12.4.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 92/20

—

Да се установи, че като е приела и оставя в сила член 19, параграф 1 от Нотариалния кодекс (Закон 2830/2000), Република Гърция не е изпълнила своите задължения по силата на Договора за създаване на Европейската общност и по-специално на членове 43 и 45 от Договора за ЕО и на Директива 89/48/ЕИО (1) на Съвета от 21 декември 1988 година относно обща система за признаване на дипломите за висше образование, издадени след завършването на професионално образование и обучение с минимална продължителност от три години;

—

да се осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

1.

Гръцките власти твърдят, че дейностите на нотариусите са изключени от приложното поле на член 43 ЕО, доколкото попадат в приложното поле на член 45 ЕО. Те изтъкват качеството на нотариуса като държавен служител, което — посредством използването на държавния печат — придава на нотариалните действия голяма доказателствена и изпълнителна сила, подобна на тази, която има едно съдебно решение; качеството на нотариуса като съдебен служител; неговата роля като юридически консултант и редица други дейности. Освен това гръцките власти изтъкват принципа на териториалност, който не позволява на гръцки нотариус да се установи в различен местен окръг.

2.

Комисията смята, че член 43 ЕО представлява една от основните норми на Общността и е директно приложим в държавите-членки, считано от края на преходния период. Неговата цел е да гарантира преимуществото на националното третиране на всеки гражданин на държава-членка, който се установява, включително като придобива второ местожителство, в държава-членка, за да упражнява дейност като самостоятелно заето лице, и забранява всякаква осъществявана от национални законодателства дискриминация въз основа на гражданството.

3.

Въведената с член 45, първа алинея дерогация от свободата на установяване трябва да се ограничава до дейностите, които сами по себе си „представляват пряко и специфично участие в упражняването на публична власт“. Според Комисията никое от изтъкнатите от гръцките власти качества или дейности не представлява пряко и специфично участие в упражняването на публична власт, както предвижда съдебната практика на Съда, и следователно не би могло да обоснове изискването за гражданство.

4.

Съдът поддържа, че критерият за „пряко и специфично участие“ не е удовлетворен с упражняването на функции, които са спомагателни и подготвителни по отношение на осъществяваните от публичния орган, вземащ окончателното решение. Също така, като разглежда режима на частните охранителни предприятия, Съдът е потвърдил, че тъй като съществува пряко и специфично участие в упражняването на публична власт, заинтересованите лица трябва да бъдат снабдени с „правомощия за принуда“ (2), което със сигурност не е налице в настоящия случай.

5.

Както произтича от анализа на съдебната практика на Съда, упражняването на публична власт не следва да се смесва с обикновено действие, което се осъществява и в общ интерес. Простото обстоятелство, че от дадено частно лице или предприятие в определена степен се изисква да действа в общ интерес, не е достатъчно, за да се квалифицира подобна функция като упражняване на публична власт.

6.

Според Комисията Директива 89/48 се прилага към професията „нотариус“, тъй като става въпрос за законодателно уредена по отношение на необходимите изисквания професия и прилагането на тази директива не може да бъде избегнато чрез позоваване на преотстъпването на властнически правомощия, с които нотариусите разполагат, поради следните доводи: