This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document C2007/223/05
Case C-322/07 P: Appeal brought on 12 July 2007 by Papierfabrik August Koehler AG against the judgment of the Court of First Instance (Fifth Chamber) of 26 April 2007 in Joined Cases T-109/02 Bolloré v Commission , T-118/02 Arjo Wiggins Appleton v Commission , T-122/02 Mitsubishi HiTec Paper Bielefeld v Commission , T-125/02 Papierfabrik August Koehler v Commission , T-126/02 M-real Zanders v Commission , T-128/02 Papeteries Mougeot v Commission , T-129/02 Torraspapel v Commission , T-132/02 Distribuidora Vizcaína de Papeles v Commission , and T-136/02 Papelera Guipuzcoana de Zicuñaga v Commission
Дело C-322/07 P: Жалба, подадена на 12 юли 2007 г. от Papierfabrik August Koehler AG срещу решението на Първоинстанционния съд (пети състав), постановено на 26 април 2007 г. по съединени дела T-109/02, Bolloré/Комисия, T-118/02 (Arjo Wiggins Appleton/Комисия), T-122/02 (Mitsubishi HiTec Paper Bielefeld/Комисия), T-125/02 (Papierfabrik August Koehler/Комисия), T-126/02 (M-real Zanders/Комисия), T-128/02 (Papeteries Mougeot/Комисия), T-129/02 (Torraspapel/Комисия), T-132/02 (Distribuidora Vizcaína de Papeles/Комисия) и T-136/02 (Papelera Guipuzcoana de Zicuñaga/Комисия)
Дело C-322/07 P: Жалба, подадена на 12 юли 2007 г. от Papierfabrik August Koehler AG срещу решението на Първоинстанционния съд (пети състав), постановено на 26 април 2007 г. по съединени дела T-109/02, Bolloré/Комисия, T-118/02 (Arjo Wiggins Appleton/Комисия), T-122/02 (Mitsubishi HiTec Paper Bielefeld/Комисия), T-125/02 (Papierfabrik August Koehler/Комисия), T-126/02 (M-real Zanders/Комисия), T-128/02 (Papeteries Mougeot/Комисия), T-129/02 (Torraspapel/Комисия), T-132/02 (Distribuidora Vizcaína de Papeles/Комисия) и T-136/02 (Papelera Guipuzcoana de Zicuñaga/Комисия)
OB C 223, 22.9.2007, p. 5–5
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
|
22.9.2007 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 223/5 |
Жалба, подадена на 12 юли 2007 г. от Papierfabrik August Koehler AG срещу решението на Първоинстанционния съд (пети състав), постановено на 26 април 2007 г. по съединени дела T-109/02, Bolloré/Комисия, T-118/02 (Arjo Wiggins Appleton/Комисия), T-122/02 (Mitsubishi HiTec Paper Bielefeld/Комисия), T-125/02 (Papierfabrik August Koehler/Комисия), T-126/02 (M-real Zanders/Комисия), T-128/02 (Papeteries Mougeot/Комисия), T-129/02 (Torraspapel/Комисия), T-132/02 (Distribuidora Vizcaína de Papeles/Комисия) и T-136/02 (Papelera Guipuzcoana de Zicuñaga/Комисия)
(Дело C-322/07 P)
(2007/C 223/05)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Papierfabrik August Koehler AG (представители: I. Brinker, S. Hirsbrunner, Rechtsanwälte, J. Schwarze, университетски преподавател)
Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
|
— |
да се отмени Решение на Първоинстанционния съд (пети състав) от 26 април 2007 година (Дело Т-125/02) доколкото засяга жалбоподателя; |
|
— |
да се отмени Решение 2004/337/ЕО на Комисията от 20 декември 2001 г. във връзка с производство по член 81 от Договора за ЕО и по член 53 от Споразумението за създаване на Европейско икономическо пространство (преписка СОМР/Е-1/36.212 — самокопираща хартия) (1) доколкото засяга жалбоподателя; при условията на евентуалност: да се намали наложената на жалбоподателя глоба в член 3 от Решението; |
|
— |
при условията на евентуалност спрямо второто искане да се върне делото на Първоинстанционния съд за ново разглеждане в съответствие с указанията в Решението на Съда; |
|
— |
във всеки случай да се осъди Комисията да понесе съдебните разноски пред Първоинстанционния съд и пред Съда; |
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателят изтъква следните основания: мотивите на Първоинстанционния съд във връзка с определяне размера на глобата са в противоречие с принципа на равното третиране и принципа на пропорционалност. Жалбоподателят претендира нарушение на общностното материалното право. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че не бил от значение фактът, че жалбоподателят е семейно предприятие и за разлика от другите предприятия не разполага с пряк достъп до капиталовите пазари. Вместо това Първоинстанционният съд неправилно е посочил, че предприятие не може да се позовава в своя полза на нарушение на закона, извършено в полза на други предприятия. Въпреки това жалбоподателят не се е позовавал на този довод по никакъв начин. Първоинстанционният съд не е преценил в достатъчна степен разликите в организационната структура на жалбоподателя и другите предприятия, обвинени в извършването на нарушение. По този начин Първоинстанционният съд е нарушил принципите на равно третиране и на пропорционалност.
Първоинстанционният съд освен това неправилно е приел, че в периода преди октомври 1993 г. жалбоподателят е участвал в нарушението. Той е събрал недостатъчно доказателства, преценил ги е противоречиво и освен това ги е изопачил. Също така е нарушил презумпцията за невиновност и правото на защита на жалбоподателя. Последният претендира освен това, че е допуснато процесуално нарушение. Изводът на Първоинстанционния съд в мотивите му, че официалните заседания на асоциацията АЕМСР в периода между януари и септември 1993 г. са послужили за определяне на цени на европейския пазар, е недостатъчен и противоречив. Освен това Първоинстанционният съд е допуснал допълнителна грешка, като е приел, че жалбоподателят бил участвал в неофициални заседания, на които били обсъждани цени на национално ниво.