This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62017CN0668
Case C-668/17 P: Appeal brought on 28 November 2017 by Viridis Pharmaceutical Ltd against the judgment of the General Court (Second Chamber) delivered on 15 September 2017 in Case T-276/16, Viridis Pharmaceutical Ltd v European Union Intellectual Property Office (EUIPO)
Дело C-668/17 P: Жалба, подадена на 28 ноември 2017 г. от Viridis Pharmaceutical Ltd. срещу решението на Общия съд (втори състав), постановено на 15 септември 2017 г. по дело T-276/16 — Viridis Pharmaceutical Ltd./Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)
Дело C-668/17 P: Жалба, подадена на 28 ноември 2017 г. от Viridis Pharmaceutical Ltd. срещу решението на Общия съд (втори състав), постановено на 15 септември 2017 г. по дело T-276/16 — Viridis Pharmaceutical Ltd./Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)
OB C 83, 5.3.2018, p. 10–11
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
|
5.3.2018 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 83/10 |
Жалба, подадена на 28 ноември 2017 г. от Viridis Pharmaceutical Ltd. срещу решението на Общия съд (втори състав), постановено на 15 септември 2017 г. по дело T-276/16 — Viridis Pharmaceutical Ltd./Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)
(Дело C-668/17 P)
(2018/C 083/16)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Viridis Pharmaceutical Ltd. (представители: C. Spintig, S. Pietzcker и M. Prasse, адвокати)
Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), Hecht-Pharma GmbH
Искания на жалбоподателя
Жалбоподателят иска от Съда да постанови следното:
|
1. |
Да отмени обжалваното решение на втори състав на Общия съд. |
|
2. |
Да върне делото на Общия съд за ново разглеждане. |
|
3. |
Да осъди EUIPO да заплати на жалбоподателя съдебните разноски. При условията на евентуалност: да не се произнася по съдебните разноски. |
Основания и основни доводи
С настоящата жалба жалбоподателят твърди, че в обжалваното решение Общият съд многократно е нарушил Регламента относно марката на ЕС (Регламент № 2017/1001) (1).
На първо място жалбоподателят изтъква нарушение на член 58, параграф 1, буква а), първо изречение, първо предложение от Регламент № 2017/1001. Общият съд бил допуснал грешка при прилагане на правото, като e приел, че правомерно използване на регистрирана за лекарствени продукти марка на Европейския съюз може да бъде налице само когато е издадено необходимото разрешение за търговия на съответния лекарствен продукт. Освен това Общият съд нарушил тази разпоредба и като е приел, че използването на марка на Европейския съюз в рамките на клинични изследвания съгласно член 8, параграф 3, буква и) от Директива 2001/83/ЕО (2) се квалифицира задължително като вътрешно и следователно не като реално използване.
Освен това жалбоподателят твърди нарушение на член 58, параграф 1, буква а), първо изречение, втора алтернатива от Регламент № 2017/1001. Неправилно Общият съд приел, че не можело да се прави позоваване на клинично проучване с цел да се подготви заявление за разрешение за търговия, за да се оправдае неизползването на дадена марка, когато клиничното проучване е възложено очевидно едва след регистрацията на марката и/или когато не са използвани значителни финансови средства, необходими за да може то да приключи възможно най-бързо.
(1) Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1).
(2) Директива на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 2001 г., стр. 67; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 3).