1)

Може ли да се приеме, че не е неравноправна, т.е. съставена е на ясен и разбираем език, като се вземат предвид икономическите последици, договорна клауза, която е съставена (като общи условия на договаряне, използвани от договарящия продавач или доставчик, а не договорена индивидуално) въз основа на предвиденото в закона задължение за информиране, което по необходимост е от общ характер и, което възлага на потребителя риска от обменните курсове, без изрично да се посочва, че размерът на вноските, които се дължат съгласно договора за заем, може да надвишава доходите на потребителя, установени при проверката на платежоспособността, извършена от договарящия продавач или доставчик или че може да достигне до една част от тези доходи, която е много по-голяма [от предвиденото], като се има предвид и че релевантната национална уредба изисква подробно писмено уточняване на риска, а не просто споменаване, че е налице риск и за това кой го носи, както и това, че Съдът на ЕС е постановил в точка 74 от решението си по дело C-26/13, че договарящият продавач или доставчик е длъжен не само да информира потребителя за риска, но е необходимо, благодарение на информацията потребителят да може да прецени потенциално значимите икономически последици за него от прилагането на обменния курс и следователно общата себестойност на сключения заем?

2)

Може ли да се приеме, че не е неравноправна, т.е. съставена е на ясен и разбираем език, като се вземат предвид икономическите последици, договорна клауза, която е съставена (като общи условия на договаряне, използвани от договарящия продавач или доставчик, а не договорена индивидуално) въз основа на предвиденото в закона задължение за информиране, което по необходимост е от общ характер и, което възлага на потребителя риска от обменните курсове, без изрично да се посочва, че в договора за кредит не е предвидена максимална стойност, до която могат да варират обменните курсове, като се има предвид, че Съдът на ЕС е постановил в точка 74 от решението си по дело C-26/13, че договарящият продавач или доставчик е длъжен не само да информира потребителя за риска, но е необходимо, благодарение на информацията потребителят да може да прецени потенциално значимите икономически последици за него от прилагането на обменния курс и следователно общата себестойност на сключения заем?

3)

Следва ли Директива 93/13 ( 1 ), а и по-конкретно последното съображение, точка 1, буква o) от приложението и член 3, параграф 3 и член 6, параграф 1 от тази директива да се тълкуват в смисъл, че — особено като се има предвид изискването, формулирано по-конкретно в решение C-42/15, съгласно което за защита на потребителите са необходими ефективни, пропорционални и възпиращи — противоречат на правото на Съюза съдебна практика, тълкуване или нормативна разпоредба на държава членка, по силата на която правните последици (пълна недействителност поради нарушение на правна норма или обезщетение за вреди и други последици на каквото и да е правно основание), които се извеждат в тази държава членка от кредитна оценка, която не е подробна и изчерпателна, не защитава длъжника и е неразумна (например защото не разглежда последиците от валутния риск, изразяващи се в значително увеличаване на погасителните вноски и на главницата) са по-неблагоприятни за потребителя от възстановяването на първоначалното положение (restitutio in integrum), при което потребителят длъжник се освобождава от валутния риск, тоест от увеличаването на погасителните вноски поради варирането на валутния курс и в конкретния случай му позволява да изплати главния дълг на части?

4)

Във връзка с тълкуването на възможността да бъдат проучени всички договорни клаузи, посочена в съображение 20 от Директива 93/13, и изискването за ясен и разбираем език, установено в член 4, параграф 2 и член 5 от същата директива, следва ли съответните договорни клаузи да се считат за равноправни в случаите, когато в договора за кредит някои от съществените елементи (например предмета на договора, т.е. размерът на кредита, погасителните вноски и лихвите по сделката) са посочени само чрез използване на израза „за информация“, без да се уточнява дали посоченият ориентировъчно елемент има правнообвързващо действие за договарящите страни?