15.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 171/10

1.

Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба или практика, съгласно която при смърт на работника правото му на минимален платен годишен отпуск се прекратява напълно, тоест се прекратява не само вече неупражнимото право на освобождаване от работните задължения, а и правото на заплащане на отпуска?

2.

Трябва ли член 7, параграф 2 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че правото на финансово обезщетение за минималния платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение е свързано с личността на работника до такава степен, че работникът разполага с него само за да може да се постигнат свързаните с платения годишен отпуск цели за осигуряване на почивка и свободно време, включително към по-късен момент?

3.

Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО да се тълкува в смисъл, че с оглед на защитата на безопасността и здравето на работниците при организирането на работното време работодателят е длъжен реално да предостави отпуск на работника до края на съответната календарна година или най-късно до изтичането на предвидения за трудовия договор период на отлагане на ползването на отпуска, независимо от това дали работникът е подал молба за отпуск?