15.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 315/68

—

да отмени обжалваното решение;

—

при условията на евентуалност:

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателите.

1.

Първото правно основание е изведено от твърдението, че в хода на разследването Комисията напълно незаконно е извършила копиране на изображения от взетите от помещенията на жалбоподателите хард дискове. Жалбоподателите твърдят, че по този начин Комисията е превишила правомощията си, предвидени в член 20, параграф 2 от Регламент № 1/2003 (1).

2.

Второто правно основание е изведено от твърдението, че Комисията е нарушила принципа на разумните срокове в производствата в областта на конкуренцията, доколкото същите са продължили повече от 62 месеца. Жалбоподателите сочат, че Комисията е нарушила член 6, параграф 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и не е извършила справедливо намаление на наложените глоби в съответствие с практиката на Общия съд.

3.

Третото правно основание е изведено от това, че Комисията е нарушила принципа на добра администрация, тъй като не е провела надлежно и безпристрастно разследване, поради липсата на надеждност на жалбоподателите за прилагането на мярка на сътрудничество. Жалбоподателите твърдят, че Комисията не е разгледала с достатъчна предпазливост надеждността на изявленията на жалбоподателите за мярка на сътрудничество и че не е потърсила необходимите доказателства.

4.

Четвъртото правно основание е изведено от това, че Комисията е вменила погрешно отговорност на Prysmian Cavi e Sistemi S.r.l. за периода преди 27 ноември 2001 г., като по този начин е нарушила принципите на индивидуална отговорност и на равно третиране.

5.

Петото правно основание е изведено от това, че Комисията е нарушила член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, доколкото не е разпределила отговорността между солидарно отговорните организации.

6.

Шестото правно основание е изведено от това, че Комисията е нарушила член 101 ДФЕС, доколкото не е доказала наличието на едно-единствено продължавано нарушение и е дала погрешно тълкуване на естеството и структурата на съответните пазари, като по този начин е нарушила правото на защита на жалбоподателите.

7.

Седмото правно основание е изведено от твърдението, че Комисията не е успяла да докаже в достатъчна степен от гледна точка на правото продължителността на твърдяното нарушение и по-специално неговия начален момент.

8.

Осмото правно основание е изведено от твърдението, че Комисията е нарушила член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, принципа на равно третиране и принципа на пропорционалност при определянето на основния размер на глобата и по-специално що се отнася до тежестта на нарушението. Жалбоподателите твърдят, че основният размер на глобата, също както първоначалната такса, са непропорционални и трябва да бъдат изменени с оглед на ограничения обхват на нарушението, липсата на отражение върху цените, изоставянето на твърдяната практика по координиране след 2004 г. и значителното отражение на цената на суровините върху стойността на продажбите. Освен това жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила принципа на равно третиране, доколкото е приложила различни коефициенти за тежестта и различни първоначални такси по отношение на намиращи се в сходно положение адресати.

9.

Деветото правно основание е изведено от твърдението, че Комисията погрешно е посочила един от управителите на жалбоподателите в рубриката „имена и професионален опит на релевантни за настоящото решение лица“.