This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62021CN0489
Case C-489/21: Request for a preliminary ruling from the Sofiyski rayonen sad (Bulgaria) lodged on 6 August 2021 — Banka DSK EAD v M. V.
Дело C-489/21: Преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд (България) на 6 август 2021 година — „Банка ДСК“ ЕАД / M. B.
Дело C-489/21: Преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд (България) на 6 август 2021 година — „Банка ДСК“ ЕАД / M. B.
OB C 481, 29.11.2021, p. 17–18
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
29.11.2021 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 481/17 |
Преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд (България) на 6 август 2021 година — „Банка ДСК“ ЕАД / M. B.
(Дело C-489/21)
(2021/C 481/22)
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Софийски районен съд
Страни в главното производство
Ищец:„Банка ДСК“ ЕАД
Ответник: M. B.
Преюдициални въпроси
1. |
Следва ли чл. 3, пap. 1 от Директива 93/13/ЕИО (1) във връзка с т. 1, буква „д“ и „е“ от приложението към същата Директива да се тълкуват в смисъл, че не отговарят на изискванията за добросъвестност и създават задължения в тежест на потребителя клаузи, които съществено увеличават разходите на потребителя по договора за кредит в случай, че потребителят не извършва ежемесечен превод на работната си заплатата на банката-кредитодател, като се вземе предвид, че при условията на договора той е длъжен да учреди залог върху вземането си за работна заплата? |
2. |
В случай, че отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли чл. 3, пap. 1 от Директива 93/13/ЕИО във връзка с т. 1, буква „д“ и „е“ от приложението към същата Директива да се тълкуват в смисъл, че не отговарят на изискванията за добросъвестност и създават задължения в тежест на потребителя клаузи, които задължават потребителя да ползва ефективно и други услуги на предоставящия кредита търговец освен да извършва превод на заплатата си при него? |
3. |
В случай, че отговорът на втория въпрос е положителен по принцип, от какви критерии следва да се ръководи националният съд при преценката за неравноправност? По-специално следва ли да се вземат предвид степента на свързаност между предмета на договора за кредит и допълнителните услуги, които потребителят е задължен да ползва, броят на услугите, както и национални правила относно ограничаването на свързаните продажби? |
4. |
Следва ли принципът за съответно тълкуване на националния закон с актовете на правото на Европейския съюз, въведен в т. 26 от Решението по дело 14/83, Von Colson, да се прилага и при тълкуване на национални правни разпоредби, уреждащи различна от въведената в правото на Съюза, но свързана, правна материя (в случая — правила относно нелоялната конкуренция) спрямо тази на акта от правото на Европейския съюз, който националният съд прилага по делото пред него (в случая — Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителски договори), и при това тълкуване на националния закон следва да се прилагат стандартите на Хартата на основните права на Европейския съюз? |
5. |
Следва ли чл. 7, пар. 2 от Директива 2005/29/ЕО (2) във връзка с чл. 6, пap. 1, буква „г“ от същата Директива и чл. 10, пар. 2, б. „е“ от Директива 2008/48/ЕО (3) да се тълкуват в смисъл, че забранява посочването на по-нисък лихвен процент в основния текст на договора за потребителски кредит, ако отпускането на кредита при този лихвен процент е поставено в зависимост от условия, които са описани в приложение към договора? Следва ли при тази преценка да се оценява начинът на формулиране на условията за намаляване на лихвения процент, отпадането на такова намаление и способите за възстановяването му? |
6. |
Следва ли чл. 5, пар. 2, буква „б“ от Директива 2005/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че при преценка на възможността съществено да се измени икономическото поведение на потребителите следва да се вземе предвид пазарният дял на банка, която предоставя потребителски кредити с оглед нуждите на потребителите на такива продукти? |
7. |
Следва ли чл. 3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че разходите по договори, свързани с договор за потребителски кредит, и при чието изпълнение се получава лихвена отстъпка по договора за потребителски кредит, представляват част от годишния процент на разходите по кредита и следва да се включат при изчисляването му? |
8. |
Следва ли чл. 3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО във връзка с чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО да се тълкува в смисъл, че при неизпълнение на задължения по свързани с договора за кредит договори, което е обвързано с увеличаване на лихвения процент по кредита, годишният процент на разходите по кредита следва да се изчислява и съобразно увеличения годишен лихвен процент съобразно неизпълнението? |
9. |
Следва ли чл. 10, пар. 2, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че неправилното посочване на годишен процент на разходите в договор за кредит, сключен между търговец и потребител –кредитополучател, следва да се приеме за липса на посочване на годишен процент на разходите в договора за кредит и националният съд да приложи последиците на вътрешното си право, предвидени за непосочване на годишен процент на разходите в договор за потребителски кредит? |
10. |
Следва ли чл. 22, пар. 4 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че предвидена от националния законодател санкция нищожност на договора за потребителски кредит, при която се връща само отпуснатата главница, е пропорционална за случаите, в които договор за потребителски кредит не съдържа точно посочване на годишния процент на разходите? |
(1) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори; OB 1993, L 95, стр. 29, специално българско издание: глава 15, том 2, стр. 273
(2) Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“); OB 2005, L 149, стр. 22, специално българско издание: глава 15, том 14, стр. 260
(3) Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета; OB 2008, L 133, стр. 66