Жалба, подадена на 1 август 2013 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 17 май 2013 г. по дело T-146/09, Parker ITR и Parker-Hannifin/Комисия

(Дело C-434/13 P)

2013/C 313/17

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: S. Noë, V. Bottka, R. Sauer)

Други страни в производството: Parker ITR Srl, Parker-Hannifin Corp.

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

Правни основания и основни доводи

Комисията посочва две основания за обжалване и моли да се отмени съдебното решение в частта, в която се отменя решението по дело COMP/39.406 — Морски маркучи и се изменя размерът на глобата.

В рамките на първото основание за обжалване се твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е взел предвид или погрешно е приложил, от една страна, съдебната практика относно икономическото приемство в рамките на една група, и от друга — съдебната практика относно прехвърлянето на отговорност между предприятия, когато едното предприятие е правоприемник на другото. Като е разгледал заедно прехвърлянето на активи от ITR на Parker ITR (наричано към онзи момент ITR Rubber) (в рамките на групата Saiag) и извършената впоследствие сделка с акции (прехвърляне на акциите в Parker ITR от Saiag на Parker-Hannifin), Общият съд неправилно е приел, че между Saiag и Parker-Hannifin е налице прехвърляне в рамките на група на стопанската дейност, при чието извършване е допуснато нарушението. Общият съд е допуснал грешка, като е преценил икономическата приемственост само като възможно прехвърляне на отговорност между самостоятелните предприятия Saiag и Parker-Hannifin, тъй като при това не е взето предвид вече извършеното в рамките на групата икономическо приемство в лицето на Parker ITR. По този начин решението се основава на субективни намерения, а именно на факта, че поемането на дейността по производство на морски маркучи от Parker ITR е част от целта акциите на това дъщерно дружество да се продадат на трето лице. Тези намерения на страните обаче не са пречка за прилагане на съдебната практика относно икономическото приемство в рамките на една група (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C-204/00 P, Решение по дело ETI и др., C-280/06, Решение по дело Versalis/Комисия, C-511/11 P, Решение по дело Jungbunzlauer/Комисия, T-43/02 и Решение по дело ArcelorMittal Luxembourg и др./Комисия, T-405/06, както и Решение по съединени дела ArcelorMittal Luxembourg/Комисия и Комисия/ArcelorMittal Luxembourg и др., C-201/09 P и C-216/09 P), съгласно която икономическо приемство е налице при прехвърляне в рамките на група, когато съществуват „структурни връзки“ между прехвърлителя (в случая, Saiag/ITR) и преобретателя (в случая, Parker ITR). Освен това от юридическа гледна точка има разлика между прехвърляне на активи и прехвърляне на юридическо лице. В последния случай прехвърленото образувание ще носи самостоятелна отговорност за всяко нарушение, предхождащо прехвърлянето, като това може да включва и отговорност като икономически правоприемник на активи, прехвърлени на образуванието в периода, когато то все още е било част от предприятието нарушител. Обстоятелството, че други правни образувания в предприятието може също да бъдат подведени под отговорност (въпреки че в този случай не им е наложена глоба), не е основателна причина да се изключи подвеждането под отговорност на прехвърленото дъщерно дружество Parker ITR като икономически правоприемник.

В рамките на второто основание за обжалване се поддържа, че при упражняване на пълен съдебен контрол Общият съд е действал ultra petita и незаконосъобразно е намалил включеното в размера на глобата увеличение с оглед на продължителността на нарушението, съответстващо на 100 000 EUR за дружеството майка Parker Hannifin. Parker-Hannifin (или Parker ITR) не са оспорили нито действителната продължителност на участието в нарушението, нито съответния коефициент за продължителност, прилаган при изчисляване на глобата. Макар исканията на Parker-Hannifin във връзка с ролята на водач като отегчаващо обстоятелство да са били уважени, вследствие на което Общият съд е променил размера на глобата, това не следва да предоставя възможност на Общия съд, дори и когато упражнява пълен съдебен контрол, да изменя други елементи от глобата (в случая, коефициента за продължителност), срещу които жалбоподателят не е повдигнал възражение.