—

като взе предвид предходните си резолюции относно Иран, и по-специално резолюциите относно правата на човека, по-конкретно тези от 14 март 2019 г. относно Иран, по-специално случая със защитниците на правата на човека (1), от 13 декември 2018 г. относно Иран, и по-специално случая на Насрин Сотуде (2), от 31 май 2018 г. относно положението на задържаните в Иран лица с двойно гражданство на ЕС и Иран (3), от 25 октомври 2016 г. относно стратегията на ЕС спрямо Иран след ядреното споразумение (4), от 3 април 2014 г. относно стратегията на ЕС спрямо Иран (5), от 8 октомври 2015 г. относно смъртното наказание (6) и от 17 ноември 2011 г. относно Иран — неотдавнашни случаи на нарушения на правата на човека (7),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 4 февруари 2019 г. относно Иран и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/560 на Съвета от 8 април 2019 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 359/2011 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи предвид ситуацията в Иран, с който се увеличава срокът на ограничителните мерки, свързани със сериозни нарушения на правата на човека в Иран, с една година — до 13 април 2020 г. (8),

—

като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 8 февруари 2019 г. относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран,

—

като взе предвид докладите на специалния докладчик от септември 2018 г., 30 януари 2019 г. и 18 юли 2019 г. относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран, както и изявлението му от 16 август 2019 г. относно задържането и присъдите за продължително лишаване от свобода, постановени срещу Можган Кешаварз, Монирех Арабшахи и Ясаман Аряни — три иранки, задържани произволно за протест срещу задължителното забулване,

—

като взе предвид изявлението на експерти на ООН по правата на човека от 29 ноември 2018 г., озаглавено „Иран трябва да защитава застъпниците на правата на жените“,

—

като взе предвид Насоките на ЕС относно смъртното наказание, относно изтезанията, относно свободата на изразяване на мнение онлайн и офлайн и относно защитниците на правата на човека,

—

като взе предвид изявлението на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 12 март 2019 г. относно осъждането на иранския адвокат в областта на правата на човека Насрин Сотуде,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г. (МПГПП), по който Иран е страна,

—

като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 17 декември 2018 г. относно положението с правата на човека в Ислямска република Иран,

—

като взе предвид новата стратегическа рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, чиято цел е да поставят защитата и наблюдението на правата на човека в центъра на всички политики на ЕС,

—

като взе предвид Сборника с принципи на ООН от 1988 г. за закрила на всички лица, намиращи се под всякаква форма на задържане или плен,

—

като взе предвид Правилата на ООН относно минимални стандарти за третиране на лишените от свобода („Правилата на Нелсън Мандела“) от 2015 г.,

—

като взе предвид Хартата на иранския президент относно правата на гражданите,

—

като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че през последните месеци иранските революционни съдилища съществено увеличиха натиска върху мирните актове на съпротива от страна на защитниците на правата на жените, които протестират срещу задължителното носене на хиджаб, включително продължителността на присъдите за лишаване от свобода; като има предвид, че според ООН най-малко 32 души са били задържани и поне 10 са били лишени от свобода от 2018 г. насам на основание протест срещу задължителното носене на хиджаб;

Б.

като има предвид, че през април 2019 г. иранските активистки Можган Кешаварз, Монирех Арабшахи и Ясаман Аряни бяха задържани произволно след публикуването на онлайн видео, в което се появяват без хиджаб и протестират мирно срещу законите на Иран за задължително забулване, като раздават цветя в метрото в Техеран на 8 март 2019 г. — Международния ден на жената; като има предвид, че Сахар Кодаяри, иранка, лишена от свобода на основание опит за гледане на футболен мач на стадион, се самозапали и изгоря в знак на протест, след като научи, че за действията си ще бъде осъдена на шест месеца лишаване от свобода;

В.

като има предвид, че през август 2019 г. бяха произнесени присъдите на Можган Кешаварз, Ясаман Аряни, Монирех Арабшахи и Саба Корд-Афшари, с които те се осъждат на лишаване от свобода от 16 до 24 години; като има предвид, че им е бил отказан достъп до адвокати по време на етапа на първоначалното разследване и че според съобщенията техните законни представители са били възпрепятствани да ги представляват по време на съдебния процес; като има предвид, че присъдите им са пряко свързани с мирното упражняване на правата на свобода на изразяване на мнение и на събрания в защита на равенството между половете в Иран;

Г.

като има предвид, че на 27 август 2019 г. първоинстанционният съд осъди три активистки в областта на трудовите права — Сепидех Голиан, Саназ Алахяри и Асал Мохамади — по обвинения, които включваха „събрания и тайни споразумения за действия срещу националната сигурност“; като има предвид, че на 24 и 31 август стана ясно, че Марзие Амири и Атефех Рангриз, две активистки в областта на трудовите права, които бяха лишени от свобода от момента на задържането им на мирен протест в Деня на труда, са осъдени на 10 и половина години лишаване от свобода и на 148 удара с камшик и съответно на 11 и половина години лишаване от свобода и 74 удара с камшик по обвинения, които включват „събрания и тайни споразумения за действия срещу националната сигурност“„пропаганда срещу държавата“ и „нарушаване на обществения ред“;

Д.

като има предвид, че Иран не е ратифицирал Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, приета от Общото събрание на ООН през 1979 г.; като има предвид, че Иран има редица дискриминационни закони, по-специално по отношение на правните разпоредби, свързани с личния статут;

Е.

като има предвид, че продължават задържанията на лица с двойно гражданство на ЕС и Иран, като задържанията са последвани от продължителен строг тъмничен режим и разпити, липсват надлежна процедура и справедлив процес и се присъждат продължителни присъди за лишаване от свобода въз основа на неясни или неуточнени обвинения като „национална сигурност“ и „шпионаж“, както и се провеждат спонсорирани от държавата кампании за оклеветяване на лишените от свобода лица; като има предвид, че Иран не признава двойното гражданство, като по този начин ограничава достъпа на чуждестранните посолства до гражданите им с двойно гражданство в Иран;

Ж.

като има предвид, че понастоящем в Иран са лишени от свобода най-малко шест лица с двойно гражданство на ЕС и Иран — Назанин Загари-Ратклиф, Ахмадреза Джалали, Камал Ахмади, Камран Гадери, Масуд Мосахеб и Морад Тахбаз;

З.

като има предвид, че Назанин Загари-Ратклиф, британско-иранска гражданка, работеща във фондацията „Томсън Ройтерс“, е незаконно лишена от свобода в Иран от 3 април 2016 г. насам, след като беше незаконно задържана в продължение на месеци, обвинена в шпионаж и впоследствие лишена от свободен и справедлив процес; като има предвид, че тя многократно беше лишавана от медицинско лечение, което доведе до влошаване на нейното физическо и психично здраве; като има предвид, че неотдавна ѝ беше отказан достъп до международни телефонни обаждания и има право на семейни посещения само веднъж месечно;

И.

като има предвид, че от 11 август 2019 г. насам иранско-британската социална антроположка Камал Ахмади е задържана в Техеран, без да се предявят обвинения; като има предвид, че през януари 2018 г. бизнесменът Морад Тахбаз, който е с иранско, британско и американско гражданство, беше задържан заедно с най-малко девет природозащитници на основание обвинения в предполагаем шпионаж;

Й.

като има предвид, че от април 2016 г. насам Ахмадреза Джалали, роден в Иран шведски учен, е задържан в затвора Евин и през октомври 2017 г. получи смъртна присъда на основание обвинения в шпионаж въз основа на твърдения за принудително признание;

К.

като има предвид, че на 2 януари 2016 г. Камран Гадери, лице с двойно иранско и австрийско гражданство и изпълнителен директор на австрийско дружество за информационни технологии, беше задържан от служители на Министерството на разузнаването при пристигането му на международното летище на Техеран и получи присъда за лишаване от свобода за срок от 10 години по обвинение в „извършване на шпионаж в полза на вражески държави“;

Л.

като има предвид, че на 11 март 2019 г. носителката на наградата „Сахаров“ за 2012 г., защитничката на правата на човека и адвокат Насрин Сотуде беше осъдена задочно на 38 години лишаване от свобода и 148 удара с камшик, наред с останалото заради нейната работа в защита на жени, обвинени в протест срещу задължителното носене на хиджаб; като има предвид, че през юни над един милион души се присъединиха към глобална кампания с искане към иранското правителство да освободи г-жа Сотуде;

М.

като има предвид, че през октомври 2016 г. Атена Даеми и Голрок Ебрахими Ирае бяха осъдени на шест години затвор; като има предвид, че през септември 2019 г. към тяхната присъда бяха добавени още две години, след като бяха обвинени в „обида на върховния лидер“; като има предвид, че се твърди, че тази присъда е наказание за протестите на защитниците на правата на жените в затвора;

Н.

като има предвид, че са докладвани многобройни случаи на нечовешки и унизителни условия, особено в затвора Евин, както и липса на подходящ достъп до медицински грижи по време на задържания в Иран, в нарушение на Правилата на ООН относно минимални стандарти за третиране на лишените от свобода;

О.

като има предвид, че защитниците на правата на човека, журналистите, адвокатите, екологическите, профсъюзните и онлайн активистите в Иран продължават да се сблъскват с тормоз, произволни арести, задържане и наказателно преследване поради своята работа;

П.

като има предвид, че органите продължават да инкриминират активността в областта на правата на човека и да използват член 48 от иранския наказателно-процесуален закон, за да ограничат достъпа на задържаните до защитник по техен избор и да им откажат консулска помощ; като има предвид, че не съществуват независими механизми за осигуряване на отчетност в рамките на съдебната власт;

Р.

като има предвид, че ЕС е приел рестриктивни мерки във връзка с нарушенията на правата на човека, в т.ч. замразяване на активи и забрана за издаване на визи на лица и образувания, отговорни за тежки нарушения на правата на човека, както и забрана за износ за Иран на оборудване, което може да се използва за вътрешни репресии, и на оборудване за наблюдение на телекомуникации; като има предвид, че тези мерки се актуализират редовно и остават в сила;

С.

като има предвид, че Иран продължава да прилага често смъртното наказание; като има предвид, че Наргес Мохамади, носителка на наградата „Пер Ангер“, понастоящем излежава шестнадесетгодишна присъда за провеждане на кампания за премахване на смъртното наказание и за работата си с носителката на Нобелова награда Ширин Ебади;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.