2.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/44

Докладчик:

Brenda KING

Съдокладчик:

Lutz RIBBE

1.1.

Подобно на други части на света, Европа е изправена пред три основни проблема: 1) изчерпването на природните ресурси на планетата, в т.ч. изменението на климата и загубата на биологично разнообразие; 2) социалните неравенства, включително младежката безработица и оставените на съдбата си жители на региони със западаща промишленост; и 3) загубата на обществено доверие в правителството, политическата класа, ЕС и неговите управленски структури, както и в други институции.

1.2.

Необходимо е тези три основни проблема да бъдат анализирани в светлината на цифровизацията (мащабна мегатенденция) и глобализацията, които оказаха значително въздействие върху пазарите на труда в Европа и ще продължат да оказват още по-силно влияние в бъдеще. Цифровизацията по-специално може или да улесни решаването на трите проблема, или да ги изостри. Дали цифровизацията ще окаже положително или отрицателно въздействие зависи от това как ще бъде управлявана на политическо равнище.

1.3.

Въз основа на щателен анализ на взаимодействието между тези три основни проблема и цифровизацията, ЕИСК призовава Комисията да изготви дългосрочна стратегия за устойчиво развитие на Европа, която да насърчи мерки за укрепване на икономиката ѝ с цел постигането на социални и екологични ползи. Настоящото становище има за цел да представи теми и заключения, които да бъдат взети предвид при изготвянето на дългосрочната стратегия.

Има хора, които се противопоставят на промените. В контекста на непрекъснатите технологични пробиви някои хора са лично заинтересовани от запазването на статуквото. Други може би се чувстват несигурни в опита си да се адаптират към едно непрекъснато променящо се общество. За трети промените не са достатъчно бързи (напр. за поддръжниците на екологичната енергия). Отговарящите за изготвянето на политиките трябва да вземат предвид тези страхове и да се изправят директно срещу проблема, вместо да се придържат към статуквото. Първата стъпка е да се започне открит дебат по проблемите и да се укрепи демокрацията на участието, включително Европейската гражданска инициатива.

1.4.

Бездействието не е вариант. Необходима е политическа воля, която да насочи промяната в правилната посока. Необходима е по-силна взаимовръзка между икономическото развитие, опазването на околната среда и социалните политики. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) поддържа позицията, че изпълнението и осъществяването на целите за устойчиво развитие (ЦУР), наред с Парижкото споразумение, както и добре управляваният преход към нисковъглеродна и цифрова икономика, ще решат основните проблеми, пред които е изправена Европа, и ще я направят победител в тази нова индустриална революция. ЕИСК препоръчва на Комисията спешно да изготви политиките, изложени в документа „Следващи стъпки“ (работен документ на службите на Комисията) (1), и да насочи повече усилия към пълното интегриране на ЦУР и Парижкото споразумение в рамката на европейските политики и в настоящите приоритети на Комисията, с цел да се изготви концепция за справедлива и конкурентоспособна Европа в периода до 2050 г.

1.5.

Необходимостта от силен политически принос не трябва да се тълкува погрешно. Макар че подходящата регулаторна рамка е жизненоважна за оформянето на прехода, Европа се нуждае от програма, която да засяга цялото общество, тъй като: е насочена към постигането на справедлива глобализация; има за цел повишаване на конкурентоспособността и превръщане на Европа в лидер в областта на новите технологии; поставя целта никой да не изостава; стреми се към премахване на бедността и създаване на среда, която да възстанови доверието на хората в политическите системи и многостранните форми на управление (2). Затова, освен да прокарват пътя в различни области на политиката, политическите подходи трябва да целят и активизиране на огромния потенциал на гражданското общество. Социалното предприемачество, гражданските инициативи и общественополезната дейност са само някои примери за това как може да се постигне устойчиво развитие чрез подход „отдолу нагоре“, особено що се отнася до необходимия преход към нисковъглеродна или кръгова икономика. Децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници е еталон в това отношение.

1.6.

В близко бъдеще Комисията и ЕИСК следва да продължат да работят заедно по ключовите стратегически области на политиката, анализирани в настоящото становище, като например:

1.7.

За изпълнението на това съчетание от политики е необходима всеобхватна и последователна стратегия. ЕИСК препоръчва тя да е с дългосрочна насоченост и да е ясно формулирана, хоризонтално и вертикално интегрирана, осъществима и предвиждаща широко участие. С оглед на това ЕИСК счита за жизненоважно да се гарантира, че преходът към 2050 г. се планира и осъществява с пълноценното участие на представители на гражданското общество. За да се укрепи демокрацията на участието, Комисията следва да обмисли въпроса за правото си на законодателен монопол.

1)

Как да се справим с ограниченията на равнището на планетата и цялостното екологично предизвикателство, включително изменението на климата и загубата на биологично разнообразие?

2)

Как да отговорим на нарастващите социални неравенства в един глобализиран свят?

3)

И как да преодолеем подкопаването на обществената подкрепа за правителствата и институциите?

3.1.1.

Основана на платформи икономика, изкуствен интелект, роботика и интернет на нещата — глобалните процеси в тези области са широкообхватни и набират скорост, и рано или късно ще засегнат всички сфери на икономиката и обществото. Макар че цифровите технологии вече са достъпни за голяма част от населението, някои групи може и да нямат достъп до тези изключително мощни цифрови инструменти.

3.1.2.

Сближаването на цифровите технологии с нанотехнологиите, биотехнологиите, материалознанието, производството и съхранението на енергия от възобновяеми източници и квантовите изчислителни технологии има потенциала да създаде нова индустриална революция (4). За да може Европа да заеме челно място в новата глобална технологична и икономическа конкуренция, са необходими огромни инвестиции и нови инициативи.

3.1.3.

Цифровизацията предлага множество предимства. Позволява появата на нови продукти и услуги, които носят ползи за потребителите. Има потенциала да допринесе за постигането на някои от целите за устойчиво развитие (ЦУР) чрез повишаване на равнищата на доходите в световен мащаб, подобряване на качеството на живот на хората, създаване на възможности за по-приобщаващи демократични модели и увеличаване на броя на качествените работни места, както и на общата конкурентоспособност на ЕС — както направиха и предишните индустриални революции. Налице са обаче и заплахи — проучванията сочат, че има вероятност цифровизацията да унищожи много повече работни места, отколкото да създаде.

3.1.4.

Цифровите технологии ще създадат по-тясна връзка между производството и потреблението, като сведат свръхпроизводството до минимум. Това има потенциала да намали отпечатъка на ЕС върху околната среда. Директната търговия с икономически блага — било то чрез сделки между равнопоставени контрагенти или икономика на споделянето — може да доведе до намаляване на потреблението на ресурси. Така например, цифровите технологии подкрепят разпространението на споделени транспортни услуги и безпилотни превозни средства, което може да повиши екологичната устойчивост на нашите системи за мобилност.

3.1.5.

Цифровизацията обаче не е устойчива сама по себе си. Съществуват пречки пред навлизането на пазара и икономиите от мащаба, които могат да попречат на гражданите да се възползват от нейния потенциал. Цифровизацията би могла да засили неравенството, по-специално предвид потенциала ѝ да предизвиква смущения на пазара на труда и тенденцията ѝ да създава поляризация, тъй като дава възможност за автоматизиране на множество ниско- и средноквалифицирани работни места. Роботизацията и икономиката на платформите могат да изложат на сериозна заплаха много европейски работни места, а освен това пораждат и нови рискове, тъй като много от съответните технологии работят въз основа на данни, и особено на лични данни.

3.1.6.

Новите възможности за генериране на богатство често носят ползи само за определена категория хора: добре образовани, с добри социални умения и висока устойчивост на рискове. Основните бенефициери на цифровите иновации са доставчиците на интелектуален, финансов и физически капитал: новатори, акционери, инвеститори и висококвалифицирани работници. Има опасения, че цифровите технологии ще бъдат една от основните причини за стагнацията или дори понижаването на доходите.

3.1.7.

Необходима е активна и всеобхватна политика за оползотворяване на възможностите, които предлага цифровизацията, в светлината на описаните по-горе три основни проблема. Трябва също така да се следят и управляват произтичащите от цифровизацията рискове. ЕИСК следва да продължи да работи активно по тези въпроси.

3.2.1.

С оглед на ангажираността си с глобалната борба срещу изменението на климата (т.е. с Парижкото споразумение) и с усилията за опазване на природните ресурси, Европа трябва спешно и драстично да намали екологичния отпечатък на своята икономика. Екологичната криза вече ни застига. В световен план нарастването на населението, дългосрочният икономически растеж, основан на използването на изкопаеми горива, и неустойчивото използване на ресурсите и земята упражняват все по-голям натиск върху околната среда. Едно от основните предизвикателства, също отразено в ЦУР, е да се гарантира, че икономическото развитие и растеж зачитат ограниченията на планетата, било във връзка с опазването на климата, било с използването и управлението на ресурсите, с качеството на въздуха и водата или с опазването на сухоземното и морското биологично разнообразие.

3.2.2.

Дълбоката декарбонизация на икономиката изисква спешно преструктуриране на много икономически сектори. Преминаването от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници изисква по-голяма енергийна гъвкавост и ноу-хау. Цялостното развитие на производството на енергия от „потребители производители“ (5) следва да бъде важна и устойчива част от енергийната политика на Европейския съюз (6). Транспортните системи изискват структурни промени посредством електрификацията и споделеното ползване на автомобили. Жилищата и инфраструктурата трябва да бъдат обновени. Една напреднала биоикономика би могла да бъде основен двигател на екологизирането на икономиката.

3.2.3.

Европа трябва да премине от сегашния линеен стопански модел, действащ на принципа „вземи, направи, консумирай и изхвърли“, към кръгов модел, при който възстановяването е заложено още при проектирането, който се основава, доколкото е възможно, на възобновяеми природни източници и който запазва стойността на продуктите, материалите и ресурсите в икономиката възможно най-дълго. Цифровизацията може да изиграе роля в това отношение (вж. 3.1.4).

3.2.4.

Преходът към нисковъглеродна, кръгова и щадяща околната среда икономика е възможност за ЕС да увеличи своята конкурентоспособност и устойчивост. Той може да подобри качеството на живот и благосъстоянието на гражданите на Европа. Освен това той намалява зависимостта от вноса на изкопаеми горива и ключови суровини и създава стабилна основа за икономическо благоденствие.

3.2.5.

Декарбонизацията и екологичният преход обаче ще създадат социални предизвикателства (7) заради намаляването на работните места в отраслите с висок екологичен отпечатък. Пълното оползотворяване на потенциала за създаване на нови работни места и подобряване на социалната сигурност, който декарбонизацията и екологичният преход предлагат, трябва да бъде утвърдено като стратегическа политическа задача, така че нетният баланс да е възможно най-позитивен.

3.2.6.

Процесът на преминаване към нисковъглеродна и кръгова икономика напредва благодарение на инициативи „отдолу нагоре“, водени от гражданите, местните власти, потребителите и иновативните предприятия, в сферата на енергетиката и храните. Вместо обаче тези инициативи да се насърчават и да се създава критична маса в цяла Европа, което би оказало положително въздействие върху пазара на труда и социалната сигурност, по-нататъшният напредък често се възпрепятства от административните и регулаторните системи. Вече широко се признава фактът, че инициативите „отдолу нагоре“ могат да бъдат мощен инструмент за решаване на социалните проблеми, свързани с декарбонизацията и екологичния преход. За да се разкрие този потенциал, трябва да се премахнат структурните пречки, които възпрепятстват достъпа до необходимите ресурси (особено до капитал и информация) на хората, които са лишени от тях.

3.3.1.

Макар че глобализацията и технологичният напредък доведоха до драстично нарастване на световната търговия и световното богатство, съчетанието между двете допринесе за задълбочаването на неравенството в социален (и екологичен) план. Според Oxfam едва осем души, всички от които мъже, притежават богатство колкото най-бедната половина от населението на света.

3.3.2.

В Европа неравенството се задълбочава. Според неотдавнашно проучване на ОИСР неравенството по отношение на доходите в Европа е достигнало рекордно високи нива. През 80-те години на миналия век средният доход на най-богатите 10 % от обществото е бил седем пъти по-висок от този на най-бедните 10 %. Днес той е 9,5 пъти по-висок. Още по-голямо е неравенството в разпределението на богатството: 10 % от най-богатите домакинства притежават 50 % от общото богатство, докато 40 % от най-бедните притежават малко повече от 3 % (8).

3.3.3.

Една от причината за задълбочаващото се неравенство в Европа е прекъсването на връзката между растежа и нетния доход. Въпреки че БВП в еврозоната нарасна с над 16 % между 2008 г. и 2015 г. (и с над 17 % в ЕС-28), разполагаемият нетен доход на домакинствата остана в застой, нараствайки с едва 2 % в ЕС-28.

3.3.4.

В 24-те страни от ОИСР от 1995 г. насам производителността е нараснала с 27 %, докато средното трудово възнаграждение изостава от тази тенденция, нараствайки с едва 22 %. Още по-лошо — нарастването на трудовите доходи е много по-малко при социалните групи с по-ниски нетни заплати. През последните 20 години неравенството по отношение на заплащането се е задълбочило във всички европейски държави с изключение на Испания. Тази тенденция е най-ясно изразена в Унгария, Полша, Чешката република и Обединеното кралство (9).

3.3.5.

Съществува риск тази пропаст да нарасне вследствие на променящото се естество на труда. Така например автоматизирането на някои сложни промишлени процеси с помощта на роботиката заплашва да ограничи търсенето на средноквалифицирани и дори висококвалифицирани административни служители от по-ниските ешелони, които понастоящем извършват тези сложни задачи. Това вероятно ще влоши допълнително поляризацията на пазара на труда, тъй като създадените нови работни места ще попаднат или в категорията на (още) по-висококвалифицирания труд (разработка и поддръжка на тези продукти/услуги), или в категорията на ориентирания в по-голяма степен към услугите нискоквалифициран труд. Според ОИСР 9 % от работните места са изложени на риск от автоматизиране, докато при други 25 % задачите ще се променят значително.

3.3.6.

Правителствените мерки в отговор на въздействието на цифровизацията обикновено са реактивни вместо проактивни и са насочени главно към смекчаване на страничните ефекти от нея вместо към оползотворяване на потенциалните ползи. Те трябва да отчитат в по-голяма степен предизвикателството, което представляват представителството и участието на работниците, като важен аспект от инвестирането в човешки капитал в един променящ се пазар на труда. ЕИСК би могъл да продължи да анализира в дълбочина въздействието на цифровизацията върху естеството на труда.

3.4.1.

Увеличаването на неравенството, което само отчасти е резултат от глобализацията и технологичния напредък, допринесе за загубата на доверие в правителствата, политическата класа, международните организации, институциите и световното управление. То доведе и до възход на популистките движения и упадък на традиционните политически партии. Неучастието на младежите (без да споменаваме антисистемния вот) е особено тревожен фактор: на изборите през 2015 г. са гласували едва 63 % от европейците на възраст между 15 и 30 години (10).

3.4.2.

Много европейски граждани не се чувстват свързани с процеса на вземане на политически решения на национално и европейско равнище. Те смятат, че традиционните демократични процедури не им дават възможност да влияят на фундаменталните решения. Подходът, залагащ на участието на множество заинтересовани страни (например съгласно Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г.), е приобщаващ демократичен модел и начин да се преодолее това недоверие.

3.4.3.

Трансформацията към устойчивост не може и не трябва да бъде налагана „отгоре“; тя ще бъде успешна само ако се основава на широката подкрепа и активното участие на по-голямата част от предприятията, местните и регионалните власти, работниците и гражданите. Необходимо е сътрудничество „отдолу нагоре“ и „отгоре надолу“. При разработването на Програмата до 2030 г. бяха използвани съюзи с участието на множество заинтересовани страни; такива съюзи възникват и в областта на действията за климата (11). Те могат да бъдат пример за приобщаващ модел на демократично управление, който би могъл да се прилага в различните сектори на политиката и да улесни трансформационните промени и иновациите.

3.4.4.

Особено по-младото поколение изисква нетрадиционни форми на политическо участие, които се различават от традиционните политически партии и органи. Енергийните общности, партньорствата между гражданите и общините за насърчаване на енергийната ефективност (например чрез модели на договаряне) или управлението на отпадъците, инициативите за градски преход, подкрепяното от общностите селско стопанство, политическите блогове и други онлайн формати, или дори инициативите за създаване на местна валута предлагат алтернативни форми на политическо участие. Те със сигурност няма да заменят традиционната политическа дейност, но могат да дадат важен принос за политическата социализация и социалната интеграция.

3.4.5.

Използването на потенциала на интернет е друг обещаващ подход за излизане от политическата безизходица. Никога информацията не е била така по-достъпна, както в децентрализираната мрежа, в която няма класически механизми за входящ контрол. Това изправя обществото пред нови предизвикателства, както показват явлението „постистина“ или фалшивите новини. Ставаме свидетели и на бум на алтернативни, нейерархични форми на активност, както и на висока степен на използване на онлайн социалните мрежи от гражданите и по-специално от младите хора.

3.4.6.

Електронното правителство може да създаде модели на управление, характеризиращи се с безпрецедентно ниво на участие на обществеността в създаването на политиките. ЕС би трябвало да се поучи от примера на държави членки като Естония, където вече е постигнат значителен напредък. Цифровизацията позволява на гражданите да участват в процесите на вземане на решения на сравнително ниска цена. Данните обаче сочат, че факторът „привилегироване на средната класа“ (по-широко представителство на членове на средната класа във форумите за гражданско участие) съществува и по отношение на електронното участие. ЕИСК е в добра позиция да участва в диалог по темата на равнище гражданско общество.

—

да се възползва максимално от цифровата революция, за да изгради нова, конкурентоспособна и устойчива икономика,

—

да премине към нисковъглеродна, кръгова и щадяща околната среда икономика, като същевременно гарантира справедлив преход за всички,

—

да изгради солиден европейски социален модел,

—

да гарантира по-децентрализирана и движена в по-голяма степен от гражданите демократична система, като в същото време използва предимствата на справедливото икономическо сътрудничество на световно равнище.

4.1.

ЕИСК счита, че ЦУР, наред с Парижкото споразумение (COP21), ще вдъхнат нов живот на визията за „Европа, в която искаме да живеем“ (12)  (13). Комисията трябва да даде тласък на изпълнението на тези споразумения, като разработи политиките, изложени в съобщението ѝ „Следващи стъпки“, и ги интегрира изцяло в рамката на европейските политики и настоящите приоритети на Комисията. Подобно на Програмата до 2030 г. (т.е. ЦУР), „Европа, в която искаме да живеем“ поставя отделния човек в центъра на обществото и икономиката и дава на всеки един възможността да реши как да удовлетвори нуждите си, в хармония със социалната и екологичната среда. Тази концепция не е утопична. На практика Европа вече разполага с технологичните и икономическите средства за осъществяване на тази визия: интернет на нещата и големи информационни масиви, контролиране на сложни процеси чрез мобилни приложения, „потребителско производство“ от по-малък мащаб и с по-малко производствени разходи (напр. енергия от възобновяеми източници, триизмерен печат), нови начини за извършване на трансакции и плащания (блок-верига, биткойн и интелигентни договори), нови бизнес концепции, като кооператизъм и икономика на споделянето, и други иновации.

4.2.

Всички тези иновации имат потенциала да превърнат тази визия в реалност, за което обаче е необходима стратегия, която да предоставя решения на трите свързани с иновациите предизвикателства. Тази стратегия изисква нова концепция за благосъстояние „отвъд БВП“, включваща интегрирани действия за постигане на икономически просперитет, социално приобщаване, отговорност към околната среда и гражданско овластяване.

4.3.

Бездействието не е вариант. Ако ЕС не пожелае или не успее да разработи и приложи всеобхватна стратегия, неизпълнението на Програмата до 2030 г. и на визията за „Европа, в която искаме да живеем“ няма да е единственото последствие. Ако не бъдат предприети действия, има голям риск от провал по линия на всяко едно от големите предизвикателства: организацията на труда в Европа ще бъде унищожена, усилията за декарбонизация и опазване на ресурсите ще бъдат прекратени, тъй като социалната цена на екологичния преход ще се окаже твърде висока, а социалното неравенство и отчуждаването ще се задълбочат, излагайки демокрацията на риск.

4.4.

Жизненоважно е стратегията да включва конкретни политически препоръки в подкрепа на усилията за преодоляване на трите основни предизвикателства, пред които е изправена Европа, и за реализиране на визията за „Европа, в която искаме да живеем“.

—

иновации,

—

регулиране/управление,

—

социална политика,

—

свободен достъп,

—

образование/обучение,

—

изследвания.

5.1.1.

Иновации: новата индустриална революция е възможност Европа да се превърне в технологичен лидер и да повиши конкурентоспособността си на глобализираните пазари. Създаването на икономическа стойност без високи външни разходи трябва да стане основният стопански модел. Нуждаем се от иновативни и рентабилни дружества и предприятия, които да инвестират в устойчиво производство, да създават висококачествени работни места и да изграждат икономическа база за постигането на благоденствие. За да могат иновациите да допринесат за изграждането на по-устойчива Европа, трябва да се разработи рамка, която да възнаграждава икономически дейности без външен отпечатък или с крайно намален такъв, или с ограничено потребление на ресурси. Това ще позволи на устойчивите новатори (били те граждани, предприятия, градове или региони) да се конкурират ефективно със стопански модели с висока степен на експлоатация на ресурсите и/или с голям отпечатък върху околната среда. Проактивна подкрепа — напр. гарантиране на достъпа на МСП, гражданите, частните домакинства, общностните инициативи, социалните предприятия и микропредприятията до микрокредити — трябва да се оказва и на новатори, предлагащи иновативни решения за справяне с екологични и социални предизвикателства и играещи ролята на пионери във внедряването (14). В това отношение би могло да е полезно въвеждането на единен европейски патент, при условие че цените за получаването му не са възпиращи (15). Що се отнася до МСП, трябва да се преразгледат мерките за предоставяне на втори шанс, за да се намали настоящата висока степен на избягване на риска в ЕС (16). Политиката трябва също така да открива пространства за експериментиране в цяла Европа, особено в секторите на мобилността, отпадъците, енергетиката, селското стопанство, образованието или здравеопазването. Могат да бъдат намерени нови пазари чрез насочване на обществените поръчки към цифрови, нисковъглеродни, кръгови и екологични услуги, които се предоставят по социално приобщаващ начин.

5.1.2.

Регулиране: регулаторната рамка трябва да преследва три цели. Първо, външните ефекти трябва да бъдат разчетени възможно най-точно, за да може да се разработят бизнес модели, които да спомогнат за постигането на целите за устойчивост (17). Второ, разпоредбите трябва да гарантират, че в цяла Европа, включително в селските райони, е изградена добре развита цифрова инфраструктура, и да осигурят достъп до нея за всички (включително до интелигентно отопление, интелигентни електрически мрежи и мрежи за електрическа мобилност). От правна гледна точка те трябва да бъдат третирани като обществени услуги. И последно, като се има предвид, че цифровизацията благоприятства платформите, има риск от възникване на монополи на големите цифрови пазари. Затова са необходими активни антитръстови политики (18). ЕИСК предложи също Комисията да обмисли начини за насърчаване на европейските платформи, така че добавената стойност да остане в местните икономики (19). Една независима европейска агенция за рейтинг на цифровите платформи би могла да играе важна роля за балансирането на пазарната им мощ, ако се ползва с едни и същи правомощия във всички държави членки за оценяване на управлението на платформите по отношение на конкуренцията, заетостта и данъчното облагане (20).

5.1.3.

Социална политика: промяната, предизвикана от декарбонизацията и цифровизацията (вж. раздел 3), подлага на изпитание системите за социална сигурност с оглед на справянето с проблема със загубата на работни места и намаляването на бюджетните приходи. Затова трябва да се проучат и разработят нови подходи и модели, за да се гарантира устойчивостта на системите за социална сигурност в държавите членки, да се отговори на различните условия на труд в бъдеще и да се подпомогнат работниците и общностите в засегнатите от прехода сектори и региони. ЕИСК разгледа предизвикателствата, свързани с бъдещето на труда, в становището си относно „Европейски стълб на социалните права“ и призова за всеобхватна европейска стратегия за заетостта, която да е насочена към: инвестициите и иновациите, заетостта и създаването на качествени работни места, справедливите условия на труд за всички, справедливия и безпроблемен преход, подкрепян от активни политики на пазара на труда, и участието на всички заинтересовани страни, особено на социалните партньори. Също така са необходими публични инвестиции в подкрепа на общностите, регионите и работниците в секторите, които вече са засегнати от този преход, както и за предвиждане и улесняване на бъдещото преструктуриране и прехода към по-екологосъобразна и по-устойчива икономика (21).

5.1.4.

Свободен достъп: за да се оползотвори потенциалът на цифровизацията за постигане на екологосъобразна и справедлива икономика, е необходима преди всичко цялостна отвореност на икономиката, която да позволява на хората да участват активно в нея и да се възползват от възможностите на технологичния прогрес (напр. комбиниране на цифрови енергийни данни с децентрализирано производство на енергия). С оглед на това е жизненоважно да се премахнат пречките пред икономическото участие чрез отворени пазари, свободно достъпни данни, модели с отворен код и отворени стандарти. Всеки един от тези елементи трябва да се разглежда като ръководен принцип за програмите в областта на политиката в стратегически сектори: енергетика, транспорт, логистика и производствени процеси. Концепцията за суверенитет върху данните трябва да бъде доразвита и приложена в цялото европейско законодателство: европейските граждани трябва да имат правото да използват собствените си данни за собствени цели, да определят кои лични данни да бъдат използвани от трети страни, да решават как да бъдат използвани данните, да бъдат информирани и да имат пълен контрол върху използването им, и да ги заличават.

5.1.5.

Образование/обучение: и екологосъобразната, и цифровата икономика изискват специфични умения, особено с оглед на факта, че в бъдеще цифровите технологии ще бъдат важен инструмент за постигане на декарбонизация на европейската икономика (вж. 3.1.4 и 3.2.3). Обучението с цел развиване на необходимите формални и неформални умения, включително в области като работата в сътрудничество/общност и предприемачеството (22), трябва да бъде интегрирано в политиките за общото образование и ученето през целия живот. Необходими са допълнителен диалог и анализ по темата. Препоръчва се целенасочено използване на структурните фондове, за да се гарантира ефективна подкрепа на усилията за преодоляване на сегашния дефицит на екологични и цифрови умения, особено в региони, които вече са в преход или ще бъдат засегнати от прехода в бъдеще. Ще трябва да се насочат ресурси от европейските образователни системи към образованието и развитието на умения в области, където човешките умения не могат да бъдат заместени от системите на ИИ или където хората са необходимо допълнение към тези системи (като задачи, при които човешкото взаимодействие е от първостепенно значение или хората и машините работят съвместно и които искаме да продължат да бъдат извършвани от хората) (23).

5.1.6.

Изследвания: цифровата, екологосъобразна и справедлива икономика ще бъде еталон за ориентираните към бъдещето икономически модели. Средство за постигане на такава икономика ще бъде добре насочената политика в областта на изследователската дейност, основана на анализ на екологичното и социалното въздействие на иновациите, особено цифровите. В този контекст научноизследователската и развойна дейност трябва да бъде достъпна за новатори, разработващи нови цифрови технологии и услуги за посрещане на екологичните и/или социалните предизвикателства. Трябва да бъде изградена мрежа от инкубатори в тяхна подкрепа.

5.2.1.

Иновации: участието е ключов елемент на демокрацията. Изборите и представителството са един от методите за организиране на участието, но има нужда от нови, иновативни подходи в тази област, в т.ч. електронно участие. Важно е традиционният подход на разработване на политиките да стане по-отворен към нейерархични, социално гъвкави и по-неформални форми на политическа дейност и да насърчава движени от гражданското общество и осъществявани „отдолу нагоре“ инициативи.

5.2.2.

Управление: промените изискват прозрачен и свободно достъпен диалог с участието на множество заинтересовани страни по всички законодателни процедури на ЕС на европейско и местно равнище. Понятието „гражданско общество“ не трябва да се свежда само до организираното гражданско общество, а да включва всички граждани. Изграждането на нови съюзи е изключително важно при действията в областта на климата и опазването на ресурсите (24). За да се укрепи демокрацията на участието, трябва да се премахне почти пълният монопол на Европейската комисия върху правото на законодателна инициатива в полза на увеличаването на инициативите от страна на Европейския парламент, наред със законодателни инициативи „отдолу нагоре“, например като се премахнат техническите, правните и бюрократичните пречки пред Европейската гражданска инициатива (25).

5.2.3.

Свободен достъп: прилагането на методите на краудсорсинг за всички законодателни актове на ЕС е подходящ подход за преодоляване на структурните бариери, които затрудняват участието на гражданите в процеса на вземане на решения в ЕС. При разработването на този подход трябва да се обърне специално внимание на достъпността, приобщаващия характер и отчетността. Свободният достъп до политиките и политическата дейност може да бъде подобрен допълнително чрез публикуване в интернет по лесен за използване начин на всички дейности и данни на ЕС.

5.2.4.

Обучение/образование: необходими са програми за овластяване на гражданите, за да се преодолее факторът „привилегироване на средната класа“ (вж. 3.4.6). Тези програми следва да се стремят да ангажират онези части от населението, които обикновено се въздържат от активно участие в политиката, икономиката и обществото. В рамките на общото образование трябва да се постави акцент върху информираността и възможностите за участие като основен принцип на демокрацията. Следва ясно да се заяви, че активното участие в процесите на изграждане на политическа воля е от полза както за обществото, така и за отделния гражданин, чиито интереси и мнения се вземат под внимание. Необходими са повече средства за организациите на гражданското общество, които работят с тези незаинтересовани групи от населението и за постигането на целите за устойчивост.

5.2.5.

Изследвания: социалната наука трябва да се съсредоточи в по-голяма степен върху алтернативните демократични практики. Пример за това е възможността за прилагане на методологията на прототипирането в политиката. При този подход решенията в областта на политиката се изготвят в кратък срок и се прилагат на „тестов пазар“, като скоро след това се прави оценка на въздействието им въз основа на обратната връзка от страна на гражданите и други заинтересовани страни. Оценката на въздействието служи като основа за внасяне на съответните промени в решенията в областта на политиката, преди да се пристъпи към тяхното внедряване.

5.2.6.

В по-общ план е необходимо да се проучи допълнително как да се преразгледа връзката между (научния) експертен опит и създаването на политиките и как интегрирането на напълно прозрачен, независим експертен опит в процеса на изготвяне на политиките да се съчетае с необходимостта от засилване на гражданското участие.

5.3.1.

Иновации: цифровата, екологосъобразна и справедлива икономика изисква огромни инвестиции както в частни съоръжения (например в инсталации за енергия от възобновяеми източници или в станции за зареждане на електрически превозни средства), така и в обществена инфраструктура (например цифровизация на електроенергийните системи и системите за мобилност). Финансовият сектор ще играе основна роля, за да може тази иновация да стане възможна. Необходимо е да се отпуснат финансови ресурси, включително публични, за реализиране на инвестиции в подкрепа на устойчивата трансформация. За да се постигнат целите в областта на климата и енергетиката, са необходими стабилна и предсказуема инвестиционна среда и новаторски финансови инструменти, които да привлекат частно финансиране за инвестиции, които в противен случай няма да бъдат осъществени (26)  (27).

5.3.2.

Регулиране: политиката трябва да цели изграждане на по-устойчива частна финансова система чрез включване на фактори за устойчивост при оценката на финансовия риск, разширяване на отговорностите на финансовите институции по отношение на нефинансовите въздействия на инвестиционните решения и повишаване на прозрачността по отношение на екологичното и социалното въздействие на инвестиционните решения (28). Политиките следва също да насърчават инвеститорите да поемат доброволни ангажименти за инвестиране в проекти, отговарящи на принципите на устойчивост. Екологизирането на банковите стандарти е от първостепенно значение за изместването на частното финансиране от конвенционални към нисковъглеродни и устойчиви на изменението на климата инвестиции. Централните банки следва да насочват разпределението на капиталите чрез паричната и микро- и макропруденциалната политика.

5.3.3.

Социална политика: цифровизацията и декарбонизацията ще подложат домакинствата на натиск. С оглед на това е необходима основна реформа на фискалната система с цел да се повиши разполагаемият доход на домакинствата и тази цел да се съчетае с изискванията на декарбонизацията. ЕИСК призовава за въвеждането на системи за данъчно облагане, основаващи се на интернализиране на екологичните разходи и използване на допълнителните приходи за облекчаване на данъчната тежест върху трудовите възнаграждения. Пренасочването на данъчното облагане от трудовите доходи към използването на ресурси спомага за това да се коригират неуспехите на пазара, да се създадат устойчиви и местни работни места, да се повиши разполагаемият доход на домакинствата и да се стимулират новаторските екологосъобразни инвестиции (29).

5.3.4.

Изследвания: до момента все още не е широко известно въздействието на цифровизацията и намаляването на потреблението на изкопаеми горива върху публичните финанси (фискална ерозия). Изследванията следва да се съсредоточат върху този аспект, както и върху цялостния принос, който една стратегическа финансова политика може да даде за устойчивото развитие.

5.4.1.

Иновации и бизнес възможности: предвид глобалното измерение на трите основни проблема, няма да е достатъчно Европа да стане по-устойчива чрез ясна политика в областта на иновациите. Европа трябва да разработи, в сътрудничество с търговските партньори, иновационни концепции, които да могат да бъдат прехвърлени към други региони на света. Търговията може да помогне в това отношение, тъй като аспектите, свързани с устойчивостта, са ключов критерий в международната търговска политика, включително в многостранните и двустранните търговски споразумения. Специална роля в това отношение следва да играе Световната търговска организация (СТО), която следва да отчете в по-голяма степен международната политика в областта на околната среда, като Парижкото споразумение или целите за биологичното разнообразие от Айчи. След като бъдат въведени съответните стандарти, европейските предприятия, граждани, общностни инициативи, общини и региони ще могат да разработват значими иновации (продукти и услуги), които да могат да бъдат изнасяни навън в отговор на необходимостта от декарбонизация и като се използват възможностите, предлагани от мегатенденцията на цифровизацията. Те имат потенциала да се превърнат в предмет на успешен износ. Преди всичко Европейската комисия следва да работи заедно със СТО и основните ѝ партньори за това търговските споразумения да се използват в подкрепа на ценообразуването на емисиите на CO2 и всички други отрицателни външни ефекти, които вредят на устойчивите иновации.

5.4.2.

Регулиране: една от причините за засилването на екологичния отпечатък на нашите икономики е увеличаването на разстоянието между местата на производство, преработка, потребление и понякога изхвърляне/оползотворяване на продуктите. Постигането на съвместимост между международната търговия и устойчивото развитие изисква интелигентен регулаторен подход към либерализацията, който да взима предвид и да укрепва местните малки производствени системи. Насърчаването и подпомагането на политиките, свързани с кръговата икономика, би трябвало да гарантират, че системите се отличават с дълготрайност, малък мащаб, местен характер и екологичност. За някои конкретни промишлени дейности продължителността на циклите може да бъде голяма (30). Регулирането трябва да даде отговор на този проблем посредством двустранните и многостранните търговски споразумения.

5.4.3.

ЕС следва да отправи призив към Световната банка и Международния валутен фонд да играят важна роля в насърчаването на реформите в областта на фискалната и финансовата система, така че да се създаде благоприятна среда, която да помага на развиващите се страни да мобилизират по-голяма част от ресурсите си. Това следва да включва вътрешна данъчна реформа, но също и мобилизиране на международната общност за борба с данъчните измами, изпирането на пари и незаконните капиталови потоци, вследствие на които от развиващите се страни изтичат повече пари, отколкото влизат по линия на официалната помощ за развитие. По-конкретно, Европейската комисия следва да използва Програмата до 2030 г., в светлината на 17-те цели за устойчиво развитие, като рамка за всички финансирани от ЕС външни политики и програми (31).

5.4.4.

Социална политика: един от начините за изпълнение на ЦУР и за насърчаване на прогресивна търговска политика, която да облагодетелства всички страни, е да се прилагат подходи на участие на множество заинтересовани страни по отношение на отговорното бизнес поведение. При тези подходи предприятията, НПО, профсъюзите и правителствата решават заедно как да се поеме на практика отговорността за зачитането на правата на човека. Нараства безпокойството във връзка с нарушенията на правата на човека във веригите на доставка, особено що се отнася до т.нар. „полезни изкопаеми от зони на конфликт“ като кобалта, който се използва за производство на акумулаторни батерии за мобилни телефони, лаптопи, електрически превозни средства, въздухоплавателни средства и електроинструменти. С оглед на ангажимента за преход към нисковъглеродна икономика, продължаващото настъпване на цифровизацията и сложния характер на въпроса за отговорното бизнес поведение в международните вериги на доставка, сътрудничеството между множество заинтересовани страни е от ключово значение. Затова ЕИСК приветства и се радва да бъде партньор на инициативата на нидерландското правителство за повишаване на осведомеността за това как действията с участие на множество заинтересовани страни могат да изградят разбиране за смисъла на отговорното бизнес поведение, особено в сложни вериги на доставка, където се използва детски или робски труд или се работи в опасни условия.

5.4.5.

Свободен достъп: новите търговски споразумения трябва да се основават на одобрение, постигнато чрез нови демократични процеси в условията на нарастващо участие на гражданите в процеса на съвместно вземане на решения. Главите за търговията и устойчивото развитие (ТУР) в съществуващите търговски споразумения на ЕС не функционират по най-добрия възможен начин. Първо, главите за ТУР следва да включват глобалните многостранни споразумения (Програмата до 2030 г. и Парижкото споразумение). Второ, следва да се укрепят механизмите за наблюдение от страна на гражданското общество и да се включи анализ от неговата гледна точка. Трето, механизмите за изпълнение трябва да се прилагат и спрямо самите глави за ТУР (32).

5.4.6.

Изследвания: необходими са повече емпирични данни, за да се оцени въздействието на бързото възникване на нови начини на потребление и производство в международната търговия, които постепенно започват да обхващат транснационалните услуги, особено що се отнася до въздействието им върху транснационалното данъчно облагане. Въз основа на тази оценка следва да се вземе решение дали те да бъдат включени в общите правила на СТО или да станат част от двустранните и регионалните споразумения, както беше направено с Програмата за достоен труд.

5.4.7.

ЕИСК припомня на Комисията своята предишна препоръка да се извърши пълна оценка на въздействието по отношение на вероятните последици от изпълнението на ЦУР и на Парижкото споразумение върху търговската политика на ЕС.

6.1.

В раздел 5 посочихме някои области, в които са необходими мерки на политиката, насочени към изграждане на по-голяма устойчивост в Европа в рамките на радикално променящ се социално-икономически контекст. Могат да бъдат набелязани четири критерия за стратегията за устойчивост на Европа. Тя трябва да е:

Тези четири критерия са разгледани подробно по-нататък.

6.2.1.

Стратегическото мислене означава да се разработи дългосрочна перспектива, основана на описаната в раздел 4 визия за „Европа, в която искаме да живеем“, и да се определи пътят, който Европа трябва да следва, за да превърне тази визия в реалност. Ще са необходими до три десетилетия, за да станат видими социалните промени в резултат на глобалните проблеми и мегатенденцията на цифровизацията, описани в раздел 3. Нужно е известно време, за да се усети ефектът от много от решенията в тази област, включително тези, които касаят инвестициите. Затова три десетилетия изглеждат подходяща времева рамка за стратегията за устойчивост на Европа. Съответните цели и мерки на политиката трябва да бъдат планирани въз основа на тази времева рамка (33). Този подход на обратно планиране би означавал, че референтната точка се приема като най-добър възможен сценарий за 2050 г. и че всички стъпки, които са необходими за постигането на този най-добър сценарий, трябва да се извеждат от него. Акцентът върху най-добрия сценарий позволява развитие на положителен дискурс. Преходът от въглеродно и ресурсно интензивната икономика и централизираното общество на ХХ век не трябва да се разглежда като наказателна мярка или като край на прогреса, а като нова положителна епоха, която предлага привлекателни възможности за гражданите.

6.3.1.

Дългосрочната ориентираност на стратегията за устойчивост не означава, че не е необходимо да се приемат мерки на политиката в краткосрочен план. Напротив, централен елемент в стратегията за устойчивост следва да бъде изготвянето на поредица от мерки на политиката, необходими за постигането на планираните цели за 2050 г., като се започне с политически програми, чиито ефекти се проявяват в дългосрочен план, планове за политики със средносрочни последици и специфични мерки, насочени към краткосрочни цели. За да се постигне възможно най-висока степен на ефективност, трябва ясно да се определи йерархията между програмите, плановете и мерките на политиката. При предишните подходи за постигане на устойчивост и по-специално онези, които бяха разработени в рамките на Лисабонската стратегия и стратегията „Европа 2020“, имаше очевидна липса на конкретика, що се отнася до специфичните мерки на политиката. Поради това европейската стратегия за устойчивост следва да използва за отправна точка стратегията за устойчиво развитие от Гьотеборг (34) с нейния ясен акцент върху мерките на политиката, какъвто има и в съобщението на Комисията „Платформа за действие“  (35).

6.4.1.

Що се отнася до осъществяването на подходите на политиката, описани в раздел 5, и до прилагането на различните мерки на политиката, изложени в същия раздел, трябва да се обърне много сериозно внимание на тясното преплитане на трите глобални проблема с мегатенденцията на цифровизацията. Следователно, за да бъде успешна, стратегията трябва да избягва ограниченото в тесни рамки мислене, да бъде хоризонтално интегрирана и да обхваща и шестте области на политиката. Такава всеобхватна дългосрочна стратегия би могла да наследи настоящата стратегия „Европа 2020“, като съчетае изпълнението на 17-те универсални цели за устойчиво развитие, отразяващи силен ангажимент към Парижкото споразумение за климата, с работните приоритети на Европейската комисия (36).

6.4.2.

Освен това, за да бъде успешна, политиката за устойчивост трябва да бъде и вертикално интегрирана. Устойчивото развитие ще се нуждае от подкрепа на всички съответни политически равнища (местно, регионално, национално, европейско и световно). Ето защо е необходимо ясно да се определят политическите равнища, на които следва да се предприемат съответните стъпки, изложени в стратегическата рамка. ЕИСК препоръчва заедно със стратегията да бъде въведена рамка за управление и координация, за да се осигури съгласуваност между централизираните и децентрализираните мерки и да се приобщи организираното гражданско общество както на национално, така и на регионално равнище. Европейският семестър следва да бъде доразвит, така че да включи механизъм за вертикална координация на изпълнението на ЦУР.

6.5.1.

Устойчивото развитие се нуждае от управление на политическо равнище. Въз основа на измеримите цели, планирани за периода до 2050 г. (вж. 6.2), следва да се определят междинни задачи, които да служат за маркиране на основните етапи. Необходима е постоянна оценка, чрез която да се следи дали поредицата от ясно определени мерки на политиката (вж. 6.3) води до постигането на предвидените резултати. В случай че резултатите изостават от целите и задачите, трябва да се гарантира незабавното адаптиране на мерките на политиката.

6.5.2.

За да се оцени напредъкът спрямо дългосрочната стратегическа рамка и най-добрия сценарий за 2050 г., е необходима подробна таблица с показатели, която да отразява описания в настоящото становище сложен, многосекторен подход. Тази таблица следва да включва показатели от всичките шест области на политиката, така че да се отрази взаимосвързаността между трите глобални проблема и мегатенденцията на цифровизацията, описани в раздел 2. Истински стратегически подход за устойчивост може да се постигне само след като бъде изпълнена високоаналитичната задача за определяне на подходящи показатели и за тяхното включване в цялостна таблица с показатели. Вертикалната и хоризонталната координация на политиката за устойчивост (вж. 6.4) също трябва да се управляват. За изпълнението на тези три задачи (мониторинг и оценка, съответствие между мерките на политиката и координация на хоризонталната и вертикалната интеграция) са необходими административни органи, които да подлежат на отчетност. Евентуален вариант може да е генерална дирекция на равнище ЕС и подобни органи на национално равнище.

6.5.3.

ЕИСК отчита и факта, че в условията на бързо променящ се свят е необходимо общностите да се оценяват въз основа на показатели, различни от икономическия растеж. Ето защо ЕИСК предложи да се използва нов показател: „напредък на обществото“. При оценяването на напредъка на дадена общност тази мярка взема под внимание и други фактори, различни от икономическия растеж. Напредъкът на обществото следва да се разглежда като референтен модел, който допълва икономическия растеж, като представя по-широка картина на ситуацията в рамките на дадена общност (37).