16.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 451/45

Докладчик:

г-н Iozia

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) изразява твърдата си подкрепа за структурната реформа на банковата система, като я счита за ключова сред редицата законодателни предложения, изготвени в резултат от финансовата криза. ЕИСК подчертава, че с тази реформа за първи път се прави опит за задълбочено регулиране на сърцевината на банковата система и за завършване на банковия съюз. Нещо повече, тя може да се окаже важен принос за възстановяването на доверието между предприятията и обществеността и за укрепването на европейската банкова система и намаляването на риска от зараза, с цел правилното финансиране на икономиката.

1.2

ЕИСК счита за абсолютно необходим този регламент, с който ще се предефинира управлението на редица банкови и финансови услуги. Комитетът е наясно, че предложеният регламент няма да бъде достатъчен за избягване на друга криза. За това е необходима радикална промяна на финансовата култура и прилагане на етични принципи в ежедневните дейности на финансовия сектор. Всички пряко заинтересовани страни би трябвало да вземат участие в изграждането на нова финансова и икономическа система, за да се създаде устойчив и издръжлив финансов сектор и да се постигне възможно най-добър баланс между интересите на всички страни. За тази цел ЕИСК подкрепя и насърчава постигането на широко съгласие за даването на нов тласък на икономиката и възстановяването на доверието във финансовите институции и призовава Комисията да стимулира сключването на Европейски социален пакт за устойчиви финанси. За създаването на сектор на финансовите услуги, ориентиран към развитие на просперитета, подкрепящ реалната икономика, растежа и качествените работни места, зачитащ околната среда и избягващ нежелани социални последици, служителите, ръководителите, акционерите, инвеститорите, семействата, МСП, дружествата и търговските клиенти би трябвало да постигнат стабилно и справедливо споразумение.

1.3

ЕИСК изтъква необходимостта от осигуряване на единни критерии за оценка на националните органи и препоръчва регламентът да се прилага еднакво на европейско равнище и по възможност да бъде съгласуван с националните органи на трети страни.

1.4

ЕИСК изразява опасения по отношение на избора да се позволи едновременно съществуване на различни национални разпоредби и на регламент на ЕС. ЕИСК е убеден, че така замислената архитектура може да не успее да гарантира единното прилагане на новите правила. Комитетът оценява факта, че това изключение се прави единствено за съществуващото законодателство към датата на предложението за регламент, за да се гарантира пълно съответствие с разглеждания регламент.

1.5

ЕИСК счита, че предложеният от Комисията регламент представлява правилно и ефикасно решение с оглед на разделянето на търговското от инвестиционното банкиране. Всъщност, за разлика от алтернативите, предпочетени от някои страни, избраното решение се основава на диалектичен подход и оценка, което позволява да се избегне противоречието с модела на универсалното банкиране, като го запазва и предприема мерки единствено по отношение на свързаните с този модел рискове.

1.6

ЕИСК изтъква, че потенциалното въздействие на предложеното законодателство върху заетостта не е взето предвид в подходяща степен. Цялостното законодателство в областта на финансовите услуги може да доведе до загуба на стотици хиляди работни места и е неприемливо да не бъдат предвидени мерки за намаляване на значителното пряко и непряко социално въздействие. Настоящият регламент би могъл да окаже ограничено пряко въздействие, но евентуалното му влияние върху активите на предприятията би имало отражение върху цялата финансова система. От друга страна, следва да се признае, че по-ниският риск за банките би донесъл ползи за цялата реална икономика, което несъмнено би се отразило положително на заетостта като цяло.

1.7

Съществуват сериозни опасения, че увеличаването на разходите може да бъде прехвърлено на служителите. Въпреки че Комисията е отчела това измерение в оценката си на въздействието, тя изглежда е отделила малко място на този проблем в реформата. Вярно е, че засегнатите от реформата дейности наистина са най-малко трудоемките, но непреките въздействия от реформата ще предизвикат въвеждането на политики за намаляване на разходите, които биха могли да доведат до нови съкращения на работни места, както предвиждат някои значими банкови институции.

1.8

Действащите лица са много (финансови лобита, големи държави членки, потребители и инвеститори, домакинствата, големи и малки предприятия, сдружения и т.н.) и техните интереси се различават в голяма степен. Вече трябва да е ясна поуката от времето, когато се даваше превес на налаганите от финансовата система правила: общественият интерес трябва да има превес. Затова Комитетът препоръчва да се смени посоката и акцентът да се постави върху общия интерес, по начин, който да балансира интересите на всички заинтересовани страни, тъй като само така реформата може да сработи ефективно.

1.9

ЕИСК изразява убеждението, че за да се гарантира наличието на устойчива финансова система, съществува необходимост от „търпеливи финанси“, при които има отказ от търсенето на краткосрочни печалби на всяка цена в полза на стремеж към дългосрочна ефективност и стабилност. С разглеждания регламент се предлага промяна на бизнес модела.

1.10

ЕИСК смята, че Комисията следва да отдели по-голямо внимание на инвеститорите и работниците, които понастоящем са слабо застъпени в реформата. В дългосрочен план устойчивостта на системата се гарантира от подновяването на доверието, което създава по-сигурна среда както за инвеститорите, така и за работниците, които участват активно в управлението на рисковете.

1.11

ЕИСК счита, че гъвкавостта по отношение на прилагането на регламента е валиден и подходящ принцип. „Биоразнообразието“ (1)в банковия сектор на практика гарантира стабилността и ефективността на системата. При все това ЕИСК отбелязва, че тя не бива да се бърка с произволното прилагане на правилата.

1.12

ЕИСК съветва Комисията да включи в оценката си на въздействието подробен анализ на взаимодействието между ключовите предложения в настоящия регламент и други неотдавнашни инициативи като „пакета ДКИ IV“, Директивата за създаване на рамка за възстановяване и оздравяване на кредитни институции и инвестиционни посредници, Единния механизъм за преструктуриране и др., както и оценка на рисковете от миграция към банки в паралелната банкова система.

1.13

ЕИСК препоръчва да се засилят сътрудничеството и координацията на надзорните дейности между Европейския банков орган (ЕБО) и националните органи, които са добре запознати с пазарите и ще имат основна роля за управлението на новата, реформирана европейска финансова система.

2.1

Според Комисията предложението е важна част от отговора на Съюза на проблемите, произтичащи от банките, които са „твърде големи, за да бъдат оставени да фалират“. То има за цел да попречи на възникването на неконтролирани и неуправлявани рискове в банковата система на Съюза. По този начин ще бъде ограничена експанзията на дейностите с чисто спекулативен характер.

2.2

Предложението за регламент е насочено към предотвратяване на системния риск поради изпадане на големите и взаимосвързани финансови субекти, и в частност на кредитните институции, в затруднено финансово положение или неплатежоспособност, като с него се преследват и следните цели:

2.3

Използването на други видове допълнителни финансови продукти и услуги (секюритизация, корпоративни облигации, деривати и др.) следва да остане разрешено.

3.1

По оценки на Комисията финансовата криза е струвала на правителствата в ЕС около 1,6 трилиона евро (13 % от БВП на ЕС) под формата на държавни помощи за спасяването на финансовия сектор.

3.2

Концентрацията в банковия сектор е особено висока — 14 европейски банкови групи са финансови институции със системно значение в глобален мащаб, а 15 европейски банкови групи държат 43 % от пазара по размер на активите и представляват 150 % от БВП на ЕС-27, като 65 % от активите се държат от първите 30 групи!

3.3

Финансовата криза, която се зароди в САЩ, но помете като цунами европейската система, се дължи на много фактори, но основните сред тях са поемането на прекомерни рискове, прекомерният ливъридж, неадекватните изисквания по отношение на капитала и ликвидността и сложната архитектура на банковата система като цяло.

3.3.1

През октомври 2012 г. групата „Liikanen“ направи следното изявление: „Необходимо е да се наложи по законодателен път разделяне на определени финансови дейности, характеризиращи се с особено висок риск, от влогонабиращите банки в рамките на банковата група. Подлежащите на разделяне дейности следва да включват търговията за собствена сметка с ценни книжа и деривати, както и някои други дейности, които са тясно свързани с пазарите на ценни книжа и деривати“ (2).

3.4

С този регламент Комисията си поставя за цел да намали степента на риска в банковата система и да постави под контрол всички потенциално спекулативни операции. Той се разглежда във връзка с регламента относно финансирането с ценни книжа (3), който има за цел да повиши прозрачността на т.нар. „паралелна банкова система“. Към края на 2012 г. паралелната банкова система е управлявала активи на стойност 53 трилиона евро в световен мащаб или около половината от активите на международната банкова система, концентрирани най-вече в Европа (23 трилиона евро) и в САЩ (19,3 трилиона евро). Тези стойности са впечатляващи, особено ако бъдат сравнени с БВП на ЕС-28, който не надвиши 13,071 трилиона евро за 2013 г. (по данни на Евростат).

3.5

В Резолюцията McCarthy на Европейския парламент (4) са заложени някои основни принципи, като наред с другото се посочва, че „основният принцип на банковата реформа трябва да бъде постигането на сигурна, стабилна и ефективна банкова система, която отговаря на потребностите на реалната икономика, клиентите и потребителите; (…) структурната реформа трябва да стимулира икономическия растеж, като подкрепя предоставянето на кредити за икономиката, по-специално на МСП и предприятията, започващи дейност, осигурява по-голяма устойчивост срещу потенциални финансови кризи, възстановява доверието и увереността в банките и премахва рисковете за публичните финанси; (…) една ефективна банкова система трябва да доведе до промяна в банковата култура, за да се намали сложността, да се повиши конкуренцията, да се ограничи взаимосвързаността между рисковата и търговската дейност, да се подобри корпоративното управление, да се създаде отговорна система на възнаграждения, да се даде възможност за ефективно преструктуриране и възстановяване на банките, да се укрепи банковият капитал и да се предоставят кредити за икономиката“.

Новият надзор на международните пазари излезе от кризата по-силен, по-задълбочен и най-вече с повече правомощия отколкото преди, с по-малка свобода за субективна преценка и по-големи гаранции за пазара и за крайните потребители.

4.1

Комитетът е на мнение, че Комисията върви в правилната посока, но счита, че би било полезно да се отбележат някои гледни точки, повдигнати в обсъжданията със заинтересованите страни, които може би не са разгледани достатъчно задълбочено. Поради това ЕИСК насочва вниманието на Комисията и към някои основни въпроси от становищата на различните заинтересовани страни. Те не съвпадат изцяло с гледната точка на ЕИСК, но заслужават да бъдат цитирани вярно.

4.2

Като цяло разглежданата реформа беше приета с одобрение. Всъщност забраната за търгуване с финансови инструменти за собствена сметка и отделянето на традиционните дейности от търговията с финансови инструменти бяха приети от мнозина като подходящи инструменти за ограничаване на спекулациите с финансови продукти и рестартиране на банковото кредитиране, което е основен източник на финансиране за МСП и което беше ограничено в голяма степен от спекулативните политики за търговия с финансови инструменти през последните години.

4.3

При прилагането на реформата е важно да се има предвид многообразието от бизнес модели, така че местните банки да могат да продължат да обслужват местните икономики.

4.4

Моделът на популярните и кооперативните банки заслужава по-специално внимание. Счита се, че реформата не е достатъчно пригодена и пригодяема към тяхната специфична мрежа. По-конкретно се изразява тревога, че реформата може да наруши начина им на действие и ежедневното им присъствие по места в подкрепа на реалната икономика. Затова се препоръчва да се запази специфичният характер и различният начин на действие на тези банки.

4.5

В съчетание с редицата други мерки, предприети от Комисията през последните години, реформата ще доведе до повишаване на прозрачността на единичните операции и на банковата система като цяло, но ще повиши значително и разходите на различните равнища. В този смисъл, по време на дискусията ясно пролича необходимостта от всеобхватна оценка на въздействието на реформите на регулаторните норми във финансовата област, въпреки че сложността на подобна оценка е известна.

4.6

Изразена беше тревога, че както често се случва, тези разходи могат да бъдат прехвърлени на крайните потребители на финансовите услуги. Възникна въпросът дали очакваните положителни въздействия от новите мерки по отношение например на сигурността на банковата система няма да бъдат незначителни в сравнение с отрицателните.

4.7

По отношение на системата за защита на лица, които сигнализират за нарушения (whistle blowers), Комитетът и социалните партньори, които повдигнаха този въпрос, похвалиха Комисията за предвидената от нея система от правила. Беше отправен призив да се даде по-добро определение за „подходяща защита“ (член 30) и да се уточни прилагането на предвидените правила към всички работници, окуражавайки и насърчавайки ги да съобщават за евентуални нарушения.

4.8

По отношение на предвидените санкции (член 28 и член 29) се препоръчва отговорността за евентуални нарушения да бъде установена на равнище институция и да е свързана с управлението, а не с определено лице.

4.9

От друга страна, във връзка със системата на възнагражденията се препоръчва в регламента да бъде включено изрично позоваване на разпоредбите от член 69 на Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ) IV.

5.1

ЕИСК оценява положително заложените в предложението на Комисията мерки и подкрепя избора на регламент като правен инструмент, подходящ за постигането на хармонизация на единния пазар, избягване на регулаторния арбитраж и връщане към банкова система, действаща в услуга на гражданите и обществото, ефективна и продуктивна, подкрепяща реалната икономика, домакинствата, балансираното и устойчиво развитие на обществото, притежаваща дългосрочна визия и знаеща как да съчетава иновации и сигурност.

5.2

ЕИСК подкрепя твърдо последователните реформи, които вече дават първите резултати. Разглежданият регламент е насочен към една от най-сложните и най-чувствителни части на цялата система — устойчивостта и правната структура на финансовите институции, част от които притежават активи, чиято стойност надвишава БВП на много държави членки. Общата стойност на активите на първите десет европейски банки надвишава БВП на ЕС-28 (5) (над 15 трилиона евро).

5.3

Предложеният регламент има за цел да разсече гордиевия възел на размера, взаимосвързаността и сложността на някои институции със системно значение, т.е. такива, които биха могли да предизвикат системна криза. „Твърде големи, за да бъдат оставени да фалират“ се превърна в мантра, с която се оправдават не само действия, представляващи нарушения на основни етични принципи, но и измами и закононарушения, което за съжаление се доказва от неотдавнашните финансови скандали. Тези нарушения се наричат евфемистично „риск от недобросъвестно поведение“!

5.4

Комисар Barnier обяви предложението със следните думи: „Нашата цел е да избегнем съществуването на банки, които са твърде големи, за да бъдат оставени да фалират, твърде скъпи за спасяване, твърде сложни за преструктуриране“.

5.5

ЕИСК счита, че предложените мерки са подходящи стъпки в посока намаляване на риска от необходимостта данъкоплатците да се намесват, за да спасяват банки в затруднение. След редицата спасявания на проблемни банки ЕИСК предупреди за опустошителните последици от това за държавния дълг, а оттам и за отрицателните въздействия от една неизбежна рецесия. За съжаление тези прогнози се сбъднаха и последиците от тях бяха още по-тежки от предвидените поради невероятните грешки по отношение на въздействието на нарастващия брой политики за намаляване на бюджетния дефицит, дължащи се или на национални изисквания, или на късогледа и неправилна политика на Съюза, който така и не разбра, че са необходими гъвкави действия и компенсиращи мерки за борба с рецесията.

5.5.1

Едва сега можем да оценим вредите, нанесени от тази политика, и трябва да признаем, че единствено поради разумното управление на еврозоната от Европейската централна банка беше избегнато най-лошото и беше спасено еврото, а оттам и самия ЕС. Ако предупрежденията на ЕИСК бяха чути, голяма част от тези вреди можеха да бъдат избегнати!

5.6

Комисията правилно възлага на Европейски банков орган (ЕБО) решаваща роля за целите на този регламент. В случай на необходимост от приемане на някои от решенията, предвидени в настоящото предложение, ще бъдат проведени консултации с ЕБО. Освен това ще му бъде възложено да изготви проекти на регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение и да информира чрез доклади Комисията за прилагането на регламента. ЕИСК неведнъж е посочвал, че Комисията не възлага достатъчно голяма роля и ресурси на този важен орган, въпреки несъмнения му експертен опит.

5.7

През 1999 г. САЩ прие закон за отмяна на Закона Glass-Steagall и по-специално за премахване на разделението между търговски и инвестиционни банки. За съжаление това катастрофално решение на администрацията на САЩ беше възприето и от ЕС. ЕИСК отбелязва, че с настоящите разпоредби се връща разделението между тези две области на дейност и се отива дори по-далеч, тъй като те забраняват — с няколко изключения — влогонабиращите кредитни институции да извършват инвестиционна дейност за собствена сметка и да притежават активи за търгуване.

5.7.1

Изключително важно е ЕС да работи в тясно сътрудничество с трети страни, особено със САЩ, за приемане на общ значим подход към регламента. ЕИСК приканва Комисията да засили международното сътрудничество.

5.8

Предложението за регламент предоставя на съответните органи голяма свобода на преценка. Изключително важно е те да предприемат действия и да правят оценките си въз основа на ясни, хармонизирани и предвидими критерии, определящи кога една банка не може да продължи да управлява високите си равнища на търговски риск. Без обща референтна рамка рискът от субективно тълкуване би могъл да доведе до въздействия, противоположни на желаните и съответстващи на член 114 от ДФЕС.

5.9

ЕИСК приветства окончателното решение на Комисията да избере последващо, а не предварително разделяне на пазарната и другата търговия за собствена сметка. Затова правилно поверените на ЕБО технически стандарти са от основно значение. С оглед на прилагането на разпоредбите в областта на преобразуването и по-специално на създаването на одобрения през декември 2013 г. от Съвета по икономически и финансови въпроси орган по преобразуване, ЕИСК настоява за незабавно приемане на процедури за съгласуване и определяне на отговорностите на всички национални и европейски органи, за да се избегне рискът от дублиране на решения или, още по-лошо, от противоречащи си тълкувания и оценки на различните компетентни органи. След създаването на единния механизъм за преструктуриране на банки той трябва да започне да изгражда механизма и да участва заедно с ЕБО в изготвянето на техническите стандарти.

5.10

ЕИСК не споделя критиките, отправени към Комисията, във връзка с относителната важност на дейностите, които биха могли да бъдат предмет на разделяне. В някои кредитни институции тяхната тежест беше толкова значителна, че липсата на конкретни правила ги излагаше на изключително висок риск, който би могъл да доведе до системна криза, много по-тежка от тази, която настъпи в действителност, с предсказуеми катастрофални последици за платежната система и за икономиката като цяло. Катастрофата беше избегната единствено чрез вливането на огромни суми свежи пари за сметка на гражданите и демонстрирания от ЕЦБ капацитет за реакция.

5.11

ЕИСК приветства и изразява подкрепа към Комисията за включването в правилата на изрична разпоредба за защита на професионалистите от финансовия сектор, изложени на изключително сериозни последици в случай на огласяване на нередности в интерес на обществеността, за което биват подлагани на тормоз, а в някои случаи дори и уволнявани. Този вътрешен мониторинг, наричан „сигнализиране на нередности“ (whistleblowing), трябва да се насърчава и подкрепя. Нормативната уредба често не се спазва, заобикаля се или направо се нарушава, което излага банковите институции и техните служители на неизмерими рискове. Разкриването на неотдавнашните случаи на нарушаване на всички норми и закони, понякога от известни и уважавани фирми, стана възможно само с активното участие на работещите в тях!

5.11.1

ЕИСК призовава Комисията да разработи специфичен мониторинг на задълженията на държавите членки да приемат законодателство, осигуряващо подходяща защита, и да представи, в рамките на две години от влизането на регламента в сила, доклад по този въпрос.

5.12

ЕИСК е наясно с проблемите, свързани с отношенията с трети страни, по-специално по отношение на реципрочността и спазването на разпоредбите от всички институции, работещи на територията на Съюза. Комитетът счита, че подходът на Комисията е балансиран и подкрепя нейното предложение. ЕИСК призовава за по-нататъшно засилване на сътрудничеството със САЩ, по-конкретно по отношение на регулирането на финансовата област, с цел изграждане на възможно най-хомогенни системи, решаващи еднаквите проблеми по еднакъв начин.

5.13

ЕИСК приветства също така факта, че един от аспектите, върху които неведнъж е акцентирал в миналото, започва да намира подходящ отговор в регламентите на Комисията, а именно административните санкции, тъй като наказателните санкции не попадат в обхвата на дейността на Комисията. Предложенията на Комисията изглеждат пропорционални, подходящи и възпиращи.

5.14

ЕИСК неведнъж е изразявал резерви по отношение на използването на делегирани актове. Въпреки че признава значението на адаптирането на разпоредбите с течение на времето, ЕИСК отбелязва, че системата на делегираните актове въвежда елементи на несигурност, което не е препоръчително в тази област.