Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Бъдещето на политиката на сближаване в периода след 2020 г.“

(проучвателно становище)

(2019/C 228/07)

Докладчик: Stefano MALLIA

Съдокладчик: Ioannis VARDAKASTANIS

Консултации	Съвет — румънско председателство, 20.9.2018 г. писмо от г-н Victor NEGRESCU, министър на Румъния, отговарящ за европейските въпроси
Правно основание	член 304 от ДФЕС
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	8.3.2019 г.
Приемане на пленарна сесия	20.3.2019 г.
Пленарна сесия №	542
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	71/0/1

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК счита, че политиката на сближаване е основният стълб, способстващ за доближаването на ЕС до неговите граждани и за намаляване на различията между регионите на ЕС и неравенствата между хората. ЕИСК е твърдо убеден, че предложението за намаляване на бюджета за политиката на сближаване за периода 2021—2027 г. е неприемливо.

1.2.

ЕИСК счита, че е необходима амбициозна и ясна европейска стратегия, която да е в съзвучие с Програмата на ООН до 2030 г. и с целите за устойчиво развитие, и да разполага със силен механизъм за координация, който да може да гарантира стабилна приемственост между отделните политически цикли. Политиката на сближаване трябва да бъде неразделна част от тази амбициозна стратегия и следователно трябва да бъде разработена така, че да разполага с инструментите, необходими за справяне с предизвикателствата на бъдещето, като например изменението на климата, възприемането на нови технологии, постигането на по-високо равнище на конкурентоспособност и управлението на прехода към устойчиво развитие, като същевременно се създават качествени работни места.

1.3.

Важно е, докато полагаме изключително необходимите усилия за насочване на политиката на сближаване към бъдещето, да не забравяме предизвикателствата на днешния ден, които продължават да оказват голямо въздействие върху обществото. Тук имаме предвид по-конкретно социални предизвикателства, като например маргинализацията и дискриминацията на малцинствата и на отделни етнически групи, или домашното насилие, икономически предизвикателства като достъпа до финансиране и повишаването на квалификацията, както и екологични предизвикателства като например намаляването на замърсяването на въздуха и управлението на отпадъците.

1.4.

Политиката на сближаване на ЕС трябва да има подчертан териториален подход, целящ да предостави на всеки регион необходимите инструменти за повишаване на неговата конкурентоспособност по устойчив начин. ЕИСК счита, че всички региони трябва да имат достъп до финансиране. От друга страна ЕИСК трябва да изрази по недвусмислен начин разочарованието си от отслабването на трансграничната динамика в рамките на политиката на сближаване.

1.5.

Ако Европа иска да достигне следващото ниво на икономическото развитие, политиката на сближаване трябва да възприеме във все по-голяма степен диференциран на регионално равнище подход, когато става въпрос за инвестиции и политически отговори. ЕИСК счита, че това би могло да допринесе за по-адаптиран в териториално отношение подход, който същевременно ще подкрепи най-изолираните и рядко населени области (много ниска гъстота на населението, острови, планини и др.), както и „популярните“функционални градски райони, които въпреки това се сблъскват с редица предизвикателства в своето развитие.

1.6.

ЕИСК приветства силната връзка с Европейския семестър и призовава също за обвързване със специфичните за всяка страна препоръки като начин за насърчаване на структурните реформи. ЕИСК очаква също по-силна връзка между инвестиционната стратегия на европейско равнище и стратегиите на държавите членки. От първостепенно значение е тези инвестиции да не заместват усилията на държавите членки, а да ги допълват. От съществено значение е също държавите членки да обмислят продължаването на проекти, които са се доказали като успешни.

1.7.

ЕИСК счита, че регулаторният пакет би трябвало да е много по-прост и в него да се избягва управление на фондовете на микро равнище. Следва да има диференциация по отношение на бюрократичните процедури за оперативните програми, които се считат за относително малки в сравнение с много по-големите програми. Въпреки че ЕИСК призовава държавите членки да насърчават възможността, предоставена от настоящите законодателни рамки за опростена процедура за достъп до средства за малки проекти, той също така би насърчил Комисията да проучи допълнителни възможности, които биха могли да улеснят включването на по-малки участници.

1.8.

ЕИСК подкрепя използването на финансови инструменти, но призовава Комисията да гарантира, че при разработването на такива инструменти се извършва задълбочен тест на пригодността на тези инструменти за всички държави членки и че тези инструменти могат да бъдат използвани от МСП и НПО.

1.9.

Един от основните проблеми, свързани с политиката на сближаване, е липсата на ефективна комуникация. ЕИСК призовава Комисията да продължи с преразглеждането на настоящите задължения за оповестяване и да ги актуализира в значителна степен с оглед на съвременните средства за комуникация, предоставяни от цифровите комуникационни канали.

1.10.

Крайно време е Комисията и държавите членки да спрат просто да говорят за свързания с партньорството аспект и да направят нещо на практика, за да гарантират активно и значимо участие от страна на гражданското общество на всички етапи от проектирането и изпълнението на политиката на сближаване. Това следва да се направи чрез надграждане на успешния опит от партньорствата, придобит на местно равнище.

1.11.

ЕИСК посочва, че на равнището на ЕС не съществува структурирано участие на организациите на гражданското общество в процеса на мониторинг на изпълнението на политиката на сближаване. Поради това ЕИСК настоятелно препоръчва Комисията да създаде Европейски форум на гражданското общество по въпросите на сближаването с участието на социалните партньори, организациите на гражданското общество и други заинтересовани страни. Чрез този форум Комисията може да провежда ежегодни консултации със социалните партньори и с организациите на гражданското общество относно състоянието на изпълнението на политиката на сближаване по време на различните програмни цикли.

2.   Общи бележки

2.1.

Съгласно член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) (1)задачата на политиката на сближаване на ЕС е засилване на икономическото и социалното сближаване чрез намаляване на различията в равнището на развитие на регионите. Декларацията за мисията трябва и занапред да заема централно място във всички дейности, предприемани в сферата на политиката на сближаване, и трябва да бъде подкрепена от Комисията и органите в държавите членки, отговарящи за прилагането на политиката на сближаване.

2.2.

Предстоящите промени, които обществото започва да изпитва в резултат на глобализацията и новите и бъдещите технологии изискват процес на адаптация, кото малко страни са започнали в дълбочина. Важно е да управляваме прехода към новите икономически модели, основаващи се на тези нови и бъдещи технологии. ЕИСК счита, че политиката на сближаване разполага с инструментите, необходими за да се допринесе за справянето с нововъзникващите предизвикателства, и е един от основните стълбове, способстващи за доближаването на ЕС до неговите граждани и за намаляване на различията между регионите на ЕС и неравенството между хората.

2.3.

Бюджетът на ЕС е малка част от общите публични разходи в ЕС. Той представлява по-малко от 1 % от общите приходи и едва около 2 % от публичните разходи на 28-те държави — членки на ЕС През периода 2014—2020 г. бюджетът на ЕС възлизаше на 0,98 % от брутния национален доход на ЕС. През този период делът на политиката на сближаване от общия бюджет на ЕС беше около 35 % (2).

2.4.

ЕИСК е твърдо убеден, че предложението за намаляване на бюджета за политиката на сближаване за периода 2021—2027 г. е неприемливо. Политиката на сближаване е една от най-конкретните политики на ЕС и има голямо непосредствено отношение към живота на гражданите. Не можем да очакваме от хората да подкрепят повече Европа и същевременно да намаляваме бюджета на такава важна политика. Въпреки това от първостепенно значение е тези инвестиции да не заменят усилията на държавите членки, а да ги допълват както на национално, така и на регионално равнище.

2.5.

В съответствие с подобни призиви от страна на Европейския парламент, ЕИСК призовава Комисията да представи и даде тласък на програма за силна и ефективна политика на сближаване за периода след 2020 г. (3)

2.6.

Същевременно ЕИСК призовава държавите членки да се стремят към постигане на съгласие за по-широка система от собствени ресурси на ЕС, за да се гарантира, че бюджетът на ЕС разполага с подходящи ресурси, за да може да посрещне по-големите предизвикателства, пред които ще бъде изправен през следващите години.

2.7.

Въпреки че като цяло политиката на сближаване разполага с относително малък бюджет, тя доказа, че носи несъмнена добавена стойност. През периода 2014—2020 г. политиката на сближаване мобилизира повече от 480 милиарда евро инвестиции, в резултат на което над 1 милион предприятия би трябвало да получат подкрепа, 42 милиона граждани да имат достъп до по-добри здравни услуги, 25 милиона ще се възползват от предотвратяването на наводнения и пожари, с близо 17 милиона ще се увеличи броят на гражданите на ЕС, свързани към съоръжения за отпадъчни води, с 15 милиона ще се увеличи броят на домакинства с широколентов достъп и ще бъдат създадени над 420 000 нови работни места. Освен това 5 милиона европейци ще се възползват от програми за обучение и учене през целия живот, а 6,6 милиона деца ще имат достъп до нови, модерни училища и детски заведения. ЕИСК счита, че политиката на сближаване трябва да се основава на онези местни примери, в които участието на гражданите се оценява като успешно.

2.8.

В допълнение към това в редица държави членки политиката на сближаване се доказа като основен източник на публични инвестиции (4). Непреките последици от политиката на сближаване, произтичащи от подобренията, разработени с цел изпълнение на нейните изисквания (например по отношение на прозрачността, отчетността или равните възможности), също донесоха полза на европейците.

2.9.

Въпреки това, независимо от факта, че Европа е постигнала значителен напредък по отношение на разработването и провеждането на действия за засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, както е посочено в ДФЕС, тя все още трябва да извърви дълъг път до постигането на цялостно хармонично развитие.

2.10.

След икономическата криза Европа отново успя да постигне икономически растеж, по-специално в държавите с ниски доходи и регионалните различия по отношение на БВП на глава от населението най-после намаляват (5). Въпреки това различията между регионите си остават големи и в някои случаи дори се увеличават. Производителността е по-висока в най-развитите държави и тяхната устойчивост на сътресения и способност да се конкурират в един глобализиран свят далеч надхвърлят тези на по-слабо развитите държави членки. Тази ситуация води до различия в социалния контекст на населението, като например по-високи равнища на бедност, а също и по отношение на броя и състоянието на хората, изложени на риск от изключване, или по отношение на достъпа до и качеството на социалната закрила и образованието.

2.10.1.

Поради това, с цел допълнително намаляване на икономическите и социалните различия, ЕИСК счита, че политиката на сближаване трябва да продължи да инвестира в иновации, заетост, социално приобщаване, околна среда, приобщаващо образование, здравни програми и инфраструктури, авангардни и достъпни технологии, ефективни транспортни мрежи и инфраструктура. Това трябва да се направи, за да се подобри всеобщият достъп до пазара на труда и да се създаде единен пазар, който да стимулира растежа, производителността и специализацията в области, където са налице сравнителни предимства, във всички региони.

2.10.2.

В глобализирания свят предприятията трябва да се конкурират с предприятия от места с ниски разходи, както и със силно иновативни предприятия. ЕС трябва да подкрепя реформи, които насърчават благоприятна за инвестициите среда, в която предприятията могат да процъфтяват, а гражданите да се възползват от по-добри условия на труд. Средствата за сближаване следва да се използват за осигуряване на по-добра рамка за стартиращите предприятия, предприемачите и иновативните МСП и за по-ефективно подпомагане на семейните предприятия (6), както и за насърчаване на многообразието (пол, хора с увреждания, етнически малцинства и др.), така че те да станат по-конкурентоспособни и да се ангажират в по-голяма степен със социалната отговорност.

2.11.

Все още има много области, свързани с екологични цели (използване на по-малко и по-чиста енергия, разработване на по-ефективни инфраструктури, намаляване на замърсяването и др.), трансгранични въпроси на сигурността, образованието, социалното приобщаване, достъпността за хора с увреждания, транспорта, обществените услуги и други пречки пред свободното движение на стоки, услуги, хора и капитал, които биха имали полза от по-силно териториално сближаване.

2.11.1.

Ето защо ЕИСК счита, че всички региони трябва да имат достъп до финансиране. Политиката на сближаване на ЕС трябва да бъде неразделна част от европейската инвестиционна стратегия с подчертан териториален подход, целящ да предостави на всеки регион необходимите инструменти за повишаване на неговата конкурентоспособност. Тя трябва да доведе до икономически и структурни промени, осигурявайки устойчива основа във всеки регион и неговите силни страни (7).

2.12.

Европейското териториално сътрудничество (Interreg), което има централна роля за изграждането на общо европейско пространство, във всичките си форми — трансгранично, транснационално, междурегионално и отваряне към съседни страни — е крайъгълният камък на европейската интеграция. То спомага за това европейските граници да не се превръщат в бариери, сближава европейците, помага за решаването на общи проблеми, улеснява обмена на идеи и активи и насърчава стратегически инициативи, насочени към постигането на общи цели (8). Поради тази причина ЕИСК счита, че е от съществено значение държавите членки да продължат да провеждат съвместни действия и да обменят практики и стратегии.

2.12.1.

При все това ЕИСК изразява съжаление (9), че политиката на сближаване все още не предлага всеобхватни решения за предизвикателствата, пред които са изправени някои специфични области със структурни недостатъци и постоянни неблагоприятни условия (много ниска гъстота на населението, острови, планински региони и др.), посочени в член 174 от ДФЕС. ЕИСК счита, че следва да се разработи нов механизъм, който да позволява на тези райони да се справят ефективно със специфичните и комплексни предизвикателства, пред които са изправени Това не може да остане единствено от компетентността на националните органи. Ето защо ЕИСК счита, че политиката на сближаване трябва да насърчава сътрудничеството между Комисията и държавите членки и техните регионални и местни заинтересовани страни, така че това да дава отражение върху конкретните територии.

2.13.

По отношение на рядко населените области и най-отдалечените региони, приоритет на ЕС трябва да бъде укрепването на връзките им с европейския континент и чувството на гражданите им за принадлежност към европейския проект. Въпреки ситуацията, налагаща извънредно много бюджетни ограничения, специфичното подпомагане за слабо населените региони или най-отдалечените региони не трябва да се намалява. Тези региони трябва да имат достъп до подходящи финансови ресурси, които да им позволят да постигнат общите европейски цели и да компенсират недостатъците си, по-специално недостатъците, свързани с тяхната отдалеченост (10) или изключително ниската гъстота на населението. Поради това при оценката и вземането на решения за разпределението на средствата („Берлинския метод“) и изискванията за тематична концентрация и проценти на съфинансиране (1) най-развити, (2) региони в преход и (3) по-слабо развити региони е необходимо да се включат демографски и географски фактори. Включването на тези фактори би могло да компенсира необлагодетелстваните слабо населени региони и най-отдалечените региони с подходящ размер на средствата и гъвкаво насочване на инвестициите.

2.14.

В момента над половината от населението на Земята живее в градски зони, като се очаква до 2050 г. този дял да достигне 70 % (11). Макар че икономическата активност на тези райони е много висока, от съществено значение е те да предлагат устойчива и висококачествена жизнена среда за своите граждани. Ето защо ЕИСК счита, че те следва да продължат да получават внимание в рамките на политиката на сближаване, но насърчава също развитието им във връзка с техния физически контекст (полицентрично развитие, връзки между градските и селските райони и др.).

3.   По-силна визия в по-ясна, по-гъвкава и по-ефикасна рамка

3.1.

ЕИСК счита, че е необходима нова амбициозна и ясна европейска стратегия, която да е в съответствие с Програмата на ООН до 2030 г. и нейните цели за устойчиво развитие, както и с другите глобални ангажименти на ЕС, като например международните споразумения (например Парижкото споразумение), както и с конвенциите на ООН (например Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания) и да разполага със силен механизъм за координация, който да може да гарантира стабилна приемственост между отделните политически цикли. Във връзка с това ЕИСК горещо приветства новия документ за размисъл на Комисията относно по-устойчива Европа до 2030 г., който поставя началото на дискусията в тази посока.

3.2.

Политиката на сближаване трябва да бъде неразделна част от тази амбициозна стратегия и следователно трябва да бъде разработена така, че да е ориентирана към бъдещето, т.е. да разполага с инструментите, необходими за справяне с предизвикателствата на бъдещето, като например изменението на климата, възприемането на нови технологии, постигането на устойчиво развитие и създаването на качествени работни места.

3.3.

В съответствие с усилията по отношение на бъдещата политика на сближаване, ЕИСК призовава Съвета и Парламента и занапред да полагат усилия за продължаване на преразглеждането на системата за разпределяне на средства по линия на политиката на сближаване, като се вземат предвид по-специално други критерии (отвъд БВП). Такива критерии следва да се отнасят до въпроси като неравенството, миграцията, безработицата и младежката безработица, конкурентоспособността, изменението на климата, условията на труд и демографските въпроси.

3.4.

Важно е докато полагаме изключително необходимите усили за насочване на политиката на сближаване към бъдещето, да не забравяме предизвикателствата на днешния ден, които продължават да оказват голямо въздействие върху обществото. Тук разглеждаме по-конкретно социални предизвикателства, като например маргинализацията и дискриминацията на малцинствата и на отделни етнически групи, или домашното насилие, икономически предизвикателства като достъпа до финансиране и повишаването на квалификацията, както и екологични предизвикателства като например намаляването на замърсяването на въздуха и управлението на отпадъците.

3.5.

С цел да се засили стратегическото планиране и управление на Съюза в хода на разработването на гореспоменатата стратегия, ЕИСК приканва също така Комисията да включи различните стратегически елементи, разглеждани в Териториалната програма (12) и Лайпцигската харта (13), които понастоящем са в процес на обновяване, координиран от бъдещото германско председателство на Съвета на ЕС.

4.   Интегрирано и координирано изпълнение

4.1.

ЕИСК счита, че Европа (не само на равнището на Съюза, но и в рамките на държавите членки) трябва да работи за изясняване и опростяване на своите административни правомощия, тъй като по този начин отговорностите могат да се определят и проследяват по-ефективно. След като това бъде постигнато, европейските администрации трябва да засилят сътрудничеството и капацитета си.

4.1.1.

В това отношение ЕИСК приветства силната връзка с Европейския семестър (14) и призовава също за обвързване със специфичните за всяка страна препоръки като начин за насърчаване на структурните реформи. ЕИСК изразява съгласие, че е важно също така да се гарантира пълно взаимно допълване и координация с новата подобрена програма за подкрепа на структурните реформи. ЕИСК набляга върху необходимостта от подобрен механизъм за управление, който да включва и регионалното равнище.

4.2.

Европа трябва да работи за създаването на по-проста, по-гъвкава и по-ефективна рамка за прилагане на своята политика на сближаване. Една от следващите цели на ЕС трябва да бъде управление на неговите фондове в областта на политиката на сближаване (селскостопански, социални, регионални и др.) от единен набор от правила, които силно насърчават интегрираните инвестиции чрез предлагане на прости решения. Освен това ЕИСК призовава за по-големи синергии с други програми и инструменти за финансиране като „Хоризонт 2020“, Механизма за свързване на Европа и др.

4.3.

Отчитането на различните аспекти на някои от основните предизвикателства (социални, екологични, икономически и др.) по един интегриран начин отразява по-точно нуждите на действителността. ЕИСК насърчава държавите членки да изготвят и осъществяват програми, финансирани от няколко фонда.

4.4.

ЕИСК счита, че възприемането на ориентиран към местните условия подход е от съществено значение. ЕИСК подчертава също, че включването на партньори на местно равнище в идентифицирането на потенциала и потребностите на местното равнище и предприемането на действия в партньорство между всички местни участници, за да се отговори на установените специфични потребности, е подходът, който следва да се насърчава и укрепва. Както правилно беше посочено от Комисията, „преминаването към следващото равнище на икономическо развитие не може да бъде постигнато с универсална политика, а ще изисква регионално диференцирани инвестиции и политически отговори“ (15).

4.5.

ЕИСК призовава при оценката на процентите на съфинансиране и изискванията за тематична концентрация за най-развитите региони и регионите в преход да се вземат под внимание социалните фактори (като равнищата на неравенство, бедността, миграцията, образователните нива и др.). Отчитането на тези фактори на равнище проект би позволило да се инвестира в действия, насочени към най-уязвимите лица (като лица с увреждания, мигранти или непридружени малолетни и непълнолетни лица). Те са непропорционално разпределени — най-вече в най-развитите градове и региони в ЕС, които не отговарят на условията или са изправени пред твърде високи проценти на съфинансиране.

4.6.

ЕИСК счита, че е изключително важно различните инициативи, свързани с политиката на сближаване (стратегии и програми) на различните териториални равнища - както хоризонтално (например макрорегионални стратегии с транснационални програми), така и вертикално (между различните териториални равнища), да бъдат свързани по-добре.

4.7.

Ако искаме да продължим да прилагаме политиката на сближаване предимно чрез различни проекти, трябва да опростим и подготовката на правната среда, в която се осъществяват тези проекти. В съответствие със заключенията на Групата на високо равнище по въпросите на опростяването за периода след 2020 г. (16), ЕИСК счита, че регулаторният пакет следва да бъде много по-опростен и да се избягва управлението на микро равнище на фондовете. Въпреки че може да съществува изкушението да се повиши ефективността чрез по-централизирано управление, ЕИСК призовава Комисията да се противопостави на това и да предостави необходимите инструменти за управление на повече средства по децентрализиран начин.

4.8.

Следва да се отбележи, че по-специално административният капацитет на по-малките държави членки и региони би могъл да бъде поставен под силен натиск през началните етапи на програмните периоди. ЕИСК счита за жизненоважно да се намали съществено ненужната административна тежест за бенефициерите (през целия процес от кандидатстването за даден проект до неговия заключителен етап), като се запази високо ниво на гарантиране на законосъобразност и редовност.

4.9.

Опитът показва, че много често малките проекти (под 100 000 EUR) могат да оказват голямо въздействие върху най-уязвимите групи от обществото. Често обаче става така, че същите тези групи срещат значителни трудности при достъпа до такива средства. С оглед на това, въпреки че ЕИСК призовава държавите членки да насърчават възможността, предоставена от актуалните законодателни рамки за опростена процедура за достъп до финансиране за малки проекти, той насърчава Комисията да проучи допълнителни възможности, които биха могли да улеснят включването на по-малки участници.

4.10.

ЕИСК се позовава на нарастващото използване на финансови инструменти като инструмент за прилагане на политиката на сближаване ЕИСК подкрепя това, но призовава Комисията да гарантира, че при разработването на такива инструменти се извършва задълбочен тест на тяхната пригодност, за да се гарантира 1) че тези инструменти са подходящи за всички държави членки и 2) че тези инструменти са подходящи за МСП и НПО. Когато се установят ситуации, при които е налице липса на пригодност, трябва да се въведат алтернативни/компенсаторни мерки, за да се гарантира, че нито една държава членка или субект не се поставя в неблагоприятно положение.

4.11.

За да се повиши качеството на някои аспекти на прилагането (като предлагането на пазара, техническите възможности за организиране на мероприятия и др.), ЕИСК счита, че публичният сектор следва да се консултира с гражданското общество и с частния сектор, за да се възползва от техния практически опит в процеса на подготовка. Може би е погрешно да се очаква от служителите на общата публична администрация да разбират всички аспекти на превръщането на даден „продукт“в популярен и полезен.

4.12.

ЕИСК счита, че на европейско равнище трябва да бъдат предприети допълнителни мерки по отношение на хармонизирането на показателите. От съществено значение е да се разработи система за наблюдение, която да води до комплексни резултати по лесно достъпен начин както за лицата, отговорни за вземането на решения, така и за обществото в по-широк смисъл.

4.13.

Бъдещето на политиката на сближаване следва също така да подкрепя нови начини за интегриране на предприемачеството и социалните/екологичните положителни въздействия. В това отношение от основно значение за Европейския съюз е засилването на подкрепата за развитието на социалната икономика.

5.   По-ефективна обща комуникация

5.1.

Един от основните проблеми, свързани с политиката на сближаване, е липсата на ефективна комуникация, която твърде често засяга проекти, финансирани по линия на една и съща политика. Отчита се фактът, че Комисията е дала редица насоки за комуникация, но е ясно, че те изобщо не са достатъчни. Често се случва да не се знае нищо или да се знае малко за това, че определени проекти са били осъществени и/или че се финансират от ЕС. Това води до никакво или слабо оценяване на политиката на сближаване. ЕИСК призовава Комисията да продължи усилията си за преразглеждане на настоящите задължения за оповестяване и да ги актуализира в значителна степен с оглед на съвременните средства за комуникация, предоставяни от цифровите комуникационни канали. Следва да се използват в по-голяма степен проекти, които могат да служат като примери за добри практики за насърчаване на по-високо и по-добро усвояване на средствата.

5.2.

Необходимо е да се подобри начинът, по който се измерва въздействието на политиката на сближаване в някои области, като например социалното приобщаване, качеството на живот, условията на труд на гражданите, повишаването на конкурентоспособността на дружествата или модернизирането на услугите на публичната администрация. Въздействието трябва да бъде съобщено на гражданите на ЕС, за да могат те да се запознаят с успехите и неуспехите на политиката.

5.3.

ЕИСК призовава Комисията да разработи план за стратегическа комуникация в партньорство с всички участници, включително с организациите, представляващи хората с увреждания. ЕИСК счита също така, че комуникацията относно най-добрите практики следва да бъде лесно достъпна.

6.   Осигуряване на партньорство с организациите на гражданското общество и други заинтересовани страни

6.1.

ЕИСК отново подчертава значението на многостепенното управление, като набляга на структурираното участие на организациите на гражданското общество и другите заинтересовани страни в процеса на планиране, изпълнение, оценка и мониторинг на използването на фондовете. Крайно време е Комисията и държавите членки да спрат да говорят за този аспект и да направят нещо на практика, за да гарантират активно и значимо участие от страна на гражданското общество на всички етапи от проектирането и прилагането на политиката на сближаване. Това ще доведе до по-голяма отчетност от страна на националните органи, както и до по-ефективно и съдържателно използване на средствата.

6.2.

По отношение на Кодекса за поведение за партньорство (ЕККП), ЕИСК отправя искане той да бъде преразгледан и актуализиран в пряка консултация с организациите на гражданското общество и други заинтересовани страни. Освен това ЕИСК призовава Кодексът за поведение да стане задължителен. ЕИСК счита, че ЕКПП следва да се спазва изцяло на всички равнища и да е подкрепен със солидни гаранции и мерки, които да гарантират цялостното му прилагане.

6.3.

ЕИСК е убеден, че подходът на воденото от общностите местно развитие може да има много предимства и голям успех като европейски инструмент, който позволява интегрираното местно развитие и участието на гражданите и техните организации на местно равнище (17).

6.4.

С цел укрепване на уменията и ефективността на партньорството, ЕИСК призовава за мерки за изграждане на капацитет и за техническа помощ за градските и други публични органи; икономическите и социалните партньори, гражданското общество, организациите и съответните органи, които ги представляват, екологичните партньори и органите, отговарящи за насърчаването на социалното приобщаване, основните права, правата на хората с увреждания, правата на лицата с хронични заболявания, равенството между половете и недискриминацията. Освен това ЕИСК би желал да се създаде годишен механизъм за консултации със съответните партньори.

6.5.

Предвид факта, че малките предприятия и микропредприятията и организациите на гражданското общество могат да изпитват затруднения да се възползват от възможностите, предлагани от европейските фондове като цяло, ЕИСК за пореден път отправя искане да се предостави последователна и значителна подкрепа за действия за подобряване на достъпа им до информация, предоставяне на напътствия и наставничество и повишаване на техния капацитет за намеса. Това следва да се извърши, като се вземат предвид и специфичните нужди на най-уязвимите лица.

---

(1)  Член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(2)  COM(2017) 358 final, Документ за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС.

(3)  Вж. доклада на Европейския парламент.

(4)  COM(2017) 358 final, Документ за размисъл относно бъдещето на финансите на ЕС.

(5)  Моят регион, моята Европа, нашето бъдеще — седми доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване.

(6)  ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 1.

(7)  https://www.businesseurope.eu/sites/buseur/files/media/position_papers/ecofin/2017-06-09_eu_cohesion_policy.pdf.

(8)  ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 116.

(9)  ОВ C 209, 30.6.2017 г., стр. 9.

(10)  ОВ C 161, 6.6.2013 г., стр. 52.

(11)  http://www.un.org/en/development/desa/news/population/world-urbanization-prospects-2014.html.

(12)  https://ec.europa.eu/regional_policy/en/information/publications/communications/2011/territorial-agenda-of-the-european-union-2020.

(13)  https://ec.europa.eu/regional_policy/archive/themes/urban/leipzig_charter.pdf.

(14)  https://www.eesc.europa.eu/sites/default/files/resources/docs/qe-02-17-362-en-n.pdf и https://www.eesc.europa.eu/sites/default/files/resources/docs/qe-01-14-110-en-c.pdf.

(15)  Европейска комисия (2017 г.) „Конкурентоспособността в регионите с ниски доходи и нисък растеж: доклад относно регионите, които изостават в развитието си“, работен документ на службите на Комисията, SWD(2017) 132 final, Брюксел, 10.4.2017 г.

(16)  http://ec.europa.eu/regional_policy/sources/newsroom/pdf/simplification_proposals.pdf.

(17)  https://www.eesc.europa.eu/en/our-work/opinions-information-reports/opinions/advantages-community-led-local-development-clld-approach.