27.3.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 80/8

1.

Трябва ли член 25, параграф 2 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (1) да се тълкува в смисъл, че на държавите членки е разрешено да задължават предприятия, предоставило телефонни номера на абонати, да предоставят на разположение данни относно абонати, на които тези предприятия не са предоставили лично телефонни номера, с цел създаването на публично достъпни услуги за информация или изготвянето на телефонни указатели, доколкото предприятието разполага с тези данни?

2.

При утвърдителен отговор на предходния въпрос:

Трябва ли член 12 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (2) да се тълкува в смисъл, че налагането на посоченото по-горе задължение посредством националния законодател зависи от това, дали другият доставчик на телефонни услуги, съответно неговите абонати, са съгласни или най-малкото не се противопоставят?