10.4.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/20

1.1.

Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78/ЕО (1) във връзка с член 21 от Хартата на основните права да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, с която на мястото на досегашния дискриминиращ на основание възраст режим за определяне на възнагражденията (с оглед на зачитането на предходни периоди на заетост, приключени преди навършване на 18-годишна възраст), се въвежда нова система за определяне на възнагражденията, като преминаването на заварените служители в новата система става обаче по такъв начин, че новият режим влиза в сила с обратно действие към датата на влизането в сила на закона в първоначалната му редакция, а първото определяне на ранг по новата система е в зависимост от реално изплатеното по стария режим възнаграждение за точно определен референтен месец за целите на преминаването (февруари 2015 г.), поради което се запазват финансовите последици от досегашната дискриминация на основание възраст?

1.2.

При утвърдителен отговор на първия въпрос, точка 1.1:

Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно член 17 от Директива 2000/78/ЕО да се тълкува в смисъл, че заварените служители, които са били дискриминирани по стария режим на възнагражденията във връзка със зачитането на предходни периоди на заетост, приключени преди навършване на 18-годишна възраст, трябва да получат парична компенсация в случаите, когато финансовите последици от тази дискриминация се запазват и след преминаването на служителите в новата система за определяне на възнагражденията?

1.3.

При отрицателен отговор на първия въпрос, точка 1.1:

Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) да се тълкува в смисъл, че залегналото в тази разпоредба основно право на ефективни правни средства за защита пред съд не допуска национална правна уредба, съгласно която старият, дискриминационен режим на възнагражденията не се прилага повече към висящите и бъдещите производства, а преминаването на заварените служители в новата система на възнаграждения е в зависимост единствено от възнаграждението, което е следвало да се начисли или е било изплатено за референтния месец за преминаването?

2.

Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно член 45 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза (2) и член 20 и сл. от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, съгласно която предходните периоди на заетост на договорно нает служител: