а)

в националната правна уредба отпреди влизането в сила на директивата вече съществуват еквивалентни правни мерки по смисъла на клауза 5.1 от рамковото споразумение, и

б)

когато с приетите за прилагане на Рамковото споразумение разпоредби в националната правна уредба се намалява общото ниво на закрила, предоставена на работниците на срочни трудови договори?

а)

когато тази нормативна разпоредба, насочена към прилагането на Рамковото споразумение, е приета след изтичането на срока за транспониране на Директива 1999/70/ЕО, но в нейния обсег на приложение във времето попадат само срочни трудови договори и правоотношения, действащи към момента на нейното влизане в сила или изтекли в рамките на определен период преди влизането й в сила, но след изтичането на срока за транспониране на директивата, докато предшестващите еквивалентни правни мерки нямат ограничен във времето обсег на приложение и обхващат всички срочни трудови договори, които са били сключени, действали са или са изтекли към датата на влизане в сила на Директива 1999/70/ЕО и на изтичане на срока за нейното транспониране;

б)

когато в приложното поле на тази нормативна разпоредба, насочена към прилагането на Рамковото споразумение, попадат само срочни трудови договори или правоотношения, които — за да се считат за последователни по смисъла на посочената разпоредба — трябва да отговарят едновременно на следните условия: 1) между тях да има период, не по-дълъг от три месеца; 2) те да имат обща продължителност от поне 24 месеца към момента на влизане в сила на тази разпоредба, независимо от броя на подновяванията на договорите, или въз основа на тези подновявания да е имало общ период на работа от поне 18 месеца в рамките на общ период от 24 месеца, считано от първоначалния договор, при условие че има поне три подновявания след първоначалния договор, докато предшестващите еквивалентни правни мерки не поставят такива изисквания, а обхващат всички срочни (последователни) трудови договори, независимо от минимален период на работа и минимален брой подновявания на договори;

в)

когато разглежданата национална правна мярка, насочена към прилагането на Рамковото споразумение, предвижда като правна последица във връзка със закрилата на работниците на срочни трудови договори и предотвратяването на злоупотреба по смисъла на Рамковото споразумение за срочната работа квалифицирането на срочния трудов договор като договор с неопределена продължителност с действие занапред (ex nunc), докато предшестващите еквивалентни правни мерки предвиждат квалифицирането на срочните трудови договори като договори с неопределена продължителност от момента на първоначалното им сключване (ex tunc)?

а)

задължението за заплащане на възнаграждението и на обезщетението за уволнение е предвидено от националното право във всеки случай на трудово правоотношение и не е специално насочено към предотвратяване на злоупотреба по смисъла на Рамковото споразумение и

б)

прилагането на предшестващата еквивалентна правна мярка има за правна последица признаването на срочни трудови договори за договори с неопределена продължителност?

a)

дали е съвместимо с общностното право тълкуване и прилагане на националното право от страна на националния съд, съгласно което във всеки случай представлява обективна причина за сключването на срочни трудови договори обстоятелството, че като правно основание за сключването им е използвана разпоредба относно работата по срочни трудови договори за задоволяването на нужди със сезонен, периодичен, временен или извънреден характер, дори и в действителност задоволяваните нужди да са „устойчиви и дълготрайни“;

б)

дали е съвместимо с общностното право тълкуване и прилагане на националното право от страна на националния съд, съгласно което разпоредба, забраняваща преобразуването на срочни трудови договори в обществения сектор в трудови договори с неопределена продължителност, следва да се тълкува в смисъл, че в обществения сектор във всички случаи съществува абсолютна забрана за преобразуването на срочен трудов договор или правоотношение в договор или правоотношение с неопределена продължителност, даже в случай, че противозаконно е сключен като срочен договор, доколкото в действителност задоволяваните нужди са „устойчиви и дълготрайни“, и на националния съд не е оставена възможността в такива случаи да прогласи действителния характер на разглежданото трудово правоотношение и неговата правилна квалификация като договор с неопределена продължителност; или тази забрана следва да се ограничи единствено до срочните трудови договори, които действително са сключени за задоволяването на временни, непредвидими, спешни, извънредни или други подобни нужди, а не и в случай, при който всъщност са сключени за задоволяването на „устойчиви и дълготрайни“ нужди?