Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62017TN0738

    Дело T-738/17: Жалба, подадена на 3 ноември 2017 г. — STIF-IDF/Комисия

    OB C 22, 22.1.2018, p. 49–50 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    22.1.2018   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 22/49


    Жалба, подадена на 3 ноември 2017 г. — STIF-IDF/Комисия

    (Дело T-738/17)

    (2018/C 022/65)

    Език на производството: френски

    Страни

    Жалбоподател: Syndicat Transport Île-de-France (STIF-IDF) (Париж, Франция) (представители: B. Le Bret и C. Rydzynski, avocats)

    Ответник: Европейска комисия

    Искания на жалбоподателя

    Жалбоподателят иска от Общия съд:

    да отмени частично обжалваното решение, тъй като в член 3 от него „вноските С2, предоставяни от STIF в рамките на договора СТ2“ се квалифицират като „неправомерно приведена в действие схема за помощ“, но съвместима с вътрешния пазар,

    да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

    Основания и основни доводи

    В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

    1.

    Първо основание, изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, от което е опорочено обжалваното в конкретния случай решение, а именно Решение (ЕС) 2017/1470 на Европейската комисия от 2 февруари 2017 година относно схемите за помощ SA.26763 2014/C (ex 2012/NN), приведени в действие от Франция в полза на предприятията за автобусен транспорт в региона на Île-de-France (ОВ L 209, 2017 г., стp. 24). Такова нарушение било извършено от Комисията, доколкото тя е квалифицирала вноската C2 като държавна помощ CT2, приемайки, че мярката предоставя икономическо предимство на получателите си.

    Жалбоподателят смята впрочем, че Комисията в своя анализ е допуснала редица грешки в преценката, когато е направила извода, че четвъртият критерий от съдебната практика, произтичаща от решение Altmark, не е бил изпълнен в конкретния случай.

    2.

    Второ основание, изведено от липса на мотиви на обжалваното решение относно неспазването на четвъртия критерий от съдебната практика, произтичаща от решение Altmark и от наличието на икономическо предимство.


    Top