22.9.2010

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 255/81

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Зелена книга — Насърчаване на мобилността с учебна цел на младите хора“

COM(2009) 329 окончателен

(2010/C 255/15)

Докладчик: г-жа PÄÄRENDSON

На 8 юли 2009 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Зелена книга – Насърчаване на мобилността с учебна цел на младите хора“

COM(2009) 329 окончателен.

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 4 декември 2009 г. (единствен докладчик: г-жа Päärendson).

На 458-ата си пленарна сесия, проведена на 16 и 17 декември (заседание от 16 декември 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 173 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“.

1.   Препоръки

1.1   ЕИСК изцяло подкрепя усилията на Комисията за насърчаване на мобилността с учебна цел на младите хора. За да се осъществи подобна по-голяма мобилност, потенциалните домакини трябва да бъдат насърчавани да привличат тези хора като магнит към своите страни и градове.

Целите на мобилността с учебна цел могат да бъдат постигнати, единствено ако има пълноценно и широко сътрудничество и ако бъдат полагани усилия на всички равнища (от страна на ЕС, държавите-членки, регионите, учебните заведения, организациите на социалните партньори и на гражданското общество, както и от самите млади хора).

1.2.1   Комисията и държавите-членки следва да полагат по-големи усилия за премахване на пречките пред мобилността и да обменят най-добри практики. Комитетът призовава държавите-членки да прилагат правилно законодателството на Общността и да премахнат препятствията от административен и законодателен характер: разрешителни за пребиваване, социалноосигурителни права, непризнаване на студентските карти, издадени в друга страна. Мобилността с учебна цел бе в основата на успеха на Болонския процес и европейското пространство за висше образование. Комитетът счита, че мобилността може да изиграе ключова роля за развитието на Общо европейско пространство за учене през целия живот. Въвеждането на статут на „европейски стажант“ или статут на „европейски студент“ ще гарантира еднаквото третиране и ще даде отговор на много от опасенията и страховете, свързани с признаването на степени, здравеопазването, подкрепата за студентите и т.н.

1.2.2   С оглед на валидирането и признаването на формалното и неформалното учене, е необходимо официално признаване, подписване и ратифициране на Лисабонската конвенция за признаване на квалификациите.

1.3   За да се събере по-голяма подкрепа, включително финансова, за мобилността с учебна цел, е важно всички страни да осъзнаят и признаят ползите от нея. Връзката между мобилността с учебна цел и пригодността за заетост трябва да бъде подчертана и обяснена по-обстойно.

За да се поддържат конкурентоспособността на Европа и нейната позиция като ключов технологичен лидер, е важно да се стимулира мобилността на младите европейци и да се привличат в Европа най-интелигентните млади хора от трети страни. Комитетът изразява твърдото си убеждение, че визовите проблеми, които са пречка за мобилността, трябва да бъдат решени незабавно. Комитетът е убеден също така, че дългосрочното постепенно разширяване на програмите за мобилност с учебна цел в трети страни като Китай, Индия, Япония, САЩ и др. би било разумна инвестиция.

1.4.1   Комитетът би искал да отправи настоятелна препоръка едновременно с това да бъдат положени сериозни усилия с цел избягване на изтичането на мозъци от Европа и превръщане на Европа в привлекателно място за учени от европейски произход, както и за тези от страни извън Европа.

1.5   Европейският съюз и държавите-членки няма да се възползват от социалните и икономическите предимства на нарастващия брой мобилни учащи, ако няма съществено увеличение на ресурсите в подкрепа на мобилността с учебна цел. В период на криза следва да се правят структурни инвестиции в по-образована и по-конкурентна Европа. За подобряване на финансирането ЕС следва да мобилизира всички налични механизми и партньори и да оптимизира мобилността във всички свързани с нея политики, което би позволило да се осигури финансиране от структурните фондове и рамковата програма за НИРД. ЕСФ следва да се превърне в допълнителен източник на финансиране, най-напред за ПОО, в допълнение към съществуващото финансиране от Програмата за учене през целия живот за периода 2007-2013 г.

1.6   Повишената мобилност с учебна цел ще доведе до подобрения, единствено ако качеството на опита, придобит от учене в чужбина, е достатъчно високо. Ето защо Комитетът препоръчва всички програми за мобилност да зачитат Европейската харта за качество на мобилността.

1.7   Комитетът препоръчва също така да се реформират настоящите програми за мобилност – Еразъм, Леонардо, Коменски, Грундвиг, Мария Кюри – за да се опростят процедурите и да се гарантира, че бюрократичните пречки са възможно най-малко. Особено важно е привличането на учебни заведения, местни и регионални власти, организации на партньорите и гражданското общество за участие в този процес.

1.8   Ангажиментът по отношение на мобилността следва да бъде изразен чрез амбициозен референтен показател за мобилност в новата стратегическа рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението („ЕСЕТ 2020“), като този референтен показател следва да прави разлика между различните целеви групи (учащи в сферата на професионалното образование и обучение, учители, неформално образование, студенти и ученици) и следва да се основава на много по-пълен набор от статистически данни.

1.9   За да се повиши информираността относно програмите за насърчаване на мобилността с учебна цел и да се увеличи броят на студентите, които решават да заминат на обучение в чужбина, предоставянето на информация по тази тема би трябвало да бъде по-ефективно отколкото досега.

1.10   Комитетът подкрепя създаването на единен европейски уеб портал, където лесно да може да се намери цялата информация за общоевропейските програми за мобилност с учебна цел и откъдето предприятията могат да намерят информация за младите хора (автобиографии), които търсят възможности за стаж или професионално обучение, и обратно. Европейските мрежи на предприятия (включително организации на МСП) и европейските специалисти трябва да бъдат насърчавани да добавят информация за програмите за мобилност на учащите на своите интернет сайтове и да ги популяризират сред членове си.

1.11   За да се подобри политическият процес след Зелената книга, Комитетът би препоръчал идеята за мобилност с учебна цел да бъде определена и да бъде уточнена възрастовата група на хората, обхваната от нея.

1.12   Комитетът изразява убеждението си, че за насърчаването на мобилността с учебна цел, езиковото обучение следва да се превърне в приоритет в учебната програма на институциите за образование и обучение на всички нива и съветваме да се потърсят възможности за въвеждане на задължителен едногодишен престой в чужбина за учителите по чужди езици във всички висши учебни заведения и да се отправи искане към държавите-членки да правят много повече чрез образователна политика за постигане на целта всеки гражданин на ЕС да говори поне два други езика на ЕС.

2.   Резюме на Зелената книга на Комисията

2.1   На 8 юли 2009 г. Европейската комисия публикува Зелена книга на тема „Насърчаване на мобилността с учебна цел на младите хора“. Целта е да се започне разискване по въпроса кой е най-добрият начин да се подобрят възможностите за младите хора в Европа да развиват своите знания и умения, като пребивават в друга страна с цел учене или работа, общественополезен труд или допълващо обучение в контекста на ученето през целия живот.

2.2   Зелената книга има широк обхват; тя цели да разгледа ситуацията на всички млади хора във всяка различна учебна среда, т.е. в училище, на равнище бакалавърска, магистърска или докторска степен в рамките на висшето образование, както и при стаж, професионално обучение, младежки обмен, доброволчески труд или професионална подготовка във или извън Европейския съюз (1). Зелената книга се стреми да насърчава организираната мобилност с учебна цел, като съсредоточава вниманието си върху физическата мобилност на младите хора (от 16 до 35-годишна възраст) и същевременно отдава признание на стойността на виртуалната мобилност (по отношение на развиване на проекти за партньорство, обучение и побратимяване с използване на електронни средства за комуникация („e-twinning“). Тя има за цел да прикани към проучване на въпроса, как съществуващите и новите механизми и инструменти, които ще бъдат създадени, могат да бъдат използвани по-добре, за да насърчат мобилността на младите хора и как могат да бъдат мобилизирани различните равнища на публични власти – ЕС, национално, регионално и местно – заедно с други заинтересовани страни – предприятията, гражданското общество, отделните граждани. В нея са подчертани редица области, в които са необходими по-нататъшни усилия и се предлагат възможни начини за действие. Където е целесъобразно, са дадени примери за добри практики. Съществуват възможности за финансиране, програми за образование и обучение и практически насоки за мобилните учащи, но те трябва да бъдат популяризирани и да станат по-лесно достъпни.

2.3   Програмата Еразъм с натрупания по нея 20-годишен опит е доказателство за положителния ефект от мобилността във висшето образование. В доклада си за Лисабонската стратегия от декември 2007 г. Европейската комисия подчерта, че мобилността от типа на прилаганата в програмата Еразъм следва да се превърне в естествена част от висшето образование (2). Комисията подчерта важността на инвестициите в образование и обучение, т.е. в насърчаване на знанията и уменията за борба с настоящата икономическа криза. Мобилността с учебна цел следва да се превърне във възможност, достъпна за всички млади хора в Европа, за да се осигури бъдеща конкурентоспособност и сближаване на ЕС; тя трябва да бъде правило, а не изключение (3). Мобилността на знанията следва да се превърне в петата свобода в ЕС.

2.4   В комюникето от Льовен, прието на 29 април 2009 г. от министрите, отговарящи за висшето образование в страните участнички в Болонския процес, се посочва, че през 2020 г. най-малко 20 % от дипломиращите се в европейското пространство за висше образование трябва да са преминали през период на образование или обучение в чужбина (4).

2.5   Ето защо Зелената книга започва публична консултация и приканва към отговори на следните проблеми и въпроси:

—	Как могат повече млади хора да бъдат насърчени да прекарат известно време в чужбина с цел учене, допълнително обучение, доброволческа дейност или трудов стаж?

—	Какви са основните пречки пред мобилността, които трябва да бъдат преодолени?

—

Кой е най-добрият начин всички заинтересовани страни – училища, университети, предприятия и браншови организации, правителствени структури и местни власти, организации на гражданското общество и други – да работят заедно в по-тясно и ефективно сътрудничество, по-специално за да насърчават младите хора от други националности да дойдат и да добият опит при тях? В това число как да бъдат мотивирани предприятията да приемат участници в програми за мобилност, включително млади предприемачи и обучаващи се работници?

3.   Мобилност – ползи, пречки и заплахи

3.1   Както правилно се посочва в Зелената книга, мобилността с учебна цел „представлява един от основните начини, чрез които отделните лица, и особено младите хора, могат да повишат бъдещата си пригодност за заетост, както и да постигнат напредък в личностното си развитие“.

Престоят в друга страна с учебна цел, като част от настоящата им работа, с цел добиване на по-широк трудов опит или полагане на доброволчески труд предлага на младите хора истинска възможност да разширят своя кръгозор. Но според статистическите данни, представени в Зелената книга, през 2006 г. от мобилността по европейските програми (5) са могли да се възползват близо 310 000 младежи – едва 0,3 % от възрастовата група от 16 до 29 години в ЕС. Данните от Евростат показват, че извън тези програми всяка година още 550 000 студенти продължават обучението си в чужбина.

3.2.1   При все това мобилността остава ниска въпреки многобройните усилия, полагани от европейските и други институции чрез програми за подкрепа и други възможности. За някои студенти мобилността е по-достъпна, отколкото за други – например за преминаващите професионално обучение стажанти и работници все още има много практически препятствия, не на последно място поради факта, че близо 80 % от средствата са предназначени за висше образование.

3.3   Зелената книга си поставя за цел да помогне за това престоят в чужбина с цел учене или работа да не бъде изключение, а да се превърне в естествен етап за младите европейци. Младите хора трябва да бъдат по-запознати с многото ползи, които би им донесъл такъв престой, включително подобрени езикови и други умения и повишени междукултурни компетенции, които ще им бъдат полезни през целия им живот в един все по-мултикултурен свят. Мобилността с цел придобиване на професионални знания предоставя на младите хора правилната нагласа, включително инициативност, като им дава по-широк мироглед и увереност. Практиката показва, че хората, които са учили в чужбина обикновено са по-мобилни през трудовия си живот.

3.4   ЕИСК напълно подкрепя повишената мобилност на младите хора с учебна цел и за разширяване на техния професионален опит, тъй като тя би повишила мобилността за всички възрасти. За да се осъществи подобна по-голяма мобилност, потенциалните домакини трябва да бъдат насърчавани да привличат тези хора като магнит към своите страни и градове.

Основните бенефициери на мобилността с учебна цел са младите хора, образователните и изследователските институции и предприятията. В по-дългосрочен план тя ще подобри конкурентоспособността на ЕС, като изгради силно ориентирано към знанието общество, и ще насърчи европейското гражданство чрез укрепване на чувството за идентичност на Европа и създаване на по-положителна нагласа спрямо Европа сред нейните граждани. Мобилността стимулира изучаването на езици и многоезичието.

3.5.1   Мобилността на учащите допринася за свободното движение на знания, което може да се разглежда като петата свобода на ЕС. За да се стимулира мобилността с учебна цел, системите и институциите за образование и обучение ще трябва да станат по-открити, не на последно място, за да повишат сътрудничеството между учебните заведения с оглед повишаване на ефективността на работата им. Мобилността между предприятия и между предприятия и образователни и изследователски институции също ще има много по-силно въздействие върху клъстерите и технологичното партньорство, което ще укрепи конкурентоспособността на Европа и способността ѝ за иновации.

3.5.2   Повишената мобилност ще бъде от особена полза за водещите академични институции благодарение на по-голямото културно многообразие и възможността за наемане на наистина изключителни научноизследователски екипи. Повишената мобилност ще представлява предимство и за предприятията, които имат многоезична, мултикултурна идентичност и за всяко предприятие, което осъществява международна търговия. В свят, в който конкурентоспособността на ЕС е изправена пред растящ натиск от бързо развиващите се страни – Китай, Индия, Бразилия и Южна Африка, а след време и редица други – бъдещето на предприятията в ЕС (най-вече бъдещето на възможностите за качествена заетост) е в това те да се превърнат в лидери в новите технологии и да намерят ниши за производство, като зависят до голяма степен от това да поддържат авангардната позиция на ЕС в НИРД или в по-широката област на услугите.

Въпреки това трябва да се внимава по отношение на някои пречки и рискове, включващи:

—	възможна концентрация на научноизследователска дейност от най-високо равнище и свързаното с нея преподаване и обучение в по-малко на брой елитни центрове за високи постижения в Европа, тъй като най-добрите студенти се стичат към тях, за сметка на голям брой не така реномирани учебни заведения;

—	възможна концентрация на обучението по отношение на основните световни езици (в частност английски, френски, испански и немски) за сметка на онези държави-членки, чиито езици не са широко познати отвъд техните граници;

—

нарастващата насоченост към английския може да стимулира мобилните студенти и изследователи да се преместят в други англоговорящи страни, включително САЩ, Китай, Япония и други части на Източна Азия и др.; след това може да се окаже трудно тези хора да бъдат убедени да се върнат своевременно в Европа. Всяко развитие на мобилността на равнище ЕС ще трябва да включва достатъчни стимули за мобилизиране на хората от университетските среди за по-трайно установяване в Европа;

—	изтичане на мозъци в по-широк мащаб, тъй като се откриват възможности за работа в т. нар. страни със средни доходи (6) в развиващия се свят;

—

тези, които се ползват основно от мобилността, да са дипломирани в хуманитарни, а не в научни области, не на последно място поради факта, че в научната сфера редица по-малки предприятия ще могат да си позволят да наемат само хора с основна квалификация, тъй като езиковите и други подобни умения се придобиват по-лесно.

3.6.1   За да се запази позицията на Европа като ключов технологичен лидер е от първостепенно значение да се грижим за най-големите таланти. Понастоящем се счита, че САЩ все още водят т.нар. „война за таланти“. Около 400 000 европейци с научно и технологично образование живеят и работят в Америка. 36 от 50-те най-добри университета в света се намират в САЩ и само 10 в ЕС. Но лидерската позиция на САЩ също няма да остане неоспорена. Талантите вече не са запазени изключително за западния свят. Китай, Индия, Бразилия, Русия и други страни заемат централно място в глобалната надпревара за иновации и таланти. Предприятията в Европа ще бъдат изправени пред жестока конкуренция за отглеждане, привличане и задържане на таланти.

Въпреки няколкото предишни опита за насърчаване на мобилността в областта на обучението посредством програми за подкрепа (7) и други инструменти (8), съществуват и други пречки, включително:

—	правни пречки (административна тежест);

—

практически пречки (познаване на езика, културни разлики, недостатъчни средства, икономическо неравенство и бедност при младите хора, студентите и учениците, трудности при прехвърлянето на средствата, липса на лесно достъпна информация за програмите за мобилност – по-специално липса на ефикасни уебсайтове);

—	пречки пред взаимното признаване на квалификациите;

—	признаване на мобилността с учебна цел в националните програми и проблеми, свързани с правото на пребиваване;

—	твърде различните практики на финансиране и контрол върху университетите в цяла Европа - някои са независими (като в Обединеното кралство), други се контролират в по-голяма степен от държавата;

—	недостатъчна ангажираност от страна на държавите-членки (9) и частния сектор (10).

3.7.1   Езикът е важна бариера пред мобилността с учебна цел (11), тъй като без познаване на езика на приемащата страна опитът в ученето и в социалния живот ще бъде сериозно затруднен. Следва да се отбележи, че само 18 % от европейците са напуснали своя регион, само 4 % са се преместили в държава-членка различна от тази, в която са се родили, а 3 % са се преместили извън Европейския съюз. В САЩ 32 % от гражданите живеят извън щата, в който са били родени. Това може би се дължи основно на многообразието на езиците в ЕС (12).

Обаче основната пречка, която трябва да бъде преодоляна, ще бъде да се гарантира пътуването в чужбина по никаква причина да не се превръща в отрицателно преживяване за съответните студенти. Отрицателните преживявания имат обратен ефект, особено при по-уязвимите студенти, включително тези с увреждания, малцинствена сексуална ориентация, с беден или етнически малцинствен произход или в по-неблагоприятно положение по други причини, те могат да донесат повече вреда отколкото полза. Престоят в чужбина трябва да бъде достатъчно продължителен, за да позволи възприемането на нови идеи и развиването на по-голяма гъвкавост по отношение на нагласите и поведението. Виртуалната мобилност може да бъде ценен инструмент за младите хора с увреждания. Младите хора, за които физическата мобилност не е възможна, биха могли да участват във виртуална мобилност с учебна цел, като използват инструменти на информационните технологии. Виртуалната мобилност с учебна цел не трябва да заменя физическата мобилност с учебна цел.

3.8.1   За по-младите, особено тези в училищна възраст, ще бъде много важно да се осигурят достатъчно грижи от страна на преподавателите за справяне със смяната на мястото, помощ по отношение на езиковите проблеми, добри жилищни условия за целия период на престой, пълна финансова подкрепа – при необходимост над отпуснатите стипендии, и да се гарантира, че те като цяло са приети в новата им общност.

4.   Решения: отговори на въпросите в Зелената книга

4.1   Важно е всички страни да разбират и отдават признание на ползите, които мобилността с учебна цел може да им предложи. Работодателите и по-специално МСП трябва да бъдат убедени, че мобилността с учебна цел може да донесе добавена стойност за тяхното предприятие, например чрез насърчаването на транснационалното професионално обучение или стаж или подпомагането им да навлязат на нов пазар. Но в условията на свободен пазар е важно да се избягва всякакво свръхрегулиране на равнище ЕС.

4.2   Подготовка за период на мобилност с учебна цел: информация и насоки.

4.2.1   Комитетът счита, че твърде често самите млади хора дори не се замислят по какъв начин мобилността с учебна цел би могла да им бъде от полза, особено за подобряване на шансовете им на пазара на труда. Въпреки че бяха създадени информационни портали (13), наред с други и от Европейската комисия, съществува сериозно съмнение относно това дали те са достатъчно достъпни и лесни за ползване. Комитетът подкрепя създаването на единен европейски уеб портал, където лесно да може да се намери цялата информация за общоевропейските програми за мобилност с учебна цел и откъдето предприятията да могат да намерят информация за младите хора (автобиографии на студенти), които търсят възможности за стаж или професионално обучение, и обратно.

4.2.2   Европейските мрежи на предприятия и професионалисти (включително представителни организации на МСП) трябва да бъдат насърчавани да добавят информация за програмите за мобилност на учащите на своите интернет сайтове и да ги популяризират сред членове си.

„Центровете за услуги“ са важни за предоставяне на консултации на МСП и други заинтересовани предприятия, с цел да бъдат насърчени да положат допълнителни усилия да предложат по-голям брой места на млади хора.

4.2.3.1   Езици и култура

4.2.3.2   Ако наистина желаем да премахнем една от основните пречки пред мобилността с учебна цел и да постигнем целта всеки гражданин на ЕС да говори най-малко два други езика от ЕС (14), Комитетът препоръчва да се проучи възможността преподавателите по чужди езици във всички висши учебни заведения задължително да прекарват една година в чужбина и да се поиска от държавите-членки да полагат много повече усилия чрез образователната си политика за постигането на целта всеки гражданин на ЕС да овладее поне два други езика от ЕС.

4.3   Правни въпроси

4.3.1   Комитетът призовава държавите-членки правилно да прилагат законодателството на Общността и да продължат да премахват пречките в областта на администрацията и законодателството - разрешителни за пребиваване, социалноосигурителни права, непризнаване на студентските карти, издадени в други страни. Комитетът изразява твърдото си убеждение, че визовите проблеми, които са пречка за мобилността, трябва да бъдат решени незабавно. Що се отнася до граждани на трети държави, които идват в ЕС с цел обучение, неплатено обучение, учебен обмен или доброволческа дейност за период по-дълъг от три месеца, Директива 2004/114 определя специфични условия за улесняването на процедурата по издаване на визи за тях. Но критериите, определени в Директивата, които се отнасят до специфични групи, всъщност биха могли да представляват пречка пред мобилността (15). Комитетът подкрепя идеята държавите-членки на обмислят разширяването на обхвата на Директива 2004/114 относно студентите, така че тя да обхване и млади хора, участващи в доброволческата служба на ЕС, обмен на ученици или неплатено обучение.

4.4   Какво следва да се направи, за да се насърчи в по-голяма степен мобилността в посока към ЕС и обратно?

4.4.1   Мобилността следва да има важна роля в отношенията между ЕС и съседните му страни, които би трябвало да бъдат привлечени в обсъждането на политиката и организирането на програмите.

4.4.2   Както вече беше посочено, населението на Европа трябва да актуализира уменията си, за да посрещне предизвикателствата, които поставят глобализацията и нарастващата конкуренция. Европейските изследователи трябва да имат достъп до най-добрите световни институции, за да внесат техния опит в европейското изследователско пространство, а европейските студенти следва да имат достъп до най-добрите учебни заведения в света. Насърчаването на мобилността на младите европейци и привличането на млади хора от трети страни в Европа представляват важни елементи от бъдещата европейска конкурентоспособност. За да ги привлече, ЕС трябва да разполага с най-добрите университети. Европейските университети и предприемачи търсят възможности за подобряване на сътрудничеството с цел развиване на конкурентоспособност в сферата на НИРД (16).

4.4.3   За тази цел Комитетът смята за необходимо в дългосрочен план да бъде увеличен броят на чуждите държави, които участват в програмите на ЕС за мобилност. Комитетът смята, че разширяването на географския обхват на програмата „Еразмус Мундус“ беше правилна стъпка и трябва да бъде обмислено и по отношение на програмата „Еразъм“ за млади предприемачи.

4.4.4   Комитетът е убеден, че дългосрочното постепенно разширяване на програмите за мобилност с учебна цел в трети страни като Китай, Индия, Япония, САЩ и др. би било разумна инвестиция.

4.4.5   Комитетът би искал да отправи настоятелна препоръка едновременно с това да бъдат положени сериозни усилия с цел избягване на изтичането на мозъци от Европа и превръщане на Европа в привлекателно място за учени от европейски произход, както и за тези от страни извън Европа.

4.5   Признаване и валидиране

4.5.1   Фактът, че валидирането и признаването на формалното и неформалното учене е все още недостатъчно или изобщо отсъства, е значителна пречка пред мобилността. Проучването на студентската мрежа Еразъм по проекта относно проблемите, свързани с признаването на степени или периоди на обучение (PRIME), показва, че една трета от студентите имат проблеми по отношение на обучението им в чужбина. Ясно е, че висшите учебни заведения и правителствата на държавите-членки трябва да положат още много усилия. Комитетът препоръчва на всички държави-членки незабавно да признаят, ратифицират и приложат правилно Лисабонската конвенция за признаване.

4.5.2   Комитетът подкрепя идеята мобилността с учебна цел да бъде достъпна за младите хора във всички форми на образованието и ученето: официални, неофициални и неформални. Трябва да бъде насърчена мобилността с образователна цел между различните образователни степени. Трябва да се изградят връзки между общото образование, професионалното образование и висшето образование, а системите за натрупване и трансфер на кредити следва да се прилагат напълно за улесняване на мобилността в програмите за професионално образование и обучение (VET), където националните структури се различават значително. Освен това следва да се развият пътеки, свързващи първоначалното обучение и повишаването на квалификацията. От първостепенно значение за постигането на тази цел ще бъде бързото и последователно прилагане на Европейската квалификационна рамка.

4.5.3   Признаването на различията между държавите по отношение на изискванията за висшите образователни степени и взаимното приемане на присъдени степени, различията в таксите и стипендиите и други критерии следва да бъдат напълно приравнени там, където това е необходимо. Така например, изискванията по отношение на европейска магистърска степен не са същите, като за японска магистърска степен, а японският студент ще трябва също така да продължи да плаща такса на собствения си университет, което би направило ученето в Европа непосилно за него от финансова гледна точка.

4.6   Ново партньорство за учебна мобилност

4.6.1   Целите на мобилността с учебна цел могат да бъдат постигнати, единствено ако има пълноценно и широко разпространено сътрудничество и ако бъдат полагани усилия на всички равнища (от страна на ЕС, държавите-членки, регионите, учебните заведения, организациите на социалните партньори и на гражданското общество, както и от самите млади хора). От първостепенно значение е действителната готовност на държавите-членки да действат за постигане на реален напредък по отношение на мобилността с учебна цел.

4.7   Трябва ли да определяме цели за мобилността в ЕС?

4.7.1   Комитетът смята, че е необходимо да се вложат още усилия по отношение на статистическите данни, използвани в Зелената книга, тъй като само достоверни статистически отчети могат да ни дадат информация относно ефективността на настоящите програми за мобилност с учебна цел (17) и да спомогнат за изготвянето на стабилни бъдещи стратегии с реални цели по отношение на мобилността (в %) за различните целеви групи.

4.7.2   От първостепенно значение е Болонският процес да определи ясна цел по отношение на мобилността и подобни цели следва да се определят и в други сфери на образованието. Затова Комитетът подкрепя идеята за определяне на цели за мобилността за професионалното образование и обучение, за преподавателите, учениците и за неофициалното образование. Тези цели трябва да се определят не само за ЕС като цяло, но и за всички държави-членки. Освен това регионите и образователните институции също следва да определят свои собствени цели. При определянето на целите на преден план винаги би трябвало да бъде качеството на образователните мерки.

---

(1)  Ученето може да е формално – в рамките на образователната система, или неформално – в контекста на младежки и доброволчески дейности.

(2)  „Стратегически доклад относно обновената Лисабонска стратегия за растеж и работни места: начало на новия цикъл (2008-2010 г.)“, COM(2007)803.

(3)  Доклад на Форума на експерти на високо равнище по въпросите на мобилността, юни 2008 г., http://ec.europa.eu/education/doc/2008/mobilityreport_en.pdf.

(4)  http://www.ond.vlaanderen.be/hogeronderwijs/bologna/conference/documents/Leuven_Louvain-la-Neuve_Communiqué_April_2009.pdf.

(5)  „Еразъм“, „Леонардо“, „Коменски“, „Грундвиг“, „Мария Кюри“, „Култура“, „Младежта в действие“, Младежка доброволческа служба в рамките на програмата „Младежта в действие“, програма „Европа за гражданите“.

(6)  Тунис, Бразилия, Южна Африка.

(7)  „Еразъм“, „Леонардо“, „Коменски“, „Грундвиг“, „Мария Кюри“, „Култура“, „Младежта в действие“, Младежка доброволческа служба в рамките на програмата „Младежта в действие“, програма „Европа за гражданите“.

(8)  Европас, Европейска система за трансфер и натрупване на кредити (ECT, за висшето образование), Приложение към диплома, Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот, Европейска кредитна система за професионално образование и обучение (ECVET), Youth-pass, EURAXESS, директивата относно визите на студенти и пакетът „научна виза“.

(9)  Докторската степен се различава във всички държави-членки, системите VET се различават изцяло в отделните страни.

(10)  Частният сектор не е достатъчно осведомен за програмите за подкрепа на мобилността с учебна цел и не е ясно какви ползи програмите могат да предложат на работодателите.

(11)  Цифрите (2002-2003 г.) показват, че в общото начално и средно образование в държавите-членки се преподават средно между 1,3 и 1,6 чужди езика на ученик. Учениците, обучаващи се по програми за професионално образование и обучение, са дори по-откъснати от овладяването на 2 чужди езика.

(12)  Само 3 % от МСП в Европа имат дъщерни фирми, клонове или съвместни предприятия в други страни.

(13)  PLOTEUS (Портал за възможностите за обучение в европейското пространство), Европейският младежки портал, Study in Europe, мрежата Euraxess за мобилност на учените, уебсайтът за всички дейности „Мария Кюри“, „Европа за вас“, Euroguidance, Eures и Eurodesk, Еразъм за млади предприемачи и подпомагането от ЕС за обучение и мобилност, предназначено за МСП.

(14)  Цел, определена от Европейския съвет, състоял се през 2002 г. в Барселона.

(15)  Например Директивата изисква студенти от трети страни да разполагат с минимални финансови средства за покриване на разноските по пребиваването.

(16)  Вж. също и Съобщението на Европейската комисия относно „Ново партньорство за модернизирането на университетите – Форум на ЕС за диалог между университетите и бизнеса“, СОМ(2009) 158.

(17)  Следва да се обмислят и сравнителни анализи на двустранни схеми за мобилност с учебна цел, например програмата „Вулкан“ („Vulcanus“) в Европа и Япония (за студенти в областта на науките и инженерните специалности), тъй като те са ефикасни и целенасочени.

---