14.11.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 419/25

1)

Трябва ли Директива 2014/59/ЕС (1) на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, по-специално член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1, точки 2 и 23 от нея във връзка с член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 (2) на Европейския парламент и на Съвета относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, да се тълкува в смисъл, че в приложното поле попада и структура за ликвидация (дружество за ликвидация), която към датата на влизане в сила на Директива 2014/59/ЕС на 2 юли 2014 г. все още е била кредитна институция съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 (т.нар. „институция по смисъла на Регламента за капиталовите изисквания“ или „институция по РКИ“), но е загубила това качество преди изтичането на срока за транспониране на Директива 2014/59/ЕС в националното право на 31 декември 2014 г. и вече не притежава лиценз за извършване на банкова дейност, издаден в съответствие с банковото право, а само въз основа на упълномощаване с федерален закон може да извършва (банкова) дейност, насочена единствено към ликвидационното управление на портфейла?

2)

Трябва ли Директива 2014/59/ЕС, по-специално член 43, параграф 2, буква б) и член 37, параграф 6 от нея, да се тълкува в смисъл, че мярка, съответстваща на инструмента за споделяне на загуби, предвиден в член 43 от Директива 2014/59/ЕС, попада в нейното материално приложно поле и когато в резултат на национална разпоредба на държавата членка по произход тази мярка се прилага в случай, когато вече няма реална вероятност за възстановяване на жизнеспособността на структурата за ликвидация, която е продала продължаващите да извършват дейност нейни части още след влизането в сила на Директива 2014/59/ЕС на 2 юли 2014 г., но преди изтичането на срока за транспониране на 31 декември 2014 г., а и когато значими за системата услуги не се прехвърлят към мостова институция и освен това никакви други активи на институцията вече не се продават или прехвърлят, а тази структура за ликвидация служи единствено за управлението на активи, права и задължения с цел организирана, активна и възможно най-добра реализация на тези отделни активи, права и задължения (ликвидационно управление на портфейл)?

3)

Трябва ли член 3, параграф 2 от Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции (3) (в редакцията ѝ след приемането на член 117 от Директива 2014/59/ЕС) да се тълкува в смисъл, че разпоредено от административен орган на държавата членка по произход на структура за ликвидация намаляване на размера на задълженията на структурата за ликвидация, които се уреждат от националното право на друга държава, както и намаляването на лихвата по задължения и разсрочването на задължения произвеждат неограничено действие без допълнителни формалности в държавата членка, от чието право се уреждат задълженията и в която се намира главното управление на засегнатия кредитор, или това изисква структурата за ликвидация (дружество за ликвидация) да попада в персоналното приложно поле на Директива 2014/59/ЕС (по смисъла на първия преюдициален въпрос), а разпоредената мярка — в материалното приложно поле на Директива 2014/59/ЕС?

Изразът „произвежда пълно действие без допълнителни формалности“ означава ли, че юрисдикцията на държава членка, която трябва да се произнесе в съответствие с приложимото по отношение на задълженията право относно признаването на мерките, разпоредени въз основа на правото на държавата членка по произход, няма правомощие да прецени съвместимостта на посочените по-горе мерки с Директива 2014/59/ЕС?