1.

Правото на Съюза, и по-специално Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална процедура, по силата на която компетентният орган е оправомощен служебно да поеме инициативата за съобразяване на срока на валидност на разрешително за паралелна търговия със срока на валидност на подновеното разрешение за референтния продукт.

Регламент № 1107/2009, и по-специално член 52 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че съобразяването на срока на валидност на разрешително за паралелна търговия не произтича автоматично от решението за подновяване на разрешението за референтния продукт, а изисква приемането на отделно решение в това отношение.

Регламент № 1107/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че когато става въпрос за съобразяването на срока на валидност на разрешително за паралелна търговия със срока на валидност на подновеното разрешение за референтния продукт, предвидените в член 52, параграфи 1—3 от Регламент № 1107/2009 условия, необходими за получаването на това разрешително, трябва да бъдат изпълнени, като задължение на компетентния орган на съответната държава членка е да провери дали това наистина е така.

2.

Член 52, параграф 3, буква а) от Регламент № 1107/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че включва положение, при което продуктът за растителна защита, разрешен от държавата членка по произход, е произведен от предприятие A, докато референтният продукт за растителна защита е произведен в съответствие със същия процес, но в място на производство, различно от предходното, от предприятие Б със съгласието на предприятието A, доколкото това споразумение е дългосрочно, подобно на лицензионно споразумение.

3.

Член 52, параграфи 2—4 от Регламент № 1107/2009 трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на разрешителното за паралелна търговия трябва да представи ново пълно заявление, предоставяйки информацията, посочена в параграф 4 от този член, за да докаже, че съответните продукти са все още „идентични“ по смисъла на параграф 3 от този член, без да се засяга възможността компетентният орган да поиска от държавата членка по произход на внасяния продукт необходимата информация, за да прецени дали продуктите са идентични. В случай на оспорване на решението, с което се предоставя разрешителното за паралелна търговия, се прилагат националните правила на съответната държава членка във връзка с тежестта на доказване, при условие че те съблюдават принципа на равностойност и не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза.