Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62014CN0360

    Дело C-360/14 P: Жалба, подадена на 24 юли 2014 г. от Федерална република Германия срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 14 май 2014 г. по дело T-198/12, Федерална република Германия/Европейска комисия

    OB C 315, 15.9.2014, p. 43–44 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    15.9.2014   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 315/43


    Жалба, подадена на 24 юли 2014 г. от Федерална република Германия срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 14 май 2014 г. по дело T-198/12, Федерална република Германия/Европейска комисия

    (Дело C-360/14 P)

    2014/C 315/70

    Език на производството: немски

    Страни

    Жалбоподател: Федерална република Германия (представлявана от T. Henze и A. Lippstreu в качеството на представители и от U. Karpenstein, Rechtsanwalt)

    Друга страна в производството: Европейска комисия

    Искания на жалбоподателя:

    1.

    да бъде отменено Решението на Общия съд от 14 май 2014 г. по дело Федерална република Германия/Европейска комисия (T-198/12) поради частичната отмяна на Решение 2012/160/ЕС на Комисията от 1 март 2012 година относно националните разпоредби, нотифицирани от федералното правителство на Германия, с които се запазват граничните стойности за олово, барий, арсен, антимон, живак, нитрозамини и нитрозиращи вещества в детските играчки след като започне да се прилага Директива 2009/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно безопасността на детските играчки (1), в частта му, с която Общият съд е отхвърлил подадената жалба,

    2.

    да бъде отменено Решение 2012/160/ЕС на Комисията от 1 март 2012 година, доколкото с него не са одобрени нотифицираните национални разпоредби относно запазването на граничните стойности за елементите антимон, арсен и живак в детските играчки; при условията на евентуалност делото да бъде върнато на Общия съд,

    3.

    да бъде осъдена Комисията да заплати съдебните разноски.

    Основания и основни доводи

    Жалбоподателят излага общо три основания:

     

    Първо основание: Общият съд нарушил в три аспекта член 114, параграф 4 ДФЕС. Той не се съобразил с принципа на самостоятелната преценка на риска от страна на всяка държава членка, тъй като приел, че поради обстоятелството, че нотифицираните от жалбоподателя мерки се основавали на погрешна преценка на риска, те били неподходящи за постигането на съответната цел. Освен това Общият съд приложил неправилно правото, като изискал доказателства, че гарантираното с Директива 2009/48/EО равнище на защита било само по себе си недостатъчно. Накрая Общият съд основал доводите си на погрешно тълкуване на правото, тъй като отказал да извърши качествена и основана на граничните стойности съпоставка на равнището на защита.

     

    Второ основание: Общият съд нарушил задължението за мотивиране на съдебните решения съгласно член 36 и член 53, параграф 1 от Статута на Съда. От една страна, изложените от Общия съд мотиви по отношение на представената от Федерална република Германия таблица 1 били вътрешнопротиворечиви, тъй като се основавали веднъж на грешки в изчисленията, друг път — на предполагаеми грешки в измерванията. От друга страна, изложените мотиви били недостатъчни, тъй като Общият съд приел, без да е изследвал значението на материалите, които могат да се стържат, че представената от Федерална република Германия съпоставка на миграционните гранични стойности не била доказателство за наличие на по-високо ниво на защита.

     

    Трето основание: Общият съд изопачил фактите, съответно представените доказателства в три аспекта. На първо място отразил очевидно погрешно съдържанието на представената от жалбоподателя таблица 3. На следващо място очевидно погрешно Общият съд приел, че представената от жалбоподателя таблица, изготвена от Bundesinstitut für Risikobewertung (Федерален институт за оценяване на рисковете), съдържала добавени по недопустим начин стойности. На последно място Общият съд разбрал очевидно погрешно становището на Научния комитет по рисковете за здравето и околната среда (Scientific Committee on Health and Environmental Risks, SCHER) от 1 юли 2010 г., тъй като извел от това становище изявление относно надеждността на граничните стойности на бионаличност, каквото SCHER недвусмислено не бил направил.


    (1)  ОВ L 80, стр. 19.


    Top