2.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/111

Докладчик:

Paulo BARROS VALE

1.1.

ЕИСК оценява положително съдържанието на доклада относно политиката в областта на конкуренция за 2016 г. (1) и като цяло го подкрепя. Той обаче изразява известна загриженост във връзка с настоящия контекст, както и по отношение на рамката на това, което според него може да представлява европейската политика в областта на конкуренцията.

1.2.

ЕИСК оценява положително усилията на Комисията да защитава спазването на правилата и по този начин да насърчава климат на свободна и лоялна конкуренция, както и да развива международното сътрудничество.

1.3.

ЕИСК счита, че политиката в областта на конкуренцията заслужава да бъде определена по-добре и че в много случаи тя влиза в противоречие с останалите политики на ЕС, които оказват въздействие върху нея. Бизнесът и потребителите са изправени пред различни проблеми извън областите, с които Комисията се занимава по линия на политиката в областта на конкуренцията и които оказват въздействие върху вътрешния пазар, такъв е например случаят с проблемите, произтичащи от данъчното облагане.

1.4.

Правомощията на Комисията са ограничени, но тя има право на законодателна инициатива и може да го използва по-амбициозно, за да свърже темите от областта на конкуренцията с различните европейски политики и с дейността на националните органи за защита на конкуренцията (НОЗК). Ако искаме Европейската комисия и НОЗК да работят по-ефективно, целесъобразно е да се постигне пълна съгласуваност между европейската и националните политики в областта на конкуренцията.

1.5.

Примерите от ежедневието показват, че конкуренцията има отрицателни последици върху определени категории, по-специално върху МСП и потребителите: търговските практики на големите дистрибуторски групи, които унищожават по-малките предприятия чрез агресивни преговори и които ограничават избора на потребителите, неясните модели за ценообразуване, например по отношение на енергията и горивата, които са в ущърб на предприятията и потребителите, дъмпинговите практики, които продължават да се наблюдават, по-специално в секторите на дистрибуцията и транспорта, са все въпроси, изискващи бдителност и постоянна борба от страна на компетентните НОЗК и Комисията.

1.6.

Макар да е наясно, че пазарната сила на големите групи може да създаде нарушения на конкуренцията, Комисията взе решение да подкрепи сливания и концентрации, които създадоха истински отраслови гиганти. ЕИСК призовава Комисията да намери действително ефективни решения в тези процеси и да следи с повишена бдителност дейностите на големите групи, като гарантира спазването на правилата и интересите на потребителите и МСП.

1.7.

Съгласно Договора не е възможно уеднаквяване на данъчните политики. Понякога различията в прякото и непрякото данъчно облагане нанасят вреди на предприятията и потребителите и засилват асиметриите. ЕИСК отново изтъква, че докато Европа оставя данъчното облагане в обхвата на националните компетентности, политиката в областта на конкуренцията трябва да гарантира смекчаване на произтичащите от данъчното облагане изкривявания.

1.8.

Международното сътрудничество се е развило в хода на преговорите по различни споразумения. ЕИСК твърди, че трябва да е налице стремеж към създаването на истински съюзи и че сключените споразумения трябва да вземат предвид вече проведените задълбочени дискусии по съдържанието на търговските споразумения.

2.1.

По същество докладът представя мерките, които Комисията е приела в областта на конкуренцията, и представлява синтез на по-обширен работен документ относно предприетите през 2016 г. действия (2).

2.2.

Значението на политиката в областта на конкуренция беше припомнено от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в речта му относно състоянието на Съюза през 2016 г.: „Равни условия за всички означава също, че в Европа потребителите са защитени от картели и от злоупотреби на мощни дружества. […] Комисията следи за тази равнопоставеност. Това е социалната страна на конукрентното право.“

2.3.

Докладът е разделен на шест части: въведение; осигуряване на истински равни условия за всички: как контролът върху държавната помощ спомага за преодоляване на това предизвикателство; насърчаване на конкуренцията и иновациите в рамките на цифровия единен пазар; изграждане на единен пазар, който предоставя възможности на гражданите и предприятията на ЕС; отключване на потенциала на европейския енергиен съюз и на кръговата икономика; изграждане на европейска и световна култура на конкуренция.

2.4.

Като цяло ЕИСК одобрява съдържанието на доклада. Той обаче отправя критика по отношение на една точка, включена в раздела „Поддържане на плодотворен диалог между институциите“: „Правилата за държавна помощ запазват също равнопоставеността между банките, получили държавна помощ, и тези, които не са получили тава помощ“. На банките, получили държавна помощ, са наложени известен брой условия, но не може да се твърди, че е спазена равнопоставеността между онези, които са се възползвали от въпросната помощ, и останалите. Нарушаването на конкуренцията реално съществува и наложените корективни мерки не смекчават това.

3.1.

ЕИСК приветства доклада относно политиката в областта на конкуренция за 2016 г., който разглежда въпроси от голямо значение за дейността на предприятията и живота на гражданите.

3.2.

Структурата на европейската промишлена е изградена предимно от МСП. Именно те са стълбът на европейската икономика и поради своя размер са най-силно уязвими на нелоялната конкуренция.

3.3.

В сектора на големите търговски вериги МСП са особено ощетени заради злоупотребата с господстващо положение от страна на големите дистрибуторски групи, които, възползвайки се от силната си позиция при договарянето и в противоречие на всички правила в областта на конкуренцията, прибягват в търговските си отношения до практики, които продължават да унищожават дребните производители и малкия бизнес и да налагат условия за избора и интересите на потребителите. ЕИСК препоръчва на Комисията да включи в бъдещите доклади относно политиката в областта на конкуренция анализ на функционирането на веригата за снабдяване с хранителни продукти.

3.4.

Дейността на НОЗК е от съществено значение за справяне със злоупотребите с господстващо положение и други ограничаващи конкуренцията практики. Комисията анализира капацитета на НОЗК от гледна точка на ресурсите, правомощията и независимостта на тяхната дейност и би следвало да се предприемат мерки в отговор на констатираната възможност за повишаване на тяхната ефективност. ЕИСК подчертава, че НОЗК могат и трябва да възприемат по-сериозен превантивен подход, вместо да реагират едва след подаването на сигнал от страна на операторите или потребителите, по-специално по отношение на практиките на злоупотреба с господстващо положение, които са постоянно срещани по време на договаряне. Надзорът над преговорите би могъл да помогне за предотвратяването на някои злоупотреби с господстващо положение, като защити дребните оператори и потребителите.

3.5.

Именно в тази област е важно да се гарантира реално прилагане на правата на обезщетение на жертвите на антиконкурентни практики, тъй като Директива 2014/104/ЕС от 26 ноември 2014 г. и Препоръката за общи принципи на механизмите за колективно решаване на спорове в рамките на нарушенията на правилата на конкуренцията не могат да осигурят необходимата колективна защита на правата на жертвите на тези нарушения.

3.6.

Различните сливания и концентрации в редица сектори създадоха „гиганти“, които са в състояние да окажат натиск върху функционирането на пазара и да подкопаят правилата в областта на конкуренцията. Комисията беше призована да се произнесе по някои от тези процедури. На практика малко от тях бяха блокирани, а корективните мерки, наложени в замяна на издаването на разрешенията, не успяха да отговорят на очакванията. От една страна, Комисията с право преследва картелите, но от друга, позволява сливания и придобивания без насрещни ангажименти. ЕИСК изразява загриженост във връзка с възможния риск от създаване на големи групи в някои сектори, което може да доведе до сериозни нарушения на конкуренцията, унищожаване на голям брой МСП и предопределя избора на потребителите. Комитетът призовава Комисията да проявява бдителност.

3.7.

Нарушенията на конкуренцията, произтичащи от външните отношения на Съюза, оказват влияние както върху вноса, така и върху износа. И наистина, ставаме свидетели как на европейския пазар навлизат продукти от държави, в които продължават да съществуват социален дъмпинг, практики, вредящи на околната среда, и дори държавни помощи, които биха могли да се считат за неправомерни в светлината на европейските правила. Освен това европейските предприятия, които спазват стандартите, изпитват затруднения при достъпа до други пазари, тъй като очевидно не са в състояние да постигнат цените, които налагат конкуренти от държави с по-благоприятно законодателство или с неефективни проверки за съответствие с това законодателство.

3.8.

Нарушенията на конкуренцията обаче може да произтекат и от собствените правила на Съюза. Такъв е случаят например с Регламента REACH (Регламент относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали), който от 31 май 2018 г. ще се прилага за дружества, произвеждащи или пускащи на пазара химикали самостоятелно, в смеси или в продукти, когато количествата им надхвърлят един тон годишно. Този регламент задължава предприятията да регистрират в Европейската агенция по химикалите (ECHA) химикали в самостоятелен вид, в смеси или в продукти, чиито количества надхвърлят един тон годишно, като в същото време заплатят съответната такса. Заявителят се счита за легитимен притежател на доклада и по този начин съдържащата се в него информация успява да се превърне в стока, която първите заявители, обикновено предприятия с голям размер и икономическа сила, продават на пазара. На практика, когато едно предприятие иска да се регистрира в ECHA, то бива уведомено, че следва да се свърже с основния заявител, който на свой ред го информира за разходите, свързани с получаването на разрешение за достъп до подадената от него информация. Цената може да достигне десетки и дори стотици хиляди евро на вещество. Предвидено е регистрациите, които са подадени преди минимум 12 години в съответствие с регламента, да могат да бъдат използвани от други производители или вносители за регистрацията на техните продукти. На практика обаче с приближаването на датата, на която Регламентът REACH ще стане напълно приложим за всички химикали, произведени или пуснати на пазара в количества, надхвърлящи един тон годишно, първите заявители продължават да изискват от микропредприятията и МСП в сектора да заплащат големи суми или дори процент от продажбите в замяна на „писмата за достъп“ до информацията, която са предоставили на ECHA, при положение че тази информация би следвало да е публична и всички граждани и предприятия в Европейския съюз да имат безплатен достъп до нея, така че да се изпълни целта, обосновала неговото създаване, а именно опазването на човешкото здраве и околната среда. В този случай разпоредбите, предназначени да подобрят опазването на човешкото здраве и околната среда и да ги защитят от рисковете, които могат да произтекат от употребата на химикали, могат да създадат пречки пред навлизането на нови предприятия на пазара и пред свободното движение на химикали — положение, което поради същността си може да създаде ситуации на ограничена конкуренция и злоупотреба с господстващо положение от страна на големите предприятия. ЕИСК призовава да се обърне внимание на необходимостта от оценка и преразглеждане на регламента REACH с цел премахване на евентуални пречки за конкуренцията, произтичащи от прилагането на този нормативен акт.

3.9.

Въпросът за концентрациите на банките и държавните помощи за тях продължава да бъде на дневен ред. В резултат на неотдавнашната финансова криза и нейното въздействие върху реалната икономика и доверието на пазарите практиките в сектора са под постоянно наблюдение, което се обосновава с легитимните опасения от възникване на нови сериозни проблеми. Временната държавна помощ спаси финансовия сектор от срив. По време на финансовата криза банките понесоха значителни загуби и маржовете им днес са намалени поради нивото на текущите лихвени спредове. Преструктурирането на този отрасъл доведе до изчезването на някои институции, но и до концентрации, които могат да породят опасения не само по отношение на стабилността на финансовия сектор в случай на нова криза в бъдеще, но и по-специално, защото размерът на тези нови групи може да доведе до ситуации на нарушаване на конкуренцията. ЕИСК призовава Комисията да прояви внимание и бдителност към евентуални злоупотреби с господстващо положение, които могат да увредят интересите на потребителите и финансирането на предприятията, и по-специално на МСП.

4.1.1.

Държавната помощ е важен инструмент за развитието, тъй като позволява сближаване на регионите в неравностойно положение и предоставя възможност за насърчаване на заетостта и икономиката. Тези ограничени ресурси следва да се използват ефективно, без да се нарушават добрите практики в областта на конкуренцията.

4.1.2.

ЕИСК отново изразява убеждението си, че текущото модернизиране на държавните помощи трябва да бъде съгласувано с целите на стратегията „Европа 2020“, с политиката на сближаване и с политиката в областта на конкуренцията, като същевременно се запази важната роля на държавните помощи в сектори, които обслужват развитието на Европа, и в обществените услуги, които задоволяват социални потребности.

4.1.3.

В миналото ЕИСК вече изрази своята подкрепа за модернизирането на държавните помощи. Засега той приветства изискването органите, отговарящи за отпускането на помощите, да предоставят информация за онези, чийто размер надвишава 500 000 EUR (3).

4.1.4.

Изискването за информация е в отговор на недоволството на гражданите на ЕС, че не разполагат с достатъчно информация за предоставяната държавна помощ (4). Предизвикателството сега е да се предостави повече информация относно възможността за консултации, както и относно правилата за отпускане и възстановяване на такава помощ, като по този начин се насърчи прозрачността при правилното използване на публичните средства.

4.1.5.

ЕИСК подкрепя действията на Комисията в борбата срещу държавните помощи, предоставяни под формата на данъчни договорености, които предоставят незаконни данъчни облекчения, както и приемането на пакета от мерки за борба срещу избягването на данъци, чиято цел е да се гарантира, че предприятията плащат данъците си там, където реализират печалба, и да се избегне агресивното данъчно планиране (5).

4.2.1.

С разширяването на широколентовата мрежа пазарът на цифрови услуги придобива нарастващо значение в живота на европейските предприятия и граждани. Електронната търговия се използва все по-често, а целта на политиката в областта на конкуренцията е да се създадат условия за функционирането на пазара, като в същото време се защитят потребителите и се гарантира, че най-мощните компании не заобикалят правилата.

4.2.2.

ЕИСК призовава Комисията да продължи да полага усилия за преодоляване на блокирането на географски принцип, което възпрепятства електронната търговия, тъй като то може да се превърне в пречка за създаването на истински цифров единен пазар. На световния пазар не може да има каквато и да било разлика в третирането на клиентите въз основа на тяхното местоположение.

4.2.3.

Тъй като цифровият пазар е доминиран от няколко технологични гиганта, гарантирането на достъпа на потребителите до най-добрите продукти и най-добрите цени, както и навлизането на нови конкурентни продукти и предприятия, е предизвикателство.

4.2.4.

Някои платформи за онлайн резервации понастоящем причиняват сериозни притеснения на хотелиерите, тъй като злоупотребяват с господстващото си положение при резервациите за пътувания. Платформите събират изключително завишени комисионни в сравнение с туристическите агенции и дори стигат до там да принуждават хотелиерите да прилагат едни и същи цени за един и същ вид стая при всички канали за продажба. ЕИСК призовава Комисията да проучи клаузите за паритет и комисионните, които представляват заплаха за свободната конкуренция в сектора.

4.2.5.

Комисията продължи да разследва практиките на Google (функциониране на търсачката, ограничения, наложени на някои трети уебсайтове да показват реклами, свързани с търсенето на конкуренти на Google, ограничителни условия, наложени на производителите на устройства с Android и на операторите на мобилни мрежи) и Amazon (споразумения с издатели), които могат да представляват нарушение на антитръстовите правила. Наскоро на Google беше наложена глоба в размер на 2,4 милиарда евро за злоупотреба с господстващото положение на дружеството на пазара на търсачки, целящо да се предостави неправомерно предимство на друг продукт на Google, а именно собствената му услуга за сравняване на цени.

4.2.6.

Google има господстващо положение сред търсачките и Комисията трябва да гарантира, че резултатите от осъществените търсения не предлагат частични отговори, които са в състояние да ограничат избора на потребителите на тази информация. Същият подход Комисията трябва да използва и по отношение на практиките на уебсайта Booking, който, злоупотребявайки с господстващото си положение, обуславя резултатите от търсенията по отношение на европейското туристическо предлагане, с особено отрицателно въздействие върху по-малките пазари и предприятия.

4.2.7.

Секторът на далекосъобщенията е особено важен в живота на потребителите и предприятията. ЕИСК обръща внимание на Комисията, че пазарът в тази област все още не е нито отворен, нито конкурентен. И наистина, операторите в областта на далекосъобщенията продължават да прибягват до практики, които противоречат на свободната конкуренция, като вдигат тарифите по време на срока на договора, без потребителят да получава каквото и да било предварителна информация, която да му позволи да прекрати договора в съответствие с предвиденото в нормативната уредба. Това повишаване на цените се почувства особено силно в контекста на отмяната на тарифите за роуминг, което на практика доведе до повсеместно увеличение на тарифите и имаше отрицателни последици за всички хора, които не пътуват.

4.3.1.

Въпреки усилията, които бяха положени през последните години, единният енергиен пазар все още не е придобил конкретни измерения. Високите цени на енергията, по-специално в някои държави, представляват голяма тежест за бюджета на домакинствата и предприятията, тъй като либерализацията на пазара не доведе до ефективно намаляване на тарифите. Тези цени са причина за неравностойното положение на Европа спрямо останалите световни конкуренти по отношение на разходите за енергия.

4.3.2.

Подобряването на енергийната ефективност и инвестициите във възобновяеми енергийни източници трябва да останат водещи в усилията за изграждане на по-конкурентоспособна и устойчива Европа, въпреки екологичните съображения относно третирането на отпадъците, получавани в резултат от използването на тази технология (като например батерии и фотоволтаични елементи). Въпреки технологичния напредък, възобновяемите енергийни източници все още не са достигнали етап на развитие, който да им позволи да се конкурират с изкопаемите горива и ядрената енергия; ето защо те следва да продължат да бъдат насърчавани да развият конкурентоспособността си на един по-справедлив пазар.

4.3.3.

Възобновяемите източници не са само източник на чиста енергия. Те следва да се разглеждат и като шанс за развитие на местните общности, който им предлага възможност да станат едновременно потребители и производители на енергия в рамките на децентрализиран и ползотворен за тях модел на производство на енергия.

4.3.4.

Технологията се е развила и производството на слънчева енергия от фотоволтаични инсталации вече е по-достъпно за предприятията и домакинствата, които желаят да изградят централи за задоволяване на собственото си потребление, но лицензите за тяхното изграждане са ограничени до определена мощност. Това може да намали привлекателността на инвестицията за оператори с определен размер, чиято сметка за електроенергия би могла да бъде значително намалена или на практика сведена до нула през месеците с интензивно слънцегреене.

4.3.5.

Освен това Европа трябва да продължи да защитава енергийната си независимост, като укрепва връзките по начин, който ще ѝ позволи да намали уязвимостта си и да засили конкуренцията.

4.3.6.

ЕИСК отново подчертава, че следва да се обърне специално внимание на големите предизвикателства пред ЕС:

4.4.1.

В рамките на глобализирания пазар Европа продължава да страда от нелоялната конкуренция на държави, които използват непочтени социални и екологични практики. Независимо от социалния аспект, който е важен, нарушенията на конкуренцията, произтичащи от външните отношения на Съюза, изискват сериозна мобилизация в рамките на международната дипломация, за да се защитят предприятията и потребителите от съществуващите явления на нарушаване на конкуренцията както при вноса, така и при износа.

4.4.2.

ЕИСК приветства ангажимента на Комисията да участва активно в международните органи, които работят в областта на защитата на конкуренцията, като Комитета по конкуренция на ОИСР, Световната банка, Конференцията на ООН за търговия и развитие и Международната мрежа по конкуренцията.

4.4.3.

ЕИСК приветства също така ангажимента, поет от Комисията в преговорите по споразуменията за свободна търговия с Армения, Мексико, Индонезия, Филипините и Япония, както и в рамките на техническото сътрудничество с развиващите се икономики. Той призовава единствено да се гарантира, че тези споразумения не просто осигуряват баланс на конкуренцията, като защитават предприятията и потребителите, а освен това допринасят и за икономическото и социалното сближаване на Европа.