EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62013CN0089

Дело C-89/13: Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Napoli (Италия) на 22 февруари 2013 г. — Luigi D’Aniello и др./Poste Italiane SpA

OB C 156, 1.6.2013, p. 18–19 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

1.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 156/18


Преюдициално запитване, отправено от Tribunale di Napoli (Италия) на 22 февруари 2013 г. — Luigi D’Aniello и др./Poste Italiane SpA

(Дело C-89/13)

2013/C 156/29

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale di Napoli

Страни в главното производство

Ищец: Luigi D’Aniello и др.

Ответник: Poste Italiane SpA

Преюдициални въпроси

1.

Допуска ли принципът на равностойност национална правна уредба, която — в приложение на Директива 1999/70/ЕО (1) — предвижда в случаите на незаконосъобразно спиране на изпълнението на трудов договор, засегнат от нищожна клауза за срок, различни и значително по-ниски по размер икономически последици в сравнение със случаите на незаконосъобразно спиране на действието на договор по общото гражданско право, съдържащ нищожна клауза за срок?

2.

Съответства ли на правото на Съюза — в рамките на неговото прилагане — обстоятелството, че ефективността на санкция предоставя предимство на работодателя нарушител за сметка на претърпелия вреди поради нарушението работник, така че продължителността на производството, макар и необходима, води до пряка вреда за работника в полза на работодателя и факта, че ефикасността на възстановяването на предишното положение намалява пропорционално на увеличаването на продължителността на производството като се стига до почти пълна липса на полза от посоченото възстановяване?

3.

В рамките на прилагането на правото на Съюза по смисъла на член 51 от Хартата от Ница, съответства ли на член 47 от Хартата и на член 6 от ЕНПЧ факта, че продължителността на производството, макар и необходима, причинява пряка вреда на работника и предоставя предимство на работодателя, както и факта, че ефикасността на възстановяването на предишното положение намалява пропорционално на увеличаването на продължителността на производството като се стига до почти пълна липса на полза от посоченото възстановяване?

4.

С оглед на уточненията, дадени в член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78/ЕО (2) и в член 14, параграф 1, буква в) от Директива 2006/54/ЕО (3) включва ли понятието за условията за наемане на работа, изведено в клауза 4 от Директива 1999/70/ЕО, и последиците от незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение?

5.

При утвърдителен отговор на предходния въпрос могат ли различните последици, които вътрешното право предвижда при незаконосъобразно прекратяване на трудово правоотношение за неопределено време и на срочното трудово правоотношение, да бъдат обосновани по смисъла на клауза 4?

6.

Действащите общи принципи на правото на Съюза относно правната сигурност, защитата на оправданите правни очаквания, равенството на страните в процеса, ефективната съдебна защита, правото на независим съд, и по-общо правото на справедлив процес, гарантирани от член 6, параграф 2 от Договора за ЕС (изменен с член 1, параграф 8 от Лисабонския договор и посочен в член 46 от Договора за ЕС) във връзка с член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с член 46, член 47 и член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, прокламирана в Ница на 7 декември 2000 г., и възпроизведени в Договора от Лисабон, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат приемането от страна на италианската държава, след значителен период от време, на нормативна разпоредба (като член 32, параграф 7 от Закон № 183/10, както е тълкувана от член 1, параграф 13 от Закон № 92/12), която засяга последиците от текущите производства и води до пряка вреда за работника в полза на работодателя, а ефикасността на възстановяването на предишното положение намалява пропорционално на увеличаването на продължителността на производството като се стига до почти пълна липса на полза от посоченото възстановяване?

7.

В случай че Съдът не приеме изложените принципи за основни принципи на правото на Европейския съюз за целите на общото им хоризонтално прилагане, от което произтича единствено противоречие на разпоредба като член 32, параграфи 5—7 от Закон № 183/10 (както е тълкувана от член 1, параграф 13 от Закон № 92/2012) на предвидените в Директива 1999/70/ЕО задължения и на Хартата от Ница, дали дружество като ответното трябва да се приеме за държавен орган за целите на прякото вертикално прилагане на правото на Съюза и по-конкретно на клауза 4 от Директива 1999/70/ЕО и на Хартата от Ница?

8.

В случай че Съдът на ЕС даде утвърдителен отговор на въпроси l, 2, 3 или 4 позволява ли принципът на лоялно сътрудничество, в качеството му на основополагащ принцип на Европейския съюз, да не се приложи тълкувателна разпоредба като тази по член 1, параграф 13 от Закон № 92/12, която прави невъзможно спазването на принципите, произтичащи от отговорите на въпроси l—4?


(1)  Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).

(2)  Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г., за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).

(3)  Директива 2006/54/ЕО на Парламента и на Съвета от 5 юли 2006 г., за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена) (ОВ L 204, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 262).


Top