29.10.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/69

1.1

През следващите години вътрешната мобилност на европейските граждани и имиграцията към Европа на лица от трети страни ще нарасне. Тези миграционни процеси ще засилят националното, етническото, религиозното и културното многообразие на Европейския съюз (1). Увеличаването на мобилността и на имиграцията е предизвикателство на местно и регионално равнище.

Европейският икономически и социален комитет осъжда неотдавнашните действия, които ограничават свободното движение в рамките на Шенгенското пространство и изготви становище, с което да допринесе за работата на Европейския съвет на 24 юни (2).

1.2

Един от насочващите принципи в стратегията „Европа 2020 за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ се отнася до интегрирането на имигрантите. ЕИСК би желал да посочи, че икономическият растеж и създаването на работни места, подобряването на обучението и на обществените услуги улесняват интеграцията.

1.3

Много е важно ЕС да разполага с добро общо законодателство, за да се канализира управлението на имиграцията посредством законни и прозрачни процедури. Общото законодателство трябва да се основава на зачитането на Хартата на основните права на Европейския съюз и на Европейската конвенция за правата на човека, за да гарантира на имигрантите същите права и задължения, равнопоставено третиране и недискриминация по отношение на работата и в обществото.

1.4

В контекста на икономическа и социална криза в цяла Европа нарастват нетолерантността, ксенофобията и расизмът, включително и в политическите програми на някои правителства. Институциите на ЕС трябва да се борят много активно срещу ксенофобията и дискриминацията спрямо имигрантите и „видимите малцинства“, като насърчават равните възможности, сближаването и социалната мобилност. Медиите трябва да действат отговорно и с възпитаваща насоченост.

1.5

Местните и регионалните власти разполагат с политически, нормативни и бюджетни инструменти за развиване на политиките за интеграция. В много случаи националните политики са насочени към контрол на миграционните потоци, но са твърде отдалечени от местното и регионалното равнище, които са изправени пред предизвикателството на интеграцията. Развитите политики са от различно естество: проактивни, превантивни, корективни или реактивни. Местните власти вече надрастнаха подхода, според който интеграцията е естествен процес, при който няма трудности и който не изисква активни и конкретно насочени политики.

1.6

ЕИСК счита, че интеграцията не е правен акт, а сложен социален процес, който се развива в дългосрочен план, има множество измерения и голям брой участници, по-специално на местно равнище. Социалният процес на интеграция се развива в структурите на обществото и в различни области на живота на хората: в семейството, квартала и града, на работното място, в училище, в центъра за обучение, в университета, в различните сдружения, в религиозните институции, в спортните клубове и др.

1.7

Социалният процес на интеграция трябва да бъде подкрепен с нормативна рамка, която да гарантира „постепенното приравняване на правата и задълженията на имигрантите към останалата част от населението, както и на достъпа им до блага, услуги и форми на гражданско участие в условия на равни възможности и третиране“ (3). Първият от общите основни принципи на политиката на Европейския съюз за интеграция (4) определя интеграцията като „двупосочен и динамичен процес на взаимно приспособяване между всички имигранти и гражданите на държавите-членки“ (5).

1.8

Политиките за интеграция и социално включване, възприемани от местните и регионалните администрации, трябва да се насочат в различни посоки  (6): към първоначалния прием, езиковото обучение, законите и обичаите, жилищното настаняване, здравеопазването, борбата срещу бедността, борбата срещу дискриминацията, политиките за заетост и обучение, равнопоставеността между половете, образованието на малолетните и непълнолетните, семейната политика, политиката за младежта, здравната помощ, борбата срещу бедността, предоставянето на социални услуги и улесняването на гражданското участие. Публичните администрации трябва да разполагат със служители, които да отразяват етническото и културното многообразие, а държавните служители трябва да преминават междукултурно обучение. На местно и регионално равнище трябва да се насърчават диалогът и междукултурното и междурелигиозното сътрудничество.

1.9

Демократичното управление се основава на принципа, че всички членове на политическата общност следва да могат да участват пряко и непряко в управленския процес на вземане на решения. Активното сътрудничество на гражданското общество и местните и регионалните власти при изготвянето, прилагането и оценката на политиките за интеграция е необходимо условие за техния успех.

1.10

Демократичното общество изисква всички, които са засегнати от колективни решения, да могат да влияят и да участват във вземането на тези решения. Мултикултурните европейски градове на 21 век трябва да усъвършенстват демокрацията чрез участието на граждани с ограничени права за политическо участие – гражданите на трети страни (7).

1.11

ЕИСК отправи искане (8) гражданите на трети страни, пребиваващи постоянно на територията на ЕС, да могат да се ползват от гражданските права. Освен това отправя искане за по-голяма гъвкавост на националните политики за натурализация.

1.12

ЕИСК би могъл да сътрудничи при претворяването на практика на заключенията от конференцията от Сарагоса посредством становище относно показателите за активно гражданство.

1.13

Деветият от общите основни принципи –„Участието на имигрантите в демократичния процес и във формулирането на политиките и средствата за интеграция, в частност на местно равнище, насърчава интеграцията им“ – е недостатъчно развит в държавите-членки. В третото издание на MIPEX (9) (показатели за интеграция в 31 страни в Европа и Северна Америка) се прави констатацията, че по-голямата част от имигрантите имат малко възможности да участват в политиките, които ги засягат.

1.14

ЕИСК смята, че трябва да се осъществяват проактивни политики за интеграция в ЕС като двупосочен процес, насочен към приемащото общество и към имигрантите, с цел да се постигне общество, в което всички граждани, независимо от техния произход, да имат едни и същи права и задължения и да споделят ценностите на демократичните, отворени и плуралистични общества.

1.15

Гражданското общество в европейските градове е много активно и работи за подобряването на съвместното съществуване и интеграцията на гражданите. Тези организации представляват отличен социален капитал, способен да насърчи интегриращите общества във всяка област на действие. ЕИСК предлага местните и регионалните власти да насърчават дейностите на гражданското общество, както и консултациите с него и неговото участие посредством прозрачни публични процедури. Те следва да разполагат с достатъчно средства за тази цел. Системите за финансиране не трябва да ограничават независимостта на тези организации.

1.16

За да се улесни интеграцията, трябва да се подобри управлението посредством механизми за участие на гражданското общество и затова ЕИСК предлага ролята на съществуващите органи за участие и консултации на местно и регионално равнище да бъде укрепена и да се създадат нови форуми и платформи в градовете и регионите, в които те все още не съществуват, тъй като наличието на механизми на участие подобрява ефективността на публичните действия.

1.17

ЕИСК предлага властите в градовете и регионите на Европа да създадат консултативни съвети, форуми и платформи, за да може гражданското общество (организациите на имигранти и такива в подкрепа на имигрантите, организациите за правата на човека, женските организации, социалните партньори - синдикати и организации на работодателите и други заинтересовани НПО) да участва и да бъде консултирано относно политиките за интеграция. На общинско равнище структурите за участие могат да се приспособят към местните специфики и да имат стабилни или по-гъвкави структури. Местните и регионалните власти трябва да положат усилия за премахване на пречките пред участието.

1.18

ЕИСК смята, че в новата програма за интеграция Европейската комисия трябва да изтъкне значението на местното и регионалното равнище, като насърчи сътрудничеството между политическите власти и организациите на гражданското общество. Именно на местно равнище се осъществява най-ефективната интеграция и се развива чувство за принадлежност. За да се породи това чувство на принадлежност, е безусловно необходимо да има социално и политическо участие.

1.19

В съобщението на Комисията трябва да се съдържа предложение за създаване на структури за консултация с имигрантите и гражданското общество на местно равнище, а Европейският фонд за интеграция може да си сътрудничи с местните власти при финансирането на тези дейности за участие, като гарантира независимостта на организациите.

1.20

ЕИСК счита, че преди следващата междинна оценка фондът следва да увеличи бюджета си и да разполага с по-гъвкави системи за финансиране на местните и регионалните власти. Освен това Комисията би трябвало да започне да управлява до 20 % от фонда, за да финансира мерки на ЕС, които се отличават с висока добавена стойност. Комитетът споделя загрижеността на редица имигрантски организации, породена от факта, че фондът финансира само проекти, представяни от големите организации, които могат да осигурят високи равнища на съфинансиране, но не и малки организации на местно равнище.

2.1

Посредством различни становища ЕИСК допринесе за изграждането на общ подход на ЕС относно политиките за интеграция: Общата програма за интеграция, общите основни принципи, Европейския фонд за интеграция, провежданите конференции на министерско равнище, Мрежата на националните центрове за контакт, наръчниците по въпросите на интеграцията, годишните доклади, интернет сайта, както и създаването на Европейския форум за интеграция.

2.2

Договорът от Лисабон даде на Европейския съюз правно основание (член 79, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС) за разработване на мерки за поощряване и подкрепа на действията на държавите-членки за интегриране на граждани на трети страни.

2.3

През 2006 г. ЕИСК прие становище по собствена инициатива (10), за да допринесе за развитието на общностните политики за интеграция от местна и регионална гледна точка. В него ЕИСК изтъкна, че политиките за интеграция не са от изключителната компетентност на държавите-членки, а са и сред правомощията на местните и регионалните власти.

2.4

Необходимо е добро управление, за да може този социален процес да бъде подкрепен от подходящи политики от страна на публичните власти. Местните и регионалните власти, в рамките на своите правомощия в различните държави-членки, разполагат с политически, законодателни и финансови инструменти, които трябва да използват по подходящ начин в политиките за интеграция. За да се гарантира тяхната ефективност и да има цялостна последователност, програмите и дейностите трябва да се допълват, координират и оценяват по подходящ начин на трите равнища (национално, регионално и местно).

2.5

ЕИСК би желал да изтъкне, че на регионално и местно равнище организираното гражданско общество е заинтересовано и ангажирано с политиките на интеграция и борба срещу дискриминацията: организации на имигранти и такива в подкрепа на имигрантите, синдикати, НПО, работещи в областта на правата на човека и срещу расизма, религиозни общности, женски и младежки организации, сдружения на съседи, образователни, културни и спортни организации и др.

2.6

ЕИСК вече е посочвал, че заетостта е съществен елемент от социалния процес на интеграция, „тъй като работата при достойни условия е ключът към икономическото самозадоволяване на имигрантите и улеснява социалните отношения и взаимното опознаване между приемащото общество и имигрантите“ (11).

2.7

Образованието и обучението са основни инструменти за интеграцията и равните възможности. Системите за повишаване на квалификацията в предприятията трябва да бъдат укрепени, за да се улесни признаването на професионалните квалификации на работниците имигранти. ЕС следва да създаде по-гъвкави системи за признаване на дипломите за висше образование и за професионална квалификация, придобити в страните на произход.

2.8

ЕИСК анализира (11) по-големите трудности при социалната интеграция на имигранти без редовни документи и предложи случаите на имигранти с нередовен статут да могат да се уреждат индивидуално, като се отчита степента им на социална и професионална интеграция въз основа на ангажимента, поет от Съвета в рамките на Европейския пакт за имиграцията и убежището (12). Индивидуалните процедури за узаконяване следва да се извършват съгласно националното законодателство по хуманитарни или икономически причини, като се отчита по-уязвимото положение на жените.

2.9

Член 19 от преразгледаната Европейска социална харта (13), инструмент на Съвета на Европа, съдържа поредица от мерки, насочени към интеграцията на работниците имигранти и техните семейства, които според ЕИСК би трябвало да представляват основата за развитието на тези хора в градовете. Тя е ратифицирана от 30 от 47-те държави-членки на съвета на Европа. Хартата включва обширна уредба, отнасяща се до колективните жалби, които могат да подават синдикатите, работодателите и гражданските организации (ратифицирана само от 14 страни).

2.10

Освен това гражданите и представителните сдружения ще разполагат с повече възможности да изразяват и обменят публично своите мнения във всички области на действие на Съюза, в съответствие с член 11 от ДЕС. През 2010 г. в становище по собствена инициатива ЕИСК приветства тази разпоредба като исторически момент в развитието на една Европа на гражданите (14) посредством хоризонтален и вертикален диалог и европейската гражданска инициатива. Според ЕИСК е необходимо да се въведат критерии за представителност (количествени и качествени) за участието на сдруженията и той предложи в гражданската инициатива да могат да участват гражданите на трети страни, постоянно пребиваващи на територията на ЕС.

3.1

По искане на Европейската комисия през 2008 г. ЕИСК прие проучвателно становище (15), което послужи като основа за създаването на форум, който провежда по две пленарни заседания годишно в седалището на ЕИСК. Форумът вече е провел пет пленарни заседания. Настоящото становище на ЕИСК е принос към петото пленарно заседание от май 2011 г., на което беше обсъдено значението на местното и регионалното равнище за интеграцията.

3.2

Във Форума участват институциите на ЕС, различни експерти и сто представители на организациите на гражданското общество (организации на имигранти, организации за защита на правата на човека, социални партньори и други заинтересовани НПО). Форумът предоставя консултации на институциите на ЕС, обменя информация и изготвя препоръки, с цел да се даде тласък на интеграцията в европейската политическа програма, като се отчитат добрите национални практики. Форумът се подпомага от Бюро, съставено от четирима членове (Комисията, ЕИСК и двама представители на организациите). За разлика от другите механизми на консултации на Комисията, Форумът изразява позицията на гражданското общество по постоянен, структуриран и проактивен начин.

3.3

Комитетът пое ангажимент за активно участие във Форума и реши да създаде постоянна проучвателна група „Имиграция и интеграция“ (IMI) в рамките на специализирана секция SOC. Постоянната група изготвя становища, провежда изслушвания и съдейства за дейностите на Форума.

3.4

Стокхолмската програма (16) също приканва Комисията да подкрепи усилията на държавите-членки за подобряване на консултациите с гражданското общество и неговото участие, предвид необходимостта от интеграция в различни политически области. Европейският форум за интеграция и европейският уебсайт за интеграцията следва да играят подобаваща роля.

3.5

В различни държави-членки и в някои региони бяха създадени консултативни форуми и платформи, посредством които участват организациите на гражданското общество. Именно на местно равнище тези форми на консултиране и участие на гражданското общество и организациите на имигрантите действат на най-широка основа. Те имат най-различни характеристики, като се имат предвид различните обстоятелства и социални и политически култури в Европа.

3.6

Преди четвъртата сесия на Европейския форум, ЕИСК възложи на Групата за политика в областта на миграцията да изготви доклад за оценка на състоянието на националните консултативни органи за интеграция (17). Консултативни органи съществуват в единадесет държави (в Германия и Италия има само правна рамка, но още няма институция, в Ирландия тя се сформира наскоро). Петнадесет държави имат местни консултативни системи. В десет държави съществуват регионални консултативни съвети (например Германия и други федерални държави). В три държави (Австрия, Франция и Гърция) съществуват местни консултативни органи, но няма национални.

4.1

ЕИСК допринесе за подготовката на последната министерска конференция за интеграцията в Сарагоса (18) посредством две становища (19). За първи път двама представители на Форума участваха в министерската конференция.

4.2

В заключенията на конференцията се подчертава необходимостта от създаване на нова програма за интеграцията. Европейската комисия завършва работата по изготвяне на нова програма за интеграция, за подготовката на която ЕИСК изготви информационен документ (20).

4.3

В Декларацията от Сарагоса се подчертава, че гражданското общество има активна роля в процеса на интеграция и се очертава необходимостта от подпомагане на пилотен проект с цел оценка на политиките за интеграция.

4.4

Държавите, регионите и местните органи на властта трябва да засилят местните инициативи за интеграция и методите за гражданско участие. Ще се насърчи създаването на мрежи и форми на диалог между местните и регионалните органи на властта и организираното гражданско общество.

4.5

Посочените в декларацията показатели са заетост, образование и социално включване, а също и активно гражданство, защото участието на имигрантите в демократичния процес като активни граждани спомага за тяхната интеграция и засилва чувството за принадлежност.

4.6

ЕИСК, който участва в конференцията, отбеляза, че освен количествените показатели ще е необходимо да се създадат и качествени показатели. Освен това ЕИСК би могъл да сътрудничи при претворяването на практика на заключенията от конференцията от Сарагоса посредством становище относно показателите за активно гражданство.

5.1

В преамбюла на Европейската харта за местно самоуправление  (21) от 1985 г. се казва, че „правото на гражданите да участват в управлението на обществените дела е един от демократичните принципи, възприети от всички държави-членки на Съвета на Европа“. На местно равнище това право може да бъде упражнявано най-пряко.

5.2

В Конвенция № 144 на Съвета на Европа за участието на чужденците в обществения живот на местно равнище от 1992 г  (22). се казва, че активното участие на чужденците е от полза за развитието и просперитета на местната общност. Конвенцията задължава да се гарантира на постоянно пребиваващите чужденци свобода на изразяване и на сдружаване, да се насърчават консултативни съвети за представителство на постоянно пребиваващите чужденци на местно равнище и в крайна сметка да се насърчава правото им на участие в изборите за местни органи на властта. Този документ обаче е подписан от много малко държави, членуващи в Съвета на Европа, затова Комитетът отправя искане към държавите-членки да го ратифицират.

5.3

В Европейската харта за спазване на правата на човека в градовете  (23), приета в Сен Дени през 2000 г. от над 70 европейски града, се твърди, че градът е общественото и политическо пространство за демокрация на място. Активното участие на гражданите определя града. Градовете, подписали Хартата, се задължават да признаят правото на участие в местния живот чрез свободни и демократични избори за местни представители, без да правят разлика между гражданите чужденци и местните граждани, и предлага правото на участие в изборите за местни органи на властта да бъде разширено и да обхване всички, които са пребивавали в града най-малко две години. Като вземат предвид ограниченията, произтичащи от националните законодателства, отправят искане да се насърчи демократичната практика като гражданите и техните сдружения се включат в решенията, засягащи интересите на местната общност (чрез обществени дебати, общински референдуми, публични събрания, обществени действия и др.).

5.4

През 2003 г. членовете на мрежата Eurocities, съставена от 128 големи европейски града, приеха документ озаглавен „Принос към доброто управление в областта на интеграцията на имигрантите и приемането на търсещите убежище“ (24). Изготвена от и за градовете, тази харта съдържа основните принципи за начина, по който следва да се подхожда към интеграцията. В нея се признава, че местните политики за интеграция са по-ефикасни, когато разчитат на подкрепата на цялата общност.

5.5

Комитетът на регионите (КР) е изключително активен в областта на интеграцията посредством изготвяне на различни становища (25), в които се подчертава, че местните и регионалните власти са в първите редици за изготвяне, прилагане, оценка и контрол на политиката за интеграция, затова следва да се считат за основни фактори за нейното развитие (26). КР отбелязва също значението на активната роля на местните и регионалните власти в интеграцията на имигрантите и сътрудничи с Европейската комисия.

5.6

ЕИСК прие становище по собствена инициатива (27), насочено към Конвента, който подготви провалилия се Договор за създаване на Конституция за Европа, призовавайки да се даде европейско гражданство на гражданите на трети страни със статут на дългосрочно пребиваващи. Комитетът предлага на Комисията и на Европейския парламент да приемат нови инициативи с цел постоянно пребиваващите имигранти да получат граждански права, по-конкретно на местно равнище.

5.7

Вторият Наръчник по въпросите на интеграцията за създателите на политики и практикуващите по места (28) препоръчва да се инвестира в социалната мобилизация и организация, в структурирането на комуникацията и диалога и в укрепване на капацитета на мрежите за интеграция на място.

5.8

SMART CITIES (29) (Интелигентни градове) се създаде през 2007 г. като инструмент за текуща оценка, в който участват 70 средно големи европейски града, които споделят стратегии за устойчиво развитие в областта на икономиката, лицата, управлението, мобилността, околната среда и качеството на живот. Използват се различни показатели. ЕИСК предлага да се вземат предвид предложенията в настоящото становище за показателите в областта на лицата и управлението.

5.9

Intercultural Cities (ICC) е съвместна програма на Съвета на Европа и Европейската комисия, създадена през 2008 г. – Европейската година на междукултурния диалог. Тя има за цел да подпомогне развитието на модел на междукултурна интеграция в градските общности, които се характеризират с голямо разнообразие. Интеркултурализмът се разглежда като средство за насърчаване на политики и практики, които укрепват взаимодействието, разбирането и уважението между различните култури и етнически групи.

5.10

В документа, озаглавен „Гражданство и участие в междукултурния град“ (30), по програмата „Междукултурни градове“ се анализират методите и процедурите, които градовете могат да възприемат, за да подобрят междукултурния диалог и взаимодействието. В документа са препотвърдени принципите, залегнали в Конвенцията на Съвета на Европа за участието на чужденците в местния обществен живот от 1992 г., и се внася креативен подход, като се препоръчват по-гъвкави форми на консултация в неформална среда; това е един допълнителен и ценен подход към стратегиите за дългосрочно управление, основаващи се на консултативни органи.

5.11

Понастоящем редица държави-членки гарантират (напълно или частично) избирателни права на чуждестранните граждани: Белгия, Дания, Естония, Финландия, Гърция, Ирландия, Нидерландия, Малта, Португалия, Словакия, Испания, Швеция и Обединеното кралство. При все това активно участващите чужденци са малко, затова ЕИСК счита, че е необходимо да се насърчават обществени дейности в сътрудничество с гражданското общество за поощряване на участието на чужденците.

5.12

Според MIPEX III в Европа гражданите на трети държави могат да участват като кандидати в общинските избори в тринадесет държави, да гласуват в общински избори в деветнадесет държави, в регионални избори в седем държави и в национални избори в две (Португалия и Обединеното кралство). Както вече беше отбелязано, консултативни органи съществуват на национално равнище в единадесет държави, а на местно – в петнадесет.

5.13

От данните на MIPEX III могат да бъдат изведени много важни заключения не само за страните, които се консултират с имигрантите, но и за развитието на реални интеграционни политики. Страните, в които има силни консултативни структури, са тези, които гарантират политически свободи на всички хора, подкрепят гражданското общество с имигрантски произход с достатъчно икономически средства, предоставят избирателни права на всички граждани и правят повече за насърчаване на пълноценното участие на всички граждани в консултациите относно заетостта, образованието, здравеопазването и жилищната политика. MIPEX отбелязва, че консултативните органи не заместват избирателните права.

5.14

Най-силните консултативни съвети в Европа са тези, които съществуват от най-дълго време (някои от 70-те и 80-те години) и се намират в държавите с най-стари традиции в областта на имиграцията. Обратно, най-слабите структури се намират в страните от Южна Европа, които от по-скоро се сблъскват с имиграционни проблеми. В централноевропейските страни, които отскоро приемат имигранти, тези системи са слабо развити.

5.15

Анализирайки тези платформи в светлината на критериите на Съвета на Европа (31), следва да се заключи, че създаването и устойчивостта на тези структури не трябва да зависи от волята на властите и правителствата, а от конкретни правни разпоредби. Тези структури трябва да могат да приемат инициативи и да получават отговори и обратна информация по въпросите, за които са били консултирани, а това, ако трябва да се съди от данните, събрани по време на Петия европейски форум за интеграция, не е обичайна практика. Това трябва да бъдат представителни структури с ясно участие на имигрантите в управлението, които да разполагат с достатъчно икономически средства (32). ЕИСК отбелязва, че е важно да се гарантира представителният характер на организациите и участието на жените.

5.16

Във връзка с изготвянето на становището, на 30 март 2011 г. във Валенсия се проведе изслушване, организирано съвместно от ЕИСК и регионалното правителство на автономна област Валенсия относно „Сътрудничество между местните и регионалните власти и организациите на гражданското общество“. По време на различните изказвания беше представен опитът в областта на консултациите и участието в Рим (Италия), регион Фландрия (Белгия), Страсбург (Франция), Дъблин (Ирландия), федерална провинция Хесен (Германия), Орхус (Дания) и Валенсия (Испания). В настоящото становище са включени голяма част от споделения опит и обсъжданията по време на срещата.

5.17

ЕИСК смята, че местните и регионалните власти трябва да улесняват упражняването на правото на сдружаване на хората от имигрантски произход, тъй като в националното законодателство на гражданите на трети страни се предоставя ограничен граждански статут (недостатъчно и неравноправно признаване на правото на участие в политическия живот чрез гласуване). Сдруженията насърчават организираното участие, укрепват мрежите за солидарност, подобряват условията на по-пълноценен живот и благосъстояние на гражданите, което е от полза за цялата общност.

5.18

Местните и регионалните власти трябва да насърчават сдружаването, особено на имигрантите, и неговото укрепване чрез технически ресурси (консултации в управлението на сдруженията в демократичен, икономически, финансов и комуникационен план; дейности в областта на обучението и управлението, по-специално на жените имигранти; аниматори на форуми и мрежи, обмен на добри практики и т.н.), финансови ресурси (субсидии, споразумения или възлагане на услуги), материални ресурси (инфраструктура за организациите - помещения и основно оборудване, необходимо за развитие на дейността) и специално внимание на действията за електронно включване.

5.19

Местните и регионалните власти трябва да насърчават включването на имигрантите в организациите на гражданското общество като членове и като ръководители. Сдруженията на съседи, сдруженията на родители на ученици, женските сдружения, културните, спортните и развлекателните организации, религиозните общности, както и синдикалните и работодателските организации имат специално значение. Европейските синдикални организации имат дългогодишни традиции по отношение на членството и участието на работници от имигрантски произход, като сред членовете им се наблюдава голямо етническо и културно многообразие. Те имат важна роля в социалната медиация.

5.20

Следва също да се улесняват връзките между сдруженията на имигранти и останалата част от организираното гражданско общество, като се насърчава създаването на мрежи, основаващи се на общи за всички граждани социални цели (образование, заетост, жилищно настаняване, устройство и развитие на градовете). Европейската година на доброволчеството е възможност за признаване и подкрепа на организациите.

5.21

В ЕС консултациите се провеждат под различни форми: форуми, платформи или консултативни съвети, групи за диалог. В третото издание на Наръчника по въпросите на интеграцията за създателите на политики и практикуващите по места се посочва, че платформата за диалог е гражданско пространство, „в което може да се води открит и почтителен диалог между имигрантите, с други граждани или с публичната администрация“. Целта е участниците да придобият общо усещане и взаимно доверие.

5.22

ЕИСК счита, че Европейският форум за интеграция трябва да работи в мрежа с форумите и консултативните съвети, които съществуват в ЕС. На равнище държави-членки местните и регионалните форуми трябва също да изградят мрежи (много показателен е случаят с Дания, където Съветът на етническите малцинства на национално равнище се състои от 14 членове, избрани от съществуващите 42 местни форума).

5.23

ЕИСК желае насърчаването на по-демократични градове в Европа, като се поощрява едно общо гражданство, обвързано с пребиваването в града („градско гражданство“ по думите на заместник-кмета на Ротердам), като се има предвид, че градът е най-важното място, в което се развива чувство за споделена принадлежност между различни хора. По-голяма част от имигрантите се идентифицират по-скоро с града, в който живеят, отколкото с държавата. Градът е онова привилегировано място, където всички хора споделят проблемите, проектите и мечтите си.

6.1

По време на Петия форум за интеграция беше обсъдено функционирането на Фонда в рамките на средносрочната оценка, извършена от Европейската комисия. Съгласно заключенията на Форума, ЕИСК отправя следните предложения: