Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съгласувани действия за подпомагане на кариерата и мобилността на научните изследователи в Европейския съюз“

(2010/C 255/03)

Единствен докладчик: г-н Pedro ALMEIDA FREIRE

На 16 юли 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Съгласувани действия за подпомагане на кариерата и мобилността на научните изследователи в Европейския съюз“.

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 10 ноември 2009 г. (единствен докладчик: г-н Pedro Almeida Freire).

На 458-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември 2009 г. (заседание от 16 декември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 174 гласа „за“ и 8 гласа „въздържал се“.

1.   Препоръки

2.   Въведение

2.1   Политиките в областта на научните изследвания, технологичното развитие и иновациите играят все по-важна роля в контекста на Лисабонската стратегия както на общностно, така и на национално равнище.

2.2   Новият тласък, който беше даден на Европейското научноизследователско пространство и свързаното с него развитие на човешкия капитал в рамките на европейската стратегия за конкурентоспособност, растеж и заетост, е доказателство за това, че укрепването на човешките ресурси в областта на науката и технологиите в Европа и тяхната мобилност имат ключова роля за успеха на тази стратегия.

2.3   Европейският съюз се подготвя да разработи нова по-интегрирана и социална стратегия в областта на иновациите, в която основно внимание следва да бъде отделено на триъгълника на знанието. В този контекст човешкият фактор е ключов и гарант за запазването на конкурентоспособността на ЕС в света и неговата способност да посрещне основните предизвикателства през следващите десетилетия.

2.4   Държавните и правителствените ръководители постепенно признават, че свободното движение на знания и мобилността са определящи фактори както за политиките в областта на образованието и научните изследвания в ЕС, така и за европейското сътрудничество. Съществуват различни европейски програми, които в рамките на своите сфери на дейност имат за цел да отговорят на тези предизвикателства, по-специално: — програмата „Еразмус“ за мобилност на младите хора във висшето образование; — програмата „Еразмус Мундус“ за активизиране на сътрудничеството с трети страни посредством съвместни магистратури и докторантури и създаване на партньорства между висшите учебни заведения; — Рамковата програма за научни изследвания и технологично развитие, в която основна роля играе специална програма „Кадри“ за насърчаване на мобилността на научните изследователи, по-известна със своите дейности „Мари Кюри“. Самият Болонски процес в областта на висшето образование е насочен към насърчаване на европейското измерение във висшето образование, мобилността и сътрудничеството. Независимо от това, всички признават, че, въпреки съществуващите програми и положените усилия, все още предстои много работа.

2.5   В рамките на последващите действия във връзка със становището относно съобщението на Комисията „Успешни кариери и повишена мобилност: европейско партньорство за изследователи“ (1), Европейският икономически и социален комитет реши да изготви настоящото становище по собствена инициатива, за да даде за пореден път своя принос към една стратегия за укрепване на човешкия капитал в Европейския съюз, както и към ангажимента за нова политика в областта на научните изследвания и нова стратегия в областта на иновациите, които да отчитат човешките ресурси в контекста на интеграционните политики, които Комитетът винаги е подкрепял, и на програмата за социална политика.

2.6   През 2010 г. ще бъде обновена Лисабонската стратегия и ще бъде лансиран новият европейски план в областта на иновациите. Същевременно Европейското научноизследователско пространство ще обнови своята визия за 2020 г.

2.7   В условията на икономическа криза ангажиментът за по-големи публични и частни инвестиции в научноизследователската и развойна дейност, както и укрепването на човешките ресурси в областта на науката и технологиите, трябва да останат приоритети в националните и европейските политически програми.

2.8   Освен това съществува остра необходимост от определяне на общи цели на равнище ЕС и от насърчаване на мерки, насочени към достигане на нивото на човешки ресурси в областта на научноизследователската и развойна дейност, което е необходимо за постигането на амбициозните цели, които ЕС си поставя.

2.9   Тези цели включват, от една страна, осигуряване на постоянно увеличаване на потока от млади хора, изучаващи научни и технологични дисциплини (от математика до естествени науки и от инженерство до социални и хуманитарни науки), както и на докторантите в тези области, като се стимулира нарастване на дела на жените в научната общност, а от друга страна, гарантиране на условия, които да позволяват привличане и установяване в Европа на човешки ресурси, квалифицирани в областта на науката и технологиите, така че да се коригира съществуващият дисбаланс в трансатлантическите отношения и да се осигурят положителни потоци в отношенията между Европа и останалата част от света. Става въпрос за нови цели, с които следва да се обнови Лисабонската стратегия в тази област.

2.10   Постигането на тези цели изисква създаването в Европа на изключителни центрове и мрежи за умения на световно равнище, които да могат да привличат най-добрите таланти в света, успоредно с наложителното разширяване на социалната база на образованието и научната и технологичната култура.

3.   Необходимост от силна политика в областта на човешките ресурси в науката и технологиите на национално и европейско равнище

3.1   ЕИСК признава възможността, предоставена от Зелената книга относно европейското научноизследователско пространство (ЕНП) (2), според която един от големите приоритети на ЕНП е европейско партньорство за научните изследователи, с по-добри кариери и по-голяма мобилност, както и от упоменатото по-горе съобщение на Комисията, по което Комитетът изготви становище. С настоящото становище ЕИСК изразява желание да продължи дейността си в тази насока и да подкрепи предложенията, съдържащи се в документа „Европейско партньорство за подобряване на привлекателността на кариерите в областта на научните изследвания и технологичното развитие и на условията за мобилност на изследователите в Европа - Предложени приоритетни действия“, изготвен от г-н José Mariano Gago и г-н François Biltgen, министри съответно на Португалия и Люксембург, на 30 април 2009 г. (3), с участието на техни колеги министри, като по този начин допринесе с конкретни мерки за прогреса на политиката на ЕС в областта на човешките ресурси в науката и технологиите.

3.2   ЕИСК признава, че в тази област се върши много работа на равнище ЕС. Самият ЕИСК вече изготви различни становища по собствена инициатива в области, свързани с тази тема.

3.3   От март 2000 г. насам човешките ресурси в науката и технологиите са неотменна част от стратегията на ЕС в тази област. През 2002 г. на срещата на високо равнище в Барселона беше определена европейската цел до 2010 г. делът от БВП, предназначен за научноизследователска и развойна дейност (НИРД), да се увеличи на 3 %. Увеличаването на човешките ресурси във връзка с тази цел беше оценено на приблизително половин милион нови изследователи (4).

3.4   Тези данни са аргумент в подкрепа на необходимостта от обща европейска политика в тази област, която да отива много по-далеч от така наречения отворен метод на координация на националните политики и да включва промяна на условията за заетост и кариерно развитие на самите научни изследователи, включително на младите изследователи, в областта на назначаването, напредъка в кариерата и социалните права.

3.5   Въпреки че целта за инвестиране в НИРД предполага, че 2 от общо 3 % от БВП постъпват от частния сектор, промишлеността не може да направи това усилие самостоятелно и правителствата следва да поемат по-голяма отговорност. Тъй като повечето възможности за заетост на изследователите се създават от промишлеността, в Европа следва да се създадат по-добри условия за извършване на научноизследователска дейност в частния сектор и от него, включително от малките и средните предприятия, за да се постигнат набелязаните цели, например посредством стимули за създаване на мрежи и клъстери от предприятия в ключовите сектори на европейската икономика.

3.6   Равнището на публичното финансиране на едни научен изследовател в Европа все още е значително по-ниско от това в САЩ и Япония. Поради това условията и перспективите за заетост в публичния сектор следва да бъдат неотменна част от целите на научната политика на европейските правителства. От друга страна, в сравнение със САЩ и Япония съществува голям дисбаланс в дела на научните изследователи от общото население - в ЕС има 6 изследователи на 1 000 жители, а в Япония и САЩ - 9-10 изследователи на 1 000 жители.

3.7   Висшите учебни заведения в качеството си на институции, които носят основната отговорност за обучението на изследователите, трябва да предлагат новаторски идеи, за да интегрират по-добре образованието и обучението в своите програми и по-добре да сътрудничат с промишлеността в контекста на ученето през целия живот. На практика те трябва да променят своята гледна точка и отношението си към този проблем, за да изпълнят своята мисия, свързана с обучението на човешки ресурси, подготвени за обществото на знанието, като променят програмите, ангажират се с обучение, включващо индустриална НИРД, предложат нови възможности, включително на лицата, които започват научноизследователска кариера по-късно, и подобрят достъпа на жените, етническите малцинства и групите в неравностойно положение, включително на лицата със специални нужди, които могат да възприемат научноизследователската дейност като област, в която да се реализират социално и да получат признание в съвременното общество.

3.8   Участието на студентите, не само на тези, които се обучават в магистърски и докторски програми, но и на студентите в бакалавърски програми, в научноизследователска дейност като обичайна част от учебната програма, включително и в частния сектор, все още е много ограничено и трябва да се насърчава.

3.9   Необходими са също мерки, които да направят кариерата в науката, инженерството и технологиите по-привлекателна за младите хора, без да се пренебрегват социалните и хуманитарните науки. Разликата между кариерите в промишлеността, в университетите или в публичния сектор е голяма, но националните правителства и Европейската комисия трябва да играят основна и координираща роля в тази област. Става въпрос за ключов фактор за развитието на ЕНП и за бъдещия просперитет и конкурентоспособност на ЕС.

3.10   Образованието в областта на науката е друг важен фактор, тъй като може да стимулира любопитството и интереса на децата и младите хора към научна кариера. От основно значение за успеха на ЕНП е необходимостта от ангажираност по отношение на квалификациите и качеството на образованието още от началното и средното училище, която да се изразява в експериментална работа и установяване на контакти с научната общност и промишлеността, като при това се гарантира, че и самите учители са с подходяща квалификация (5).

3.11   Стратегиите за популяризиране и разпространение на научното знание вече са признати като основен елемент за разбиране на науката от страна на обществеността и доближаване на науката до обществото и най-вече до младите хора. Поради важността си обаче, те следва да се стимулират все повече, включително на европейско равнище, посредством подкрепата на инициативи от общ интерес, най-вече в един глобализиран свят, в който необходимостта да се разбират противоречивите въпроси, от една страна, и да се съобщава за успехите на науката, от друга страна, е от основно значение.

3.12   Въпросът за жените в науката е друг изключително важен фактор. Въпреки че техният брой е много по-различен от този преди 20 години, в много страни жените са все още недостатъчно представени в множество научноизследователски области и, най-вече, не стигат до ръководни позиции. Европейската комисия и някои държави-членки направиха доста в това отношение, но все още предстои много работа. Жените остават най-очевидният източник за увеличаване на човешките ресурси в науката и технологиите в Европа, въпреки че мерките за стимулиране не свързват добре политиките в областта на науката със социалните и икономическите политики в подкрепа на жените.

3.13   Международното измерение на ЕНП не бива да се пренебрегва, когато става въпрос за човешки ресурси в науката и технологиите (6). ЕС ще трябва да участва в световната конкуренция за привличане на най-добрите квалифицирани човешки ресурси и да гарантира условия, при които те биха останали в Европа, посредством по-добро координиране между националните и общностните политики. Въпреки това всичко трябва да се прави в духа на сътрудничество, за да се даде по-голяма възможност за движение и трансфер на знанията и за мобилност с цел гарантиране на реципрочност, като същевременно се допринася за повишаване на квалификациите в страните на произход на научните изследователи, като това се отнася най-вече до научните изследователи от развиващите се страни.

4.   Необходимост от конкретни политически мерки, насочени към постигане на незабавен напредък в изпълнението на европейската програма за човешките ресурси в науката и технологиите

4.1   Комитетът би желал да подчертае значението на общ европейски подход с конкретни политически действия, насочени към постигането на незабавен напредък в областта на човешките ресурси в науката и технологиите в Европа.

Подкрепяйки Съобщението на Комисията относно европейското научноизследователско партньорство, най-вече по отношение на назначаването на изследователи и условията на техния труд, ЕИСК счита, че е желателно и реалистично в ЕС да има устойчиво и трайно развитие, което да съответства средно на растеж от около 5 % годишно през следващите 10 години. Това ще позволи за едно десетилетие човешките ресурси в науката и технологиите да се увеличат с 50 %. Комитетът предлага тези мерки да се приложат по-специално в следните области:

4.2.1   увеличаване на броя и дела на младите хора, които се насочват към изучаването на дисциплини, свързани с науката и технологиите;

4.2.2   увеличаване на броя и дела на дипломираните специалисти, които започват докторантури, като същевременно се диверсифицират областите на докторантурите и се укрепят механизмите за гарантиране на качество;

4.2.3   привличане и задържане в европейските институции на по-голям дял студенти и изследователи от Европа и останалата част на света, работещи в областта на науката и технологиите, както и удвояване на броя на докторантурите извън страните на произход на студентите;

4.2.4   потвърждаване на важността от осигуряване на правна, административна и финансова рамка за насърчаване на прилагането на описаните по-горе мерки при координирането на научните, трудовите и социалните политики.

4.3   На практика в повечето държави-членки на ЕС броят на младите хора, които избират да изучават дисциплини, свързани с науката и технологиите, се увеличава, но това не се отнася до техния дял спрямо общия брой на студентите. Могат да се приложат различни мерки за привличане на младите хора към науката и технологиите, сред които: — подобряване на образованието в областта на науката и технологиите и принос за развитието на научните мрежи на училищата, преподавателите по научни дисциплини и научните изследователи както на национално, така и на международно равнище; — подкрепа на мерките за насърчаване на научната култура и разширяване на социалната база за научно и технологично развитие, по-специално научните центрове и научните музеи; — предоставяне на информационни услуги, както и на услуги за училищно и професионално ориентиране, за да се отговори на нуждите на обществото, свързани с курсовете по научни и технологични дисциплини.

4.4   Без да се пренебрегва гарантирането на качеството, друга непосредствена цел следва да бъде създаването на стимули за увеличаване на броя на докторантурите и диверсифициране на техните области, като в случай на необходимост се привлича и промишлеността. За тази цел могат да се насърчават мерки като: — увеличаване на дела на стипендиите за докторантури, предоставяни въз основа на национални или международни конкурси; — привличане на дипломирани специалисти от трети страни към европейските докторантури; — повишаване на значението, което докторантурите придобиха напоследък, за да се постигнат високи равнища на професионална компетентност в различни области, а не само в научните кариери.

4.5   Привлекателността в световен мащаб трябва да бъде цел, която може да се постигне посредством: — подобряване и стимулиране на междуинституционалната, междусекторната и трансграничната мобилност на студентите, научните изследователи и преподавателите, по-специално между академичния сектор и промишлеността; — насърчаване на откритото и прозрачно назначаване на работа на научни изследователи въз основа на конкурси; — подобряване на условията на живот за семействата на научните изследователи и улесняване на достъпа на партньорите на изследователите до пазара на труда; — значително намаляване на бюрокрацията, свързана с публичното финансиране на научните изследвания.

4.6   Подобряването на условията на труд и заетост на научните изследователи е основен фактор за увеличаване на мобилността и повишаване на интереса към научна кариера, включително и за увеличаване на дела на жените, които се занимават с научни изследвания, като при това се гарантира подходяща социална защита. Постепенното утвърждаване на практиката да се използват трудови договори с оглед повишаването на конкурентоспособността и привлекателността на кариерите предоставя подходящи условия за заетост на мъжете и на жените, включително отпуск по майчинство, отпуск за отглеждане на дете и други мерки за социална защита, които да насърчават мобилността на изследователите, и освен това е ключов фактор за успеха на всяка политика в областта на научните изследвания и иновациите.

4.7   ЕИСК подкрепя усилията на държавите-членки за проучване на възможностите за приемане на мерки, които да улесняват трансфера на допълнителните пенсионни права на мобилните изследователи, като се използва съществуващата правна рамка и посредством сключването на двустранни и многостранни споразумения. ЕИСК очаква също резултатите от изготвяното чрез общностно финансиране проучване относно възможността за създаване на евентуален общоевропейски пенсионен фонд за научните изследователи в ЕС, като подкрепя всички мерки, които счита за спешни с оглед улесняването на трансфера на допълнителните пенсионни права на изследователите.

4.8   Необходими са също така спешни мерки, за да се улесни координирането между политиките в областта на образованието, научните изследвания, труда и социалната защита с цел осигуряване на съгласувано разработване на инструментите на образователната, научната и социалната политика, за да се отговори на европейските цели, свързани с човешките ресурси в областта на науката и технологиите.

Като конкретни мерки на равнище ЕС, които да се използват за постигане на горепосочените цели, ЕИСК предлага следното:

4.9.1   в контекста на предстоящите разисквания относно бъдещата Осма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие на ЕС, да се гарантира, че подкрепяната от рамковата програма научноизследователска дейност задължително трябва да представлява платформа за специализирано образование, най-вече за докторантурите, в условията на конкуренция, в която могат да вземат участие студенти от всички страни;

4.9.2   да се създаде Обсерватория на човешките ресурси в областта на науката и технологиите в Европа, която да предоставя последователни и сравними данни относно постигнатия напредък и относно националните политики в тази област както в Европа, така и в световен мащаб (7);

4.9.3   отново в контекста на Осмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие, да се разшири обхватът на действията „Мари Кюри“ в подкрепа на мобилността на научните изследователи и свързаните с тях дейности и да укрепи международното измерение на сътрудничеството в областта на човешките ресурси; да се укрепи програмата „Еразмус Мундус“ като форма за стимулиране на сътрудничеството с трети страни в областта на специализираното обучение.

4.10   Накрая, ЕИСК призовава в бъдещия преглед на Лисабонската стратегия да се отчита в достатъчна степен значението на увеличаването на човешките ресурси в науката и технологиите и повишаване на тяхната квалификация, както и гарантирането на устойчиво развитие на една обща политика на Европейския съюз в тази област.

(1)  ОВ C 175, 28.7.2009 г., стр. 81.

(2)  Зелена книга „Европейското научноизследователско пространство: Нови перспективи“ (COM(2007) 161 окончателен) от 4 април 2007 г.

(3)  Док. 10003/09 на Съвета от 18 май 2009 г.

(4)  Вж. „Report by the High Level Group on Increasing Human Resources for Science and Technology in Europe 2004“ („Доклад на Групата на високо равнище относно увеличаването на човешките ресурси в науката и технологиите в Европа през 2004 г.“), Европейски общности 2004 г.

(5)  Вж. публикациите „Encouraging Student Interest in Science and Technology Studies“, Global Science Forum, ОИСР 2008 г., „Mathematics, Science and Technology Education Report, The Case for a European Coordinating Body“, European Roundtable of Industrialists (ERT), август 2009 г.

(6)  Становище на ЕИСК относно „Съобщение на Комисията до Съвета и Европейския парламент – Стратегическа европейска рамка за международно сътрудничество в областта на науката и технологиите“, докладчик:г-н Gerd Wolf (ОВ C 306, 16.12.2009 г., стр. 13).

(7)  Става въпрос за предложението, отправено през 2004 г. от групата на високо равнище „Човешки ресурси за науката и технологиите в Европа“ (Вж. Бележка под линия № 4).