бъде предотвратено нарушаването на конкуренцията и след консултиране с Комитета по ДДС, държавите-членки могат да третират като възмездна доставка на услуги доставката на услуга от данъчнозадължено лице за нуждите на неговото предприятие, когато дължимият за такава услуга данък върху добавената стойност, ако тя бъде доставена от друго данъчнозадължено лице, не подлежи изцяло на приспадане.

Член 28

Когато данъчнозадължено лице, действащо от свое име, но за сметка на другиго, участва в доставка на услуги, за него се счита, че самото то е получило и доставило услугите.

Член 29

Разпоредбите на член 19 се прилагат по същия начин и за доставката на услуги.

ГЛАВА 4

Внос на стоки

Член 30

„Внос на стоки“ означава въвеждането в Общността на стоки, които не са в свободно обращение по смисъла на член 24 от Договора.

Освен сделката, посочена в алинея първа, въвеждането в Общността на стоки, които са в свободно обращение, идващи от трета територия, съставляваща част от митническата територия на Общността, се счита за внос на стоки.

ДЯЛ V

МЯСТО НА ОБЛАГАЕМИТЕ СДЕЛКИ

ГЛАВА 1

Място на доставката на стоки

Раздел 1

Доставка на стоки без превоз

Член 31

Когато стоките не се изпращат или превозват, мястото на доставка се счита, че е мястото, където стоките са намират по време на извършване на доставката.

Раздел 2

Доставка на стоки с превоз

Член 32

Когато стоките се изпращат или превозват от доставчика или от клиента, или от трето лице, мястото на доставка се счита, че е мястото, където стоките се намират към момента, когато започва изпращането или превоза на стоките към клиента.

Въпреки това, ако изпращането или превозът на стоките започва на трета територия или трета държава, мястото на доставка от вносителя, определен или признат по член 201 като платец на ДДС и мястото на всяка последваща доставка се счита, че е на територията на държавата-членка на вноса на стоките.

Член 33

1.   Чрез дерогация от член 32, мястото на доставка на стоките, изпращани или превозени от или от името на доставчика от държава-членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспорта на стоките се счита, че е мястото където стоките се намират към момента, когато завършва изпращането или превозването на стоките за клиента, когато са изпълнени следните условия:

а)

доставката на стоките се извършва от данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице, чийто вътреобщностни придобивания на стоки не подлежат на облагане с ДДС по смисъла на член 3, параграф 1 или за всяко друго данъчно незадължено лице;

б)

доставените стоки не са нито превозно средство, но стоки доставени след сглобяване или инсталиране, със или без пробни изпитания, от или от името на доставчика.

2.   Когато доставените стоки са изпратени или превозвани от трети територия или трета държава, и са внесени от доставчика в държава-членка, различна от тази, в която завършва изпращането или превоза на стоките, същите се считат за изпратени или превозвани от държавата-членка на вноса.

Член 34

1.   Ако са изпълнени следните условия, член 33 не се прилага за доставки на стоки, които са изпратени или превозени до една и съща държава-членка, когато тази държава-членка е държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките:

а)

доставените стоки не са акцизни стоки;

б)

общата стойност без ДДС на такива доставки, извършени по условията, предвидени в член 33, в тази държава-членка не надвишават през която и да е календарна година 100 000 EUR или равностойността им в национална валута;

в)

общата стойност без ДДС на доставките на стоки, различни от акцизни продукти, извършени при условията, предвидени в член 33 в тази държава-членка, не са надвишавали през предходната календарна година 100 000 EUR или тяхната равностойност в национална валута.

2.   Държавата-членка, на територията на която се намират стоките към момента, когато завършва тяхното изпращане или превоз до клиента може да ограничи прага, посочен в параграф 1, от 35 000 EUR или тяхната равностойност в национална валута, когато тази държава-членка се опасява, че прагът от 100 000 EUR може да причини сериозни нарушения на конкуренцията.

Държавите-членки, които упражняват възможността си на избор по първата алинея, вземат необходимите мерки да информират съответно компетентните органи на държавната власт в държавата-членка, в която започва изпращането или превозът на стоките.

3.   Комисията представя на Съвета при най-ранната възможност доклад за действие на специалния праг от 35 000 EUR, посочен в параграф 2, придружен, ако е необходимо, от подходящи предложения.

4.   Държавата-членка, на територията, на която се намират стоките към момента на започването на тяхното изпращане или превоза дава на тези данъчнозадължени лица, които извършват доставки на стоки, отговарящи на условията по параграф 1, възможността на избор за определянето на място на доставка в съответствие с член 33.

Засегнатите държави-членки определят подробни правила, регулиращи упражняването на право на избор, посочена в първата алинея, което във всеки случай обхваща две календарни години.

Член 35

Членове 33 и 34 не се прилагат за доставки на стоки — втора употреба, произведения на изкуството, антикварни предмети и колекционерски предмети, както е определено в член 311, параграф 1, точки 1—4, нито за доставки на превозни средства — втора употреба, както е определено в член 327, параграф 3, облагаеми с ДДС в съответствие със специалните режими, приложими в тези сфери.

Член 36

Когато стоките, изпратени или превозени от доставчика, от клиента или от трето лице, се инсталират или сглобяват, със или без пробно изпитание, от доставчика или от негово име, за място на доставка се счита мястото, където стоките са инсталирани или сглобени.

Когато инсталирането или сглобяването се извършва в държава-членка, различна от тази на доставчика, държавата-членка на територията, на която се извършва инсталирането или сглобяването, взема необходимите мерки, за да гарантира, че няма да има двойно данъчно облагане в тази държава-членка.

Раздел 3

Доставка на стоки на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове

Член 37

1.   Когато стоките се доставят на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове по време на частта от услугата по превоза на пътници, извършван в Общността, за място на доставка се счита точката на отпътуване при превоза на пътници.

2.   За целите на параграф 1 „частта от услугата по превоза на пътници, извършван в Общността“ означава частта, която е извършена без спиране извън Общността, между точката на отпътуване и точката на пристигане при превоза на пътници.

„Място на отпътуване при превоз на пътници“ означава първата определена по разписание точка за качване на пътници в Общността, когато е приложимо след спиране извън Общността.

„Място на пристигане при превоз на пътници“ означава последната определена по разписание точка за слизане на пътници в Общността, които са се качили в Общността, когато е приложимо преди спиране извън Общността.

В случай на пътуване с отиване и връщане отсечката на връщане се счита за отделен транспортен курс.

3.   При най-ранна възможност Комисията представя на Съвета доклад, ако е необходимо придружен с подходящи предложения, за мястото на облагане на доставката на стоки за консумация на борда и доставката на услуги, включително ресторантьорски услуги, за пътници на борда на кораби, въздухоплавателни средства или влакове.

До приемането на предложенията, посочени в първата алинея, държавите-членки могат да освободят или да продължават да освобождават от ДДС, с възможност за приспадане на платения на предходния етап ДДС, доставката на стоки за консумация на борда, по отношение на която мястото за облагане е определено в съответствие с параграф 1.

Раздел 4

Доставка на стоки чрез системи за разпределение

Член 38

1.   В случаите на доставка на газ чрез система за разпределение на природен газ, или на електроенергия от данъчно облагаем дилър, за място на доставка се счита мястото, където данъчнозадълженият дилър е установил своята стопанска дейност или има постоянен обект, за който се доставят стоките, или при отсъствие на такова място на стопанска дейност или постоянен обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му местоживеене.

2.   За целите на параграф 1 „данъчно облагаем дилър“ означава данъчнозадължено лице, чиято основна дейност по отношение на покупките на газ или електроенергия е препродажбата на тези продукти и чието собствено потребление е незначително.

Член 39

В случай на доставка на газ чрез система за разпределение на природен газ, или електроенергия, когато такава доставка не е обхваната от член 38, за място на доставка се счита мястото, където клиентът действително използва и потребява стоките.

Когато част от газта или електроенергията не се консумират действително от клиента, тези неконсумирани стоки се считат, че са били използвани и потребени на мястото, където клиентът е установил стопанската си дейност или има постоянен обект, за който се доставят стоките. При отсъствието на такова място на стопанска дейност или постоянен обект, клиентът се счита, че е използвал и консумирал стоките на мястото на постоянния му адрес или обичайното му местоживеене.

ГЛАВА 2

Място на вътреобщностно придобиване на стоки

Член 40

За място на вътреобщностното придобиване на стоки се счита мястото, където завършва изпращането или превозът на стоките за лицето, което ги придобива.

Член 41

Без да се засяга член 40, мястото на вътреобщностното придобиване на стоки, както е посочено в член 2, параграф 1, буква б), i) се счита, че се намира на територията на държавата-членка, която е издала данъчния идентификационен номер по ДДС, под който лицето, придобиващо стоките, е направило придобиването, освен ако лицето, придобиващо стоките, установи че ДДС е бил приложен за това придобиване в съответствие с член 40.

Ако ДДС е приложен за придобиването в съответствие с първия параграф и впоследствие е приложен в съответствие с член 40 за придобиването в държавата-членка, в която завършва изпращането или превозът на стоките, данъчната основа следва да се намали съответно в държавата-членка, която е издала идентификационния номер по ДДС, под който лицето, придобиващо стоките, е направило придобиването.

Член 42

Член 41, алинея първа не се прилага и ДДС се счита за приложен за вътреобщностното придобиване на стоки в съответствие с член 40, когато са изпълнени следните условия:

а)

лицето, придобиващо стоките, установи, че е извършило вътреобщностно придобиване за целите на последваща доставка на територията на държавата-членка, идентифицирана в съответствие с член 40, за която лицето, за което е извършена доставката, е определено в съответствие с член 197 като платеца на ДДС.

б)

лицето, придобиващо стоките, е удовлетворило задълженията, изложени в член 265 по отношение на представянето на извлечение за рекапитулация.

ГЛАВА 3

Място на доставка на услуги

Раздел 1

Общо правило

Член 43

За място на доставка на услуги се счита мястото, където доставчикът е установил стопанската си дейност или има постоянен обект, от който се доставя услугата, или при липса на такова място на стопанска дейност или постоянен обект — мястото, където се намира постоянният му адрес или обичайното му местоживеене.

Раздел 2

Специални разпоредби

Подраздел 1

Доставка на услуги от посредници

Член 44

Мястото на доставка на услуги от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, различни от тези, посочени в членове 50 и 54 и в член 56, параграф 1, е мястото, където се доставя базисната сделка в съответствие с настоящата директива.

Въпреки това, когато клиентът на услугите, доставени от посредник, е идентифициран за целите на ДДС в държава-членка, различна от тази на територията, на която се изпълнява тази сделка, мястото на доставката на услуги от посредника се счита, че се намира на територията на държавата-членка, която е издала на клиента идентификационния номер по ДДС, под който му е оказана услугата.

Подраздел 2

Доставка на услуги, свързани с недвижими вещи

Член 45

За място на доставка на услуги, свързани с недвижима вещ, включително услугите на агенти и експерти за недвижими имоти и услуги за подготовка и координация на строителни работи, като например услуги на архитекти и фирми, предоставящи обектов надзор се счита мястото, където се намира недвижимата вещ.

Подраздел 3

Доставка на транспортни услуги

Член 46

За място на доставка на транспортни услуги, различни от вътреобщностния транспорт на стоки, се счита мястото, където се извършва превозът по отношение на реализирания пробег.

Член 47

За място на доставка на вътреобщностен транспорт на стоки се счита мястото на започване на превоза.

Въпреки това, когато вътреобщностният транспорт на стоки се доставя на клиенти, идентифицирани за целите на ДДС в държава-членка, различна от тази на започване на превоза, за мястото на доставка се счита, че е на територията на държавата-членка, която е издала на клиента идентификационния номер по ДДС, под който му е оказана услугата.

Член 48

„Вътреобщностен транспорт на стоки“ означава всеки превоз на стоки, чието място на отпътуване и място на пристигане са разположени на територията на две различни държави-членки.

„Място на отпътуване“ означава мястото, където превозът на стоките фактически започва, независимо от реализирания пробег, за да се достигне до мястото на местонахождението на стоките.

„Място на пристигане“ означава мястото, където превозът на стоките фактически завършва.

Член 49

Превозът на стоки, по отношение на който мястото на отпътуване и мястото на пристигане са разположени на територията на една и съща държава-членка, се третира като вътреобщностен транспорт на стоки, когато този транспорт е пряко свързан с транспорта на стоки, по отношение на който мястото на отпътуване и мястото на пристигане са разположени на територията на две различни държави-членки.

Член 50

За мястото на доставката на услугите от посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, когато посредникът участва във вътреобщностния транспорт на стоки, се счита мястото на започване на превоза.

Въпреки това, когато клиентът на услугите, доставяни от посредника, е идентифициран за целите на ДДС в държава-членка, различна от тази на започване на превоза, мястото на доставката на услугите се счита, че е на територията на държавата-членка, която е издала на клиента идентификационен номер по ДДС, по който му е предоставена услугата.

Член 51

Държавите-членки могат да не облагат с ДДС тази част на вътреобщностния транспорт на стоки, извършващ се по вода, които не представляват част от територията на Общността.

Подраздел 4

Доставка на културни и други подобни услуги, спомагателни услуги за превоз или услуги, свързани с движими материални вещи

Член 52

Мястото на доставка на следните услуги е мястото, където услугите фактически се извършват:

а)

културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни мероприятия, включително дейността на организаторите на подобни дейности, и когато е подходящо — спомагателни услуги;

б)

спомагателни дейности по превоза, като например натоварване, разтоварване транспортна обработка на стоките и други подобни дейности;

в)

оценки на движима материална вещ или работа по такава вещ.

Член 53

Чрез дерогация от член 52, буква б), мястото на доставка на услуги, обхващащи дейности, спомагателни за вътреобщностния превоз на стоки, доставяни на клиенти, идентифицирани за целите на ДДС в държава-членка, различна от тази на територията, на която дейностите фактически се извършват, се счита, че се намира на територията на държавата-членка, която е издала на клиента идентификационен номер по ДДС, по който му е предоставена услугата.

Член 54

За място на доставката на услугите от посредник, действащ на името и за сметка на друго лице, когато посредникът участва в доставката на услугите, състоящи се от дейности, спомагателни за вътреобщностния превоз на стоки се счита мястото, където спомагателните услуги фактически се извършват.

Въпреки това, когато клиентът на услугите, доставяни от посредника е идентифициран за целите на ДДС в държава-членка, различна от тази на територията, на която се извършват фактически спомагателните услуги, мястото на доставката на услугите от посредника се счита, че е на територията на държавата-членка, която е издала на клиента идентификационен номер по ДДС, по който му е предоставена услугата.

Член 55

Чрез дерогация от член 52, буква в), мястото на доставка на услуги, обхващащи оценката на движима материална вещ или работа по такава вещ, доставяна на клиенти, идентифицирани за целите на ДДС в държава-членка, различна от тази на територията на която услугите фактически се извършват, се счита, че се намира на територията на държавата-членка, която е издала на клиента идентификационен номер по ДДС, по който му е предоставена услугата.

Дерогацията, посочена в първия параграф, се прилага само когато стоките са изпратени или превозени извън държавата-членка, в която услугите фактически са извършени.

Подраздел 5

Доставка на различни услуги

Член 56

1.   За място на доставка на следните услуги за клиенти, установени извън Общността, или за данъчнозадължени лица, установени в Общността, но не в държавата на доставчика, се счита, че е мястото, където клиентът е установил своята дейност или има постоянен обект, за който се доставя услугата или при липса на такова място — мястото на постоянния му адрес или обичайно местоживеене:

а)

предоставяне или прехвърляне на права върху авторско право, патент, лицензии, търговски марки и други подобни права;

б)

рекламни услуги;

в)

услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, адвокати, счетоводители и други подобни услуги, както и обработка на данни и предоставянето на информация;

г)

задълженията за въздържане от провеждането или упражняването изцяло или частично на стопанска дейност или право, посочено в настоящия параграф;

д)

банкови, финансови и застрахователни сделки, включително презастраховане, с изключение на отдаването под наем на сейфове;

е)

осигуряване на персонал;

ж)

отдаване под наем на движими материални вещи, с изключение на всички видове превозни средства;

з)

услуги по осигуряване на достъп, транспорт или пренос по разпределителни системи на природен газ или на електрическа енергия и предоставянето на други услуги, пряко свързани с тях;

и)

далекосъобщителни услуги;

й)

услуги по разпространение на радио и телевизия;

к)

услуги, извършвани по електронен път, като тези посочени в приложение 2;

л)

доставката на услуги, извършвани от посредници, действащи от името и за сметка на други лица, когато тези посредници вземат участие в доставката на услугите, посочени в настоящия параграф.

2.   Когато доставчикът на услуга и клиентът комуникират по електронна поща, това не означава само по себе си, че доставяната услуга е услуга, извършвана по електронен път за целите на параграф 1, буква к).

3.   Параграф 1, букви й) и к), и параграф 2 се прилагат до 31 декември 2006 г.

Член 57

1.   Когато услугите, посочени в член 56, параграф 1, буква к), се доставят на данъчно незадължени лица, които са се установили в държава-членка или които имат постоянен адрес или обичайно местоживеене в държава-членка, от данъчнозадължено лице, което е установило стопанската си дейност извън Общността или има постоянен обект, от който се доставя услугата или който при липса на такова място на стопанска дейност или постоянен обект има за свой постоянен адрес или обичайно местоживеене извън Общността, за място на доставка се счита мястото, където данъчно незадълженото лице е установено или където се намира постоянния му адрес или обичайното му местоживеене.

2.   Параграф 1 се прилага до 31 декември 2006 г.

Подраздел 6

Критерий за ефективно ползване и притежаване

Член 58

За избягване на двойното данъчно облагане, липсата на облагане или нарушаването на конкуренцията по отношение на доставката на услуги, посочена в член 56, параграф 1 и по отношение на отдаването под наем на превозни средства държавите-членки могат:

а)

да разглеждат мястото на доставка на всяка или на всички от тези услуги, ако са разположени на тяхна територия, като разположени извън Общността, ако фактическото ползване или притежаване на услугите се извършва на място извън Общността;

б)

да разглеждат мястото на доставка на всяка или на всички от тези услуги, ако са разположени извън Общността, като разположени на тяхна територия, ако фактическото ползване или притежаване на услугите се извършва на тяхна територия.

Въпреки това, настоящата разпоредба не се прилага за услугите, посочени в член 56, параграф 1, буква к), където тези услуги се оказват на данъчно незадължени лица.

Член 59

1.   Държавите-членки прилагат член 58, буква б) по отношение на далекосъобщителните услуги, доставяни на данъчно незадължени лица, които са установени в държава-членка или които имат постоянен адрес или обичайно местоживеене в държава-членка, от данъчнозадължено лице, което е установило стопанската си дейност извън Общността или има постоянен обект, от който се доставят услугите или който при отсъствието на такова място на стопанска дейност или постоянен обект има постоянен адрес или обичайно местоживеене извън Общността.

2.   До 31 декември 2006 г. държавите-членки прилагат член 58, буква б) за услуги по разпространението на радио или телевизия, както е посочено в член 56, параграф 1, буква й) предоставяни на данъчно незадължени лица, които са установени в държава-членка или които имат постоянен адрес или обичайно местоживеене в държава-членка, от данъчнозадължено лице, което е установило стопанската си дейност извън Общността или има постоянен обект, от който се доставят услугите или което при отсъствието на такова място на стопанска дейност или постоянен обект има постоянен адрес или обичайно местоживеене извън Общността.

ГЛАВА 4

Място на внос на стоки

Член 60

Мястото на внос на стоки е държавата-членка, на чиято територия се намират стоките, когато се въвеждат в Общността.

Член 61

Чрез дерогация от член 60, когато при въвеждането в Общността, стоките, които не са в свободно обращение се поставят в един от режимите или положенията, посочени в член 156, или в режим на временен внос, с пълно освобождаване от вносно мито, или под външен транзитен режим, мястото на внос на такива стоки е държавата-членка, на чиято територия стоките престават да бъдат в обхвата на приложение на тези режими или положения.

Подобно, когато при въвеждане в Общността стоките, които са в свободно обращение се поставят под един от режимите или положенията, посочени в членове 276 и 277, мястото на внос е държавата-членка, на чиято територия стоките престават да бъдат в обхвата на приложение на тези режими или положения.

ДЯЛ VI

ДАНЪЧНО СЪБИТИЕ И ИЗИСКУЕМОСТ НА ДДС

ГЛАВА 1

Общи разпоредби

Член 62

За целите на настоящата директива:

1.

„данъчно събитие“ означава обстоятелство, по силата на което се изпълняват правните условия, необходими за настъпването на изискуемостта на ДДС;

2.

ДДС става „изискуем“, когато данъчният орган придобива законното основание в даден момент да изисква дължимия данък от лицетоплатец на данъка, независимо от това, че срокът на плащане може да бъде отложен.

ГЛАВА 2

Доставка на стоки или услуги

Член 63

Данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени.

Член 64

1.   Когато води до последователни отчитания или плащания, доставката на стоки, различна от тази, състояща се от наемането на стоки за определен период или продажбата на стоки на изплащане, както е посочено в член 14, параграф 2, буква б) или доставката на услуги се счита за завършена при изтичането на периодите, за които се отнасят тези отчитания или плащания.

2.   Държавите-членки в определени случаи могат да предвидят, че непрекъсната доставка на стоки или услуги през определен период от време трябва да се разглежда като приключена поне на интервали от една година.

Член 65

Когато трябва да се извърши плащане по сметка преди стоките или услугите да бъдат доставени, ДДС става изискуем при получаването на плащането и върху получената сума.

Член 66

Чрез дерогация от членове 63, 64 и 65 държавите-членки могат да предвидят, че ДДС става изискуем по отношение на някои сделки или за някои категории данъчнозадължени лица в някой от следните моменти:

а)

не по-късно от момента на издаването на фактурата;

б)

не по-късно от момента на получаването на плащането;

в)

не по-късно от момента на издаването на фактурата, или ако е издадена със закъснение — в посочен срок от датата на данъчното събитие.

Член 67

1.   Когато в съответствие с условията, предвидени в член 138, стоките, изпратени или превозени до държава-членка, различна от тази, в която започва изпращането или превозът на стоките, се доставят освободени от ДДС, или където стоките се прехвърлят освободени от ДДС на друга държава-членка от данъчнозадължено лице за целите на стопанската му дейност, ДДС става изискуем на 15-о число от месеца, следващ този, в който настъпва данъчното събитие.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, ДДС става изискуем при издаването на фактурата, предвидена в член 220, ако тази фактура е издадена преди 15-о число от месеца, следващ този, в който настъпва данъчното събитие.

ГЛАВА 3

Вътреобщностно придобиване на стоки

Член 68

Данъчното събитие настъпва, когато е извършено вътреобщностно придобиване на стоки.

Вътреобщностното придобиване на стоки се счита за извършвано, когато доставката на подобни стоки се счита за извършвана на територията на съответната държава-членка.

Член 69

1.   В случай на вътреобщностно придобиване на стоки ДДС става изискуем на 15-о число от месеца, следващ този, в който настъпва данъчното събитие.

2.   Чрез дерогация от параграф 1 ДДС става изискуем при издаването на фактурата, предвидена в член 220, ако тази фактура е издадена преди 15-о число от месеца, следващ този, в който настъпва данъчното събитие.

ГЛАВА 4

Внос на стоки

Член 70

Данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките се внесат.

Член 71

1.   Когато при въвеждането в Общността стоките се поставят в един от режимите или положенията, посочени в членове 156, 276 и 277 или в режим на временен внос, с пълно освобождаване от вносно мито, или под външен транзитен режим, данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем само когато стоките престанат да бъдат в обхвата на приложение на тези режими или положения.

Въпреки това, когато внесените стоки подлежат на облагане с мита, на земеделски налози или на такси, имащи равностоен ефект, установени по дадена обща политика, данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато данъчното събитие по отношение на тези налози настъпи и те станат изискуеми.

2.   Когато внесените стоки не подлежат на облагане с някой от налозите, посочени в параграф 1, втора алинея по отношение на данъчното събитие и момента, когато ДДС става изискуем, държавите-членки прилагат разпоредбите, които са в сила за управляването на митните сборове.

ДЯЛ VII

ДАНЪЧНА ОСНОВА

ГЛАВА 4

Определение

Член 72

За целите на настоящата директива „пазарна стойност“ означава пълната стойност, която, за да се получат съответните стоки или услуги в този момент, в който клиентът на същия пазарен етап, на който се извършва доставката на стоките или услугите, трябва да плати при условията на лоялна конкуренция на доставчика в пряка сделка на територията на държавата-членка, в която доставката е облагаема.

Когато не може да бъде установена съпоставима доставка на стоки или услуги, „пазарна стойност“ означава следното:

1.

по отношение на стоките — сумата, която е не по-малка от покупната цена на стоките или на подобни стоки, или при липсата на покупна цена — себестойността, определена по времето на доставката;

2.

по отношение на услугите — сумата, която е не по-малка от пълната себестойност за данъчнозадълженото лице за предоставянето на услугата.

ГЛАВА 2

Доставка на стоки или услуги

Член 73

По отношение на доставката на стоки или услуги, различни от посочените в членове 74—77, данъчната основа включва всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката, от клиента или трето лице, включително субсидии, пряко свързани с цената на доставката.

Член 74

Когато данъчнозадължено лице ползва или се разпорежда със стоки, съставляващи част от неговите стопански активи или когато стоките се задържат от данъчнозадължено лице или от неговите правоприемници, когато бъде преустановена неговата облагаема икономическа дейност, както е посочено в членове 16 и 18, данъчната основа е покупната цена на стоките или сходните стоки или при липса на покупна цена — себестойността, определена в момента на извършването на ползването, разпореждането или задържането.

Член 75

По отношение на доставката на услуги, посочена в член 26, когато стоките, представляващи част от активите на стопанска дейност, се използват за лични цели или услугите се извършват безвъзмездно, данъчната основа е пълната себестойност за данъчнозадълженото лице на предоставянето на услугите.

Член 76

По отношение на доставката на стоки, състояща се от прехвърляне на друга държава-членка, данъчната основа е покупната цена на стоките или на подобни стоки, или при липсата на покупна цена — пълната себестойност, определена към момента на извършването на прехвърлянето.

Член 77

По отношение на доставката от данъчнозадължено лице на услуга за целите на стопанската му дейност, както е посочено в член 27, данъчната основа е пазарната цена на доставената услуга.

Член 78

Данъчната основа включва следните елементи:

а)

данъци, мита, налози и такси с изключение на самия данък върху добавената стойност;

б)

съпътстващите разходи, начислени от доставчика на клиента, като разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховане.

За целите на буква б) от първи параграф, държавите-членки могат да считат разходите, обхванати по отделно споразумение, за съпътстващи разходи.

Член 79

Данъчната основа не включва следните елементи:

а)

намаленията на цените като отстъпка за предсрочно плащане;

б)

отстъпките от цените и намаленията, предоставени на клиента и получени от него към момента на доставката;

в)

сумите, които данъчнозадълженото лице получава от клиента като изплащане на разходи, направени от името и за сметка на клиента и отчетени в неговите счетоводни книги по разчетна сметка.

Данъчнозадълженото лице трябва да предостави доказателство за фактическата сума на разходите, посочени в буква в) от алинея първа и не може да приспада никакъв ДДС, който може да е бил начислен.

Член 80

1.   За да се предотврати неплащането или избягването на данъци, държавите-членки могат да вземат мерки, за да гарантират, че по отношение на доставката на стоки или услуги на бенефициери, с които съществуват семейни или други близки лични връзки, връзки по управлението, собствеността, членството, финансови или юридически връзки, както са определени от държавата-членка, данъчната основа е пазарната стойност на операцията в следните случаи:

а)

когато насрещната престация е по-ниска от пазарната цена и получателят на доставката няма пълно право на приспадане по членове 167—171 и 173—177;

б)

когато насрещната престация е по-ниска от пазарната цена и доставчикът няма пълно право на приспадане по членове 167—171 и членове 173—177 и доставката подлежи на освобождаване по членове 132, 135, 136, 371, 375, 376, 377, 378, параграф 2, 379 параграф 2 или членове 380—390;

в)

когато насрещната престация е по-висока от пазарната цена и доставчикът няма пълно право на приспадане по членове 167—171 и членове 173—177.

За целите на първата алинея юридическите връзки могат да обхващат взаимоотношението между работодател и наето лице, или семейството на наетото лице, или други тясно свързани лица.

2.   Когато държавите-членки упражняват възможността, предвидена в параграф 1, те могат да ограничат категориите на доставчиците или получателите, за които се прилагат мерките.

3.   Държавите-членки информират Комитета по ДДС за националните законодателни мерки, приети в съответствие с параграф 1, доколкото същите не са мерки, разрешени от Съвета преди 13 август 2006 г. в съответствие с член 27, параграфи 1—4 от Директива 77/388/ЕИО и които са продължени съгласно параграф 1 от настоящия член.

Член 81

Държавите-членки, които към 1 януари 1993 г. не са се възползвали от правото на избор по член 98 за прилагането на намалена ставка, могат, ако се възползват от правото на избор по член 89, да предвидят по отношение на доставката на произведения на изкуството, както е посочено в член 103, параграф 2, данъчната основа да е равна на сумата, определена в съответствие с членове 73, 74, 76, 78 и 79.

Частта, определена в първия параграф, се определя по такъв начин, че така дължимият ДДС е равен най-малко на 5 % от сумата, определена в съответствие с членове 73, 74, 76, 78 и 79.

Член 82

Държавите-членки могат да предвидят, че по отношение на доставката на стоки и услуги данъчната основа трябва да включва стойността на освободеното инвестиционно злато по смисъла на член 346, което е предоставено от клиента да се използва като основа за преработване, което в резултат на това губи статута си на инвестиционно злато, освободено от ДДС, когато се доставят такива стоки и услуги. Стойността, която трябва да се използва, е пазарната цена на инвестиционното злато към момента на доставянето на тези стоки и услуги.

ГЛАВА 3

Вътреобщностно придобиване на стоки

Член 83

По отношение на вътреобщностното придобиване на стоки данъчната основа се установява на основата на същите фактори, използвани в съответствие с глава 1 за определяне на данъчната основа за доставката на същите стоки на съответната държава-членка. В случаите на сделки, които трябва да се третират като вътреобщностни придобивания на стоки, посочени в членове 21 и 22, данъчната основа е покупната цена на стоките или на подобни стоки или ако няма покупна цена — себестойността, определена към момента на доставката.

Член 84

1.   Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че акцизът дължим или платим от лицето, извършващо вътреобщностно придобиване на акцизен продукт, е включен в данъчната основа в съответствие с член 78, първи параграф, а).

2.   Когато след извършването на вътреобщностно придобиване на стоки лицето, придобиващо стоките, получава възстановяване на акциза, платен в държавата-членка, в която е започнало изпращането или превоза на стоките, данъчната основа се намалява съответно в държавата-членка, на чиято територия се извършва придобиването.

ГЛАВА 4

Внос на стоки

Член 85

По отношение на вноса на стоки, данъчната основа е стойността за митнически цели, определена в съответствие с разпоредбите на Общността, които са в сила.

Член 86

1.   Данъчната основа включва следните фактори, доколкото същите вече не са включени:

а)

данъци, мита, налози и такси, дължими извън държавата-членка на вноса и тези дължими на основание на внос, с изключение на ДДС, който трябва да се събира;

б)

съпътстващите разходи като разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на територията на държавата-членка на вноса, както и тези, получени в резултат на превоз до друго местоназначение в Общността, ако това друго местоназначение е известно, когато настъпи данъчното събитие.

2.   За целите на параграф 1, буква б) „първото местоназначение“ означава мястото, посочено в товарителницата или в някой друг документ, по който стоките се внасят в държавата-членка на вноса. Ако то не е посочено, за първо местоназначение се счита мястото на първото прехвърляне на стоките в държавата-членка на вноса.

Член 87

Данъчната основа не включва следните елементи:

а)

намаленията на цените като отстъпка за предсрочно плащане;

б)

отстъпките от цените и намаленията, предоставени на клиента и получени от него към момента на вноса;

Член 88

Когато стоките, временно изнесени от територията на Общността, се внесат, след като са претърпели извън Общността поправка, обработка, приспособяване или преработка, държавите-членки предприемат стъпки да гарантират, че данъчното третиране на стоките за целите на ДДС е същото като това, което би било приложено ако поправката, обработката, приспособяването или преработката са били извършени на тяхна територия.

Член 89

Държавите-членки, които на 1 януари 1993 г. не са се възползвали от възможността съгласно член 98 за прилагането на намалена ставка, могат да предвидят по отношение на вноса на произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, както е определено в член 311, параграф 1, точки 2, 3 и 4, данъчната основа да е равна на частта от сумата, определена в съответствие с членове 85, 86 и 87.

Частта, определена в първия параграф, се определя по такъв начин, че така дължимият ДДС върху вноса да е равен най-малко на 5 % от сумата, определена в съответствие с членове 85, 86 и 87.

ГЛАВА 5

Други разпоредби

Член 90

1.   В случаите на анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане, или когато цената е намалена след извършването на доставката, основата се намалява съответно съгласно условия, които се определят от държавите-членки.

2.   В случаите на пълно или частично неплащане държавите-членки могат да дерогират от параграф 1.

Член 91

1.   Когато елементте, използвани за определяне на данъчната основа за внос, са изразени във валута, различна от тази на държавата-членка, в която се извършва изчисляването ѝ, обменният курс се определя в съответствие с разпоредбите на Общността, управляващи изчисляването на стойността за митнически цели.

2.   Когато елементите, използвани за определяне на данъчната основа за сделка, различна от вноса на стока, са изразени във валута, различна от тази на държавата-членка, в която се извършва изчисляването ѝ, приложимият обменен курс е последният отчетен курс „продава“ към момента, когато ДДС става изискуем, на най-представителната борса или борси на съответната държава-членка или курс, определен по отношение на този или тези пазари, в съответствие с правилата, предвидени от тази държава-членка.

За някои сделки обаче, посочени в първа алинея или за някои категории данъчнозадължени лица, държавите-членки могат да използват обменния курс, определен в съответствие с разпоредбите на Общността в сила, които регулират изчисляването на митническата стойност.

Член 92

По отношение на стойността на опаковъчни материали, подлежащи на връщане, държавите-членки могат да предприемат една от следните мерки:

а)

да ги изключат от данъчната основа и вземат всички необходими мерки за осигуряването на коригирането на тази основа, ако опаковъчните материали не се върнат;

б)

да ги включат в данъчната основа и вземат всички необходими мерки за осигуряването на коригирането на тази основа, ако опаковъчните материали фактически се върнат.

ДЯЛ VIII

ДАНЪЧНИ СТАВКИ

ГЛАВА 1

Прилагане на данъчни ставки

Член 93

Данъчната ставка, приложима към облагаемите сделки, е тази, действаща по време на данъчното събитие.

Въпреки това, при следните случаи приложимата данъчна ставка е тази, която е действаща, когато ДДС става изискуем:

а)

в случаите, посочени в членове 65 и 66;

б)

в случаите на вътреобщностно придобиване на стоки;

в)

в случаите, отнасящи се до вноса на стоки, посочен в член 71, параграф 1, втора алинея, и в член 71, параграф 2.

Член 94

1.   Данъчната ставка, приложима към вътреобщностно придобиване на стоки е тази, приложима за доставката на подобни стоки на територията на държавата-членка.

2.   При условията на избора съгласно член 103, параграф 1 за прилагането на намалена данъчна ставка за вноса на произведения на изкуството, колекционерски предмети или антикварни предмети, приложимата данъчна ставка за внос на стоки се прилага за доставката на подобни стоки на територията на държавата-членка.

Член 95

Когато данъчните ставки се променят, държавите-членки могат в случаите, посочени в членове 65 и 66, да извършат корекции, за да вземат пред вид данъчните ставки, приложими в момента на доставянето на стоките или услугите.

Държавите-членки могат също да приемат всички подходящи преходни мерки.

ГЛАВА 2

Структура и размер на данъчните ставки

Раздел 1

Стандартна данъчна ставка

Член 96

Държавите-членки прилагат стандартна ставка на ДДС, която се определя от всяка държава-членка като процент от данъчната основа и която е една и съща за доставката на стоки и за доставката на услуги.

Член 97

1.   От 1 януари 2006 г. до 31 декември 2010 г. стандартната данъчна ставка не може да бъде по-малка от 15 %.

2.   Съветът взема решение, в съответствие с член 93 от Договора, относно размера на стандартната данъчна ставка, приложим след 31 декември 2010 г.

Раздел 2

Намалени ставки

Член 98