15.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 351/85

„Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно правила за отчитане и планове за действие във връзка с емисиите и поглъщанията на парникови газове, дължащи се на дейности във връзка със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство“

COM(2012) 93 final — 2012/0042 (COD)

и

„Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите: Отчитане на земеползването, промяната на земеползването и горското стопанство (LULUCF) в ангажиментите на Съюза, свързани с изменението на климата“

COM(2012) 94 final.

1.1

Комитетът приветства предложението на Комисията. Той счита, че това е амбициозно предложение в отговор на необходимостта от по-строга система за отчитане, която да отрази препоръките на международните споразумения в законодателството на ЕС. При изготвянето и съставянето на законодателство Комисията следва да осигурява едновременно, своевременно и подходящо предаване на съответните документи на Европейския парламент, Съвета и гражданското общество. Комисията следва да проведе подходящи консултации, включително с експерти, във връзка с актуализирането на определенията в светлината на промените, приети от органите по линия на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК) или Протокола от Киото, или определенията, приети въз основа на други международни споразумения. Много е важно да се гарантира съвместимостта на предложението с решенията, приети в контекста на РКООНИК.

1.2

Имайки предвид, че до 2015 г. трябва да бъде договорено световно правно споразумение във връзка с изменението на климата, което съгласно досегашното планиране ще влезе в сила до 2020 г., ЕС сега трябва да се съсредоточи върху разработването на справедливи и ефективни от гледна точка на климата модели, насърчаващи смекчаването на последиците от изменението на климата, за да подпомогне преговорите за постигане на глобално споразумение. LULUCF играе важна роля в това отношение и поради това е важно да има общи правила както за пресмятането на емисиите, така и за тяхното поглъщане.

1.3

Комитетът счита, че е необходима цялостна оценка, ориентирана към намаляване на емисиите на парникови газове в селското стопанство, която да отчита всички потоци на парникови газове (емисии и поглъщания) от обработваеми земи и пасища, наред със селскостопанските и животновъдните дейности. За сметка на това докладването и отчитането на емисиите на парникови газове от селскостопански и животновъдни дейности вече е задължително по силата на Протокола от Киото; освен това те са включени в ограниченията на емисиите съгласно Решението за споделяне на усилията (1).

1.4

Комитетът стигна до заключението, че този сложен въпрос трябва да бъде проучен по-задълбочено, като се вземат предвид по-широкият контекст на политиката на ЕС в областта на изменението на климата и енергийните нужди на ЕС. Комитетът предлага да се повиши видимостта на усилията за смекчаване на последиците от изменението на климата, които се полагат в селското и горското стопанство и свързаните с тях отрасли, което ще послужи за основа за създаването на подходящи стимули, например в Общата селскостопанска политика, и ще осигури равни условия за държавите членки.

1.5

Комисията би трябвало да насочи вниманието си към всички възможни политики на ЕС, а не само към тези които са свързани с околната среда и природата, и да се стреми да постигне синергии чрез обвързването на тези политики.

1.6

Секторът на горското стопанство не се разглежда цялостно, нито пък се отчита многофункционалната му роля, по-специално на производител на биомаса за възобновяема енергия. ЕИСК приветства предложението на ЕС за включване на добиваните дървесни продукти в правилата за отчитане. Ако се вземе предвид запасът от въглерод в тези продукти, това ще засили ролята на дървесината и продуктите от дървесина в оценката на въздействието върху климата.

1.7

ЕИСК приветства изготвянето на националните планове за действие, тъй като те дават извънредно добра възможност за повишаване на „видимостта“ на евентуалните мерки, за която се призовава в параграф 1.4. В това отношение обаче трябва да се спазват три основни принципа:

1.8

Комитетът счита за важно да се стимулира потенциалът на сектора на LULUCF за смекчаване на последиците от изменението на климата и да се повиши видимостта на усилията на земеделските стопани в тази насока. Този сектор не следва да се оценява изолирано, а интегрирано и като се използват синергиите със съществуващите политики на европейско и национално равнище. Комитетът подчертава, че е необходимо да се избягва създаване на ненужна административна тежест или дублиране на работата, както и да се отчитат подобаващо ситуацията във всяка страна и правомощията на всяко равнище. Като икономически ефективни инструменти за смекчаване на последиците от изменението на климата, активното управление и експлоатация на горите в ЕС, както и по-широкото използване на дървесината, в качеството ѝ на възобновяема и устойчива суровина, следва да бъдат отправна точка за политиката на ЕС в областта на климата.

1.9

Комитетът приветства стремежа на ЕС да надхвърли целите на споразуменията от Копенхаген, Канкун и Дърбан, както и предложението да се приеме цел за намаляване с 30 %, при условие че бъдат изпълнени определени условия; в същото време обаче той призовава да се прояви голяма чувствителност към настоящата икономическа ситуация в ЕС. Освен това ЕС трябва да окаже натиск върху останалите страни по РКООНИК да предприемат подобни стъпки, за да се избегне изместване на въглеродни емисии в райони, които са дори по-чувствителни от ЕС в биологичен план.

1.10

И накрая, в светлината на текущата подготовка за създаването на добра рамка за ОСП през следващия финансов период, следва да се признае, че това предложение трябва да бъде внимателно обвързано със селскостопанската и другите политики на ЕС. Въглеродът в почвата постепенно беше включван в по-голяма степен в оценките на политиките, така че опазването на климата и приспособяването към неговото изменение придобиха голямо значение и в рамките на селското и горското стопанство. Комитетът категорично приветства факта, че предложението не включва никакви задължения за намаляване на емисиите от страна на секторите на селското и горското стопанство, които биха били за сметка само на земеделските и горските стопани. Не са необходими много големи инвестиции от страна на държавите членки, за да се добие по-ясна представа за положението в отделните страни.

2.1

Предложението на Комисията съдържа нови елементи относно Протокола от Киото и резултатите от Дърбан (2).

2.1.1

Ситуацията днес е такава, че емисиите и поглъщанията на парникови газове в резултат на дейностите в сектора на LULUCF не са отчетени в целите за намаляване с 20 % на емисиите на парникови газове, които ЕС се е ангажирал да изпълни до 2020 г., но се отчитат отчасти с оглед на постигането на количествените цели за ограничаване и намаляване на емисиите съгласно член 3, параграф 3 от Протокола от Киото. Поради това е необходимо да се определят общи методи за изчисление, така че емисиите и поглъщанията да могат да се изчисляват точно и да бъдат включени в задълженията на ЕС за отчитане.

2.1.2

Всяко законодателно предложение, включващо задължително докладване за пасищата и обработваемите земи, трябва да бъде съобразено с решенията, взети от Седемнадесетата конференция на страните по РКООНИК в Дърбан.

2.1.3

Що се отнася до управлението на горите, преди COP17 не се изискваше отчитане от страна на държавите членки, тъй като по презумпция се предполагаше незабавно окисление на цялата добита биомаса. ЕИСК приветства предложението на ЕС за включване на добиваните дървесни продукти в правилата за отчитане, което означава използване на запаса от въглерод, съдържащ се в съвкупността от добиваните дървесни продукти. Това може да засили ролята на дървесината и продуктите от дървесина за смекчаване на последиците от изменението на климата.

2.1.4

Мерки като удължаване на ротационните периоди за дърветата, избягването на голата сеч (посочени в обяснителния меморандум) и преобразуването на гори в защитени горски територии не могат да се използват широко (както се признава в предложението) за допълнително развиване на потенциала на горското стопанство за смекчаване на последиците от изменението на климата, тъй като зависят от вида и възрастта на дърветата, при които се прилага устойчиво управление на горите. Трябва обаче да се подчертае, че към момента това не е включено в предложението за законодателен акт.

2.1.5

Коркът е много важен продукт от групата на „добиваните дървесни продукти“, тъй като има няколко предимства: фактът, че той е естествен продукт, получаван от възобновяеми източници в рамките на щадящ околната среда процес, който не изисква отсичане на дърветата; доказаното значение на корковата промишленост за поддържането на екологичната стабилност на уязвимата и застрашена средиземноморска екосистема; и накрая, значението на корковата промишленост от гледна точка на заетостта и приходите.

2.2

В предложението се посочва, че държавите членки ще съставят и водят отчети, които ще отразяват точно емисиите и поглъщанията, дължащи се на дейностите по управление на обработваеми земи.

2.2.1

Списъкът на „въглеродосъдържащите съвкупности“ включва „надземната биомаса“ в съответствие с насоките на Междуправителствената експертна група по изменението на климата (МЕГИК) за LULUCF. Проблемът с отчитането на „надземната биомаса“ при обработваемите земи идва от разграничението между „тревни“ (отчитане единствено на въглерода в почвата) и „дървесни“ (отчитане на биомасата). Макар че се признава високата стойност на многогодишните култури като маслинените дървета, плодовите дървета и лозите, не се отчитат поглъщанията на CO2 от едногодишните култури, тъй като за референция се използват промените в запаса от въглерод от 90-те години на миналия век насам. Ролята на селскостопанските продукти като рапица (хранителни продукти, храни за животни и гориво), фураж (храни за животни и гориво) или зеленчуци (хранителни продукти) не се взима под внимание, тъй като може да бъде изложена на риск от евентуална промяна в запаса от въглерод. Това се дължи на факта, че МЕГИК и Протоколът от Киото разглеждат едногодишните култури като неутрални по отношение на въглерода.

2.2.2

В областите на селското стопанство, в които потенциалното нарастване на поглъщанията не е много голямо (напр. при използването на добивани дървесни продукти), в някои случаи отчитането за селскостопанските почви може да бъде проблематично и да окаже негативно въздействие. Включването както на емисиите, така и на съхраняването на въглерод, трябва да бъде ясно определено.

2.2.3

В някои необлагодетелствани в климатично отношение райони, където селското стопанство, разчитащо на дъждовна вода за напояване, осигурява поминък на земеделските стопани и подпомага селското население, или където някои многогодишни култури са изложени на риск заради слабата рентабилност (напр. маслиновите дървета в Южна Европа), рискът от евентуално нулево увеличение може да доведе до изоставяне на земи и липса на интерес към поддържането на производство на тези земи. В Приложение IV към предложението на Комисията се определят мерки, които могат да бъдат включени в предложените от Комисията планове за действие. Трябва да се избегне тяхното припокриване с мерките, които вече се предприемат в рамките на втория стълб на ОСП като „агроекологични мерки“, като за целта се предвиди те да бъдат количествено измерими.

2.2.4

ЕИСК приветства изготвянето на националните планове за действие, тъй като те дават извънредно добра възможност за повишаване на „видимостта“ на евентуалните мерки, за която се призовава в параграф 1.4. В това отношение обаче трябва да се спазват три основни принципа:

3.1

Предложението на Европейската комисия цели въвеждането на по-строга система за отчитане, която да отразява препоръките на международните споразумения в законодателството на ЕС. Предложението отразява ключовите елементи на преразгледаните правила за отчитане за LULUCF, които бяха договорени в Дърбан през декември 2011 г. и ще се прилагат от началото на втория период на поемане на задължения по Протокола от Киото. Някои от разпоредбите обаче се различават от взетите в Дърбан решения, като например предложеното задължително отчитане при управлението на обработваемите земи и пасищата, както и по отношение на правилата за отчитане при природни смущения.

3.2

Предложението за ново задължително отчитане на всички емисии и поглъщания в резултат на дейностите по управление на обработваемите земи и пасищата ще доведе до повече администриране на национално равнище и ще изисква от Комисията значителни усилия за наблюдение в държавите членки. Приетите в това предложение правила за отчитане и референтните равнища ще бъдат от първостепенно значение за прилагането на това решение. Комитетът се опасява от евентуално дублиране на задълженията на държавите членки, изложени в РКООНИК, от една страна, и в законодателството на ЕС, от друга.

3.3

Горите в ЕС осигуряват жизненоважни социално-икономически ползи, предоставят ключови екосистемни услуги и повишават капацитета за справяне със и приспособяване към изменението на климата, поглъщайки 10 % от всички емисии на CO2 в ЕС годишно. Те осигуряват широк кръг от устойчиви и интелигентни продукти на биологична основа, а дървесината представлява 50 % от източниците на възобновяема енергия в ЕС. Комитетът подчертава многофункционалната роля на горите за обществото и призовава Комисията да възприеме цялостен подход към тях, който да обхваща както аспектите на климата, така и тези на практикуваното в ЕС устойчиво управление на горите. Горите са много повече от резервоари на въглерод и това трябва да бъде отчетено в политиките, свързани с климата.

4.1

ЕИСК би искал да подчертае факта, че селското и горското стопанство имат потенциал да смекчат последиците от изменението на климата. Този потенциал обаче се ограничава от природните условия и смущения, риска от насищане, сложността на потоците, недостатъчния капацитет за наблюдение на емисиите и значителната несигурност по отношение на методите за отчитане.

4.2

Комитетът признава резултатите от извършената от Съвместния изследователски център (JRC) оценка на въздействието и зачита неговото становище относно осъществимостта. Научните знания и методите на мониторинг обаче трябва да бъдат усъвършенствани, за да се повиши доверието в националните инвентаризации на парниковите газове, свързани със селскостопанските и горските почви. Трябва да бъдат подобрени тяхната прецизност и съгласуваност; важно е също така вариантите за смекчаване на последиците да бъдат разгледани цялостно посредством интегриран подход. В тази връзка Комитетът подчертава опита на някои страни като Дания и Португалия, чийто метод на докладване за селското стопанство е в пълно съответствие с РКООНИК. Комитетът счита за жизненоважно да изтъкне колко е сложно измерването на емисиите в сектора на LULUCF и не споделя твърдото убеждение, че тази област следва да бъде включена в целите на Европейския съюз за намаляване на емисиите.

4.3

Предложението на Комисията не предвижда включване на сектора на LULUCF в ангажиментите на ЕС по отношение на климата на този етап, но е представено като първа крачка в тази посока, създаваща необходимия политически контекст. Комитетът изразява съжаление, че в предложението не се споменава комбинираното въздействие на горското и селското стопанство, произтичащо от заменянето на изкопаемите горива и невъзобновяемите материали с биогорива и биомаса. Това би следвало да стане на следващите етапи, които следва да обхванат и биоикономиката и енергийните процеси, свързани с LULUCF. Този сектор не следва да се оценява изолирано, а интегрирано и като се използват синергиите със съществуващите политики на европейско и национално равнище. Държавите членки са в най-добра позиция да решават кои мерки са подходящи.