15.2.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 44/59

1.1

Комитетът призовава Комисията да привлече Комитета към текущите дейности на различните работни групи, създадени в рамките на третия стълб – „диалог между гражданите“ („people-to-people-dialogue“); в качеството си на институционална платформа на гражданския диалог в общностната област Комитетът вече е събрал значителни ноу хау и опит, които би могъл да привнесе в изграждането на такъв диалог с Китай. Комитетът още през 1999 г. отбеляза, че „културата структурира полето на действие на гражданското общество“ (1) и поради това разглежда културата като хоризонтална тема в приетото от него определение на понятието в широк смисъл. С този си подход той е най-подходящ да съдейства в рамките на своите компетенции за „политиката на мека сила“ и „междукултурната дипломация“ на партньорите в диалога ЕС и Китай и да ги подкрепя.

1.2

Инициативите, насочени към контакти между гражданите, би следвало да се задълбочават преди всичко на най-ниското равнище посредством засилен студентски обмен, евентуално и собствени стажантски програми и побратимявания между градове и общини.

1.3

Би трябвало да се отдели внимание на разширяването на културния туризъм. Опитът показа, че културният туризъм не само е живителен за икономиката, но освен това трайно допринася за по-доброто взаимно разбиране.

1.4

Необходимо е да се изисква спазването на международните стандарти относно правата на човека и демократичните и основните свободи, които са важни предпоставки за изразяване на културната идентичност, културния обмен и културното многообразие.

1.5

Сферата на образованието и обучението (включително обучението на възрастни) би следвало да бъде включена в съвместните дейности, тъй като в тази област междукултурният диалог открива разнообразни възможности, които се простират от овладяването на чужд език до възпитаването на правилно потребителско поведение, просвещаване по въпроси на околната среда и др.

1.6

В духа на устойчивото изграждане на съзнание Комитетът предлага ежегодно да се провежда „Ден на контактите между ЕС и Китай“, който да се отбелязва с културни прояви от двете страни.

1.7

Необходимо е обменът на „добри практики“ да се насърчава във възможно повече области (в него биха могли да се включат важни участници от социално-икономическата област, като социалните партньори и партньорите в областта на правата на човека, представители както на публичния сектор, така и на опозицията, а също и различни образователни и възпитателни институции, експерти от специфични сфери, като напр. свързаните с потребителите въпроси, опазването на околната среда, местата за изтърпяване на наказания и др.)

1.8

Във всеки случай би следвало вече съществуващите инициативи да се съгласуват и свържат по-тясно помежду си, а обменът на информация между всички участници да бъде подобрен, тъй като в момента редица инициативи се провеждат повече или по-малко изолирано и се пропускат ценни синергийни ефекти (вж. напр. културният диалог „EUNIC – Китай“).

1.9

Трябва да се засилят медийното сътрудничество (ТВ, печатни медии), както и съвместното образование и обучение на журналисти: и едното, и другото спомагат да се достигне до по-широки слоеве от населението (2).

1.10

Комитетът ще проучи в духа на член 167, параграф 3 от ДФЕС какви допълнителни и дългосрочни инициативи би могъл да осъществи в рамките на своето вече съществуващо сътрудничество с Китай и освен това е готов да предложи и на други участници платформа за обмен на информация и мнения.

2.1

От Европейската програма за култура 2007 г. насам все повече се утвърждава нова стратегическа рамка за външните дейности на Съюза, в която културата заема специално място.

Тази политика на „меката сила“ намира своето логично продължение и приложение в настоящата Година на междукултурния диалог ЕС – Китай и в планираните в нейните рамки структури с дългосрочна перспектива в рамките на „междукултурната политика“ на Съюза.

Впрочем, почти по същото време този европейски подход беше застъпен и от президента Ху Дзинтао на 17-ия конгрес на Китайската комунистическа партия. Тогава Ху Дзинтао настоя Китай да инвестира повече в своите „ресурси от мека сила“.

2.2

Съвместната декларация на ЕС и Китай от 22 октомври 2007 г. относно културата доведе до по-широко сътрудничество и диалог в културната област и освен това постави началото на засилен политически обмен в областта на общото образование и професионалното обучение, включително многоезичието.

2.3

През май 2011 г. висши представители на ЕС и Китай се договориха да разширят това сътрудничество чрез създаване на „трети стълб“ в стратегическото партньорство между ЕС и Китай, а именно чрез „Европейско-китайски диалог на високо равнище между гражданите“ („people-to-people-dialogue“). Създаването на този „трети стълб“ беше официално решено на срещата на върха между ЕС и Китай на 14 и 15 февруари 2012 г.

2.4

Във връзка с това беше обявена и „Годината на междукултурния диалог ЕС -Китай 2012 г.“, решението за която беше взето от лидерите на ЕС и Китай на срещата на върха между ЕС и Китай през 2010 г. и чието начало беше официално обявено на 1 февруари 2012 г. в Брюксел.

2.5

Концепцията за тази година предполага не само активизиране на културните отношения, но и насърчаване на политическия и гражданския диалог в името на по-позитивни и дългосрочни отношения между ЕС и Китай (3). Очаква се чрез обединяване на усилията и чрез установяване на синергии годината на междукултурния диалог да насърчи диалога на гражданското общество в ЕС и Китай и да има трайно въздействие.

3.1

Настоящото становище се изготвя въз основа на становище CESE 413/2006 (докладчик г-н Sharma) и резултатите на проучването (4), възложено от ЕИСК, което съдържа цялостен актуален анализ на китайското гражданско общество.

3.2

В становището се представят резултатите от проучването в контекста на историческото развитие и на годината на междукултурния диалог ЕС – Китай с произтичащите от това задачи и възможности.

3.3

Комитетът разглежда като особено съществено формулираното от Комисията в концепцията за годината на междукултурния диалог ЕС-Китай очакване, „че Годината на междукултурния диалог ще допринесе за диалога на гражданското общество между ЕС и Китай“. Комитетът, в качеството си на институционализирана платформа за граждански диалог на равнище ЕС, е готов да поеме сходна функция и в рамките на отношенията между ЕС и Китай.

3.4

Още през 1999 г. Комитетът се застъпи за едно разширено понятие за култура, което освен изкуството и културното наследство да включва също възпитанието, образованието и науката. Комитетът също така смята, че политическото развитие на гражданското общество е културен процес (5), който оказва влияние върху ежедневния живот на гражданите.

3.5

ЕИСК изразява убеждението, че движението на хората е основен компонент на културния обмен между народите; затова той настоява да бъдат отстранени всички препятствия, които пречат на такова свободно движение.

3.6

Комитетът изготви становище относно „Европейската година на междукултурния диалог 2008 г.“ (6), в което изрично подкрепи и виждането на Комисията колко важно е влиянието на наследството от различни култури върху начина ни на живот. Важно е това влияние да се има предвид на равнището на ЕС, но в рамките на междукултурния диалог ЕС-Китай то има особено значение.

3.7

В областта на европейската история и философия на правото още през 1748 г. Монтескьо (7) обръща внимание както на разделението на властите, на което се основава цялата демократична система, така и на връзката между правната система на дадена държава, от една страна, и нейните природни особености (география, климат), както и с икономическото, общественото и културното ниво на развитие на даден народ, от друга.

3.8

С оглед на застъпваното от Комитета разбиране за културата като споделяне на общи ценности, е задължително в рамките на тази ключова година на междукултурния диалог ЕС-Китай да се проведе или съответно задълбочи също и диалогът за онези ценности, които са определящи за политическите действия на Европейския съюз (8). Освен спешната политическа необходимост, в член 21 от ДЕС (9) се съдържа и обвързващо правно основание за това.

3.9

Освен това в Дял ХIII (Култура), член 167, параграф 3 от ДФЕС гласи: „Съюзът и държавите-членки подкрепят сътрудничеството с трети страни и компетентни международни организации в сферата на културата и в частност със Съвета на Европа.“ Тъй като съгласно единодушното правно разбиране, като „Съюз“ се имат предвид не само европейските институции, а – в съответната си област на компетентност – също и консултативните органи, тук Комитетът може да се позове на възложен му от първичното законодателство мандат да предприема съответни инициативи в рамките на своите дейности.

3.10

Съществен отправен документ за Годината на междукултурния диалог ЕС – Китай 2012 г. е и Резолюцията на Европейския парламент от 12 май 2011 г. (10), в която ЕП изтъква важната роля на гражданското общество в рамките на това сътрудничество и „подчертава, че демократичните и основните свободи, като свободата на изразяване, свободата на печата, свободата от недоимък и страх, свободата от нетолерантност и омраза, свободата на достъп до печатна и цифрова информация, както и привилегията на свързване и общуване – онлайн и офлайн, са важни предпоставки за културно изразяване, културен обмен и културно многообразие“.

3.11

Въз основа на тези предпоставки Комитетът е убеден, че междукултурният диалог на ЕС и Китай е ценен инструмент, който като основа на сътрудничеството в научната, социалната, правната или политическата област, може да допринесе за засилване на взаимното разбирателство, а чрез него и на взаимното доверие. На тази база на сътрудничество се повишава също и устойчивостта на всички общи усилия. За целта обаче ще бъде необходимо както от европейска, така и от китайска страна да бъдат изградени необходимите и координирани помежду си структури и да се изготвят и осъществят конкретни проекти.

4.1.1

В китайската традиция, особено по отношение на конфуцианството, отделният човек заема различно място от това, което му се отрежда в европейската традиция. Подчинението на отделната личност на по-големи общностни единици (в миналото водещите фамилии и клановете, днес партията и държавата) е оформяло китайското общество в течение на повече от две хилядолетия. Поради изграждането в продължение на векове на съперничещи помежду си държави, няма как идеята за „държавата“ в Европа да не се различава от тази в Китай, където понятието за „tian xia“ (всичко под небето) е определяло пропускливите външни граници на държавата преди колониалните сили да наложат на китайската държавна власт (по онова време манджурската династия) парадигмата на националните граници. Въпреки че особеностите на развитията в международен план през 20-и и 21-ви век са се отразили в историческото развитие на политическата структура на Китай, вътрешната трансформация е все още в начален стадий. Властта на Китайската комунистическа партия по отношение на отделния индивид има доминираща роля, тъй като партията не смята индивида за достатъчно „просветен“, за да му бъде поверена отговорността да се грижи за собствената си личност – отношение, което предотвратява демократичния напредък. Чрез бързото навлизане на Китай в международната общност (след самоналожената изолация от около 60-те години на 20- и век) посредством различни видове връзки (на международно и двустранно равнище) се осъществяват и улесняват все повече контакти между гражданите („people-to–people“), което поставя под въпрос горното виждане.

4.2.1

В ЕС развитието към модерна социална държава доведе до напредък и по отношение на „социалното гражданство “, което поставя ударение върху индивидуалните права, но гарантира и колективни права. Поради това трябва да се има предвид фактът, че двете големи културни пространства „Китай“ и „Европа“ (с цялото им присъщо вътрешно разнообразие) се различават много помежду си в резултат на съответното си историческо развитие, най-вече по отношение на връзката между отделната личност и обществото. Това разбира се не означава, че трябва да се толерират нарушенията на правата на човека: те са недопустими при всички случаи. Въпреки това трябва да се укрепи основата за активен диалог, който дава възможност за прагматичен подход, включително посредством примери за добри практики.

4.2.2

И за Съюза, и за Китай са валидни споменатото в началото влияние на съответното културно наследство върху съвременните нагласи и начина на живот, както и посочената от Монтескьо взаимовръзка между географските, икономическите, социалните, исторически установилите се политически структури и съвременното усещане за право и практическо прилагане на правото.

4.2.3

Като активен член на Организацията на обединените нации и нейните организации (включително МОТ и др.) и най-вече като постоянен член на Съвета за сигурност Китайската народна република носи съвместна отговорност за прилагането на духа и на ценностите на Обединените нации. Това включва и ангажимент към всички решения на ООН по въпросите на правата на човека (Хартата на ООН).

Китай обаче далеч не прилага тези права в ежедневието и по-специално в областта на социалните и личните граждански права, както и по отношение на правата на потребителите и работниците. Редовно се констатират нарушения на международни споразумения и стандарти (11); същото се отнася и за областта на околната среда.

4.2.4

Хартата на ООН за правата на човека (12) предвижда индивидът да се ползва със защита при всякакви обстоятелства. Противоречието с традиционния китайски обществен модел е очевидно, тъй като в китайската концепция за хармонично общество изискваните от правителството единство и стабилност представляват основата и предпоставката за прилагането на правата на човека. Въпреки това културните различия не могат да оправдават нарушаването на тези права и тяхното нарушаване трябва да се осъжда във всички случаи.

Видно е, че големите промени в хода на модернизацията на Китай обхващат и отношенията между общество и индивид; този процес е обаче още в начален стадий, което засега не позволява да се правят предвиждания за по-нататъшното му протичане.

4.2.5

В духа на член 21 от ДЕС институциите и публичните органи на Съюза, следователно и Комитетът, се стремят да насърчават в цял свят основополагащите за ЕС ценности и принципи, включително неделимостта на правата на човека и на основните свободи. В случаи, в които органите на Съюза преценят, че тези ценности и принципи не се спазват или се нарушават, те могат например да заявят това публично или да реагират с политически средства. Това се отнася и за отношенията между Съюза и Китай.

Според Комитета едно от големите предизвикателства на Годината на междукултурния диалог ЕС – Китай 2012 г. се състои в това да се сложи началото на един „диалог на ценностите“, за да се разработят именно в областта на правата на човека примери за най-добри практики, които да направят възможен първоначалния напредък.

Във връзка с това в бъдещата дейност следва да се взема предвид опитът, натрупан от Комитета в рамките на кръглата маса „ЕС-Китай“ и световната организация на икономическите и социални съвети AIECESIS.

4.2.6.

Целта на всеки диалог е да се премахват предразсъдъците, да се развиват познания, а с това и разбиране за различаващи се възгледи и практики и да се разработват конкретни решения.

Във взаимно съгласие, че принципът на човешкото достойнство, върху което се градят правата на човека, по начало е определящ за всяка политическа система, в междукултурния диалог ЕС-Китай несъмнено могат да бъдат намерени механизми, посредством които въпросът за правата на човека да бъде дискутиран конструктивно (без Съюзът да се отказва от правото си да протестира срещу недопустими според него нарушения).

4.3.1

По всяка вероятност в бъдеще за Китай сериозно предизвикателство ще бъде обстоятелството, че към съществуващата бедност се прибави шеметно натрупване на частно богатство; ножицата в размерите на доходите и богатството се разтваря все повече. Този проблем се задълбочава допълнително вследствие на демографското развитие и трайно влияе върху активността на гражданското общество.

4.3.2

Поради начина, по който са създадени, и поради рамката на текущите политически структури, организациите на гражданското общество в Китай не могат да действат по същия начин както други, съпоставими с тях организации в рамките на ЕС. Макар някои от тях де факто да имат определена степен на автономия, те все пак са подложени на значителен бюрократичен контрол. В най-добрия случай те притежават „зависима автономия“ (13), което в прав текст означава, че правата на организациите на гражданското общество и другите негови участници не са ни най-малко сравними с тези в Европейския съюз и в демократичните държави въобще (в особено висока степен това се отнася за свободата на мнение и сдружаване).

4.3.3

В някои китайски университети вече съществуват центрове за изследване на въпросите, свързани с правата на човека, като например в CUPL (Китайски университет за политически науки и право), към който принадлежи Факултетът по право „ЕС-Китай“, основан и управляван съвместно от ЕС и Китайската народна република. Във Факултета по право на Университета Ренмин пък се предвижда, включването на предмета „Права на човека“ в основната образователна програма на студентите по право. Наред с това се полагат усилия сътрудничеството с Европейския съд по правата на човека в Страсбург да се насърчава посредством публикации, конференции с участието на гости, стажове и др.

5.1

Комитетът счита, че укрепването на съществуващите и създаването на нови структури за диалог между гражданските общества на ЕС и Китай като следствие на Годината на междукултурния диалог ЕС – Китай 2012 г. е обещаващ начин да се развие разбиране за съществуващите различия и да се установят мерки за изграждане на доверие.

5.2

Отчитайки факта, че двете големи културни пространства „Китай“ и „Европа“ (с цялото им присъщо вътрешно разнообразие) се различават много помежду си в резултат на съответното си историческо развитие, най-вече по отношение на връзката между отделната личност и обществото и на развитието на съответните им политически системи, междукултурният диалог следва да се осъществява посредством широк креативен спектър от платформи, форуми и дейности, в които трябва да бъдат включени наред с официалните органи и експерти, и представители на гражданското общество, и да се основава на международно признатите права на човека.

Ако Годината на междукултурния диалог ЕС – Китай не бъде последвана от конкретни и трайни инициативи в рамките на подходящи структури, това би била пропусната възможност. Комитетът като институционализирана платформа на организираното гражданско общество на равнището на Общността е готов да участва в значителна степен в изграждането на тези структури и да допринесе за създаване на синергии.

Ако Годината на междукултурния диалог ЕС – Китай не бъде последвана от конкретни и трайни инициативи в рамките на подходящи структури, това би била пропусната възможност. Комитетът като институционализирана платформа на организираното гражданско общество на равнището на Общността е готов да участва в значителна степен в изграждането на тези структури и да допринесе за създаване на синергии.

—

да насърчава и да укрепва междукултурния диалог и взаимното разбирателство между ЕС и Китай посредством контакти между хората;

—

да установи траен устойчив диалог по въпроси от общ интерес;

—

да допринесе за консолидиране на стратегическото партньорство ЕС - Китай“.